Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
29.01.2014 09:00 - СЪВЕСТ
Автор: rozasaronova888 Категория: Други   
Прочетен: 784 Коментари: 0 Гласове:
0



СЪВЕСТ

...  за което свидетелства съвестта им. (Римл. 2:15)

Съвест. Що е това? Има ли такова нещо или е само празна фикция? Какъв деликатен въпрос! Кажи ми, че съм без пари, без късмет, без дом – няма да се оскърбя. Но, ако ми кажеш, че нямам съвест, много ще ме заболи. Защо ли?

Човешкото сърце е градина. Там растат много и скъпи цветя: правда, истина, морална чистота, доброта и всякакви други добродетели. За градинари, Бог е определил вярата, надеждата и любовта. Юрист-консулт е разумът. За страж и пазач е поставил съвестта.

1.       Нещо извънредно чудно е съвестта.

Винаги когато се колебаем между доброто и злото, някакъв вътрешен глас ни подсказва правото.  То много често е противно на нашите материални интереси. Но ние не сме спокойни, ако не се покорим на това вътрешно усещане. Имаме вътрешна юзда, която ни ръководи и обуздава. Щом се решим на доброто усещаме вътрешна радост и доволство. Когато се решим на злото, този вътрешен глас ни говори, като неумолим съдия, пред когото се чувстваме като поставени на подсъдимата скамейка. Той държи някакви везни и определя до колко постъпката ни е за порицание или наказание. Неумолим е камшикът, който съвестта държи в ръката си. Защо Адам побягна като чу гласа на Бога в Райската градина? Защото съвестта му го укоряваше. Защо първият братоубиец – Каин, побегна от Божието присъствие? Защото съвестта му го изобличаваше и не му даваше мир. Тази истина много добре бива описана от великият френски писател Виктор Юго в едно негово стихотворение. Каин, напразно търси покой. И в най-уединените планински усои и в дълбоките кладенци, той все вижда тези „две очи“, които го питат: „Где е брат ти Авел?“

Преди няколко години имах познат, който винаги се държеше много високомерно към мене. Едва ме поздравяваше. Чувствах, че ме презира заради вярата ми. Веднъж го срещнах в селската бръснарница и някак фамилиарно го запитах как се чувства. Внезапно, той откри сърцето си и ми се оплака, че е много зле. Не можел никак да почива. Останах изненадан. Запитах го: „Но нощем не можеш ли да спиш?“ Той изпъшка: „Просто не смея да заспя. Веднага като заспя идват някакви призраци и започват да ме душат и измъчват. И аз с всички сили викам за помощ, и се събуждам цял облян в пот ...“ Само Бог знае какви престъпления беше извършил този нещастник и сега съвестта му не му даваше покой. В мините има инсталирани подземни звънци. Щом стане някакво срутване, те започват да звънят – ето съвестта у човека.

2.       Съвестта е независим от нас властелин.

Мнозина твърдят, че тя е плод на възпитание и култура. Обаче, на практика става очевидно, че съвестта не е разултат от възпитанието, а възпитанието търси да се основе и закрепи на съвестта. Възпитателят не създава съвестта, а се старае да я събуди във възпитаниците си, за да бъде работата му успешна. Тя е глас зад нас. Ние не знаем кой ни говори. Не можем да се обърнем и да видим този, който ни говори в лице. Но сме уверени, че ни заповядва Един, Който стои над нас и има право да ни управлява. Този глас не зависи от нашите желания, воля или интереси. Той просто увещава, наказва, възнаграждава или похвалва. Преди да извършим някое зло, се открива като страдание и мъка. Затова в трагедията „Хамлет“ кралят се провиква: „О, съвест, черна като смърт!“ Човек чувства, че някак си се е венчал със съвестта, против своята воля  и напразно се мъчи да се разведе с нея. Ние не я обичаме, но не можем да се отървем от нея.

3.       Това доказва, че съвестта е Божий глас, Божий монограм вътре в нас.

Пролетните птици пътуват нощно време, но някакъв инстинкт ги води и им показва правилния път. Бог е вложил вътре в нас един невидим компас – съвестта. Тя е Негов посланик в нашият вътрешен мир. Древният мъдрец Сократ нарича съвестта „някакво богче вътре в нас.“ Това показва, че Бог се меси в нашия вътрешен живот. Съвестта е ехо. На какво? На Божият глас, който се носи из всемира. Тя е винаги с нас. Не можем да я прогоним. Можем временно да я заглушим, да я накараме да замлъкне, но след време тя ще проговори със страшен глас.

През време на войната, неприятелската войска превзема едно село. Всички жители са побегнали. В една къща войник намерил пеленаче и в ярост го поставил върху един голям мравуняк. Там то намерило мъченическа смърт – изядено от мравките. Пред смъртният си час, след много години, вече старец, бившият войник-престъпник започнал да вика: „Мравките, мравките ...“ „Какви мравки?“, го питали учудени домашните му. И тогава той разказал за престъплението си. Съвестта могла да бъде задавена за много години, но не и унищожена. Когато дошъл часът ѝ, тя заговорила със силен глас.

Като Божий глас, съвестта се държи не като лакей, а като господар. Не се моли, а заповядва. Нейният език познава само една форма на речта: повелителната. Ти трябва! Ти не бива! Начинът, по който се проявява доказва, че тя идва от Бога. Когато допуснем грешка при смятане, ние се ядосваме. Когато сбъркаме някоя дума, ние се усмихваме и казваме, че е грешка на езика. Но щом прегрешим против съвестта, нещо прерязва като с меч душата ни, убожда ни като с шило.

4.       И сега идва върпосът: Какво да правим с нашата наранена, разбунтувана съвест?

Познати са много опити на страдащият от опетнена съвест човек да се справи с нея. Мнозина се озлобяват против нея и се предават на още по-черни престъпления. Стараят се да я сплашат и да я накарат да млъкне. Напразно. Вместо да лекуват раната, те още повече я задълбочават. Други се опитват да я упоят. Предават се на пиянство, за да я удавят. Търсят да отвлекат вниманието на вътрешния съдия чрез хубава музика, изящно изкуство, театър, кино, далечни или близки пътешевствия, курорти и други подобни, но промяната на обстоятелствата не променя вътрешният човек. Трети търсят уединение – далеч от хората, в красивата, девствена природа, те се стараят да прогонят злите спомени.  Но злото не се премахва като прибавяме към него други злини, а като го извадим навън от сърцето си. И това не се постига чрез уединение. Четвърти търсят помоща на други човеци. Търсят да изкажат болката си пред тях, за да им олекне. Мислят, че като споделят с други страданието си, ще се освободят. Но колко пъти тези опити са пропадали? Вместо състрадание човек намира или ледено равнодушие, защото всеки си има свой товар и не може да поеме върху себе си и нови бремета, или се натъква на присмех, от който раната става още по-мъчителна. Хората вместо да съчувстват – злорадстват. И това много боли. Може ли да се утоли глада ми като се оплаквам на друг гладен, че стомаха ми е празен? Може ли да ни освободи от вътрешният тормоз човек, който е окован в същите вериги? Взаимното дрънкане на вериги не ни помага. Пети теглят логическото заключение и ... прибягват до самоубийство. Там отиде и предателят Юда. Като не намери съчувствие у тези, които преди го тупаха по рамото и го хвалеха заради предателството; като се видя презрян от тези, които му платиха за подлостта, той се обеси.

Легеон са нещастните, които прибягват до това последно, естествено, според тях средство. То би било най-разумното, ако нямаше още едно: При нозете на Спасителя. Ние можем, слава Богу, да отидем с нашата опетнена, нечиста, измъчваща ни съвест при Христа. Той е по-голям от съвестта. Той може да я усмири. Той дава покой на всички, които се каят: „Дойдете при Мене всички, които се трудите и сте обременени и Аз ще ви успокоя“, ни кани с нежна любов Исус (Матея 11:28).

Блудният син имаше две възможности: или самоубийство, или обратно при своя любящ баща. И той пое втория път. По този път мина и разбойникът на кръста и беше приет с радост в Рая.

Ти какво правиш с твоята събудена, осъждаща те съвест? Не чакай да те измъчва повече. Иди при Христа със смирение и покаяние – ще приемеш спасение и вечен мир.

Пастор Симеон Попов

19.09.1971 г.

Гр. Шумен

 




Гласувай:
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: rozasaronova888
Категория: Други
Прочетен: 1693821
Постинги: 3893
Коментари: 97
Гласове: 1005
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031