Емоциите - приятел и враг
„
ПОБЕДИХ СВЕТА
Обещанието от този стих е, че от света към нас непременно ще дойдат скърбите.
Предизвикателства от хора и обстоятелства ще връхлитат върху нас ежедневно, защото и ние
сме част от този паднал свят. Пътят ни ще бъде с препятствия. Ако нашата емоционална
стабилност зависи от другите хора, тогава няма да имаме такава, защото не ни е дадена власт
да променяме когото и да било. Единствено себе си можем да променим. Себе си и своите
реакции на това, което ни се случва в живота. Ако основем своята емоционална стабилност
на хората и тяхното отношение към нас, ние сме безумни и ще ядем плод от своето
безумство. Всеки друг човек от света може да направи тази грешка, но не и ние, християните,
защото за разлика от света, ние имаме Словото, което има тази задача, да ни стабилизира и
да ни дава една истинна представа за нашата идентичност. Лъгани сме от сатана, че е
нормално да реагираме според емоциите си всеки път, когато сме наранени. Нормално е да
се чувстваме пълноценни само тогава, когато сме успешни и приети от другите. Когато не
сме успели, трябва да се чувстваме убити, обезкуражени и победени. Т.е. поведението, както
и самочувствието ни, трябва да варират в зависимост от опита, който имаме през деня и това
е нормално… Нищо подобно! Ние сме призвани към стабилност, трябва да живеем с
постоянство. Душата може да подскача нагоре-надолу като йо-йо, но духът ни би трябвало
да я уравновесява и стабилизира, ролята му е такава. Точно колкото Бог е непроменим във
времето, толкова е и нашият новороден дух. Духовният човек подчинява цялото си същество
на ръководството на духа. Той е възпитал емоциите си да не взимат ръководна роля в
неговия живот в нито един момент от него. Затова поведението му се отличава със
стабилност. Тази стабилност идва от приетото и разбрано от нас Божие Слово, което
следваме. Словото ни дава инструкции (команди), които ако следваме ще имаме такава
емоционална стабилност. Например цар Давид казва в
Господа по всяко време; похвала за Него ще бъде винаги на устата ми“; Павел казва във
ТОВА ВИ КАЗАХ, ЗА ДА ИМАТЕ МИР В МЕН, В СВЕТА (ЩЕ) ИМАТЕ СКРЪБ, НО ДЕРЗАЙТЕ, АЗ“, Йоан 16:33.Псалм 34:1 „Аз ще благославямФилипяни 4:4
повтаря заповедта си към нас: „Винаги, при всички обстоятелства, се радвайте!“. Това би
трябвало да отрезви тези от нас, които търсят начин да се самооправдаят в настроенията си
на поражение и депресия. Тези настроения Бог е сложил под нашата власт.
разрешавайте (вие) на сърцето си да се смущава!“, т.е. от вас зависи сърцето ви да е стабилно
и да не се клатушка в морето от емоциите си. Или
така, както ходят и езичниците по суетата (нестабилността) на своя ум!“, т.е. ходете по духа
си, а не по човешки разсъждения и традиции. Традицията диктува да се почувстваш
притеснен в някои ситуации, но Словото ни уравновесява и ни дава силата да сме стабилни
винаги.
Чувството трябва да ни се подчини, а не обратното - ние да му се подчиняваме. То е един
добър помощник, но лош господар. Може да се окаже дори фатално да го поставяме на
водеща позиция. Но въпреки това повечето от нас живеят под робството на своите чувства,
„Радвайте се в Господа винаги! И пак ви казвам: радвайте се!“- тук тойЙоан 14:1 „НеЕфесяни 4:17, което казва: „Не ходете2
които ръководят всяка стъпка от живота им. Кога да станат; кога да легнат; кога да работят
или дали въобще да работят; къде да ходят; с кого да се срещат; как да се държат с околните
- дали да са принципни или не. Чувствата им решават дали да запазят цяло своето семейство,
или могат да го разбият; дали да следват своя дълг към собствените си деца, или да ги
изоставят някъде за отглеждане от друг. Дори и по чувства решават дали да продължават да
живеят, или трябва да прекратят живота си. Решението, взето от воденият от емоциите си
човек, е винаги предпоследно. Винаги зависи от чувството му в момента. Днес се чувства
така, но утре… не се знае. На човек с такова поведение никога не може да се разчита. За да е
щастлив и уравновесен, първо трябва да промени цялата заобикаляща го среда. Всеки ще
трябва да промени поведението си така, че на него да му е угодно. След това – ще видим.
Това обаче е много опасен начин да се живее. Емоциите могат да стоплят живота на човек,
могат да го направят пълноценен в отношенията му с околните, да му помогнат да усети
красотата. Те са необходими, за да се радваме на залеза, на природата наоколо, да се радваме
на семейството си и топлината в отношенията между нас, най-вече да се радваме на
Създателя чрез всичкото това, което ни е подарил. Сам Бог има емоции. Той също се радва
на този залез, защото е писано, че всичко, което е създадено, е създадено за Негова радост.
Той изпитва любов и топлина, точно като нас. Той е в състояние да влезе в отношение с нас
и да се радва на това отношение. Поради тази причина и ние сме създадени - за Негова
радост; за Неговото желание да общува и да се радва на това общение. Ние сме създадени за
радост, за стабилност и красота, но получаваме в живота си често обратното, което считаме
за нормално. Докато го считаме за нормално, ще имаме повече от него. Ако не се събудим за
истината, ще продължаваме да живеем победени и отхвърлени (без да сме такива в
действителност), точно колкото беше и изгубеният син от
наследство, само за да го пропилее в празен живот и да се рови в кочината. И това продължи,
докато този не се събуди от своя кошмарен сън и не осъзна достойното си право в имението
на баща си. И ние сме точно в същото положение. И ние имаме нуждата да се събудим от
дълбокото си заблуждение и да приемем един жезъл, който ни се даде чрез Исус по
наследство, а не по лични заслуги. Това е точно новината, която е наречена „блага вест“.
Един незаслужен и невероятно щедър подарък.
Бог приготвя трапеза за нас посред събранието на нашите врагове. Ние можем да се
насладим на тази трапеза и да имаме радост и удовлетворение, независимо от това, какво се
случва наоколо. Аз избирам да се концентрирам на добрите неща, които получавам от Бог
ежедневно, вместо да се концентрирам на злините на хората около мен. Няма да разреша на
хората да заемат място в моя ум, да се фокусирам на направеното от тях и така да губя
спокойствие и сън. Избирам да не позволя на тяхното отношение към мен да контролира моя
емоционален свят. Хората обикновено са зли, но Бог винаги е добър. Той не се променя.
Добрината Му към мен е невероятна. Тази добрина заема цялото място в ума ми. Всичко
друго отпада като незначително. Този начин на мислене ми помага да простя на тези, които
клеветят жестоко срещу мен. Дори и забравям какво е станало между нас. Можем да живеем
над всичко, което хората ни правят. Ето например в Деяния 7:60 първият мъченик на вярата
Стефан, въпреки, че хората го убиваха с камъни, той се обърна и прости на всички
извършители на това дело. Стефан постъпи точно така, както постъпи и Исус с палачите Си.
Лука 15:11, който взе своето3
Павел в Ефесяни 4:32 също ни съветва: „бивайте един към друг благи, милосърдни,
прощавайте си един на друг, както и Бог в Христа е простил на вас“.
Чрез избора си мога да се концентрирам на любовта на Бога, на Неговите чудесни
обещания към мен, на това какво е направил Той в моя живот, а другото остава без значение.
Библията казва в Исая 26:3 „Ти, Господи, ще опазиш в перфектен мир непоколебимия ум,
защото той на Теб се уповава“. Това е всичко, което ни трябва да знаем по въпроса за нашия
мир и стабилност. Ако нямаш перфектен мир, то това не е поради лошите ти обстоятелства в
живота, не е поради това, че имаш неизлечима болест, или пък си загубил работата си, че
нямаш сигурност за утрешния ден (въпреки че това само по себе си е силно обезпокоително),
но е поради този единствен факт, че не си концентрирал ума си върху Единствения, Който е
решение за теб във всяка ситуация. Обещанието е, че ако концентрираш ума си върху Него,
то Той ще те пази в един перфектен мир. Това не го казвам аз, но Словото.
Яков 1:13
се изкушава от зло, и Той никого не изкушава.“ И продължава в (1:14,15) така: „НО всеки
човек е изкушаван по собствените си зли желания, завличан и подмамван (чрез интрига в
капан). Тогава, когато желанието (злото желание) зачене в себе си - ражда грях; и грехът,
когато се развие напълно ражда смърт“. Виж превода на Библията на Кинг Джеймс- отново
има разлика в преводите, която е съществена. Тук се казва, че изкушението идва до ВСЕКИ
човек. Никой от нас не е пощаден. Дори и Исус, когато е бил на земята. Разликата тук е в
това, че съответното изкушение трябва да намери съответното му зло желание в теб (т.е.
приемник), за да може да даде плод и да роди грях, който грях, след като се развие напълно
(възмъжее) ще донесе смърт. Тук злото желание е средата, в която грехът е заченат. Без него,
изкушението може да дойде, но грехът не може да бъде заченат. Всички ние преминаваме
през това: изкушение - зло желание - грях - смърт. Разликата между нас е в това, че някъде
по пътя някои от нас ще се осъзнаят и ще спрат това зло развитие, като се покаят. Други няма
да се усетят и набързо могат да стигнат до смърт. Т.е. разликата тук е в нашата реакция на
провокацията на изкушението. Средата ни действа по един и същи начин на всички, но
хората са различни. Никой не може да каже, че неговият случай е уникален; че той е
„изпитан повече от всеки друг“. Ние всички сме изпитвани по един и същи начин и това
изпитание не е дошло до нас от Бог. Изпитанието, което е дошло до нас, е общо за човека.
Също то не е толкова голямо, че да е невъзможно за нас да го преодолеем, виж 1Коринтяни. Така че нашите неволи са общи за всички хора. Всеки се среща с тях. Нашата реакция
10:13
на тези неволи обаче е различна. Само егоизмът ни казва, че това, което ние преживяваме не
се е случило и на друг. Ние сме „мъчениците“ на този свят. Не, братя и сестри, това не е
здраво разбиране и трябва да го отхвърлим веднага, за да не зачене грях, а оттам и смърт по
горния стих.
Дяволът предизвиква цялото човечество само с 3 неща, виж 1Йоан 2:16. Тези три неща са:
дяволското желание на плътта (не всяко желание на плътта е лошо); злото пожелание на
очите; и тщеславието (суетата) на живота. Тук ние всички се спъваме, няма изключения
(освен Исус). Адам и Ева, в Битие 3 са предизвикани с 3 неща; Исус в Лука 4:1-13, също.
Ние не правим изключение. Също и случаят ни не е уникален. Дяволът няма нищо ново за
нас през вековете. Той само прегрупира същите тези 3 неща по различен начин.
казва: „Никой, който се изкушава да не казва, че Бог го изкушава, защото Бог не
