Да се върнем сега към апостол Павел и книгата
това поради оскъдност; (въпреки че съм в затвор, не съм бил никога в оскъдност- защо?)
защото се научих да съм доволен в каквото и състояние да се намеря“. Независимо от
обстоятелствата той избира да е доволен. Научил се е да е доволен. От това Слово се вижда,
че удовлетворението не идва от изобилието на блага наоколо, но по-скоро е плод на нашето
решение да сме удовлетворени, да сме в мир. Това решение може да вземе само духовният
човек, само този, който чрез упражнения е възпитал сетивата си да се подчинят на
новородения му дух.
Филипяни, където в 4:11 пише: „Не казвамФилипяни 4:4
продължава в (
затвора?
Павел сам казва там: „За мен да живея е Христос, а да умра – придобивка“; или пък: „не се
скъпя за живота си и не ми се свиди за него, стига само да изкарам пътя си и служението
си…“, както и това: „всеки който пази живота си (пази егоизма си) ще го загуби, но този,
който загуби живота си заради Мен - той ще го намери“. Павел поставя винаги Божието
Царство и другите хора преди себе си и това е ключът за неговата увереност, мир и
спокойствие, защото той е избрал да живее по Божия начин. Подчинил се е на Бог и по тази
причина Бог става отговорен за живота на Павел, а не самият Павел. Това е нещо, което
всеки един от нас трябва напълно да осъзнае, за да опита от изобилния живот на Бога.
казва: „Радвайте се всякога в Господа! И пак ви казвам: радвайте се!“ и4:5,6) със същия оптимизъм. Откъде може да дойде този оптимизъм вМатей 10:39, Филипяни 1:21 и Деяния 20:24 отговарят на този въпрос. АпостолФилипяни 3:3-8
основание за едно високо самочувствие в обществото, той счита това основание за нищо, за
да може да се възползва от предложението на Христос за размяна. Размяна на всичко наше за
всичко от Него. „За да спечеля Христос, аз се отказвам от моите предимства и достойнства в
обществото“. Само така човек може да се възползва от Христос и Павел знае това. И
резултатът за него е една пълна победа. Такъв ще е и нашият резултат, ако следваме примера
му.
Братко или сестро, не можеш да направиш за себе си дори и близко до това, което Исус
вече е направил за теб. По тази причина да замениш своето с направеното от Него е най-
малкото много изгодно за теб. Не се гордей със себе си, със своите победи, със своите
достижения, каквито и да са те, защото те са едно нищо в сравнение с направеното от Него за
теб. Стремиш се през целия си живот към позиции, власт, образование, пари, известност, и
може да ги получиш, но когато остарееш и плътта ти се изтощи, оставаш в ръцете на някой
друг, който да се погрижи за теб, т.е. ти вече нямаш нищо от това, което си строил през
живота си. Ако работиш върху своето самочувствие през целия си живот, напразно си
работил. Напразно си живял, защото през живота си ти си се радвал на своите неща, на
ни показва, че въпреки че Павел има всичко необходимо; въпреки че има18
своите достижения, които стават нищожни много бързо и след 10-15 години никой няма да
знае нищо за тях. Никой повече не те познава, никой не те почита, както е било някога и ако
си се развил в егоизъм и себецентричност, то тогава много трудно ще преживееш последните
си години. Това е една трагедия за мнозина, особено в научните или артистични среди у нас.
Тези хора строят цял живот своето его, което его събира данъка си накрая. То може да им
изяде и вечния живот. Не напразно е писано: „Какво ползва човек ако спечели целия свят, а
душата си загуби?“- наистина никаква.
Но, от друга страна, ако се научим да се радваме в Христос, научим урока от примера на
апостол Павел, изявен тук, тогава и в младини и в старини ще живеем в радост и ще можем
да изпълним волята на Бога, да изпълним задачата, да извървим пътя си и ще можем и ние да
кажем, както Павел каза във
свърших, вярата опазих; от сега нататък се пази за мен венеца на правдата, който Господ Бог
ще ми въздаде в онзи ден; и не само на мен…“, но и на вас. Ето един добър пример за това,
какво означава да имаш Христос-чувствие.
И продължава във
(правда), която е от (спазването на) закона, а онази, която е чрез вяра в Христос, т.е.
правдата, която е (подарък) от Бога въз основа на вяра“. Павел не разчита на себе си, „защото
когато аз съм слаб (в моята сила), тогава съм силен (с Неговата сила)“,
Къде в Словото може да се открие онова самочувствие, за което психологията говори? Аз
казвам, никъде! Тук се говори за нещо напълно противоположно на него, т.е. за Христос-
чувствие. Няма нуждата да си силен със своята сила, но по-скоро да ставаш все по-слаб с нея,
поради това, че разчиташ все повече на Христовата сила, която се изявява в теб. Разчиташ на
Христос, Който става все по-силен в теб, както и малко по малко спираш да разчиташ на
своето (сила и способности). Все повече разчиташ на Христос и от помощна патерица в
началото, Той се превръща в една невероятна сила и мощ в твоя живот. Такава сила, която и
в най-добрите си години не си имал. Можеш да погледнеш като потвърждение и
3:5,6
разчитай на Него и Той ще направлява стъпките ти. Ето един добър пример за това: когато
летиш в самолет, ти не летиш сам, защото не можеш да летиш. Самолетът лети, той те
пренася и ако те изпусне някъде, ще умреш. Но ти му се доверяваш с живота си, като не
разчиташ на нищо от себе си, за да се защитиш, ако има проблем. Разчиташ на неща извън
теб самия, които не са така сигурни, както е Бог, но въпреки това, пак им разчиташ.
***
Каква е разликата между нашата любов и Божията? Някой ще каже: Божията е силна. Но
защо е силна? Силна е защото е ЧИСТА, без грях и без никакъв егоизъм. Нашата е слаба,
защото в основата си е егоистична. Когато ние обичаме някого, не го обичаме поради самия
него, да отпразнуваме личността му и да му се насладим (не егоистично), но по-скоро
пречупваме всичко през себе си. Ето например любовта ни към нашите деца, нашите
родители, нашия съпруг (съпруга), нашия пастор, нашите приятели, нашия квартал, нашето
училище, нашия футболен отбор. В основата на тази любов е нашето его и себецентричност,
т.е. нашият егоизъм. Как обичаме децата си? Дали ги обичаме като индивиди, създадени от
2 Тимотей 4:7-8: „Аз ходих в доброто войнстване, пътяФилипяни 3:9 „и да се намеря в Него, без да имам за своя правда онази2 Коринтяни 12:10.Притчи, където се казва да не разчиташ на своето собствено разбиране и мъдрост, но по-скоро19
Всевишния Творец, да празнуваме всеки ден съвършенството им в Него и да почетем
Твореца чрез тази наша любов към тях, или чрез любовта си към своите деца ние почитаме
само себе си? Виждаме ли в тях техния Творец или виждаме себе си? Нашите мечти и
амбиции ли искаме да осъществим в тях или техните, които отразяват волята на техния
Създател? Дали отглеждаме себе си отново или зачитаме свободната и независима от нас
личност така, както Самият Бог я зачита? Или с други думи не ги ли обичаме, защото са
„нашите“ деца и са едно „повторение на нашия живот без грешките му“? Не ги ли обичаме
защото егото ни е преплетено в тях? Т.е. от нас не може да излезе нищо друго освен това,
което е най-достойно за любов и възхищение между всички други хора? Как може някой да
не ги вижда като съвършени? Нашите деца…??
Егоистите не обичат обекта на своята любов заради самия обект, не търсят начин да му
помогнат да достигне своя потенциал в Господа, да извърви пътя си докрай, но по-скоро
търсят ползата от плода на своята любов, или просто търсят храна за егото си. „Обичам
моите деца, защото те са мои (ето я причината). Затова не обичам чуждите деца както обичам
своите, което е естествено, не е ли така?“- Но Бог не мисли така!
Същото се отнася до „нашите“ приятели; „нашия“ съпруг; „нашия“ футболен отбор;
„нашия“ пастор… Любовта ни към тях не е ли поради факта, че те са „наши“, т.е. че ние сме
ги избрали, а
причина (пак защото ние сме ги избрали, а ние не грешим). И ако престанат да бъдат „наши“,
няма ли изведнъж да престанат и да ни интересуват? Така не става ли ясно, че не сме ги
обичали поради тях самите, а поради нещо от себе си? И още нещо: като се има предвид
горното обяснение, това дали е любов? Може ли любов да се гради върху егоизъм?
***
И като имаме предвид горното размишление, нека разгледаме писаното в
съответно
майка повече от Мене, не е достоен за Мене; и който люби син или дъщеря повече от Мене,
не е достоен за Мене. И който не вземе кръста си и не върви след Мене, не е достоен за
Мене. Който намери живота си, ще го изгуби; и който изгуби живота си заради Мене, ще го
намери.“,
Даже в
жената си, чадата си, братята и сестрите си и още собствения си живот, не може да бъде Мой
ученик“. Как така да мрази? Последната заповед на Исус не беше ли да се обичаме един друг,
както Той ни обикна? Не трябваше ли съпругът да обича съпругата си така, както Христос
обикна Църквата и се пожертва за нея? Как така да намразим собствения си живот, като този
живот е най-щедрият подарък от Бог за нас и всеки човек е задължен да го цени с най-висока
цена?
А пък в
земята…“(една от 10-те Божи заповеди). Тогава кое е истината?...
ние не можем да грешим? Съответно и те не могат да грешат по същата тазиМатей 10:37,39,Лука 14:26,27, в съгласие с Изход 20:12. Там пише така: „Който люби баща илиМатей 10:37,39.Лука 14:26 изразът е още по-негативен: „Ако някой не намрази баща си, майка си,Изход 20:12 пише: „Почитай баща си и майка си, за да се продължат дните ти наТака, като съпоставим тези стихове, можем със сигурност да заключим, че Словото не те
съветва да мразиш когото и да било, още по-малко баща си или майка си, нито пък жена си
или децата си. Напротив, Бог навсякъде ти заповядва да ги обичаш, даже ти казва и с каква
точно любов да ги обичаш, която любов трябва да има себе-пожертвувателен характер. Не
егоистичен, но себе-отдаващ вид любов. Такава любов, с която ги обича и Самият Бог. Т.е.
твоята любов трябва да е като Неговата (но в естественото тя не само не е като Неговата, но е
точна нейна противоположност). За да стане като Неговата, трябва егоизмът в нея да умре.
Но ако до този момент си бил обичан и поради липса на добър пример наоколо си се научил
да обичаш само с такава „любов“, чиято основа е изградена изцяло от егоизъм, какво трябва
да направиш? Ще трябва да я отхвърлиш напълно като омразна имитация на истинската.
Това означава „да намразиш“. Отхвърляш (без колебание) нещо като вредно и никога повече
не се връщаш към него, защото ти е станало противно. Трябва да ви кажа от личен опит, че
това не само може да стане, но и със сигурност ще стане, ако следваш Христа, ако станеш
Негов ученик.
Същото се отнася и за живота ти. И той ще трябва да стане Неговия живот, но за да се
случи това, ще трябва егоизмът в него да умре. Т.е. живот, в чиято основа няма егоизъм. Това
е различен живот, различен от всичко, което плътта ни добре познава. Това е животът на
пълнота, към който ние всички сме призвани, но егоизмът ни пречи да го живеем. Но тъй
като не познаваме друг живот, освен този егоистичен живот, какво трябва да направим? Пак
ще трябва да намразим тази имитация на живот, за да приемем истинския. Двата вида живот
не могат едновременно да господстват в нас, ще залюбим единия и ще намразим другия. Виж
Матей 6:24
живот (собствения си егоизъм), за да станеш Мой ученик“,
въпрос за омраза към Божия дар – живота; но отхвърляне и омраза към неговата сатанинска
имитация, която унищожава истинския живот за нас.
***
и Лука 16:13. По тази причина е писано: „Трябва да намразиш собствения сиЛука 14:26. Така че тук не става
