Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
28.01.2014 21:34 - Емоциите - част 2-ра
Автор: rozasaronova888 Категория: Други   
Прочетен: 523 Коментари: 0 Гласове:
0



Прави

4

същото на мен, каквото е направил и на теб. Едно трябва да знаем със сигурност:

предизвикателствата по пътя ни са общи за всички хора. Всеки носи своя кръст. На никого

кръстът не е направен да е по-лек.

Грехът не идва до нас неочаквано и без да е отгледан преди това в утроба, състояща се от

нашите емоции. Идва предложението от сатана (изкушението), което не може да ни направи

нищо и ще е безрезултатно за онзи, който не е отглеждал предварително точно този грях в

мислите и емоциите си за някакъв период от време, т.е. трябва емоциите му да са били

„бременни“ с този грях за достатъчно време, което време е дало възможност на греха да се

развие и да получи сила да излезе на бял свят. Процесът е същият както е и при зачеването и

раждането на едно дете. Не може нашият грях да се прояви, ако предварително не сме му

отдали достатъчно време на размишление в съгласие с него. Или с други думи, първо го

извършваме в ума и емоциите си (и то многократно), преди да го извършим в живота. Затова

порнографията е така опасна за човешкото същество. Тя ни учи как да се подчиним на врага

си, за да бъдем унищожени. Нито един грях не е случаен и в нито един грях не сме

попаднали невинно. Грехът не идва защото сме се заразили от човек, който го е извършил.

Той ни е предложен от сатана; ние сме го приели за размисъл; съгласили сме се с него, преди

да го извършим чрез действията си в даден момент. Грехът се ражда (от нас и в нас), а не

„пада от небето“. Това е много важно да се разбере.

Еремия 29:11

мир, а не за зло, за да ви дам бъдеще и очакван край“. Някъде „очакван край“ е преведен

„надежда“. За кой „край“ става дума тук? За всеки край на всичко. Например може да се

каже - за края на твоя ден. Очакваният от теб край на твоя ден. Преди денят ти да започне,

имаш тази власт да избереш какъв ще бъде края му. Защо? Защото това е твоят ден. Аз

избирам за моя ден да бъде ден на радост в Господа и ден на успех, независимо от това,

какво ще ми се случи през него. Независимо от това кой какво ще ми каже или направи. И

според този стих аз ще получа точно очаквания край за моя ден. Ако очаквам поражение -

поражение ще получа; ако очаквам да завърша деня си с хваление към Бог за Неговата

щедрост и добрина към мен, проявена през този конкретен ден - това ще получа. Т.е. Той ще

се е проявил със Своята щедрост и добрина към мен през моя ден - точно това, което съм и

очаквал от Него. Или с други думи аз получавам „очакван край“.

Когато завършвам така своя ден, независимо от злините, излети срещу мен от врага ми,

последният остава победен и вбесен, без възможност да ми навреди. Аз съм се подчинил на

Бога и съм се съпротивил на сатана. Така дяволът няма да има друг избор, освен да побегне

през глава от мен,

не става чрез молитва към Бог да ни пази от злината на хората. Тази злина ще бъде винаги

наоколо, ние живеем в паднал свят. Понякога и аз имам много лоши дни. Точно както е и за

всеки друг човек, но поради наученото от Словото на Бога, имам силата да отхвърля

отчаянието и депресията и да благославям Бог за добрите Му дела към мен в края на всеки

мой ден. Това обаче вбесява сатана и го обезсилва в живота ми. Вижте какво каза цар Давид

в

устата ми“. Това значи ли, че той никога няма да среща злобата и омразата от другите в

живота си? Разбира се, че не! Неговият живот е бил един низ от тези неща. Не знам какво ще

казва: „Защото Аз зная мислите, които мисля за вас, казва Господ, мисли заЯков 4:7. Ето как ще се отървем от него за един сезон. Забележете, че товаПсалм 34:1 „Ще благославям Господа по всяко време. Похвала за Него ще бъде винаги в

5

ми се случи днес, но знам как ще завърши този мой ден. Избирам да не завися от това, което

може да ми се случи. Човекът, воден от емоциите си, е един нестабилен и неуверен човек. Аз

избирам да съм воден от думите на Бога, а не от моите фалшиви емоции.

Дълго време си се подготвял, за да приемеш всеки грях, на който си се подложил. Това не

става за миг, не е моментно решение. Например грях на постоянен провал се зачева в нашия

ум и емоции често от песните, с които хвалим Бога: „Аз съм само човек, слаб съм, нищо не

мога, сега ще се провалям, но за в бъдеще, о-о-о тогава, скъпи Исусе, тогава ще съм

успешен…“ Това не хвали Бог, но сатана. Авторът на твоя провал не е Бог, но е сатана.

Освен това ти не си

Нека повторим, за да го затвърдим. Всеки грях, на който сме се предали, не е дошъл

случайно до нас. Той е мислен, премислян и извършван в мисълта ни многократно, преди да

стигнем дотам да го извършим и в живота си. Така че нито един грях не е невинен. Никой не

е „паднал“ в греха си. Грехът се зачева в мисълта и в емоциите ни; трябва му време да

възмъжее, да добие сили, за да може „да се роди“ и във естествения ни живот. Затова е много

важно да дисциплинираме мисленето си. Мислите, които храним, на които отдаваме

вниманието си, ще „родят“ според своята природа съответен плод и от този плод ще се

засити стомахът ни. Ние сме в пълна власт над мисловния си процес. Отговорни сме за типа

на мислите, които храним. Това, на което отдаваш повече от времето си, ще расте в живота

ти и обратното също е вярно. Това, с което се забавляваш, или пък се страхуваш от него;

както и това, което те интересува, определя развитието на целия ти живот. То става малко по

малко твой бог и господар.

Тук искам да отбележа, че

Те могат да са внедрени директно от сатана, който иска чрез тях да ви смути и да ви даде

идеята, че сте мръсни, че сте грешни, че „не ставате за нищо“ и Бог не може да ви използва,

не сте подходящ съд за Него. После идва и мисълта, че Бог няма да може и да ви помогне,

защото вече се е отдръпнал от вас поради мръсотията ви. Това е една голяма лъжа на врага!

Не ѝ се предавайте. Ако ѝ се предадете, това означава победа за вашия враг и то каква

победа… Тя може да се окаже с много сериозни последици за живота ви.

Случайната мисъл - какво да правим с нея? След като я преценим, че не струва, веднага я

захвърляме в кошчето за боклук. Важно е да не се забавляваме с нея! Да не я извикваме

отново и отново в мисълта си, да се чудим как сме могли да „измислим“ такова лошо нещо;

толкова ли сме мръсни; или пък да започнем да се обясняваме на Бога за тази мисъл, да Му

се извиняваме за нея, т.е. и пред Него да я признаваме за наша. Колкото по-малко мислим за

това, толкова по-малко поражение то ще успее да ни нанесе. Пак ще повторя - просто

изхвърли боклука там, където той принадлежи и то веднага. И продължи да ходиш със своя

Бог, нищо между вас не се е променило! Това ви говоря от опита си с хората, с които съм

работила; което самата аз съм разбрала от своето ходене с Христос.

Съвсем друга е ситуацията, ако тази мисъл преседи някакво време с нас в размишление.

Било за да се чудим как такова мръсно нещо се е родило в нашия ум, или пък да

размишляваме в съгласие с него - и двата варианта са отровни за нас. Защо? Защото първият

вариант ще премине бързо във втория. Как така? Ами първо ще се възмущаваме, после в друг

САМО ЧОВЕК. 1/3 от теб е Святият Божи Дух, как така да си само човек??не сте отговорни за случайните мисли, които изникват в ума ви.

6

момент сатана отново ще ни предложи същата тази мисъл, може би отново ще се възмутим,

но… на третия път може би ще се изкушим да се „позабавляваме“ с нея (след като така и

така сме се видели мръсни) и оттам нататък следва ефектът на търкалящата се по наклона

снежна топка. Иди и я спри.

Знанието ни спестява много от негативните моменти, които бихме могли да избегнем.

Точно по тази причина е писано, че „благоразумният човек предвижда злото и се укрива, а

неразумният върви напред и страда от това“,

чудим откъде ни е дошло.

Така, ходенето по вяра и в любов е въпрос на лично решение. Това лично решение обаче не

се взима в невежество по отношение на Божия характер и Неговата безусловна и дълбока

любов към нас, което е разкрито напълно в Словото Му. Нещата отново зависят от нашите

познания в Библията, която ни дава много примери за вяра, както и за стабилни позитивни

емоции, подчинени на тази вяра. Един от тези примери е записан в

богатата сунамка, която даде подслон и хляб на Божия човек Елисей и неговия слуга Гиези.

Тази жена познаваше Бога още преди Елисей да влезе в живота ѝ, защото каза на мъжа си:

„Ето, познавам, че този, който постоянно наминава у нас е свят, Божий човек. Да направим

там една горна стаичка на стената и да сложим там за него легло, маса и стол, и светилник, за

да се отбива там, когато идва при нас“(

сунамка и я попита: „Ти си положила всичките тези грижи за нас. Що да ти сторим?“ Жената

не пожела нищо, но слугата Гиези каза: „ето, те са стари с мъжа си, а нямат син“. Тогава

Елисей ѝ пророкува, че догодина по това време ще държи син в ръцете си. Явно дълго са се

надявали, очакванията им са прегорели през годините, защото жената каза: „Не, не лъжи

слугинята си, господарю мой! (Не искам отново да се надявам.)“ Но този път надеждата не

беше напразна и наистина, след година тя се сдоби с този дългоочакван син. Можем само да

си представим радостта на тези родители, грижата, с която са отгледали това така дълго

очаквано дете. Но… един ден по време на работа на полето вече отрасналият им син

получава силни болки в главата, баща му го изпраща в къщи при майката, той полага глава

на скута ѝ и… умира. Жената не изпада в паника, въпреки че можем да си представим какви

чувства е изпитала тогава. Не започва да търси кого да обвини, на кого да се разсърди, от

кого да се разочарова, но вместо това, застава в пълна отговорност и вяра на пътеката на

духовната война, защото не е счела случая за безвъзвратно загубен. На никого не е съобщила

за смъртта на сина си, никъде не е изповядала нещо, което въпреки че е реалност във

физическия свят, за нея не е било реалност все още. Тя разпознава по-висша власт. Занася

трупа на сина си в стаята на Елисей, полага го на леглото на пророка и затваря вратата след

него. После се разпорежда да бъде оседлана една ослица, та да иде при Божия човек. На

мъжа си казва: „Не се бой!“, без да му съобщи въобще за настъпилата смърт. И тръгва.

Момчето е починало на обяд, значи всичко това се развива в следобедните часове. Пътят не

ще да е бил лек - път на гърба на ослица, по всяка вероятност също е бил и дълъг. Тя е била в

шок от преживяното, но през всичкото това време на този иначе изморителен път, тя не е

загубила вяра, държала е емоциите си под контрол. Това, за един човек, който е езичник

(произлиза от тази среда), и ако този няма никаква традиция на ходене с Бога, е напълно

Притчи 22:3! Да не се наложи после да се4 Царе 4:8 – историята на4:9,10). Елисей беше докоснат от грижата на тази

7

невъзможно. Но не и за тази жена. Тя познаваше Господа. Ходеше в стабилност с Него.

Тръгна за планината Кармил, където по това време беше Елисей.




Гласувай:
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: rozasaronova888
Категория: Други
Прочетен: 1693621
Постинги: 3893
Коментари: 97
Гласове: 1005
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031