Драги приятели на нашето семейство,

Радостно ви поздравяваме с думите: Слава на Бога във висините, мир на земята между човеците, в които е Неговото благоволение. Ангелите, небесните пратеници ги изпяха преди 1976 години пред скромните витлеемски овчари. Мелодията  сигурно е била много проста и трогателно дълбока. Ангелите я отнесоха със себе си в Небето, но оставиха думите. И те вече две хилядолетия, вдъхновяват най-будните сърца за поеми, проповеди и песни.

Мир! Той е повече от богатство и слава. От него най-вече се нуждаем. Той не е бездействие., не е безмълвна пустиня, нито гробна тишина. Ето, мъж и жена в къщи не си говорят. Упорито мълчат. Нима това е мир? О, не, това е страшна война на нерви. Мирът не е спокойното усамотение, което търси кръвожадният звяр, за да разкъса нещастната си жертва; не е тихото място, за което мечтае разбойника, за да скрие и прахоса плячката си далече от окото на правосъдието. И светът предлага мир. Но той е кухо обещание, сапунен мехур, който се пръсва при най-лекото докосване. Това е като разклатен зъб. Не можеш да се храниш с него. Само ти пречи.

Мирът е живот, бликащ, побеждаващ, уверен, радостен живот, много пъти сред изпаднала в панически страх среда. Така детето на кормчията спокойно си играе напалубата при буря, когато пътниците обвзети от ужас, се крият в кабините си. Запитано защо не се страхува, то отговаря: „Защото татко кара кораба.“ Тримата младежи, хвърлени в нажежената огнена пещ, спокойно се разхождали из пламъците. До тях бил Божият Син. За това огънят изгорил само въжетата, с които били вързани, и нищо повече. Истинският мир е плод на победата, извоювана от Исуса.

Князът на мира се яви. Роди се в ясла сред миризма на тор. Кръвожадните тирани биват полагани в златни люлки. Какъв контраст! Най-възвишеното величие, в най-унизена обстановка. В нашият свят, раздиращ се от вражди, войни, злоба и грях, дойде Божият Син и предлага Своя мир всекиму, който воюва против Бога и за това е на нож с ближния си.

Благовестя ви голяма радост, заяви ангела. Бог ни поднася най-чудесен дар. Какво богатство за нещастното човечество! Радост без мир е нищо. Крадецът се радва на успешната кражба, но се бои, че може да бъде открит. Мир без радост също е нищо. Две момчета се бият в класната стая. Идва дежурният учител и им удря по една плесница. Мирът е възстановен. Но къде е радостта? Радостта и мирът са неделими. Разделете ги и вие нищо нямате.

А как приехме Този чуден Княз на мира? Дали Го посрещнахме с красиви цветя, с радостни песни и свеличествени арки? О, не! Ние Го отрекохме, заловихме Го, бихме Го, заплювахме Го, увенчахме Го не със златна корона, а с трънен венец. За престол Му дадохме груб, дървен кръст. Огнена омраза постилахме по целия път от Витлеем до Голгота. Чудно ли е, че нямаме мир? Августин казва: „И неспокойно е сърцето, докато намери мир в Тебе, Боже.“

Ангелите предложиха на човечеството мира даром, но не безусловно. Всичко ни се дава при условие. Даже и въздухът, този най-необходим дар, притежаваме при условие, че го вдишваме. Първото условие е да отдадем слава на Бога. Така ние отваряме сърцата си за Него и Го срещаме с признателна любов. Който бяга от Бога, се спъва в собствената си гордост и себелюбие. Оттук и нещастието му. Кавалеристи, които са били на война, разказват за страхотния ужас, който обвзема коня, когато ездача, тежко ранен увисне на седлото или се строполи на земята. Докато ездача е жив, животното не се плаши нито от куршумен град, нито от оглушителния грохот на тежките оръдия. Но щом господарят отпусне юздата, коня изпада в див ужас и тича стремглаво, без да знае накъде, заслепен от тревога. Ето човек без Бога! Лишен от Небесният повелител, в много случаи отчаяно кърши ръце в безизходност. Разбира се, мнозина не разкриват душата си. Не дават вид, че са объркани. Но търсят забаления и развлечения. От какво ли искат да си отвлекат вниманието? Купуват си радост. Но нима онзи вой, който се раздава от механите е радост? Та от него и лудите бягат.

Няма мир за нечествия, казва Писанието. Който остава глух към небесната покана, затваря очите си пред Божиите дела, заключва сърцето си пред чистата любов, самоотлъчва се от истинския, небесен мир. Това чудно растение – мирът, бързо съхне, щом искаме да го посадим в почвата на нашия егоизъм и непростен грях.

Второто условие е да имаме Божието благоволение. Само, който угажда на Бога, се радва на мир. Чрез покаяние приема Божието опрощение и Небесно озарение. С Исуса в сърцето се върви радостно по тесният път. „Небесният мир не е само усещане. Той е становище на вярата. Тук душата се е върнала у дома и е пуснала котва в морските дълбочини на вечността.“ (Карл Хайм). Астрономите ни казват, че голямата звезда Сириус се състои от три разнобагрени слънца, които кръжат едно около друго. Затова планети придават на пейзажите неизразима красота. На Рождество Христово изгря за нас Божието духовно слънце. То ни озарява с правда, мир, радост и любов. Излезте, братя, от вашите бункери и скривалища на съмнение, неверие, отрицание, жажда за грях и разтворете сърцата си за влиянието на Божиите лъчи! Известният създател на електродинамиката – Ампер, съветва свой приятел: „Работи в дух на молитва! Изследвай нещата на този свят, но ги наблюдавай само с едно око, за да бъде другото винаги пленено от вечната светлина. Слушай световните мъдрости, но само с едно ухо, за да бъде другото винаги готово да възприеме нежните тонове на Небесният приятел. Пиши само с една ръка. С другата здраво се дръж за Божията дреха, като дете, което с любов се държи о дрехата на своя баща. Без тази предпазливост ти неминуемо ще си разбиеш главата в някой камък.“

Исус дойде. Въоръжен с любов. Той воюва против злото и го победи. Каква велика победа! Който я приеме с вяра и благодарност, също участва в победата. Нека всеки да живее, не само смазан, повален на земята от грижи и тъмни, зли сили, а като победител, носейки с вдигнато чело факела на мира. Исус иде, за да установи Своята пълна власт. Тогава мирът ще тече като огромна река. Нека превърнем сърцата си в скромна ясла, в която е готов да се роди Спасителят, носителят на истинският мир.

Тази вест на радост, тази вест на мир, таз вест да екне по целият всемир!

Честито Рождество Христово! Благословена Новата 1977 година!

Вашите предани:

Елзи и Симеон Д. Попови

Декември, 1976 г.

Гр. Шумен