Защото Бог говори веднъж и дваж: но човек не внимава. Тогава Той отваря ушите на хората и запечатва поука в тях ... за да отвърне душата му от това, та да се просвети със светлината на живота (Йов 33:14, 16, 19, 10)
Въведение. Когато кораб нощно време влиза в пристанището, му се дава червена светлина. Това означава: „Стой и чакай!“ Той спира. След това следва бяла светлина и идва лодка с кормчия, който поема кормилото. После – залена светлина. При зелената светлина корабът може да влезе.
1. Бог ни предупреждава.
Всеки земен жител е получил това предупреждение. Какъв чуден приятел е Той. Въпреки че ние сме далече от Него, Той ни говори. Той ни говори и тогава, когато сме пренебрегнали гласа Му, не ни забравя, нито иска да ни изостави. Той се грижи повече за нас, отколкото самите ние за себе си. Той ни обича повече. Бог не иска гибелта на грешника, но да се покае и да живее. Показва ни нашият дълг и това, което иска и очаква от нас. А какво да очакваме ние от Бога? Той ни посочва греха и опасностите на живота. На първо място – за да ги избегнем. По шосето има опасни завои. Преди тях винаги има предупредителни знаци: „Внимавай!“ При една катастрофа машинистите на влаковете не са забелязали знака „Спри!“, влизат в гарата и влаковете се сблъскват един друг. В живота на всеки човек, Бог категорично го предупреждава поне два или три пъти.
2. Той ни спира, за да обезоръжим греха.
Много хора, чрез Божият глас са възпирани да вършат грях. В самата природа ни се дава възможност да видим проявата на доброто и злото. Ако ние се радваме на пойните птички, на хубавата песен, то колко са неприятни съскането на змията, квакането на жабите и звуците, които издава крокодилът. Бог ни спира от вредните и гибелни неща. Неговият глас ни казва: „Не си поставяй ръцете в огъня.“ или „Не се хвърляй в морето.“ Ние знаем защо. В някои места в Индия и Япония, дори и в Америка, ураганите унищожават много местности. Но има спасително предупреждение. Хората бягат в пещерите или в дълбоки подземия.
Когато блудният син реши да напусне баща си, бащата можеше да го набие здравата и да му каже да не прави това. Синът не искаше да приеме бащиният съвет. Бог благоговее пред нашата свободна воля. Една сестра веднъж запитала пастора на църквата: „Защо евреите не приеха поканата на Исус да повярват в Него?“ „Понеже те не искаха.“
Един богаташ устроил пиршество, но преди това пратенник му донесъл писмо с гореща молба да го прочете веднага, защото въпросът е много сериозен. Богаташът казал, че сериозните неща остават за утрешният ден. Сега е време за веселие. Но същата вечер той бил убит. На другият ден прочели писмото. В него се съдържало предупреждение, че тази нощ богаташът ще бъде убит. Имало заговор срещу него. Трябвало да бъде внимателен и най-добре да не присъства на тържеството.
Бог ни предупреждава и иска да ни избави от робството на греха. Днес много хора се движат по наклонената плоскост на живота и отиват в гибел. Това е трагедията на човечеството. Но Бог прави всичко, което може да ни спре. Старае се да избави човечествето на от рова на неговото падение. Той върши това, защото у човека има жажда за грях. Нашето своеволие е пагубно. Гордостта ни води към кладата на греха. Ной предупреждаваше своите съвременници 120 години. Искаше да ги спаси от потопа.
Днес, колко хора отиват при гледачки или викат духовете на умрелите, което е строго забранено – понеже така човек става роб на тъмните сили.
За това на земята има Голгота. Има Божий Син, Който умря за нашите грехове. Той каза: „Свърши се!“ Голгота е зеленият сигнал за всеки грешник. От там Бог простира ръката Си към нас за нашето спасение. Какво величие на Божията любов!
3. Как ни говори Бог?
Как ни говори Бог? По различен начин, но винаги така, че да можем да Го разберем.
- Бог ни говори чрез събуждане на съвестта и чрез проповедта. Съвестта е чудна и е инструмент в Божията ръка. Когато чуем една проповед или приятелски съвет, ние усещаме в глас в себе си, който казва: „Това е за мен.“
- Бог ни говори чрез сънищата. Когато човек заспи, неговият ум се освобождава от външните видения. Бог много пъти иде в съня ни, за да ни говори. Той казваше на израилевият народ, че с другите ще говори чрез сънища и видения, но с раба си Моисей ще разговаря уста в уста (Числа 12:6-8). Наистина, има и празни сънища. Например, на някого са поставили топла бутилка в леглото и той сънувал, че ходи по огън. Когато се събужда той разбира, че краката му са се допрели до бутилката. Има и такива сънища, които ни смущават. Така беше с цар Навуходоносор, преди него така се случи и с Фараона и т.н. Безбожник сънува, че Бог му се явява на сън и му казва: „Ако не се покаеш - ще погинеш.“ Той става рано, отива при един проповедник и иска Библия, за да се покае, защото не иска да погине. Гоце Делчев сънува своя гроб, а Яворов написа: „Сън сънувах прокоби, сънувах гроба.“ Жената на Пилат пострада на сън за Исуса. Жената на Юлий Цезар сънува мъжа си облян в кръв и не иска да го пусне да участва в битката, но той отива и е прободен.
- Бог ни говори и чрез болестите. Когато сме болни нашата слабост ни кара да се замислим и да се осъзнаем. Когато сме болни ние разбираме, че нашите желания са много и са безумни, но че има нещо, което е по-важно от всичко друго – спасението на нашата душа. Спасени ли сме или не? Къде ще прекараме вечността? Има само две места - при Бога или в Ада? Нека си спомним случая с богаташа и Лазар.
- Бог ни говори и чрез големи нещастия и сътресения в живота. Една жена разказва: „Като момиче почувствах поканата на Бога да Му отдам сърцето си и реших да Го следвам, но се омъжих. Имам хубав дом. Мъжът ми имаше много пари. След няколко години имахме три деца. Вече нямахме време за Бога. Внезапно мъжа ми беше уволнен и трябваше да заживеем скромно. В това време се разболя малкото ни дете и почина. След известно време почина и голямото. Остана само средното. Тогава аз казах: „Господи, аз не искам да ти се противя повече. Аз съм твоя – вземи ме.“ Така и блудният син – ако не беше много гладен, измъчен и унижен, нямаше да дойде на себе си и да се върне при баща си.
- Бог ни говори и чрез смъртта. При някаква загуба може да ни събуди. Чух за петима младежи, които пирували в една механа. В това време влиза гробаря, сяда на една маса и си поръчва бира. Те искат да си направят шега с него и казват, че искат да сключат договор с него, според който за една година те ще му бъдат клиенти. Тук той ги спира и им казва: „Не си играйте със съдбата си!“ Те не го послушали и му дали договор-писмо. След няколко седмици и петимата, един след друг, умрели. Жителите на онова малко градче видели Божията червена светлина: „Спри! Опомни се!“ Има и чудно избавление от смъртта. Ето как един млад човек станал проповедник. Той вярвал в Бога, но не достатъчно, за да проповядва за Бога. Един ден отишъл в гората да сече дърва. Едно дърво паднало неочаквано върху него, но той останал невредим. Там, в гората, той коленичил и казал: „Боже, вземи ме. Ти ми даде живот, за да живея за Тебе.“
- Бог ни говори и чрез отговора на нашите молитви. Той ни отговаря още преди да сме му поискали. Той знае нашите нужди и винаги е близо при Своите чада. Но Бог иска от нас постоянство. При една катастрофа в океана, два кораба се ударили един в друг и започнали да потъват. Бил подаден сигнал за бедствено положение, но имало голяма мъгла. Минават цели 14 часа. Всички са в голяма тревога и опастност за живота си. Изведнъж мъглата се вдига и те виждат, че пред тях има бърз параход, който започва да ги прибира и спасява. Така и Бог ни окуражава със Своята помощ. Но мъглата на нашето съмнение не ни дава да Го виждаме.
До тук, разишлявахме за това как Бог ни говори. Сега нека разгледаме другата страна на въпроса, а именно:
4. Как човек отговаря?
- Човек не е внимателен. Ние сме най-големите неприятели на самите себе си. Човек не обръща внимание на Божия глас и се старае да развие своето предубеждение. Запушва ушите си умишлено. Успокоява мисълта си, че това е нещо случайно.
- Когато бързаме и тичаме към греха, ние се откъсваме от Бога. Но Бог не иска да ни остави. Той ни чака и ни моли да се върнем при Него. Едно Християнско семейство имало гост – млад мъж, който имал силна вяра в Христа. Домакините обаче забелязали, че неговата вяра била охладняла. Всички заедно излезли да се поразходят. По време на разходката една кола блъснала госта. Измъкнали го изпод гумите на колата съвсем невредим, само с леки одрасквания. Домакините въздъхнали с облекчение и казали: „Слава Богу, че си жив.“ „О, аз не се радвам. По-добре щеше да бъде, ако колата ме беше убила. Моят живот не е живот. Аз повече не мога да вярвам и мисля, че ще бъде по-добре да умра.“ След известно време той се самоубил.
- Бог иска да предадем живота си на Него. Бог иска да отворим ушите си, сърцата си и да предадем живота си на Него. Да извършим коренна промяна много хора мислят, че Словото е било за този или онзи брат и за тази или онази сестра, че проповедта се е отнасяла за някой друг, а не за самите тях. Според една приказка, когато веднъж дяволите се събрали в пъкъла, главният дявол ги запитал: „Какво правите, за да откъснете хората от Бога?“ Първият отговорил: „Аз ги уча, че няма Бог, че няма правда и че човек върши онова, което си иска.“ Шефа отговорил: „Няма да успееш, защото хората имат съвест и ще осъзнаят, че има Бог и че рано или късно ще застанат пред Него и ще дават отговор за своя живот.“ Вторият дявол рекъл: „Аз ги уча, че Библията е остаряла книга, че за времето си е била модерна, но не и за съвременният човек.“ „И ти няма да успееш. Хората виждат, че Библията и нейните пророчества се изпълняват.“ Тогава третият дявол се изправил и започнал да дава отчет: „Аз ги уча, че има Бог и че ще има съд, че Библията е истинска книга, но че сега е все още рано. Има още мноооооггооо време.“ „Ти ще успееш!“ – бил отговорът на старшият дявол. Бог ни говори един път, два пъти, три пъти или повече, след което престава да ни говори. Чуваме ли Неговият бащински глас? Един човек като млад бил възпитан в Божия път. Но се отклонил, увлякъл се по широкият път на живота. Когато отивал на гости у сестра си, той винаги си спомнял, че бил възпитан като нея. Пеели и славели Бога с хубави сионски песни. Това правел винаги когато ѝ ходел на гости. Понякога си спомнял, че обича Бога и разказвал как Бог два пъти го бил спасил от явна смърт. Но това не го накарало да се спре и да се върне отново при Бога, както блудният син, а си живеел по своя си начин. Третият път за него нямало време да се поправи. При една ззлополука, Бог го взел неподготвен. Божията милост и любов е безкрайна и безгранична. Той винаги ни кани да дойдем при Него. Той стои пред вратата на нашите сърца и хлопа, но до кога ще продължава това? Ние не знаем (Откр. 3:20). А Бог очаква нашият отговор да бъде ДА! Той очаква да Му кажем: „Аз съм твой – вземи ме. Искам да съм Твой слуга.“ Готови ли се да Му дадем този отговор? Ако сме готови – това е добре за нас. Ако не сме, нека да не отлагаме, а да се покаем за греховете си и да побързаме да станем готови, за да Му кажем: „Аз съм твой, вземи ме!“ Нека Бог да ни благослови! Амин.
Пастор Симеон Попов
Гр. Шумен
