Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
21.01.2014 00:40 - ДАВИДОВИЯТ КЛЮЧ
Автор: rozasaronova888 Категория: Други   
Прочетен: 1131 Коментари: 0 Гласове:
0



ДАВИДОВИЯТ КЛЮЧ

Това казва Святият и Истинският, в Когото е Давидовият ключ, Който отваря, и никой не ще затвори; затваря и никой не ще отвори. (Откровение 3:7)

Господ Исус се представя на Филаделфийската църква като Един, Който има ключ. „Аз имам Давидовият ключ.“ Нещо много важно, нещо много властно. Нещо, което всеки би желал да притежава. Давид имаше ключ, който беше символ на неговия суверенитет и който по-късно беше предаден на Елиаким (Исая 22:22). Колко повече Христос притежава ключа за духовния Давидов град – Новият Йерусалим.

Като четем историята, любезни братя и сестри, ние виждаме, че много хора от миналото, още от римските императори, които са разполагали с голяма и неограничена власт, са били възхвалявани като много мъдри, като много учени, като много способни. След тяхната смърт обаче славословията са заглъхвали. Те или са били забравяни, или в техния живот са били откривани много недостатъци. Не е така с Исус. Когато Той беше на земята, беше гонен, нямаше къде глава да подслони. Хулеха Го, гонеха Го, мразеха Го, биеха Го, заплюваха Го, на кръст Го приковаха, но и след толкова много години човечеството не се уморява да Го хвали, да говори за Него, да пише за Него, да пее песни за Него. Големи музикални творби се посвещават за Него; великолепни здания се издигат в Негова чест; прекрасни картини се рисуват за Него; много книги се издават за Него. Човечеството не се уморява. Къде е тайната? Една от тайните е тази: Аз имам ключа. Аз имам ключа ... Имам едно чудно средство в ръката Си, което никой друг не притежава. Ето защо Моят спомен остава жив. Танковете, самолетите, оръдията, бомбите оставят следи след себе си, обаче босите, окървавени нозе на Исуса Христа оставят следи в историята, в паметта на човечеството. Следи, които никой не може да заличи. Аз имам ключа. Като имам ключа, Аз имам всичко.

Исус има ключа. Той плати за него с кръвта Си, с живота Си, за това Той има такъв ключ, с който ако отвори, никой не може да затвори; и като затвори, никой не може да отвори. Ключът е нещо малко, но колко важен е той. Когато го загубим, изпадаме в паника. Ами сега, как ще вляза вкъщи? Всички ние сме преживявали това. Колко е страшно например, когато се изгуби ключа на една каса, да речем. Един наш приятел разказа следното: Когато бил войник един негов началник го запитал: „Вярно ли е, че ти си майстор по отваряне на каси?“ „Вярно е.“ „Ами тука в една банка загубили ключи на касата, а тя била пълна с пари. Можеш ли да я отвориш?“ „Ще се опитам.“ Когато отишъл в банката, директорът го запитал: „Колко време ти трябва да отвориш касата?“  „Три часа или три дена.“ И така, той работел, а до него стоял въоръжен войник и пазел. „Работих три часа и като натиснах касата се отвори. Войника, от радост, веднага изтича на горния етаж да каже на директора, че касата е отворена. Аз останах сам със скръстени ръце. Идва директора и ми се чуди. Аз можех да взема парите и да изчезна.“ Но ключът – едно малко метално парче – докосва пружините и касата се отваря.

Аз имам всемогъщият ключ. Учениците са се събрали заедно поради страх от юдеите. Вратата е заключена, прозорците са залостени. Изведнъж Исус се оказва между тях. Как? Имал е ключ. Той може да отвори и стената, може да отвори и вратите, без да разберем. Всемогъщ ключ. Нещо, което за нас е непознато. „Аз имам ключа“ означава: „Аз Съм Господар на вашия живот. От Мене зависи вашето съществуване, вашето добруване и вашето злощастие. Аз управлявам.“

Отивам до един магазин. Заключено. Подранил съм. Чакам. Минават хора. Никой не ми обръща внимание. Ето една госпожа, не е особено млада, не е особено красива, не е особено представителна, но има нещо важно. Тя има ключа. За мене тя е важната. Отваря магазина и аз мога да си напазарувам. Ключът за мене е разрешението на проблема ми. Този, който държи ключа, който го има, той има властта.

„Аз имам ключа. Това, което Аз реша да направя, никой не може да унищожи. Това, което аз благословя, никой не може да отмени.“ Докарали един парализиран при Исуса Христа и Той му каза: „Прощават ти се греховете!“ Защо? Защото Той има ключа за рая. На Голготският кръст разбойника чу думите на Исуса Христа: „Днес ще бъдеш с Мене в рая!“ Защо? Защото Той има ключа.

„Никой не може да дойде при Отца освен чрез Мене.“ Защо? „Аз имам ключа за сърцето на Моя Небесен Баща. Аз и никой друг.“ По този начин Той иска да каже и: „Аз Съм Господарят и на живота, и на смъртта, и на Небето, и на земята.“  „Даде Ми се всяка власт и на Небето, и на земята.“ Той беше жив, но умря и с това навлезе в царството на смъртта. Защо? За да я обезсили и да я превърне в своя покорна слугиня. И Той оживя, за да бъде Господар на живота.

Той има ключа за навсякъде. Това Го прави силен. Това Го прави радостен, щастлив. Има ключ от затвор. Там има затворници, които са нещастни. Много от тях са нещастни до смърт, други са с вяра и със спокойствие. Но там има и други хора. Директорът, чиновниците от канцелариите, надзирателите, ключарите. Те не са нещастни. Те са спокойни, въпреки че и те са в затвора. Но каква е разликата между едните и другите? Заатворника е нещастен, защото няма ключ. Другите имат ключ. Те цял ден прекарват в затвора, но вечерта спокойно си излизат и се връщат по домовете си. Идват само да работят като платени служители. Те имат ключ. И едните, и другите пребивават на едно и също място, обаче разликата в тяхното вътрешно състояние е огромна. Каква е причината за тази разлика? Ключът, ключът ...

Любезни братя и сестри, ние като знаем, че Той е близо до нас, можем спокойно да гледаме към бъдещето, защото нашият Спасител има ключ и Той не го държи стиснат в Своята ръка, Той го подарява. На апостолите каза: „Аз ще ви дам ключа на Небесното царство.“ Аз ще ви дам ключа. Той го подарява. Той подарява ключ за един радостен, за един спокоен живот и пред прага на смъртта, дава го на нас, за да посрещнем смъртният час, тъй както Исус го посрещна, казвайки: „Отче, в Твоите ръце предавам духа Си.“ По този начин Той определя и нашата съдба. Дава ни неподозирани източници на радост, на мир и на надежда. Христос казва: „Не бойте се от онези, които могат да повредят само тялото, а душата не могат. Бойте се от онзи, който може и душа, и тяло да хвърли в ада.“ Той е Който определя нашата съдба. Вие не сте ли чували думите: „Така му било писано.“ Значи има Един, Който пише. Е, кой е Той? Пише Онзи, Който има ключа за нашия живот, за нашата съдба, от Когото ние всички напълно зависим. „Аз затварям. И никой не може да отвори. Аз отварям и никой не може да затвори.“ Ние затваряме нашите домове. Преди години когато Англия все още владеела Индия като своя колония, един висш чиновник бил изпратен там на работа от английската кралица за срок от 10 години. Той заминал със своето семейство, заключил добре къщата си и спокойно отслужил в Индия определените години. Върнал се в Англия и какво да види? Неговата триетажна къща я няма. Останало само мястото. Дошли крадци с подправен ключ, ограбили покъщнината, съборили къщата и продали материала. Разчистили много добре всичко. Той затворил, но имало някой, който можал да отвори. Не е като божествения ключ.

Един младеж отишъл при часовникар да даде часовника си за поправка. Когато стигнал до малкото ателие, младежът видял, че часовникарят заключва своята работилничка. „Ама ти затвори ли, заключи ли вече?“ „Да, заключих.“ Тогава младежът извадил джобното си ножче и отключил катинара. Часовникарят се учудил много ... Ето това са нашите, човешки заключвания. Всеки може да отключи. Това са човешките закони; това са човешките планове, които могат да се променят, защото те са временни. Съвсем друго е това, което нашият велик Баща върши, готов е да върши или ще върши. Аз Съм вашият Баща и Господар.

Когато обявят някого за почетен гражданин на даден град, символично му поднасят ключа от града. Не че нашите градове днес са оградени със стени и имат здрави порти, които се отварят с ключ.  Не, това е израз на уважение. „Ние те считаме за наш Господар, ти имаш символичния ключ на града. Ти си нашият господар.“ „Аз имам ключа.“, казва Христос. Този ключ е жив. Този ключ расте в своята власт, в своето значение, расте и в неговите възможности да открива и разкрива все повече и повече блага в живота. В едно семейство няма мир. Не се разбират. Защо? Нямат ключа. О, ако те получат от Господа Исуса Христа ключа за взаимната хармония, за взаимното разбирателство, съвсем другояче ще бъде. За това и ние казваме: „Блага дума – железни врати отваря.“ Благата реч е един духовен ключ за взаимно разбирателство и за хармония между хората. Който приеме Исуса, приема едно отворено Небе. Който отхвърли Исуса, приема един отворен ад, от който повече не може да бъде избавен. И така ... какво е Господ Исус за мен? За едни – Той е Спасител. За други – Той е нищо. За трети, Исус въобще не е живял; за такива като книжниците и фарисеите Христос е един измамник и бунтовник. Какво е Исус за нас? Ние не можем да разберем Исуса. Той стои много по-високо от всички възможности на нашето сърце или нашият разум, но ние можем с доверие да пристъпим към Него и да приемем Неговите благословения. Запитали съпругата на големият учен Алберт Айнщайн, който завеща на човечествето теорията на относителността: „Госпожо Айнщайн, вие разбирате ли теорията на вашият съпруг?“ Тя се усмихнала и казала: „Това не е необходимо. Аз изобщо не я разбирам, но моят мъж не очаква това от мене. Аз се грижа, когато той си дойде, в нашият дом да има вкусна храна. Аз се грижа за неговото облекло, за реда в нашето семейство ... Повече от мене не се иска.“ Това е. Тя има ключа за сърцето на своя съпруг. Този ключ не е нещо голямо, но  е нещо много необходимо, за да бъде живота в дома хармоничен и радостен. Един младеж заминава на работа в чужбина. Майка му го изпраща със сълзи на очи и му казва: „Синко, ето ти ключа на нашият дом. Когато си дойдеш, което и време да е, да можеш спокойно да влезеш.“ Вярата е онзи божествен ключ, който Христос дава и на нас, и с който ние отключваме божествената каса, за да получим небесни благословения: за всеки ден – нова радост; за всеки ден – ново упование и нов мир в нашата душа. Всъщност, ние трябва да се чудим на това доверие, което Бог има към нас, като ни дава вяра. С този ключ, ние можем да получаваме както за себе си, така и за близките си, небесни блаагословения.

Лекар и лекарка, мъж и жена, били изпратени в Ню Йорк на симпозиум по медицина. Веднъж привечер се разхождали по улиците на града и разговаряли. Към тях се приближило едно лице и им казало: „Вие българи ли сте?“ „Да.“ „Е, много се радвам, че мога след 30 години най-сетне да чуя моят роден език.“ Те му разказали, че са настанени в един хотел, а той им предложил да отидат в неговия дом, който бил хубав, просторен и те щели да се чувстват там много добре и да се наприказват. Той живеел сам. Лекарите се пренесли при него, но на третият ден той им съобщил, че заминава за Австралия по работа. „Изпраща ме фирмата, в която работя. Бъдете спокойни. Ето, тук е ключът. Можете да нощувате тук, а когато отивате някъде, оставяйте ключа при портиера.“

Ключът, който Господ Исус Христос има и който е готов да даде и на нас, трябва да го пазим. Можем да го изгубим и за това Словото ни предупреждава: „Внимавай да не открадне някой венеца от главата ти.“ Кой може да открадне ключа? Злото, съблазните са тези, които могат да направят така, че да изгубим ключа. Голямо нещастие е, когато сме имали този ключ и поради небрежност, нежелание или защото не сме го ценили, да го изгубим. Има добри хора, които го захвърлят. Какво голямо безумие. Да бъдем благодарни на Бога, да Го славим, че сме Негови чада, да Го славим за Неговата чудна доброта, за Неговото търпение, милост и любов към нас, които сме много грешни и вършим неща против Неговата воля. Слава на Неговото име. Амин.

Пастор Симеон Попов




Гласувай:
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: rozasaronova888
Категория: Други
Прочетен: 1693586
Постинги: 3893
Коментари: 97
Гласове: 1005
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031