Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
30.12.2013 22:59 - Вие сте солта на земята
Автор: rozasaronova888 Категория: Други   
Прочетен: 586 Коментари: 0 Гласове:
0



ВИЕ СТЕ СОЛТА НА ЗЕМЯТА

Матей 5:13

Нека, тази вечер спрем нашето внимание на 13 стих от 5 глава на Евангелието на Матей: Вие сте солта на земята. Но ако солта обезсолее, с какво ще се осоли? Тя вече за нищо не става, освен да се изхвърли вън и да се тъпче от хората.

Много пъти изплува в съзнанието ни един важен въпрос: „Защо живея? Каква е целта на съществуването ми? Ставам рано, тичам на работа, връщам се умоен в къщи. Гледам да си почина и на следващият ден – отново старата песен. Това ли е живота? Това ли е всичко?“

Веднъж при мен дойде едно девойче. Заплака и ме попита: „Кажете ми това, което виждаме и чуваме в безистена до нас, това ли е всичко? Това ли е живота?“

Ние чуваме, че трябва да живеем за нещо повече. Ето отговора: Вие сте солта на земята. Така казва Господ Исус. Една важна житейска задача за всеки човек. Възможно е някога Исус да е казал: „Аз Съм солта на земята.“ Не е записано никъде. Записано е обаче нещо, което дълбоко ни засяга: Вие сте солта на земята. Той не казва: Вие БИ ТРЯБВАЛО да сте сол на земята, но: Вие сте! Може би не искате. Възможно е това да бъде нещо твърде малко за вас, нищожно, но или сте сол, или сте нищо. Вие сте Мои ученици – вас не ви обичат. Вие сте скромни, вие сте нисши по дух. Много пъти вие скърбите, кротки сте, гладувате и жадувате за правдата, вие сте милостиви, вие сте чисти по сърце, миротворци сте. Гонят ви за правдата, хулят ви, говорят всякакви злолъжливи неща заради Мене и все пак – Вие сте солта на земята.

С тези думи ние изведнъж се намираме на земята. Тук е нашата задача. Не ни се казва: Вие сте солта на небето. Или: На тази земя сте християни т.е. сол или никъде няма да бъдете такива. Ученикът, в час по химия учи, че солта представлява натриев хлорид, който е съединение на натрий със солна киселина. Натрия е благороден бял метал. Свободно не се намира. Веднага се съединява с парите във въздуха и се образува сода каустик. Затова се държи в петрол. Хлорът е много отровен газ. По време на Първата Световна Война се е употребявал като бойно отровно вещество, за да се отровят неприятелските войски. Сред войниците пада гранада, но не избухва. Стои между тях спокойно и мирно, но от нея се излъчва жълт, отровен газ, който разрушава белите дробове и причинява смърт. Гибелен, отровен газ. Това е солта: съединение на един божествен благороден метал и на един силно отровен газ. Вие сте такова нещо: съединение на един Божествен принцип и на едно лъжливо, отровно, грешно, окаяно човешко същество. От тази „химична реакция“ се получава чудно средство, което Бог употребява за Своя слава. Солта е необходима.

През Първата Световна Война нямаше сол. До тогава солта се продаваше на големи каменни буци като твърд камък. Ние счуквахме, пресявахме я и чак тогава беше възможно да се употрябава. Но изведнъж, солта изчезна от бакалските магазини. Колко е безвкусен хляба без сол! Колко е безвкусно яденето без сол! Кръвта трябва да съдържа известно количество сол в себе си. Христос казва: Вие сте солта на земята. Не казва: Вие сте захарта на земята или Вие сте медът на земята, но: Вие сте солта на земята. Както солта е необходима за човешкия организъм, така и вие сте необходими за живота. Вие не сте пясък. Пясъкът и солта си приличат, но при всички условия пясъкът си остава пясък. Не е така със солта. Тя се топи, тя се съединява. Тя влиза в състава на други неща на земята. И какво е действието ѝ? Солта предпазва от гниеене. Тя убива бацилите, причиняващи разлагане. Когато бяхме деца и се порежехме, отивахме при нашата майка и тя ни превързваше, но преди това, тя посипваше раната със сол. О, как болеше само! Но майка ни казваше: „Ще търпиш!“ и никога раната не се инфектираше.

В един ъгъл момчета и момичета си шушукат. Споделят някакви съмнителни истории и се кикотят. Наближава едно девойче и те се сбутват: „Тихо. Тя иде.“ Предмета на разговора се променя. Те я гледат виновно и чакат да се отдалечи, за да продължат своите нечисти разговори. Божието присъствие трябва да действа като противоотрова в живота.

В Старият Завет имаме една много важна и трогателна сцена: Авраам – бащата на вярата, стои пред своите небесни гости. Сам Бог, придружен от двама Свои ангели, го е посетил и му казва: „Мога ли да скрия от Моя слуга Своя план? Отивам да видя какво е състоянието на градовете Содом и Гомор и да ги разруша, ако е толкова лошо, колкото Ми се докладва.“ Авраам застава пред Него и казва: „Господи, ако има 50 души вярващи там, ще разрушиш ли градовете?“ „Ако има 50 – няма да ги разруша.“ И така започва един дързостен пазърлък с Бога: „Ами ако са 40, ще унищожиш ли градовете?“ „Няма да ги унищожа, ако се намерят 40 души в тях.“ „Ами, ако са 30 ... Ако са 20 ...“ „Пак няма да ги разруша.“ Тогава Авраам казва: „Нека не се разгневи Господ за моята дързост. Ами ако са 10?“ „Ако са 10 – няма да погубя градовете.“ Авраам чувства, че вече е стигнал границата на позволеното. Не смееше повече да задава въпроси. В Содом се намери само един праведник – Лот и още половин праведник – неговата съпруга. Солта беше твърде малко. Не можеше да спаси тези градове от гибел. Бог ни държи дотолкова, доколкото ние сме сол.  Бог държи земята дотолкова, доколкото се намира сол върху нея. Ако отречем нейното значение, ние или правим живота по-добър, или животът прави нас по-лоши.

В едно неделно училище, учителят чете думите на Апостол Павел: Всички човеци съгрешиха. Едно дете извиква: „Това не е вярно.“ „Защо?“ „Защото моята майка никога не е съгрешила.“ „Да, мое дете – казва учителят – но Апостолът пише, че всички човеци съгрешиха.“ „Да – отговаря детето – ако той познаваше добре моята майка, нямаше да пише така.“ Какво благословено свидетелство за тази майка, която оставя такова отлично впечатление в душата на своето дете!

Солта, обаче, събужда и жажда. Когато сме се нахранили с по-солена гозба, ние сме жадни и трябва да пием вода. Нека нашите ближни чрез нашето влияние да почувстват нужда да пият от Водата на живота и да потърсят Хляба на живота. Един японец разказва как повярвал в Бога. Пътувал той с влака и наблюдавал една жена, която му направила особено впечатление в обноските си. Тя била внимателна към всички и била готова да отстъпи мястото си на другите, готова  да бъде в услуга или помощна всички, които се нуждаели. А в погледа ѝ открил особена светлина. Тогава я запитал: „Извинете, каква религия изповядвате?“ (В Япония има много религи). „Аз съм Християнка.“, отговорила тя. „О, тогава и аз желая да  бъда Християнин.“ Тази сол, която той почувствал в жената, събудила в него жажда да пие и той от Водата на живота. В един клас, едно 12 годишно момче се разболяло и починало. Неговите съученици написали некролог: „За нас беше лесно да бъдем добри, докато ти беше между нас.“ Какво хубаво свидетелство за това дете! То е било сол, която събуждала в другите жаждата да приемат Онзи, на Когото служело то.

Солта стопява леда. Зимно време много пъти откривам, че стъпалата на нашата църква са покрити с хлъзгав лед. Лесно би се подхлъзнал човек и при паденето може да счупи крак или ръка. Какво правя аз? Мислите ли, че вземам кофа с гореща вода и поливам стълбището? Не! Вземам сол и посипвам върху леда. Само след 5 минути леда е стопен. Спокойно можем да стъпим върху стълбите.

Скъпи братя и сестри, нашето поведение трябва да бъде такова, че студените отношения между човеците да се превърнат в топли, поносими, братски отношения. Ти виждаш, че двама братя или две сестри се мразят. Иди при единият брат и кажи: „Този и този (когото той мрази) казва и тези добри думи за тебе.“ След това иди и при другата страна и кажи: „Този и този, казва добро за теб.“ И така, доброто, солта ще стопи взаимните студени отношения.

Сол – колко важна е тя! Освен това солта е символ на приятелство, разбирателство, хармония. Когато дойде някое високопоставено лице – министър или държавен глава, при посрещането какво му поднасяме? Баница? Торта? Не! Поднасяме му хляб и сол – символа на приятелството и разбирателството. В прекрасната картина на Леонардо Да Винчи – „Тайната вечеря“ се вижда, че Юда-предателят е прекатурил солницата, която е пред него. Това е злоба. Това е падение, символ на грях. Една жена посещава най-редовно богослуженията и дневните, и вечерните. Питат я: „Защо постоянно тичаш в тази църква? Хляб ли раздават там? Пари ли ви дават?“ „Не, аз си вземам сол за през седмицата.“ Каква важна и необходима задача! Но солта може да изгуби своята соленост. Учените казват, че това е невъзможно, обаче живота потвърждава думите на Исус.

Недалече от Дамаск, около град Алеко има един солен хълм, който под влиянието на вятъра смесва солта с пясъка и тя за нищо вече не става. Не може да се употреби и за торене на нивата. Изхвърля се и се тъпче от хората. Така е и с онзи, който изгуби своята сол. Когато Божието чадо се смеси със света, има светски желания, светски планове, то губи копнежа си да върши Божията воля. Губи желанието си да бъде употребявано от Бога за Негова слава. Става мед що звънти или кимвал що дрънка.

Бях на едно особено място. Против моята воля бях заведен на едно събрание, където бивш християнин, както се наричаше той, говореше и имаше дързостта да заяви: „Аз бях вярващ, но разбрах, че вярата в Бога е най-голямата измама. Голяма измама! Аз лъжех хората, мамех ги за пари, но сега се отказах от Бога. Отказах се от Библията.“ Ръкоплясканията бяха много слаби. Стана едно лице и зададе въпрос, заради който председателят на събранието се изправи и каза: „Събранието се закрива.“ Към мен се приближи друг човек, за който знаех, че е безбожник: „В Бога не вярвам, но много стардам когато видя, че някой вярващ се отказва от вярата си!“ Защо страда? Защото чувства, че солта намалява.

И така, любезни братя и сестри, ние знаем защо живеем – за да бъдем сол. Това служение не е много почетно. Не е много уважавано, но е много необходимо. Ето защо не трябва да се изолираме, да идем да живеем в гората или да се затворим в някой манастир. Не! Ние трябва да бъдем в света. Светът ни интересува, защото ние живеем с неговите проблеми, с неговите страдания и с неговите радости и трябва да му влияем, да го осоляваме. Каква велика задача! Каква чудна задача! Каква огромна отговорност носим ние за живота около нас. Един ден Бог ще ни каже: „Ако ти беше осолил това семейство, ако беше осолявал с твоята сол своя ближен, той не би погинал.“

Святият Дух ни превръща от безполезни същества в полезни. По естество ние сме пясък, но под Неговото влияние ние ставаме сол. Дали искаме или не, като вярващи ние сме сол. Въпросът е: Каква сол сме? Какво правим, за да предпазим околният свят от гниене? Светът да стане по-добър, по-смислен, по-радостен. Да го приближим до Бога. Може светът да ни мрази, но той силно се нуждае от нас. Важно е да се питаме всеки момент: „Какво би направил Исус, ако беше на мое място?“ Ние знаем какво се случи с жената на Лот докато бягаше от Содом. Тя не послуша заповедта на ангелите и се обърна назад, за да види горящият в пламъци град и се превърна в стълб от ... сол. Туристи, които са посещавали Мъртво море, казват, че този стълб от сол все още стои там като паметник на човешкото непослушание.

Драги братко, драга сестро, ти и аз или сме сол, или сме стълб от сол.

Амин.

Пастор Симеон Попов

Гр. Шумен

2 Септември 1984 г.




Гласувай:
0
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: rozasaronova888
Категория: Други
Прочетен: 588938
Постинги: 1710
Коментари: 85
Гласове: 185
Календар
«  Септември, 2017  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
252627282930