Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
20.12.2013 17:16 - Годен чрез опрощение - 53 и 54
Автор: rozasaronova888 Категория: Други   
Прочетен: 359 Коментари: 0 Гласове:
0



Глава петдесет и трета

Дело на изковаване

 

Изход 25:18, 31.

 В образа на Христос

 

Веселеил и Елиав бяха вдъхновени от даващата мъдрост, умение и дарби сила на Бог, за да оформят светилника от един талант чисто злато. Бидейки сложен като детайл и изработка, той беше направен чрез процес на изковаване. Умилостивилището и херувимите също бяха направени по този начин.

Направата на форма за изливане изисква време, мислене и умение. След като веднъж е направена, копията се правят много лесно. Религиозните неща и тези, които са свързани с идолите или неща според плътския ум на човека, могат лесно да бъдат възпроизвеждани чрез тези предварително направени форми. Не е така обаче с Христовия ум. Качества на характера като святост, чистота, скромност и съвършенство никога не могат да бъдат възпроизведени чрез изливането на живот във форма, както например телето, което Аарон изля.

Размерите за светилника не са дадени. Славата, съвършенствата и чистотата на Исус са без мярка, ограничения или размери. Неговата основа не е описана, тъй като ударението е върху стеблото, разклоненията, украшенията, чистото маслинено масло, чистата светлина, чистото злато и фитил, който беше направен от ленените одежди на свещениците. Всичко това беше тип на живота на Исус.

Изработката беше картина на умението и мъдростта на Бог, който оформи делото на Христос и на тези, които бяха изкупени през вековете. Той беше демонстрация на мислите и пътищата на Бог.

Славата, атрактивността и службата на Исусовия живот бяха видими чрез същия процес, който направи светилника. Както той беше направен чрез изковаване и оформяне извън стана, Исус беше отхвърлен и бит, не в небето, но на земята, както Исая 53:10 го описва.

Размишлявайте над процеса по оформянето на светилника! Колко точно неговите пропорции трябваше да бъдат изковани от единия талант злато, за основата, стеблото и разклоненията с техните пъпки, цвят и плод! Той трябваше да е направен според модела, който Бог показа на Мойсей. Този образ трябваше да е отпечатан ясно в ума, така че ударите да бъдат нанасяни на правилното място, с правилната пропорция за стеблото и разклоненията, с техните чашки, пъпки и цвета.

Сега помислете относно това, което Бащата имаш в предвид, по време на обстоятелствата в живота на Исус. Как във всеки отговор на изкушение, отхвърляне, неверие, учение, излекуване, дисциплиниране и пр. Той се подчиняваше и действаше според намерението на Своя Баща! Като такъв, Той беше светлина, която свети в тъмнината.

Всяко дело на послушание, беше действие на подчиняване на носителя на светлината, за да се получи тази велика, славна светлина, която беше съвършено отражение на „създаващия светлината” (Исая 45:7). „Научи се на послушание от това, което пострада” (Евреи 5:8).

Много хора видяха в Него повече от тъмнината, в която самите те живееха. Той беше отхвърлен от братята Си, сънародниците Му, Му се подиграваха и беше мразен от установеното религиозно управление. Той беше изпитван от пустинята до кръста. Това е, което Бащата видя от небето:

„Светото Онова, Което ще се роди от тебе, ще се нарече Божий Син” (Лука 1:35).

„Светлина да просвещава народите, и слава на Твоите люде Израел” (Лука 2:32).

„Ти си Моят възлюбен Син; в Тебе е Моето благоволение” (Лука 3:22).

„Този е Моят възлюблен Син; Него слушайте” (Марко 9:7).

Никодим беше озадачен. „Как е възможно това” (Йоан 3:9)? Евреите спореха: „Как може този да ни даде да ядем плътта Му” (Йоан 6:52)? Слепеца свидетелстваше: „Как може грешен човек да върши такива знамения (Йоан 9:16)? Религиозните служители казаха: „Никога човек не е говорил така” (Йоан 7:46). По врем на разпита Му Пилат каза: „Аз не намирам вина в Него” (Лука 23:4).

Чрез смъртта си Той унищожи присъдата на греха. „Ако някой яде от тоя хляб ще живее до века” (Йоан 6:51). Чрез своето възкресение Той унищожи силата на греха. „О смърт, къде ти е победата? О смърт, къде ти е жилото (1 Коринтяни 15:55)? Чрез своето възнесение Той унищожи замърсяването на греха. „Тръбата ще затръби и мъртвите ще възкръснат безсмъртни” (1 Коринтяни 15:52).

Какво мисли Бог за нас, които сме натоварени с отговорността да бъдем носители на светлина за нашето поколение? Какво вижда Бог в нас преди да дойдем при Христос? В нас, които вярваме, Бог вижда всичките съвършенства на Своя Син. „Както ни е избрал в Него преди създанието на света, за да бъдем свети и без недостатък пред Него в любов” (Ефесяни 1:4), „по благоволението на Своята воля” (ст. 5), „според богатството на Неговата благодат” (ст. 7).

Ние не сме плод на допълнителни размишления.

„Защото Ти си образувал моята вътрешност, обвил си ме в утробата на майка ми. Ще Те славя, защото страшно и чудно съм направен; Чудни са Твоите дела, и душата ми добре знае това. Костите ми не са били скрити от Тебе, когато в тайна се работех, и в дълбочините на земята ми се даваше разнообразната ми форма.  Твоите очи видяха не образуваното ми вещество; и в твоята книга бяха записани всичките ми определени дни, докато още не съществуваше ни един от тях.  И колко скъпоценни за мене са тия Твои помисли, Боже! Колко голямо е числото им!” (Псалм 139:13-17).

Давид можеше да напише това за себе си, но то може да бъде приложено за Христос в Неговата човешка природа. Това е истина и за нас, когато Бог ни вижда в единство със Сина Си.

Събитията в живота ни са оркестрирани внимателно, за да ни оформят и изковат в съд за красота, който ще поддържа светлината на света. Чукът, който прикова Исус на кръста е в моята ръка. Чукът, който ме оформя по Неговия образ като светилник е в Неговата ръка.

„А ние всички, с открито лице, като в огледало, гледайки Господната слава, се преобразяваме в същия образ, от слава в слава, както от Духа Господен” (2 Коринтяни 3:18).

 

 

 

 

 

 

Глава петдесет и четвърта

Бадемът

 

Изход 25:33

Пъпката, цвета и плода

 

Ставайки първата теократична нация, през 1440 г. пр. Хр., под ръководството на Мойсей при планината Хорив беше истинско пробуждане за Израел.

Бадемовото дърво е първото, което се събужда след зимата в края на януари. То е първото, което цъфва и дава плод, преди появата на листата и преди другите дървета на покажат признаци на живот. Понякога то е наричано пробуждащото се дърво.

Еврейската дума за бадем е шакаг, което означава да бъдеш оформен като бадем. Думата също така изразява бдителност и будност, като например в очакването Бог да изпълни обещанието Си.

По време на оформянето на Израел като нация имаше бунт, който оспорваше водаческата роля на Мойсей и Аарон. Бог разреши въпроса, като първо разтвори земята за да погълне бунта на Корей и 250 души които се присъединиха към него Числа 16:1-2, 32). На следващия ден, след като последваха повече обвинения срещу Мойсей (ст. 41) 14 700 души умряха от язва.

След това Бог поиска всяко племе да представи по един жезъл от всяко от дванадесетте племена с имената им написани върху тях и да бъдат поставени в шатрата за срещане пред ковчега (Числа 17:4). На следващата сутрин жезъла на Аарон беше напъпил, имаше цвят и узрели бадеми (ст. 8). Пъпките бяха символ на нов живот, цвета на красотата на характера, а узрелите бадеми бяха символ на плодоносен живот, на цел и полезност като вкусен плод.

Това утвърди Аарон да представя живота на Христос пред Израел, и неговия жезъл беше поставен в ковчега на завета.

1440 години по-късно, самият Исус стана жезъл, и той предложи живота си за Израел.

Тридесет и три години след рождението Му имаше друг бунт и „жезъла от Есеевия пън” (Исая 11:1), (бадемовия израстък), беше „отрязан” (Данаил 9:26) на Голгота и погребан (поставен пред Бог) (Лука 23:53). Три дни по късно, Той възкръсна изпълнен с живот, красота и плод (Деяния 2:24, 41)1 като пъпката, цвета и плода на възкресения живот.

Това означава, че „под небето няма друго име (първосвещеник) чрез когото можем да бъдем спасени” (Деяния 4:12).

Тези пъпки, цвят и плод бяха, които украсяваха стеблото и разклоненията на светилника. В Изход 25:31 те са наречени чашки, пъпки и цветя. Във всяко разклонение имаше по три комплекта, за всеки от шестте разклонения и четири на вертикалната му част, общо 22 комплекта от пъпки, цвят и плод.

На истинското бадемово дърво, пъпката се появява първа, след това цвета и на негово място плода. След това се появяват листата.

На Аароновия жезъл и на светилника всички те – пъпки, цвят и плодове – се виждат, едновременно показвайки, че не трябва да се отказваме от пъпките на новия живот, на любов, радост и емоции, заради цветовете на красотата на характера или използваемостта ни в служба. Те трябва да се намират едновременно, тъй като ние непрекъснато получаваме подновяване от корените. 

Има допълнително свидетелство в това тройно представяне.

В Псалм 19, в първите шест стиха ни е представено свидетелство за сътворението, което е наречено общо откровение, чрез което можем да познаем Бог (Римляни 1:20), како появяването на пъпката показваща новия живот.

В стихове 7-11 е представено по-специфично откровение, а именно чрез Божието Слово, което съдържа по-специфично откровение (Деяния 6:7). Това е като цвете или цвят, което дава по-прекрасно и специфично откровение за плода, който ще дойде.

Стихове 12-14 свидетелстват за плода на Божия Дух, когато открива заблудата, скритите грехове, умишлените грехове и пр., с намерението да произведе плодороден живот (Галатяни 5:22). Това е като красотата на цвета, който се превръща в плод на дървото.

Тези три нива на откровение могат да бъдат илюстрирани по друг начин. Помислете върху доказателствата за възкресението.

Представете си пъпката като представяща общо откровени. Жените откриха, че камъка беше отместен (Лука 24:2); те откриха, че гроба беше празен (ст. 3); ленените дрехи бяха сгънати (Йоан 20:5); а парчето, което покриваше лицето му беше отделно от тях (Йоан 20:7). Нямаше знак на борба и не се чу глас, но въпреки това имаше свидетелство, че Исус беше възкръснал от мъртвите.

Представете си цвета като специфично откровение. Един ангел беше отместил камъка и седеше върху него (Матей 28:2). От дясно седеше един младеж (Марк 16:5-6, а два ангела стояха близко до жените (Лука 24:4). Също така се казва за два ангела, които седяха в гроба и говореха с Мария (Йоан 20:12-13). Тук виждаме свидетелството на ангелите, глас, като по-пълно откровение, което даде отговор на безпокойството на Мария: „Отнесли са моя Господ и не зная къде са Го положили”.

Представете си плода на бадемовото дърво като откровение на Духа. Христос се появи лично на апостолите по пътя за Емаус (Лука 24:15); на Тивериадското езеро, когато те ловяха риба (Йоан 21:1) и някъде в Галилея (Матей 28:10). Сега те се срещаха с Него и Го видяха да яде.

Пъпката, която сочеше към нов живот се беше появила от празен гроб и отстъпи мястото си на цвета, или по-славното свидетелство на ангелите, което отстъпи мястото си на плода на възкресението и личната опитност.

Тези, които са опитали плода, не трябва да съдят онези, които виждат само пъпките или цвета.

Тези, които са видели само пъпките, не трябва да отхвърлят свидетелството на онези, които са опитали от плода.

 




Гласувай:
0
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: rozasaronova888
Категория: Други
Прочетен: 739789
Постинги: 2406
Коментари: 86
Гласове: 195
Календар
«  Август, 2018  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
2728293031