Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
20.12.2013 16:53 - Годен чрез опрощение - 49 и 50
Автор: rozasaronova888 Категория: Други   
Прочетен: 470 Коментари: 0 Гласове:
0



Глава четиридесет и девета

Хлябът на присъствието

Левит 24:5-9

 Хляб на лица

(На еврейски)

 

При олтара виждаме Исус в завършеното дело на изкупление. Там в своето смирение Той осигури за всеки вярващ, чрез вечен завет, способността „...да ви пази от препъване, и да ви постави непорочни в радост пред Своята слава” (Юда 1:24).

В хлебната жертва при олтара виждаме Исус в своето смирение, смлян чрез делото си в целия си живот на любов и служба за човека. Там фино смляно брашно свидетелстваше за Неговите изпити, дълбока скръб, изкушения и отхвърляне от хората, заради греха и закоравяването на сърцата. Тези страдания не Го направиха по-съвършен, но показаха нагледно Неговото съвършенство.

В хляба на присъствието, върху масата ние Го виждаме в славата на възкресението, като спомен пред Бог, представящ Своя народ. Като такъв Той е съдържанието за възстановеното общуване с Бог.

Първоначалната съботна почивка беше унищожена от човека с падането му в грях. Но тук, при масата, Бог уверява народа Си, чрез вечен завет, че почивката ще бъде възстановена. За това свидетелстваше безквасния хляб, който трябваше да бъде сменян всяка събота (Левит 24:8-9). За синовете на Израел това е вечен завет. Всяка събота е паметник за почивката, която ще бъде установена. Въпреки че хляба се сменяше, той винаги оставаше пред Божието присъствие.

Същото фино брашно, което беше използвано за хляба в хлебната жертва, беше използвано за направата на тези хлябове. Тези хлябове бяха еднакви по размер, свидетелстващи, че пред Бог народа му е представен еднакво. Хлябовете бяха надупчени, както Христос беше пронизан. 

 Всеки от дванадесетте хляба беше направен от 2 ефи брашно. Това беше двойна порция от маната, която им беше давана. Тук имаше две части храна, една за Бог и една за човека.

Две ефи се равняват на около 10.7 литра брашно. Ако днес една машина за правене на хляб използва 1.2 литра брашно, за да направи 0.6 кг.  подквасен хляб, тогава всеки хляб на тази трапеза е тежал около 3.2 кг.

Може би Бог се е присъединил към Аарон и двамата му сина, за да яде от обилния хляб с тях, както направи с Авраам (Битие 18:8).

В Левит 24:8-9 се казва, че този хляб е бил консумиран от свещениците в Святото място, в Божието присъствие. Така че този хляб не беше само за удоволствие на Бащата, но също така и за тези, които идват в Неговото присъствие.

Исус също така беше наслада за Бог и човека. По време на кръщението на Исус Бащата говори за Сина Си като такъв, в когото е „моето благоволение” (Лука 3:22). В Исая 42:1 е пророкувано за Него като за „Моя избраник, в когото благоволи душата Ми”. Състоянието на нашето сърце и ум е това, което може да предизвика това благоволение в нас. Възкресеният Исус храната на нашето задоволство ли е? Изглежда, че съществува безкраен списък от други неща, които се конкурират с Него. Вината за нашия глад за Бог, никога няма да бъде, поради това че Бог не е осигурил храна!  

Павел пише на коринтяните относно Божията трапеза (1 Коринтяни 10:21) и за Господната вечеря (1 Коринтяни 11:20). И двете са Негови. Първата показва при кого идваме и как идваме. Вечерята представя причината, поради която идваме. Подобно е и с масата с присъствените хлябове. Масата представя Исус като поддържащ нашата връзка. Хлябът представя съдържанието на нашата връзка. Нашата връзка с Исус съдържателна и възхитителна ли е?

Чистият ливан е направен от много бяла смола. Той беше поставен на всеки ред (Левит24:7) от хляб, за да представи аромата и чистотата на характера, който се вижда във всичките Му дела, действия и мисли. Той беше такъв не защото беше отделен от всички грешни хора. Това беше демонстрация на Неговото безгрешно естество.

В сърцето му нямаше недоверие или недоволство спрямо Бог. Той не притежаваше колебливи намерения, Той не казваше едно нещо и не правеше друго. Всичко беше спонтанна изява на Неговата личност. Неговите пътища бяха бели и прави като ливана. Това, което Исус понесе беше представено от финото брашно. Характерът, който Той представи, беше представен от чистия ливан. На тези двете, Божиите очи се наслаждаваха.

Златните лъжици бяха за носенето на около половин шепа ливан.

Съдовете (Изход 25:29) бяха за изливането на жертвите на възлияние. „В светилището да изливаш силно питие за възлияние на Господ” (Числа 28:7). Когато израилтянин донесеше жертва за всеизгаряне с хлебна жертва и жертва на възлияние, те бяха донасяни при жертвения олтар и жертвата на възлияние беше изливана на олтара, за да изрази сърдечното съгласие на жертващия с всичко, което той виждаше на олтара.

Когато свещеникът принасяше жертва на всеизгаряне и хлебна жертва в събота, на новолуние и определените празници за целия Израел, придружаващата ги жертва на възлияние беше принесена в Светото място като доказателство за Божието приемане на жертвата.

Съдовете бяха направени от чисто злато и бяха обикновени съдове за храна. Някои хора смятат, че тези съдове са били поставяни на масата между двете корони.

В продължение на шест дни те бяха неми свидетели, че на седмия ден хляба на масата ще бъде поставен върху тях.

Съдът на ханаанката беше празен, но тя дойде, защото вярваше че ще бъде нахранена и Исус й отговори: „О жено твоята вяра е голяма. Нека ти бъде според желанието” (Матей 15:28).  Има хляб в небето и този хляб е Исус, хлябът на живота.

 

 

Глава петдесета

„Манна” „Хляб на живот”

„Хляб на присъствие”

 

Йоан 6:49; Йоан 6:35; Лука 24:30-31.

Обилно продоволствие

 

Когато Исус дойде на земята, Той дойде всред народ, в чието съзнание имаше погрешни очаквания за идващото Месианско царство. Те очакваха царство на сила и богатство, което щеше да подобри начина им на живот. Хора от всички народи следват герои, идоли, богове, с цел да подобрят своя живот.  

Когато Исус започна да лекува болните, да възкресява мъртвите, да дава зрение на слепите и да храни тълпите, тогава повечето от проблемите на тези хора бяха разрешени. Въпреки това те имаха много повече проблеми, които трябваше да бъдат поправени, за да може живота им да бъде по-лек.

Така че е напълно ясно защо те искаха да хванат Исус и да го направят цар на сила (Йоан 6:15). Не е изненадващо, че те казаха: „Господи, дай ни винаги този хляб” (Йоан 6:34).

Всички ние харесваме субективните преживявания, когато нуждите, които чувстваме истински са реализирани и живота ни става по-добър и по-лесен. Тези нужди обаче не трябва да бъдат издигани над Божията определена цел. Не трябва да пренебрегваме завесата, която Бог постави между видимото и невидимото. От тях Той открива само това, което има нужда от освещение.

Ако Исус беше излекувал всеки, беше изгонил римляните, беше нахранил всички гладни и беше седнал на трона на Израел, колко дълго Израел щеше да го следва? Не беше ли вече Той техният цар? Техния Спасител? Техния Пророк? Техния Свещеник? Техните нужди бяха ли толкова големи, че да не могат да разпознаят Божието царство, което беше застанало между тях? Възможно ли е Исус, тъй като не е атрактивен, да не е приет като Спасител от тях или от нас? За нас също „няма друго име под небето, което е било дадено на човеците, чрез което трябва да се спасим” (Деяния 4:12). Благовестието винаги ще изглежда глупаво на невярващия (1 Коринтяни 1:23). „Ето, полагам в Сион камък, в който да се спъват, и канара, в която да се съблазняват” (Римляни 9:23).

Защо толкова много хора в миналото бяха готови да бъдат бити и хвърлени в затвор заради вярата си, докато множествата искаха нещо, което да направи живота им по-добър и лесен за тях?

Това е така, защото Бог ни снабдява с различен вид храна. Съществува храна за тялото, която се разваля и въпреки това тя подържа живота за известно време. Съществува храна за ума, която го променя, за да може да разбере вечния живот. (Йоан 6:27). Също така има храна за вътрешния човек, която е осигурена от Неговото присъствие и близост.

Храната за тялото се вижда в дневната мана, която представяше Христос като храна за Своя странстващ народ. „Бащите ви ядоха мана в пустинята и умряха” (Йоан 6:49). Тя не е като благодатта, която подържа всички ни.

След това Той ни снабдява с храна за ума, която е истинския небесен хляб (Йоан 6:32). Шест пъти Исус казва, че е небесен хляб. „И хлябът, който Аз ще дам, е Моята плът, която Аз ще дам за живота на света.” (ст. 51). На техния аргумент Исус отговаря в ст. 52, използвайки времето аорист, което означава веднъж за винаги. „ Който се храни с плътта Ми и пие кръвта Ми, има вечен живот” (Йоан 6:54). Тук Исус не говори за Господната вечеря. Тя не спасява. Тя е повтарящ се акт на възпоменание, и Исус използва думата тяло, а не плът.

Въпросът тук е относно вярване „в Него, когото Той е изпратил” (Йоан 6:29), и получаване на „Духа, който дава живот” (ст. 63). Той искаше от тях да повярват, че „В началото Той беше с Бог и че Словото беше Бог” (Йоан 1:1), че „Словото стана плът и пребиваваше между нас” (Йоан 1:14).

Той продължава: „Ако не ядете плътта на Човешкия Син (не вярвате на думите, които станаха плът) и не пиете кръвта Му, (не пиете от животворния Дух – ако не получите свидетелството на Духа) нямате живот в себе си.” (ст. 53).

Йоан Кръстител свидетелства също за това в Йоан 3: „Онзи, Който идва отгоре, е над всички” (ст. 31). „Защото Този, Когото Бог е пратил, говори Божиите думи” (ст. 34). Вярвайте това. Яжте словото, което стана плът. „понеже Той не Му дава Духа с мярка” (ст. 34). Приемете Духа.

Те казаха, че изказването на Исус е трудно (Йоан 6:60) и Го изоставиха.

Исус, Умивалникът се опита да промени ума им, като ги умива чрез Своето Слово. Неговите отговори щяха да излекуват проблема на тяхното безпокойство, страх, съмнение и неверие, така че те да могат да се хранят с хляба на присъствието.

Отговорите, които те искаха бяха относно промяна на обстоятелствата и затова те Го напуснаха.

Имаше и други, като Петър и учениците, които повярваха и свидетелстваха за това, казвайки: „Ти имаш думи на вечен живот” (ст. 68).

Тези думи на живот също бяха изговорени от Исус на двама разочаровани апостоли на път за Емаус. Той им „обясни нещата в Писанията относно Себе Си... в закона на Мойсей, пророците и псалмите” (Лука 24:26, 44). Това ги впечатли дълбоко: „Не гореше ли в нас сърцето ни, когато ни обясняваше писанията? (ст. 32).

Когато се наведоха над масата „Той взе хляба и го благослови, пречупи го и им го даде. Тогава очите им се отвориха и те Го познаха” (ст. 31-32).

Хлябът на присъствието или „хляб на лица” е за тези, чиито сърца горят в тях (ст. 32). Те са хранени на трапезата на Неговото присъствие и те излезнаха, пеейки нова песен пред другите. Тези, които не получават словото Му, не получават от Неговото присъствие. Този хляб е за тези от царското свещенство, които искат повече, отколкото само да се хранят с Неговата мана и свидетелство. Също така те искат да бъдат подновени с Неговата близост.




Гласувай:
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: rozasaronova888
Категория: Други
Прочетен: 1693120
Постинги: 3893
Коментари: 97
Гласове: 1005
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031