Глава четиридесет и седма
Кожи от язовец
Изход 26:14
Покривалото на скромно смирение
Еврейската дума за язовец е „тахаш”, което е животно с козина, за което някои хора казват, че се отнася за антилопа. Други казват, то е член на семейството на делфините. Тези имат перки, но не и люспи и са смятани за нечисти, така че не бяха годни за скинията. Така или иначе, тези кожи на язовец представят Христос по начина, по който Той се представи пред хората.
В Езекиил 10:16 се казва, че тези кожи са били използвани за направата на сандали. Това сочи към скромността и смирението на Исус, но също така за силата и издръжливостта на характера Му.
Тази външна обвивка не беше предназначена да показва светите съвършенства на Исус, които се виждаха от Бог представени чрез бялата завеса. Бог казва, че Той пребивава с еднаква благосклонност под покривалото на Христовата слава и правда, а също така и под дълбокото смирение, с което Той прие формата на човек. С примирителната жертва беше предадена същата вест. Съвършено прощение не означава съвършена святост за грешния човек, въпреки че връзката му с Бог е била възстановена.
Аз мисля, че Бог представи Исус с кожа на язовец, за да Го видим като смирен и достъпен. Пред хората Той нямаше репутация, беше роден в ясла, в незначителния Назарет и работеше като дърводелец. „А този не знаем от къде е” (Йоан 9:29).
Исая 53 Го представя като: „Нямаше благообразие, за да гледаме... Беше презрян и отхвърлен от хората, човек на скърби и навикнал на печал, от когото хората отвръщат лицето си. Той беше презрян, а ние не Го счетохме”.
В какъв огромен контраст Го представя Бог пред хората само в четирите различни пласта, които покриваха Неговото място за пребиваване на земята! Колко пророческо е това представяне!
Той беше съвършената правда на Бог, в която Божията светлина, намираща се над умилостивилището, щеше да пребивава между грешниците.
Също така Исус беше мястото за среща, между всичко замърсено от греха на земята и безгрешното небесно съвършенство.
След това Той беше представен като изкупителя, който щеше да замени себе си с грешния човек и щеше да поведе своя изкупен народ към възстановената правда.
Затова не трябва да се изненадваме, че Бог Го представя като скромен, смирен, достъпен и в същото време с издръжлива сила.
Може ли някой да представи модел и по-добър начин, отколкото това, което Бог избра да направи чрез вяра в Своя Син? Какво може да представи по-добре степента на Божията любов, Неговата слава, Неговата благодат и милост, неговата сила над сили и господства, и в контраст с това да представи степента на нашето греховно естество, като ни остава да бъдем свободни, морални агенти, които са създадени по Неговия образ, да отговорим на Неговата покана, и да Му позволим да бъде Господар на живота ни?
Моделът на скинията е бил представен пред нас дълго време. Наш избор е да пренебрегваме неговата вест на много обширно и сбито представяне на личността и делото на Христос.
Бог беше поверил на Исус:1) делото на сътворението и неговото поддържане; 2)славата на името Си; 3) честта на закона Си; 4) изкуплението на човека; 5) изпращането на Светия Дух. Това смирение, всред другите характеристики е, което го направи годен за тези. В него нямаше мисъл да постави себе си над Божия трон, както гордостта на Луцифер желаеше.
Както няма размери за направата на външните две покривала, също така няма размер за необходимостта от смирение за тези, на които тези неща са поверени сега. Хората на вярата са настойници на творението, на тях е поверена Божията слава, честа на закона и пребиваването на Духа на Христос в тях. Колко малко разбираме от това!
В Марк 10:35 двама от апостолите дойдоха при Исус с въпроса: „Учителю, желаем да сториш това, което ти поискаме.”
Може би те си спомняха това, което Исус беше казал: „ако двама от вас се съгласят на земята за каквото и да било нещо, което да поискат, ще им бъде дадено от Отца Ми, Който е на небесата” (Матей 18:19).
Те поискаха да бъдат близо до силата и славата на Исус. Позволи ни да седнем в твоята слава, един от дясно ти, а другия от ляво.
Това е прекрасно желание. Всеки един от нас трябва да иска тази близост. Но Исус им отговори, казвайки, че те не знаят какво искат.
Исус говори нежно на нашето невежество. Близостта до него изисква пиенето от две чаши – чашата на Неговото благословение (1 Коринтяни 10:16), която всеки от нас харесва и чашата на Неговото страдание, която всеки от нас иска да избегне. Желанието да бъдем важни, щастливи, святи и пр. обикновено има себелюбие в сърцето си.
Чашата, която Христос изпи в Гетсимания, отне проклятието на Божия гняв срещу нашия грях, но не и страдание. Нашата Гетсимания все още изисква смиреното предаване на нашата воля като част от живота на близост, слава и сила. Семето трябва да падне в земята и да умре, за да може да произведе нов живот.
Когато Исус ги попита дали могат да пият тази чаша, те казаха, че могат (ст. 39). Исус прие обещанието им, въпреки че знаеше, че всички те ще Го изоставят. Щеше да бъде по истинско да кажат: „Ние вярваме, че ще можем, но нашето неверие се нуждае от Твоята помощ, за да може да изпием тази чаша.”
Ревността на останалите апостоли ни показва, че те също не бяха готови за това, което беше пред тях, както двамата апостоли. Колко често търсенето на святост се превръща в позиция за спор и деление?
Единственото нещо, което те бяха видели в Исус беше техния собствен образ. Колко малко разбираха те останалите покривала в скинията! Смирения образ на язовските кожи, беше поставил завеса пред очите им за мишкан, (светостта) на Исус.
Глава четиридесет и осма
Масата покрита със злато
Изход 25:23-30
За общуване и сигурност
Исус „влезе не в ръкотворно светилище, образ на истинското, но в самите небеса, да се яви вече пред Божието лице за нас” (Евреи 9:24). Тогава тези, които са новородени като Божий храм, не трябва ли да са направени без ръце, преобразени чрез Божия Дух и Неговото слово (Ефесяни 4:20-24) и така да застанат пред Него?
Въпреки че скинията на Мойсей беше реализирана в Исус, от голямо значение да разберем илюстрациите на многото детайли, които бяха представени чрез петте различни приношения на олтара, за да видим как беше постигнато пълното и завършено изкупление за човека. Те представят много повече информация, отколкото изказването „Исус умря за нас”. Затова може да извлечем полза от измиването на нашите умове в умивалника. Също така разбирането, че Святото място е свидетелство за работа, която Той продължава да върши в небето след Неговото възнесение е от голяма придобивка. Така че скинията е използваема за излагането на обширно разбиране на благовестието.
Преминавайки в Святото място виждаме, че беше позволено да се внесат само няколко неща в него. Това бяха, посвещаването на свещениците, масло за светилника; тамян и огън за олтара, хляб, вино и ливан за масата и само в специални случаи беше внасяна кръв поради греха на първосвещеника или народа. Всяко едно от тези неща е картина, която е по ценна от многословно обяснение.
Полезно е да разберем определеното място и използване на всяко от тях. Те представят това, което Христос представи пред Бащата вместо нас. Ще отделим известно време, за да изследваме тези неща „... за да познаем това, което Бог е благоволил да ни подари”(1 Коринтяни 2:12).
Описвайки масата за присъствените хлябове Бог казва: „също да направиш” (Изход 25:23). Току що Той беше свършил да обяснява на Мойсей относно ковчега на завета с думите в Изход 25:22 „Там ще се срещам с тебе; и отгоре на умилостивилището, измежду двата херувима.”
Това е едно от двете места в описанието на скинията, в което е използвана фраза „също да направиш”. Другото място е Изх. 30:18. Тук Бог свързва мястото на Своя трон с мястото, където Той общува със Своя народ на масата.
Давид прави същото, когато довежда сина на Йонатан, Мемфивостей, на своята трапеза. Давид признава пълното си помирение с този наследник на Саул като казва: „Мемфивостей ще се храни всякога на трапезата ми” (2 Царе 9:10). Това демонстрира, че завета между Давид и Йонатан е приложен за сина на Йонатан, когато той е доведен в мястото за тясно общение с царя.
Масата с хляба на господната вечеря в църквата е свидетелство, че за тези, които притежават Исус като Изкупител и Цар, съществува маса за общение и помиряване, около която всички споделяме същата храна.
Докато ковчега и умилостивилището са символ на трона на благодатта, който принадлежи на Царя на славата, той не беше мястото за общуване.
„Умилостивилището свидетелство за Исус като основа на нашето общуване. Масата сочи към Исус като реалност за нашето общуване. Той е Божията храна в когото имаме общение с Неговия народ” – казва Артър Пинк.
Царят може да има стая за посетители и тронна стая, където приема поданиците си и откъдето издава своите присъди. Но това не е мястото за общуване. Общуването изисква взаимен интерес, диалог и споделяне на благословения.
В Изход 24:21 се споменава за хранене на планината Синай, с което се отпразнува ратифицирането на завета: „И те видяха Бог и там ядоха и пиха.” Същият Бог, който беше изговорил закона от планината сега общуваше с народа Си.
Масата в скинията беше малка – две лакти дълга – и ни напомня за общуването и споразумението между Бог и Неговия народ. „Могат ли двама души да вървят заедно, ако не се съгласят” (Амос 3:3)?
Ширината от един лакът ни напомня за възкресения живот, който ни поддържа: „да ви даде, според богатството на славата Си, да се утвърдите здраво чрез Неговия Дух във вътрешния човек” (Ефесяни 3:16).
Тя беше висока, колкото умилостивилището, един и половина лакът. Бог поставя своята слава върху умилостивилището на същата височина, както общението на Сина Си с тези, които пребивават в Него.
Половината лакът казва, че „ние знаме само отчасти” (1 Коринтяни 13:9). Както Савската царица каза: „Аз не вярвах думите, докато не дойдох и не видях с очите си; но, ето, нито половината не ми е била казана; мъдростта ти и благоденствието ти надминават слуха, който бях чула” (3 Царе 10:7).
Масата беше покрита със злато и това отново ни казва, че Исус беше човек покрит с Божественост. Тя имаше две златни корони на повърхността си.
Вътрешната корона показва Христос като прославен. Тази корона беше поставена с цел да поддържа хляба на масата дори когато пътуваха. На нея имаше 12 хляба, представящи дванадесетте племена на Израел и Божия народ беше този, който беше поддържан в присъствието на Христос, който е „увенчан със слава и чест” (Евреи 2:9).
Около тази първа корона имаше ръб, който беше широк, колкото длан (около 23 см.). Божият народ е запазен от Неговата слава и охраняван от Неговата ръка: „... никой няма да ги грабне от ръката ми” (Йоан 10:28).
Втората корона представя допълнителна слава. Слава, която Бог прибавя към Неговото име. „Заради Своето име ще отложа изливането на гнева Си” (Исая 48:9). „...Ти действай заради името Си” (Еремия 14:7).
Славата на Божието име е в опасност, ако Той не може да защити народа Си, който е в присъствието Му и да изпълни обещанията Си.
