Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
18.12.2013 17:34 - Годен чрез опрощение - 43 и 44
Автор: rozasaronova888 Категория: Други   
Прочетен: 348 Коментари: 0 Гласове:
0



Глава четиридесет и трета

Завесата

 

Изход 26:31

Единственият път до бащата

 

Точно преди седмицата на мълчание, която прекара с приятелите си, Йов каза на съпругата си: „Само доброто ли ще приемаме от Бога, и да не приемаме и злото? Във всичко това Йов не съгреши с устните си” (Йов 2:10). В края на седмицата на мълчание, „Йов отвори устата си и прокле деня, в който беше роден” (Йов 3:1). „Защо не умрях при раждането” (ст. 3)? „Защо се дава светлина на човека, чийто път е скрит и Бог го е преградил” (ст. 23)?

В своята книга, Благовестието според Йов, Майк Мейсън споменава, че : „Един ден Бог дойде при Йов по начин, по който той не беше свикнал” и че „вярата и надеждата могат да достигнат до точка на отчаяние, което е героично, реалистично и даващо сила. То може да достигне до точка на импулсивност и готово да бъде лишено от чувствено и психологическо удоволствие, заради издържането на дълбока духовна истина”.

Исая също имаше подобна опитност. Въпреки че двамата живееха в различни времена и техните срещи бяха напълно различни изглежда, че крайния резултат беше един и същ. „Защото очите ми видяха Господ, Царя на силите” (Исая 6:5). Йов каза: „Но сега окото ми те вижда” (Йов 42:5).

Целта на пътуването през светилището е да се видят всичките Божии богатства, които са достъпни за нас чрез Христос. Вярата и надеждата, които са решителни, реалистични и неуморими, са необходима част от нашето пътешествие, както бяха за Йов и Исая.

Влизайки през вратата в Святото място, отдясно виждаме малка маса с хляб и ливан върху нея. От ляво, срещу масата, има светилник със седем светила, който осветява помещението. Малко по нататък от тях има малък олтар за изгаряне на тамян, точно пред завесата. Завесата трябваше да бъде направена „с изкусно извезани херувими” (Изход 26:31). Тя беше направена точно според инструкциите (Изход 25:40; 26:30; 27:8).

Израза „дело на сръчен майстор” е използван само за завесата и за одеждите на първосвещеника (Изход 26:31; 28:6). Божествената мъдрост и умение бяха дадени на майстор, за да ги направи. Завесата сочеше към човешката природа на Христос, чийто живот също беше демонстрация на сръчните напътствия на Бащата. Белотата на чистия лен, сочеше към безгрешното човешко естество на Изкупителя, което беше преплетено в Божия тъкачен стан. В Него Божиите очи можеха да видят всяко от Своите съвършенства и това беше демонстрирано в живота на съвършено послушание. „Неговата пълнота доказа празнотата на човека” – пише Артър Пинк.

Когато Евреи 10:5 се казва: „Но приготвил си ми тяло”, това обръща вниманието ни, че Исус в плътта си, представен чрез тази прекрасна завеса, която беше направена от изкусен майстор, не беше опетнен с грях и затова ние сме насочени към Неговите съвършенства. Тези съвършенства могат да бъдат видени само от Бащата в Пресветото място. Затова четирите стълба, на които завесата беше окачена, бяха поставени зад нея, в Святото място. Завесата беше глас, който казва: „Не преминавай по нататък”. Херувимите на завесата представяха същото предупреждение, както те правеха на входа за Едемската градина. Там те пазеха Божиите съвършенства, и не позволяваха на човека да яде от Божия вечен живот, докато проблема с греха не е разрешен.

Свидетелството на Исусовия живот беше, че освен ако човека не е свят, безгрешен, без петно и съвършен, какъвто е Христос, той не може да влезе в Божието присъствие. Той не каза, че това е невъзможно, но че възможността или пътя беше откриван пред техните очи. „Аз съм пътя” (Йоан 14:6). Той изпълни всичките изисквания, които бяха необходими, за да задоволи Своя Баща и като наш Заместник прокара път за нас. Заместническата кръв, която беше внесена от първосвещеника отвъд завесата и попръскана на умилостивилището, сочеше към това.

Завесата, която беше раздрана отгоре до долу, когато Исус извика: „Свърши се!” (Йоан 19:30), обяви, че пътя към Бащата сега е известен. Сега пътят беше отворен за всички вярващи. Това не означава, че грешната плът може гордо да влезе в Божието присъствие. Завесата беше раздрана, но не премахната. Исус все още е пътя към Бащата и херувимите свидетелстват за Неговия съдебен авторитет, с който Той ще съди всеки един, за всяка дума, която е изговорил (Йоан 12:48).

Завесата беше направена от същия лен, от който бяха направени предишните две завеси и покрива. За завесата (Изход 26:31) цветовете са споменати първо, за да поставят ударението върху съвършената човешка природа на Исус, чрез когото човека може да влезе.

В описанието на покрива, белия препреден лен е споменат пръв (Изход 26:1) и преобладаваше, за да може да представи чистата Божественост на Исус, под която Божието присъствие щеше да пребивава.

Завесата беше окачена на четири колони, които бяха направени от акациево дърво и покрити със злато, отново сочещи към двете естества на Христос. Тези колони не бяха украсени на върха, като петте, които бяха на входа на Святото място.

Четирите евангелия разказват историята на пророчеството на Исая: „Че биде отсечен отсред земята на живите поради престъплението на Моите люде, върху които трябваше да падне ударът” (Исая 53:8).

Всяка колона имаше златна кука на върха си, която държеше завесата, за да бъде видима. Исус също беше поддържан от Бащата, отгоре когато беше на земята (Йоан 8:29). Четирите евангелия представят съвършенствата на Христос. В тях ние виждаме моравия цвят на Неговата царска титла; червения цвят на кръвта на страдащия слуга; белия цвят на правдата на Божия Син и синия на небесния Божий Син.

Тези колони бяха поставени в четири сребърни подложки, направени от същите пари за откупване, които бяха използвани при направата на поставките под дъските – откупа, който Израел заплати като отговор показващ, че са изкупения Божий народ.

 

 

Глава четиридесет и четвърта

Завесата от фин лен

 

 Изход 26:1

Мястото за пребиваване на Бог

 

В Пресветото място, върху умилостивилището, между двата херувима, Бог живееше всред Израел. Херувимите заемат най-високата позиция в йерархията на ангелите и изпълняват Божиите съдебни решения. На завесата, която беше пред ковчега и на завесата над ковчега също така имаше херувими. Някой даде име на тази завеса, наричайки я „мишкан”, което на еврейски означава „да пребивава”. Това беше мястото за пребиваване на Бог или скиния, както е наречена в Изход 26:6. Други хора казват, че това име се отнася за дъските. Думата е използвана за обитаването на колиба, палатка и дори храм.

Тази завеса, с вплетен в нея артистичен проект на херувими покриваше Святото и Пресвето място, като оформяше подслоняващ балдахин за закрила. Не само, че Бог огради Себе Си с херувими, но също така Той снабди своя народ, който му служеше в Светото място със Своята закрила. Ще пребивавам в шатъра ти завинаги; Ще прибягна под покрива на твоите криле” (Псалм 61:4; 91:4).

В Откровение 7:15 се казва, че има голямо множество от всеки народ, племе и език пред трона. Те идват от голямата скръб и служат на Бог денем и нощем в Неговия храм (наос). Този, който седи на трона ще: „разпростре скинията си върху тях” или „ще пребивава между тях”.

Завесата беше направена от препреден лен от две части, които покриваха Святото и Пресвето място. Всяка част се състоеше от пет завеси, които бяха дълги 28 лакти и широки 4 лакти; те бяха зашити заедно. (един лакът се равнява на около 50 см.).

Двете части на завесата са като двете части на заповедите. Първите пет определят отговорностите на човека спрямо Бог и са свързани заедно с израза „Господ твоя Бог” (Изход 20:2). Можем да кажем, че те покриват и ограждат Пресветото място.

Вторият комплект от пет заповеди определя отговорността на хората един към друг и не съдържат фразата „Господ твоя Бог”. За тях може да кажем, че покриват Светото място.

Десет е числото за човешката отговорност. Оформяйки покрива с десет завеси Христос е представен като представящ Своя народ, като изпълняващ изискванията на закона и по този начин задоволяваше Бог и хората. Само Той обичаше Бог с цялото си сърце и ближния, както себе си.

Мястото, на което тези две части се срещаха над завесата, имаше 50 сини петлици, които бяха закачени до двете страни на завесата и съединени със златни куки. (Изход 26:5-6).

Числото 50 напомня за Светия Дух, който беше излят на Петдесятница, 50 дни след Неговото възнесение. Този Дух беше излят над него без мярка и е обещан на всички тези, които ще бъдат родени в Него.

Двете секции, които са свързани заедно представят Исус като такъв, който може да обедини съвършено изискванията на Бог и нуждите на човека.  

Някои примери за това са Неговата непреклонна правда и велика нежност. Той беше безкомпромисен в своята верност към Своя Баща и пълен със състрадание към бедните грешници. Той беше строг в порицаването на злото и човешките традиции и в същото време нежен и търпелив към тези, които бяха невежи относно Него. Той представяше авторитета на своята Божественост и кротостта и смирението на човешката си природа.

Всички тези бяха свързани в Неговия живот точно както ленените завеси бяха свързани чрез сините петлици (небесна благодат) и златните куки (Божествена чистота).

По време на Неговия живот на земята много хора видяха Исус само като кожата от язовец, като нещо, което те не желаеха. Неговото присъствие откриваше тяхната слепота и закоравели сърца. То възбуждаше тяхната враждебност, тъй като те не можеха да видят отвъд своята гордост, те не можеха да видят съдебния авторитет на мишкан.

Но някои, чрез милостта и благодатта, които очакваха и които получиха „видяха славата Му като славата на Единородния от Отца, пълно с благодат и истина” (Йоан 1:14).

Те го видяха като Божия правда (бялото), Господ на небето (синьо), Цар на царете, (мораво) и страдащия слуга (червено). При завесата белия цвят е споменат пръв и преобладава.

За да забележи тази завеса, човека трябваше да погледне нагоре, към Него, който сега е издигнат и „коронясан със слава и чест” (Евреи 2:7).

Вътре, свещеникът можеше да погледне нагоре и да види, че Бог беше „обърнал светската мъдрост в глупост ... Защото Божието глупаво е по-мъдро от човеците и Божието немощно е по-силно от човеците” (1 Коринтяни 1:20, 25).

В Исая 5 пише за лозе, в което Бог търси добро грозде. Той обаче намира само такова, което не е добро. Той търсеше правда и правосъдие, но вместо това откри кръвопролитие и беди. От първите седем обявени горко, шест са отправени към Израел.

Горко на тези, които живеят за любов и богатство (Исая 5:8), които живеят поради любов към удоволствията (ст. 11), които живеят от любов към злото (ст. 18), които следват своите философии и теории (ст. 20), които следват своето его (ст. 21) и които покваряват правосъдието (ст. 23). Всяко едно то тези неща е прогресивна стъпка, която ги отдалечава от смирение и доверяващата се на Бог вяра.

В глава 6 на Исая се позволява да види неща, които са над него и той казва: „Видях Господ седнал на висок и издигнат престол”. След това той изговаря седмото „горко” над себе си: „Горко ми” (Исая 6:1, 5)

Заставайки в Божието присъствие и виждайки славата Му е опитност, която смирява човека. Това се случи с Исая и ще се случи и с нас също.

В естествената светлина на двора, ние можем да видим, да критикуваме и твърдо да посочваме злото, невежеството и грешките на другите.

В светлината на Божия Дух и Неговата слава над умилостивилището, ние виждаме не само нашите мръсни дрипи, но също така и праведното съвършенство на Този, в чието име сме застанали в Божието присъствие.

 

 




Гласувай:
0
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: rozasaronova888
Категория: Други
Прочетен: 723465
Постинги: 2347
Коментари: 85
Гласове: 193
Календар
«  Юни, 2018  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
252627282930