ПРОЩЕНИЕ

„А Исус каза: Отче, прости им, защото не знаят какво правят!“ (Лука 23:43)

Има много велики истини, които са били казани от велики хора. Но най-великите истини са били изказани при два случая. Първият случай е, когато човек се намира в голямо страдание, преминава през огромно изпитание. Тогава той, така да се каже, бърка дълбоко в душата си. от там изважда цели съкровища за съществуването, на които дори не е подозирал. Вторият случай е предсмъртният час. Тогава човек прави рекапитулация т.е. нещо като преценка на целият си земен живот и има възможност да хвърли поглед към вечността, която стои пред него. Думите по-горе са казани поради две причини: голямо страдание и смърт. И като знаем Кой ги е казал, не е чудно, че тези думи се повтарят много ... много се споменават. За общо очудване, просто невероятно ... не е възможно такива думи да се изговорят. В историята са отбелязани много велики събития, но такова нещо е станало само веднъж. С други думи, те са още по-важни, като имаме пред вид кога са казани, къде са казани, от Кого и защо са казани: Отче, прости им, защото не знаят какво правят!

Разпятието. Това е било най-жестокото, най-грозното наказание, което се налагало само на роби и на затворници. Исус беше третиран като най-презреният роб и най-страшният разбойник. Заради това, разпънаха заедно с Него и двама разбойника: един от лявата Му страна и друг от дясната. „Най-страшният!“ – това беше Исус. Нямаше по-грешен човек от Него на земята, защото Той понесе всички грехове на целокупното човечество. Кръстът е положен на земята. Осъденият ляга. Забиват гвоздеите, изправят кръста, а раните се разтваят. Наказаният умира от кръвоизлив и сърдечен удар. Разпнатите на кръст обикновено са били повесени ден или два докато умрат. Христос свърши по-бързо. Наказваните чрез кръстна смърт са викали от болка, хулели са, ругаели са целият свят и особено своите палачи. И за да не се чуват виковете им са биели тъпени, свирели са зурли или пък са запушвали устата им с нечисти парцали. В устата на Исус не сложиха нищо, защото очакваха най-сетне да чуят хула и от Него. Очакваха да чуят как Той ще поругае Своите врагове. Но напразно. Всъщност враговете Му искаха да Го убият в някой ъгъл, без да се вдига много шум, без да се чуе или разбере. Тъкмо обратното се случи. Той беше разпнат на възможно най-публичното място – на лобното, на Голгота. Високо място близо до Ерусалим. Повече от милион и половина души са видели Христовото разпятие. Няма как да кажат, че не е бил разпнат. Целият свят видя какво се случи и очакваше да види какъв ще бъде краят. Той не умря като герой. Не презираше смъртта. Той страдаше, защото беше представител на нас – наш представител. Умря, както ние бихме умрели, но нямаше вик на болка. Нямаше хулене против хората. Не призова Небето, за да отмъсти за Неговата зла орисия и съдба. Той не извика, не похули човешката неблагодарност, защото това бяха онези, които Той излекува. Къде бяха прокажените, които Той изцели от проказата? Къде беше младежа от град Наин, когото Исус възкреси? Къде беше Петър, който се кълнеше, че ще умре за Него? Къде бяха всички онези, които Христос така богато нахрани с хляб и риба?

Любезни братя и сестри, тези думи стопиха много сърца. Библията ни казва, че войниците Му се подиграваха, но когато римският капитан ги чу, разбра и прослави Бога: Наистина Този беше Божий Син! В Христовото разпятие ние виждаме колко дълбоко престъпна е човешката душа. Няма грях, който човек не е в състояние да извърши. Той може да стори всичко: дори и най-долните и мръсни престъпления.

Кой беше около кръста? Всички – целият свят. Там беше Пилат, там беше и Цар Ирод, книжниците, фарисеите и садукеите, там бяха военните и цивилните. Там бяхме и ние: и ти, и аз. Всеки, който върши грях, е онзи, който заема своето място около Голгорският кръст. Ние всички бяхме там. Кръстът е обвинение срещу целият свят. Всички ние се отричаме от Христос. Имало е моменти, когато всеки един от нас е бил подобен на Петър, даже и на Юда. Христос на кръста не беше красив. Нямаше в Него красота, за да Го желаем. Той беше грозен. Човек, от когото отвръщаме лице. Когато Исус лекуваше хората – О, колко красив и приятен беше Той! Когато гороеше – Ах, какви сладки думи излизаха от устата Му! Даже враговете Му признаха, че никой до сега не беше говорил като Него. Но на кръста ... където беше овесен ... там Исус не беше приятен за гледане. Кръста е обвинение против мен, обвинение против теб, а човек, който обвинява, хич не ни е приятен.

Знаете ли как се получава кръста? Бог изпраща Своята любов към нас като едно мощно течение от Небето към земята. Божията, Божията изобилна любов. Но ние с нашето упорство отказваме да я приемем, не я допускаме, препречваме тази любов с коравосърдечието си и ето така се получава кръст. Не може по друг начин. Разпнатият Христос не е по вкуса на човечеството. Божията любов слиза от Небето, но ние я отхвърляме – получава се кръст.

Бог обаче постави кръста в центъра на живота, в центъра на нашето внимание. Докато има грях, ще има и кръст. Кръст ще има, защото има грях на земята. В него се открива не само човешкото падение, но се разкрива и още нещо – Божията велика, безкрайна любов. Отнеха Му дрехите, отнеха честта и живота Му, но едно нещо не можаха да Му отнемат – любовта! Тя остана. Тя побеждава. Изгониха Го от земята, но Той остана. Тялото Му съкрушиха. Той получи 5 рани, но любовта Му не можаха да съкрушат. За кого Исус каза тези думи: Отче, прости им! За Първосвещениците, за фарисеите и книжниците, за Пилат, за всички онези, които Го убиха. Около кръста се намират всички, Петър и Юда, включително и ние. Когато Исус страдаше най-много, когато тръните на венеца се впиваха в главата Му, Той мислеше за другите, Той мислеше за разбойниците. Христос мислеше за целият свят. Там на Голгота Месията мислеше за теб и за мен. Бог Го остави: Боже Мой, защо си ме оставил? Светът Го остави, но Той не остави света. Не остави и Бога, а светът толкова много се нуждаеше от Него. Човешката жестокост няма граници. Но и Божията любов няма граници!

Един брат казваше: „На Голготският кръст станаха струпвания. От едната сраната Сатана трупаше злоба, омраза, грях, падение. От другата страна Бог трупаше любов и любовта превъзмогна.“ Любовта победи! Кръстът е демонстрация на Божията любов. Злобата на света не Го победи. Омразата не Го застави да отвърне с омраза. Той се отказа от Своето право – да моли за отмъщение. Исус побеждаваше с любов. Той е доказал, че само с любов може да се побеждава. И ето, ние виждаме от тези думи – че Неговата работа, Неговото занятие на земята беше да пръска любов. И в наказанията, и в изпитанията, които ни изпраща, Той пак дава доказателства, че ни обича. Това е дълбокият смисъл. Защо Бог е Христос? Каква беше Неговата мисия? Неговата мисия беше да изяви Бога и Той Го разкри като любов.

Големият американски проповедник Муди, който е проповядвал през миналото столетие в Америка и Англия, и чрез когото стотици хиляди са повярвали, споделя едно свое видение. Той видял и слушал един разговор между Исус Христос и Апостол Петър. Исус казал на Петър: „Петре, иди да проповядваш в Ерусалим.“ „Е,как да ида, Исусе? Нали от там Те изгониха? Нали в Ерусалим те убиха? Там са Твоите върли врагове. Те няма да искат да приемат нищо.“ „Иди и намери онзи войник, който ме заплюваше. Кажи му, че Аз съм му построил неръкотворно жилище. Иди при онзи, който Ми сложи тръненият венец на главата и му кажи, че Аз съм му приготвил венец от слава. Иди при онези, които забиха големите пирони в Моето тяло и им кажи, че Аз им прощавам от сърце. Намери и онзи войник, който с копието си прободе тялото Ми и му кажи, че в Моето сърце има един друг път, който Аз искам да му представя.“

Какво да кажем за всичко това? Тази молитва: Отче, прости им, защото не знаят какво правят! е Светая Светих за нас. Тук Бог открива напълно Своето сърце. Тази истина не може да се ограничи, не може да се затвори в някой затвор, не може да се върже с окови, тя свободно минава по целият свят. И за това един художник е казал: „Аз ще нарисувам Божията любов като едно дърво. Неговите корени са дълбоко в Божието сърце. Неговите клони обгръщат цялото земно кълбо – всички земни жители.“ Като беше на кръста, Исус не можеше да благославя с ръцете Си, но благославяше с устата Си, с думите Си, целокупното човечество, което Го мразеше. Защо? Защото не знаеха какво правят. Вярно ли е това? Пилат не знаеше ли, че те Го предаваха от завист? Не знаеше ли, че Исус е праведник и даже искаше да умие ръцете си с вода, като по този начин демострираше, че отмахва вината от себе си? Знаеше! Книжниците и фарисеите не знаеха ли? Никодим каза: Ние знаем, че от Бога си дошъл. Кои са тези „ние“? Това бяха тези от Синедриона, а сам Никодим беше голям човек от Синедриона. Ние знаем Кой Си. Те много добре знаеха Кой е. И все пак – не знаеха.

Любезни братя и сестри, ние не знаем колко страшно нещо е греха. Ние знаем, че е лошо, противно на Бога, че то е нещо, което ни лишава от Божията милост и все пак същността, дълбоката същност на греха ние не знаем. Ако знаехме, бихме полудели от ужас, бихме полудели от страх. Те не знаеха. Понеже грехът е нещо, което вбесява човека. Един човек, който е бесен върши зли дела; той не е съвсем отговорен за своите престъпления. Не знае какво върши и детето. Това е човек, който е невежа или е невменяем – луд човек. Е, добре, грехът е също такава известна лудост, която обладава човека и това му дава възможност да получи опрощение, но ако човек върши нещо с пълното съзнание, както го върши Сатана, за него опрощение едва ли ще има. Ето, когато Пилат каза пред обвинителите на Исус: „Какво да правя с Този Праведник?“ Целият народ ревеше: Нека Неговата кръв да бъде върху нас и нашите чада! Знаеха ли какво говорят? На мен ми струва, че те знеха. Какво да кажем за Юда? Защо той се отчая толкова много? Защо се обеси? Той не можеше да забрави погледа на Исуса Христа: Юда, защо си дошъл? В неговите уши кънтеше въпроса: Защо си дошъл? С целувка ли Ме предаваш? Не беше чудно, че тези 30 сребърника започнаха да го парят, започнаха да го горят и той отиде, и ги захвърли в храма с презрение. Можеше ли да се освободи?

Драги братя и сестри, когато грешим разбираме ли какво правим? Когато вършим нещо, което не е по Божията воля, когато казваме нещо против брат или сестра, когато в нас се появяват лоши мисли? Знаем ли какви злодейци, какви престъпници изпълват нашият душевен мир? Не знаем. Това нещо до известна степен се откри на онези, които присъстваха на разпятието и те с плач се удряха в гърдите, и напускаха Голгота, но напълно не можаха да осъзнаят онова, което вършат. В света има много примери – и добри, и лоши. Най-лошият имаме сега пред себе си. И понеже Христос прости на своите неприятели, длъжни сме и аз, и ти да прощаваме. Ние не сме само опростени грешници, ние сме и прощаващи грешници.

Първа стъпка в тази насока е да прощаваме с молитва. Започни да се молиш за този, който ти е неприятел. Така направи Христос. Ти не можеш да мразиш човек, за когото се молиш. Ако мразиш някого, значи, че ти мислиш много за него. За тази личност мислиш повече, отколкото за тези, които обичаш. Така, отделяш повече време на онзи когото мразиш. Загубено време. Защо да си губим времето там където не ни е мястото?  Започни да се молиш за своя враг. Молете се за онези, които ви правят пакост или ви гонят. Чудни думи. Чудни съвети. Така ние ставаме подобни на Бога. Знаете ли, че онези, които ни мразят ни правят добра услуга? Ако имам неприятел, той ми е много полезен. Той ми дава възможност да проявявам Божествени качества. Дава ми възможност в моето отношение към него да бъда като Господа Исуса Христа.

Блажени онези, които знаят да третират своите врагове по един благ начин. Е, неприятно е, обаче е полезно и необходимо. Чували сме за бисерните миди. В Индийския океан и изобщо в топлите океани има бисерни миди. Хората се гмуркат във водата и разтварят мидата. Вътре чудни, великолепни бисери! Какво нещо е бисерът? Когато една песъчинка проникне вътре между черупките на мидата и нейното тяло, тя ѝ пречинява болка. Мидата обвива това чуждо, проникнало в нея тяло с бисерно вещество. Неприятното усещане, нежеланото, дава възможност на мидата да покаже своето най-ценно качество. Ето, това са онези хора, които ни правят пакости. Те са като песъчинка, която се вмъква в нашата душа и предизваква у нас възможност да се проявим като Божии чада.

Един човек, който бил мисионер сред индиянски племена споделил: „Веднъж в събранието дошъл един млад човек от друго племе. Слушал проповедта и казал: „Аз станах Християнин. Мога ли да получа водно кръщение?“ „Откъде си?“ „От едно далечно място.“ „Защо си дошъл чак тука?“ „Тука е убиецът на моят баща. Разбрах че е някъде наоколо и дойдох, за да си отмъстя.“ „Не можеш да получиш водно кръщение.“ „Ама аз съм му враг. Трябва да отмъстя за баща си. Той го уби.“ „Ако ти наистина си Християнин, ти трябва да идеш при него и да му кажеш, че му прощаваш, точно защото си Християнин.“ И така, младият човек си тръгнал от събранието с наведена глава. Как да прости на този убиец? Той е прав. Когато става въпрос за правда, не можем да го изключим от живота си. На другият ден младият човек се връща при мисионера, но този път, сияещ от радост. „Аз простих. Отидох, намерих убиеца и му казах, че му прощавам. Той се разплака, просто не искаше да повярва. Аз му казах защо му прощавам. И сега, и той иска да стане Християнин. Мога ли да го доведа?“ По-нататък вие сами можете да се досетите какво е станало.

Любезни братя и сестри, ние не си прощаваме, защото не се разбираме. А не се разбираме, защото не се обичаме. Когато нашето сърце, чрез Святият Дух се изпълни с Божията любов, ние започваме да се разбираме един друг и да си прощаваме. Започваме да живеем като истински братя и сестри помежду си.

Исус прости на теб, прости и на мен. Знаем, че когато аз съм нарушил Божията воля, не съм знаел какво правя. Ти също не си знаел какво правиш. Но Исус ни прости. И ние сме длъжни да прощаваме, но най-напред да обичаме онези, на които трябва да простим. Христос почувства и от ревност прости на целия свят – на теб, и на мен. Защо? Защото ни е възлюбил с безкрайна любов. Бог толкова възлюби света ... Ние не можем да схванем колко е това „толкова“. Не можем, но виждаме на Голгота. Там е прикован Исус и се моли и за теб, и за мен: Отче, прости им. Аз умрях за тях. Дадох живота Си за тях. Пролях кръвта Си за тях – Прости им, Отче. И когато се ява пред Него, знаете ли как ще ме погледне Той? Няма да ме погледне радостно, но с дълбок упрек. Този поглед на Христос-Съдията, аз няма да мога да понеса. Няма да мога. Ето защо, аз съм готов да обичам всички, да прощавам на всички, да гледам към всички с окото на Исуса. От Голгота, той ни погледна с чудно Божествено око. Това око е на твое и мое разположение. Гледайте на своите ближни не със собствените си очи, а с Христовите.

Отнасяйте се към всички ваши ближни не с копнежа и желанието на вашите сърца, но с желанието на Христовото Божествено сърце.  Той ни го дава на наше разположение. Всичко ни дава: И живота Си, и кръвта Си, и сърцето Си. всичко ни дава. Слава на Неговото велико и свято име! Амин.

Пастор Симеон Попов

23 април 1989 г.

Гр. Шумен