Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
19.11.2013 19:19 - НАШАТА ВРЕМЕННА СКРЪБ – част 2-ра
Автор: rozasaronova888 Категория: Други   
Прочетен: 273 Коментари: 0 Гласове:
0



2. КАК ДА СЕ ИЗБАВИМ ОТ ОБЕЗСЪРЧЕНИЕ?

А. Никога да не забравяме, че вярващият не може да прави изключение от всеобщите закони на природата и няма да бъде пощаден от нещастия, болести и смърт.

Б. Обаче, Християнинът оползотворява всичко, каквото и да дойде: радост, скръб, болка, справедливост, или неправда, признание или критика.

В. Очаквай сила от Бога за всичко, което те връхлита, за да можеш да я употребиш за главната цел, за която живееш. В Битие 45:5 йосиф казва на братята си: „Сега не скърбете, че ме продадохте тук, защото Бог ме изпрати преди вас.“ Сега не скърбете, че ме продадохте ...

Г. Предай обезсърчението или страданието си в ръцете на Бога и не го съхранявай в сърцето си, нито се опитвай сам да се справиш с него.

Д. Сега, когато си в Божиите ръце, погледни на доброто, което би могъл да извлечеш от него (страданието). Това ще отклони мислите ти от безплодното и безполезно окайване, оплакване и ще ги изведе към изпълнено с надежда очакване.

Е. Благодари на Бог за доброто, което може да дойде, вместо да мислиш постоянно за загубата. Благодарността ще подготви сърцето ти и ще го направи възприемчиво за изпратената от Бога сила. Бог може всичко да постигне с един благодарен човек и нищо, или почти нищо, с един, който се оплаква и себесъжалява. Такъв сам се затваря за Божията благодат.

Ж. Говори на другите за доброто, което си намерил, но не  и за загубата, която си понесъл. Ако обединиш всички благословения, които си получил, те ще се преумножат.

З. Потърси някого, който също е претърпял загуба или скръб и му помогни да я победи както теб. Бог те е подрязал както лозаря – лозата, за да дадеш повече плод. Твоите сълзи са измили очите ти, за да виждаш светлината. Сега погледни към отворената врата, която те въвежда към творческа дейност.  Никой няма право да се чувства нещастен в каквото и състояние да се намира, защото така се превръща в огнище на зараза. Биографията на много хора може да се предаде с три думи: люлка, мрак, гроб. Между люлката и гроба те живеят в мрак, а там не е мястото на Християнина. Един психиатър запитал виден духовник: „Защо не черпите сили от вярата си?“ Защо, наистина? Чудно, нали? Трябва да се освободим от мрака, защото да пръскаме мрак около себе си е неправда спрямо Бога, спрямо самите нас и спрямо другите.

Ницше е казал: „Спасените би трябвало да имат повече изглед на Спасени, ако искаме да вярваме в тяхното Спасение.“ Когато сме в мрачно настроение вършим грях спрямо Бога, защото по този начин заявяваме на света, че нашият Бог е мрачен и че създава мрачни последователи.

Има две причини, поради които Християнинът може да се чувства нещастен.

Едната се състои в това, че се е обърнал само на половина, потърсил е Бога с половин сърце. Само прави опит да бъде Християнин. Полу-християнството е проблем, а не сила. Втората причина за мрачното настроение е когато съзнаваме колко богат е изворът, от който може да черпим сила. Виждаме, че духовно сме недостатъчни, но не отиваме при вечният извор, за да почерпим сила от Него.

3. КАК ДА СЕ ОСВОБОДИМ ОТ МРАЧНОТО НАСТРОЕНИЕ?

Библията казва: „Братя мои, радвайте се в Господа.“ (Фил. 3;1) „Радвайте се всякога в Господа. Пак ще ви кажа: радвайте се.“ (Фил. 4:4)

А. Ти си роден, за да бъдеш щастлив. Това е Божията воля. Вярвай това от сърце.

Б. Ако гониш щастието, то ще ти избяга. Стреми се в живота си да изпълняваш Божията воля и щастието само ще дойде.

В. Виждай във всичко Божията воля за твоето спасение. Може би нещо те е сполетяло и то не е било по волята на Бог, но дори и него Той може да превърне в добро за теб. Всичко, което ни се случва, може да послужи за спасението ни, ако го приемем правилно. Един Християнин заболял от тежка болест, която го сковала на легло. Но той казал: „Сега не мога да се движа, но мога да бродя из цялото небе. Бог ме упази от мрачното настроение и аз се чувствам щастлив.“

Г. Прости на всекиго, който ти е причинил някаква неправда. Не храни гняв към никого. Гневът създава мрачно настроение. На едно състезание за говорители един японец заявил, че ще говори за „Святостта на труда.“ Присъстващите се поусмихнали, но не за дълго. Младежът разказал как родителите и домът им били превърнати в пепелище от атомната бомба в Нагазаки. Трите сирачета коленичили в пепелта и се помолили Богу да им посочи какво да правят. Най-големият казал: „Знам какво да правим. Можем да работим.“ И те събрали дъски и парчета ламарина, и си построили колиба, в която се установили. Те не съхранили в сърцата си гняв и злоба, простили на враговете си, забравили всичко, предали се на труд и били щастливи.

Д. Погледни на неволята си от веселата страна. Смехът ще те ободри.

Е. Старай се всеки ден да облекчиш товара на някого, който е изпаднал в униние. Най-щастливи са тези, които съзнателно вземат товара на другите и даже, колкото повече се занимават с грижите на другите, толкова намаляват своите собствени грижи. Не, че се премахват, но се стопяват.

4. КАК ДА ГЛЕДАМЕ НА СМЪРТТА?

Главната причина за човешкото униние е смъртта. Ако не победим страха от смъртта, тя ще хвърли сянка върху целият ни живот. Вярата ни във вечния живот се основава на Христос. Ние се надяваме и уповаваме на последната, единствена действителност. „Бог ще обърше всяка сълза от очите им и смърт не ще има вече, нито ще има жалеене, ни плач, ни болка.“ (Откр. 21:4) „А когато това тленното се облече в нетление, и това смъртното се облече в безсмъртие, тогава ще се сбъдне писаното слово: Погълната биде смъртта победоносно. О, смърт, где ти е победата? О, смърт, где ти е жилото? Жилото на смъртта е грехът и силата на грехът е законът, но благодарение на Бога, Който ни дава победата чрез нашият Господ Исус Христос.“ (1 Кор. 15: 54-57)

В един автобус, който минавал по временно построен мост над силно придошла река, едно момиче казало на друго: „Колко скърца и се огъва моста. Не те лие страх?“ „Не“, отговорила приятелката ѝ. „Защото баща ми е построил този мост.“ Нашият Небесен Баща е сътворил вселената и е промислил за всички опасности и беди в живота, като ни дава нужната благодат.

Виктор Юго е писал: „Зимата вече е покрила главата ми със сняг, но в сърцето ми има вечна пролет. Колкото повече приближавам края, толкова повече и по-ясно чувам наоколо безсмъртните симфонии на бъдещият сняг. Половин столетие записвах мислите си в проза, поезия и пр. ... Чувствам обаче не съм изказал и една хилядна част от това, което е в мен. Когато бъда спуснат в гроба ще съм завършил дневната си работа. Но на следващото утро ще започне нов ден. Живота завършва със свършването на деня, но се пробужда отново с утринната зора. Това далеч, е моята единствена крепост. Аз гледам към нея.  Страхът е излишен.“

Един мисионер разказва: „Най-щастливата жена, която някога съм виждал беше една умираща. Тя сияеше: „Това ли е смъртта?“, питаше тя. „Не, това е живота. О, смърт, отвори дверите си!“ Мнозина идваха да видят нейното ангелско лице и се покайваха пред смъртният ѝ одър. Също и синът ѝ. Коленичих да се моля. Но нямаше за какво. Тя беше покорила дори смъртта. Но докато бях коленичил тя положи ръка на главата ми и се моли за мен, да мога да прогласявам Евангелието на радостта и вечният живот.“

Какъв ли ще бъде краят на нашият живот?

Първите Християни, които били затваряни в тъмници, подземни помещения, пишели по стените: „Вита, вита, вита.“ – „Живот, живот, живот.“ Нима тъмничните стени могат да подтиснат и задушат този живот или смъртта да го унищожи? Той преминава отвъд. Може ли обвивката да задържи растящият зародиш? Смъртта може ли да задържи Християнина? Не, тя го освобождава за вечността.

През лятото на 1956 г. трима братя отишли в Алпите на екскурзия, но паднали в пропаст и загинали. Никой не узнал как станало нещастието. Най-големият бил едва на двадесет години. И тримата в младостта си били посветили живота си на Бога. Заранта преди да тръгнат те чели от Библията и предостаавили живота си в Божиите ръце.  Защо Бог сложи край на живота им толкова рано? Това си остава една от Неговите неизследими тайни. Когато намерили трите трупа, открили, че в джобовете на раниците им имало още от духовните брошури, които носели със себе си, както обикновено правили, за да ги раздават на срещнатите туристи. На надгробната плоча скърбящите родители поставили съндъче с брошури с надпис: „Ние и тримата те молим – Вземи и чети!“ Хиляди брошури били създавани по този начин. Тези младежи и след смъртта си свидетелстват за Своя Спасител.

„Защото Бог толкова възлюби света, че даде Своят Единороден Син, за да не погине нито един, който вярва в Него, но да има вечен живот.“ (Йоан 3:16) Господ Исус никъде не говори за безсмъртие, обаче, Той говори за вечен живот, който трае вечно, а това означава не само живот, който трае вечно, а един неизчерпаем, пълен, преизобилен живот, който не е възможно да бъде ограничен само тук на земята. Вечният живот е така различен по същност от обикновения, както е различен живота на човека от съществуването на животните.

„Нашият Спасител Христос, победи смъртта и осия живот, и безсмъртие.“ (2 Тим. 4:18)

Господ Исус възкръсна от мъртвите и каза: „Не бойте се!“ Този, Който във всичко друго имаше пълно право, за което столетията свидетелстваха, нима няма да бъде прав и тук? Той, Който не е разочаровал никого в никое отношение, нима ще ни разочарова по този важен въпрос? Невъзможно!

Християнската вяра единствена осветлява тъмната страна на живота – смъртта. И тя я осветлява не със слово, а с Въплътеното Слово. Господ Исус премина през смъртта и славното възкресение, и се въплъти в него. Всеки, който живее в Него, е безсмъртен, както е безсмъртен и Той.

„Който Сам притежава безсмъртие, обитавайки в непрестъпна светлина, Когото никой човек не е видял, нито може да види, Комуто да бъде чест и вечна слава.“ (1 Тим. 6:16)

 




Гласувай:
0
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: rozasaronova888
Категория: Други
Прочетен: 605194
Постинги: 1712
Коментари: 85
Гласове: 186
Календар
«  Октомври, 2017  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031