Непредвидими реалности: Сатана
Кой не познава изображението на твърдоглавата фигура с рога и опашка? Този продукт на човешките представи, стилизиран често като хумористична фигура, трябва да представя онова тайнствено същество, което в Библията е отбелязано като „Сатана" или „дявол". „Луцифер" е едно друго име на това същество. Библията в своята целокупност засвидетелства реалното персонално съществуване на дявола и неговото обкръжение. Той е абсолютен враг на Бога и човеците поради действието си на съблазнител за грях. Той желае да раздалечи един от друг Бог и хората. Затова и с голямо озлобление се бори срещу спасителното Божие дело чрез Исуса Христа. Сам Исус посочва злобната натура на Сатана, като го нарича „човекоубиец от край време", който не стои в истината и е верен на своята същност, като „изговаря лъжа", защото е „лъжец" и „баща па лъжата". 20
Световната система, която е изградена върху осеновата на насилие, алчност, себелюбие, честолюбие и греховни удоволствия, е негово творение и беше подкупната цена, която предложи на Исус Христос (и която той отказа). В Библията Сатана е наречен „всесветски управител" и „Бог на твоя свят". Текстът от „Lord of this World" на Black Sabbath, с който ние вече се запознахме, сполучливо пресъздава тези характерни черти на Сатана. Като „княз, който властва във въздуха", той е главата на силна армия от демони. Реалността и персоналността на демоните са повече от достатъчно потвърдени от писанията на Новия Завет. Демоните са бивши ангели (Божии вестители), които заедно със своя вестител, Сатана, са отпаднали от Бога. Усилията са насочени към това да повлияят на човека, да попречат на общението на човеците с Бога, за да го подтикнат към злото, да разрушат неговия духовен, душевен и телесен живот. Злите духове са способни в истинския смисъл на думата да завладеят човека, който им се покори. Такова „обсебване" по принцип се изразява: негативно — чрез телесна или духовна разруха, и привидно положително — чрез способности, които човек не би имал без това съжителство с демони.
Както човек може да има достъп до Бога чрез вяра в Неговия Син Исус Христос, така също може да открие тъмни и сатанински сили и да осъществи контакт с тях. Особено много заниманията с окултизъм (магьосничество, посещения при гледачки или спиритични сеанси, носенето на амулети и т. н.) поставя човека под властта на Сатана.
Думата окултизъм произлиза от латински: „occultus", което означава „скрито, тъмно, тайно". Под „окултизъм" се разбира „учението за скритото, тайнственото" (науки за тайнственото) и общо взето всякакво занимание с „тъмното, тайнственото". Учените се плашат от понятието окултизъм, затова използват повече понятието парапсихология (или просто „наука за окултните" явления). От векове мнозина виждат в окултизма само съвсем общото „Теория и практика на природни явления, чиито причини не могат да бъдат обяснени с досега известните природни закони". 21
Тази гледна точка по никакъв начин не може да обори Библейското определение на местонахождението на окултизма, според което, както сполучливо го формулира д-р Х. Щаделман — става дума за „антибожии, забранени от Бога явления от свръхестествен характер, в които хората се впускат в стремежа си да надхвърлят възможностите на своите 5 сетива поради желанието си за знание и власт, от които явления обаче негативно бива повлиян и насочен животът им." 22
Високо почитаният теолог Мерил Ънгьр е много ясен, като пише: „Окултизмът е събирателен термин за всички учения и практики, при които в центъра стои не Исус Христос, а Сатана (врачуване, магьосничество, запитване на умрелите, телепатия, ясновидство, идолослужение, четене на хороскопи, гадаене но звездите и т. н.)." 23
Библията констатира съвсем ясно реалността на окултния свят. Християнското учение описва не само видимия свят като случайно покварен, но и един невидим свят, в който има дявол и зли духове, които в своя бунт активно влияят върху света на хората. Зад всички окултни феномени стои Сатана, врагът на Бога. Да се впуснеш в окултизма, значи да обърнеш гръб на Бога и да застанеш на страната на Сатана.
Затова Божието Слово казва ясно НЕ на окултните практики. Мойсей заповядва на израелския народ: „Когато влезеш в земята, която ГОС-ПОД твоя Бог ти дава, недей се учи да правиш според мерзостите на тамошните народи. Да не се намира между тебе никой, който да прекарва сина си или дъщеря си през огън, никой чародей, астролог, гадател или омаятел, никой баяч, запитвач на зли духове, врач или запитван на мъртвите, защото всеки, който прави тия дела, е омразен на ГОСПОДА и поради тия мерзости ГОСПОД, твоят Бог, изгонва тия народи от пред тебе. Съвършен да бъдеш пред Господа, твоя Бог. Защото тия народи, които ще завладееш, слушат астролозите и чародеите, но на теб ГОСПОД, твоят Бог, не е позволил това." 24
Човек, който експериментира или си „играе" с окултни занимания — но каквато и да е причина, — подлежи на унищожителната присъда на Бога: „Защото всеки, който прави тези дела, е омразен на ГОСПОДА"1. Внимание! Не се казва: Този, който прави това, извършва мерзост, нещо омразно, а: Той е омразен, той е мерзост. Не само делото е мерзост за Бога, но и човекът, който го прави!.
Светът на рокмузиката, в който хиляди рокгрупи мечтаят на всяка цена да станат популярни и да направят кариера, именно заради експериментите с магии, изглежда особено предопределен.
В общоприетия смисъл под „магия" погрешно се разбира „фокус-мокус" на „сценичната магия", където един добре облечен господин умее да изважда бели зайчета от черния си цилиндър. Но не това е, което един истински магьосник (и Библията) разбират под магия: не става дума за техника на пръстите и произведения на фокусническото изкуство, а за упражняване на паранормална сила, т. е. действията на един магьосник са насочени действителността да бъде управлявана чрез свръхестествени сили или най-малкото да бъде повлияна.
Основно се различават два вида магии — Бяла магия и Черна магия. В какво се състои разликата между тях? Често човек изхожда от предположението, че видът на „определението" е решаващ: Преди да започне с магическите си действия, той изговаря стари формули. При това той може да призове Бога или да изговори името на Светата Троица (Бяла магия). Но той може да призове и силите на езическите богове, демони или помощта на самия Луцифер (Черна магия). Но става много деликатно, когато във формулите се комбинират и двата вида имена! Алистър Краули: „Използването на думите е нещо второстепенно. Това увеличава екстаза на магьосника. Призоваващите думи са като тамяна и опиатите, само средство за внушение."
Затова е разумно да различаваме магиите по разликата в целта: Бялата магия цели предотвратяване на зло, подобряване на отношения, изцеление. Целта на Черната магия е да се навреди на хора, животни или растения, да бъдат те разболяни или убити. Дори ако използваме този различителен критерий, не винаги това става безпроблемно. Оказва се, че диспутът за правилната терминология е все пак ненужен, защото и двете — Бялата и Черната магия — еднакво произлизат от действието на окултни, демонични сили, зад които стои не друг, а самият Сатана. Това отбелязва и Х. Е. Миьрс в своята „Енциклопедия на познанието за тайнственото": „Всъщност няма Бяла и Черна магия, а само бели и черпи магьосници, защото магията е практически само боравенето с окултни сили с цел промяна на действителност без оглед на намеренията". 25
С магия се занимават хора, които искат да властват над доброто и злото: прастарото изкушение (Битие 3:5).
Смущения от окултно влияние
Когато човек се включва в окултни прояви, с това той отваря широко вратите на всякакви тъмни сили, от които бива съзнателно или неосъзнато повлиян. Така че у него могат да бъдат предизвикани сериозни смущения. Освен евентуалното настъпване на физически и психически аномалии и придобиването на окултни способности, най-често смущенията могат да се отнесат към следните две области: 26
1. Смущения в комуникацията с Бога на християни или на тези, които искат да станат християни (в други религии демоните не изглежда, че предизвикват особен интерес). За християните настъпват трудности в молитвите и четенето на Библията. Духовен застой, липса на увереност за постигане на изцеление, порочни мисли и липса на способност за духовно различаване, спадане силата на вярата и радостта и засилващо се безразличие, отказване от евангелието на Исус Христос са най-честите последици.
2. Смущения в моралната и психическата област: депресии или агресии, страхове или действия по принуда, сексуални отклонения и извращения, заробване или желания за самоубийство — всичко това понякога са следствия от прекрачването на ограничението спрямо окултизма.
Мислите ли, че сексуалните извращения и наркоманията, които често се наблюдават при рок музикантите не са точно това, което окултистите наричат „дяволско възнаграждение", неща, които се предизвикват или най-малкото се засилват от прекрачване границите на окултизма...
източник: http://g12tfm.eu
