НИЕ ИСКАМЕ

САМО

ТВОЯТА ДУША

У. Боймър

Рок сцената  и  Окултизмът:

Дати, факти, скрити причини

Настоящата книга e опит за разкриване на връзките между различни рок интерпретатори, сред които Black Sabbath, Rolling Stones, Deep Purple, Beatles, AC/DC, KISS, Led Zeppelin, Джон Ленън, Рони .Джеймc Дио, Ози Озбърн, Muk Джагър и др., "и изпълнените с тайнственост практикуващи окултисти -сатанисти.

Наред с филмовите режисьори, писателите, художниците и други хора на изкуството има и музиканти, които практикуват черна магия, спиритизъм и участват в сатанински ритуали. Тяхната цел е „посланието" им да бъде широко разпространено сред публиката.

Авторът на тази документална книга си поставя за цел да ни покаже скритата страна на
нещата, на проявите на известни рок изпълнители.

Покрити с тайнственост в голямата си част, прикритите „диверсии" на рок интерпретаторите, известни единствено като дати и факти, тук са осветлени по шокиращ, начин.

В книгата ще се запознаете с изявления, илюстрации и коментари на известни изпълнители, които потвърждават дълбоката им връзка с врага на безсмъртните ни души - Сатана.

Библейските постановки водят автора и читателя до изводи, които за всеки запознат отблизо с материала са единствено логичните.

„От край време музиката и магията във всички култури са били много близки. Музиката, която влияе не само върху интелекта, но най-вече и върху емоционалните сфери у човека и достига до подсъзнанието, изглежда е един от пътищата, по които човек може да долови фрагменти от една друга реалност дори у самия себе си. На композитори на електронна музика като Карлхайнц Щокхаузен тези взаимовръзки са отдавна познати. — Магия се прави и се изживява най-вече в рокмузиката на западните култури..."

(„Рокмузика и магия", Rock Session I)

„Използването на окултна медитация, магии и опиати, призоваването на тъмни сили не от вчера е съставна част на художествената дейност. Суеверие и заклинателни формули принадлежат отдавна към света на изкуството. Във всички области на художествената дейност може да се открият следите им, а и рокендролът е част от тях. Може би именно той е особено подходящ за тяхното влияние..."

(„Рок и черна магия", Spotlight, 10/1978)

„Няколко рокгрупи стоят заедно в кръг и пият купи, пълни с кръв. Някои падат на колене и призовават заедно дявола."

(Рокзвездата Литъл Ричард през лятото на 1980)

Предговор към 4. издание

Когато преди 2 години излезе първото издание на „Ние искаме само твоята душа", не предусетихме широкия интерес, който книгата със своята деликатна тематика щеше да предизвика. Появиха се много читателски писма, разговори, анкети и дискусии. Определени въпроси закономерно излизаха отново и отново на повърхността. Между тях бе и въпросът дали тази книга е насочена срещу рокмузиката въобще, или само срещу стилистичната й насоченост, срещу хард рока.

Всъщност „Ние искаме само твоята душа" се опитва да покаже определени връзки, които съществуват между различни рок интерпретатори в тайнствената област на окултизма. Освен филмови режисьори, писатели и художници, има и музиканти, които практикуват черна магия, спиритизъм и сатанински култови служения и искат да пренесат сред хората тяхното „послание". Нерядко под едно такова було се крие друг мотив — безскрупулни гешефтарства. Същото важи и за извращенията в хард рока и хеви метъл сцената, които от няколко години са от най-съмнителните и будещи тревога прояви в музикалния свят.

В своите изследвания авторът събира интересни информации за задкулисните намерения на популярни състави. Мистериозни, в по-голямата си част малко познати задни планове на различни изпълнители се разкриват с помощта на факти, шокиращи взаимовръзки се разбулват.

Авторът критикува и едновременно провокира читателя с разсъждения, които му показват Библейската светлина на проблема.

Раждането на окултизма

Годината е 1969. Три години след това е публичното откриване на първата сатанинска „църква" в Сан Франциско, което оповестява „ерата на молитвите към дявола" и дръзкото навлизане на култа към Сатана в музиката. В рока това начало се поставя от английската група Black Sabbath (Черна събота).

Името съдържа точно това, което обещава: ново по вид сценично шоу, в което твърдата музика е илюстрирана с черна литургия, дяволски заклинания и поклонение пред дявола. Групата се развива като олицетворение на „окултния рок" — прототип на онзи особен бранш в музиката, при който на преден план в текстовете и сценичното поведение стоят ясни окултни елементи (магия, спиритизъм, сатанизъм и т. н.). Тази комбинация от хард рок, култ и сатанизъм се превръща в школа (стил). Black Sabbath става пионер за тези групи от младата генерация на хеви метъл сцената, които в последно време научиха своята публика да се кланя на дявола и страха.

Рок енциклопедията съобщава: Black Sabbath се закле през 1969 година в Бирмингам за тотален рок и се кръсти в един филм на ужасите с Борис Карлоф. Година по-късно квартетът стана хит група от двете страни на Атлантическия океан със своя аранжиран за 10 минути „Debilen-Trip „Paranoid". Ози Озбърн (вокал), Тони Айоми (китара), Гийзър Бътлър (баскитара) и Бил Уърд (барабани) се впуснаха преди всичко в сценични ритуали и започнаха да се изявяват със своите брутални детски игри в работническите квартали на Бирмингам, докато станаха популярни като романтичните рок беззаконници. Успехът им сред малолетната публика нарасна за сметка на неуважението на критиците. С провлачен лавинен саунд и виещ соло вокал те пресъздаваха шокиращи обществото текстове от рода на: „...Вземи си един живот, ще бъде евтино, убий някого, никой няма да плаче. Свободата е твоя, изпълни само своето задължение — ние искаме само твоята душа" (Cornucopia).

Те въодушевиха младежта на Америка дотолкова, че групата си осигури постоянни турнета, както с това пълнеше джоба си.

Едва когато някои от музикантите бяха вече рухнали, групата прекрати трескавите си пътувания из Съединените щати. Озбърн обоснова това обаче така: „Америка е най-сатанинската страна на света. За долари янките правят всичко. Хората (със своята страст към опиати) са като истински кошмарни сънища. Учудвам се защо половината от тях не идват на концертите с ковчези"¹ .

За първия албум на Black Sabbath рок музикантът експерт Тибор Кнайф коментира:

„Дебют албумът на Black Sabbath излезе в годината, когато Deep Purple издаде своя „In Rock", и то пак в Англия. От него в хард рока навлезе един страничен момент, който поради вдъхновението от Хичкок може да се нарече „рок на ужасите". Смисълът на насилието тук е представен облагороден, като преклонение пред зловещото, а заглавната композиция на албума е грундирана с камбанен звън и с онази злокобна умалена квинта, така наречения тритонус, която в по-старите руски композиции не пропуска да подчертае въздействието на потиснатост. Както в най-добрите филми на дракула, ужасът се постига в самата игра със сенките, текстът не назовава, а само загатва атмосферата на злокобие от предшестващата нощ. За близостта до черната магия свидетелстват и вътрешното оформление, и това на обложката на албума от 1970 година: тайнствен, обърнат надолу кръст. Обложката представлява една порутена къща, изсъхнал клонак и една бледа дъщеря на дракула, която стои някъде в небитието" ².

Антон Лавей, първият „свещеник" на Сатаната, основал първата официална сатанинска църква в САЩ („First Church of Satan"), обяснява през септември 1968 година.: „Множеството последователи на злото изрича молитвата „Отче наш" обратно, прибавя към нея цинизми и стъпква христовия кръст с крака или го носи обърнат надолу."

Ето част от заглавната композиция „Черната събота":

„Какво е това?! То стои пред мен. Образ в черно, който ме сочи!

Обръщай се бързо и бягай
Открий избраните!

Черната фигура с очи от огън показва на хората своите желания.

Виждам пламъците как се издигат все високо и по-високо.

О, не, не, не, не! Моля те, Боже, помогни ми!!!"

В песента „NIB" Луцифер (Сатана) се домогва до душата на слушателя:

„Някои хора казват, че моята любов не може да бъде истинска. „Моля те, повярвай ми, любимецо мой, и аз ще ти покажа. О, обичай ме сега и ти няма да съжаляваш да прекъснеш живота, който живееше преди нашата среща... Моето име е Луцифер — моля, вземи моята ръка!"

Първата дългосвиреща плоча на Black Sabbath предизвиква от една страна вълна от възмущение, отхвърляне, но от друга — одобрение, и това става причина за истински бум в книгоразпространението. Литература за черната магия, култа към вещици и призоваването на духове изведнъж намира огромен пазар.³

Сама обложката на дългосвирещата плоча „Reflection" — Black Sabbath, се хвали:

„За първата си дългосвиреща плоча те призоваха Сатана, който, разбира се, действително дойде. Той им обеща успехи в цял свят при условие, че ще свирят всяка година на Великата събота. И двете страни държат на думата си и днес. Шест дългосвирещи плочи и завладяващи концерти пред феновете им от цял свят. Там те свиреха своя адски горещ рок, идеално поддържана висока температура на музиката точно като за празник на ада. За черните кървави Съботи.

„И ти, бедни глупако, който държиш тази плоча в ръцете си, знай, че си им продал душата си, защото тя ще бъде впримчена в този адски ритъм, в дяволската сила на тази музика. И това охапване на тарантула ще те накара да танцуваш без край, без почивка."

За почитателите има и лепенки, които свободно и открито съобщават: „I"m possessed by „Black Sabbath" („Аз съм обладан от „Black Sabbath")!

Висша степен на демоничност излъчва обложката на дългосвирещата плоча „Съботата, кървава събота", на която е изобразен отвратителен сатанински ритуал. Тук е числото с тъмна слава 666 — числото на Антихрист (от Откровението 13:18), което за поклонниците му играе важна роля. Числото 666, което виждаме и върху някой фенклуб — фланелки с пиратските череп и кости, се приема като открито вероизповедание на сатанизъм.

Барабанистът на Black Sabbath Бил Уърд веднъж открито заяви, че „Сатана би могъл да бъде бог"⁴.

Неговият колега Ози твърди, че веднъж бил принуден да гледа 26 пъти (!) окултния филм „The Exorzist" — „Изгонване на зли духове"⁵. Той сам казва за себе си: „Не зная, дали не съм медиум на някоя отвъдна сила. Но искрено се надявам, че не е това, което мисля — да е на Сатана"⁶