НАЙ-ГОЛЯМАТА ЗАПОВЕД

Пролет! Пролет! Победа на живота. Тържество на надеждата. Триумф на любовта. Като огромен магнит тя привлича и увлича всички. И млади, и деца , и стари. Дълбоко в нас има потребност да бъдем разбрани, оценени, обичани. Празният стомах силно протестира. Лишеното от любов сърце само тихо и нежно страда. Но дълбоко стене. Любовта е слънце. Дава светлина, топлина, живот. Тя е щастие. Създадени сме за нея. Копнеем по нея. Без нея сме като сенки. С нея сияем. Тя е всемогъща. Както слънцето изтегля от горчиво-соленото море чиста вода и напоява сушата, така и любовта изправя падналия човек и му дава радостна надежда за чист,богоугоден живот. Тя е божествена трапеза. Тук умът се храни с истина, чувствата  - с красота, а волята – с доброто. Шекспир пише: „Любовта е като морето. Колкото повече дава, толкова повече има.“

1.       Запитан, КОЯ Е НАЙ-ГОЛЯМАТА ЗАПОВЕД, Господ Исус категорично заяви: „Да възлюбиш Господа Твоя Бог с цялото си сърце, с цялата си душа и с всичкия си ум.“ (Мат. 22:37). Това е първата и най-голяма заповед. Любовта към Бога е най-висшата благородна проява, на която сме способни. Тя е радост при мисълта за Бога, желание да познаем волята Му и готовност да я изпълним. Само като си помислим що е Бог, сърцето бликва с радостна любов. Запитан, защо музиката му е тъй весела, великият Хайдн отговорил: „Когато мисля за Бога, сърцето ми радостно затуптява и музиката ми е истинско ликуване.“

2.       Но Господ Исус продължава: „ВТОРАТА ЗАПОВЕД подобна на нея е: Да възлюбиш ближния си както себе си.“ Всъщност, това е много чудно. Щом любим Бога с цяло сърце, не би трябвало да има място и за друга любов. Но виждаме, че вместо да изключва втората, първата любов я съдържа и оставя след себе си. Щом Бог е бащата на всички, трябва да ги обичаме като братя и сестри. Любовта към видимия човек доказва, допълва, облагородява любовта към невидимият Бог. Тя е нашия главен отговор и дължима благодарност за Божията милост. Говорим за „социалне глад“, т.е. за потребността да общуваме и да се сближаваме с други. Ние всички сме еднакви. Имаме едни и същи трудности, падения, борби, слабости, радости,копнежи. Любовта към ближния е нашата радостна, внимателна, неограничена готовност да му сторим добро. Който прави добро без любов, дава не хляб, а камък. Франческо Чиесе твърди: „Доказано е, че ние хващаме и държим човеците не с ръцете си, а с усмивката на лицето ни.“ Лаватер допълва: „Не говори зло за ближния, щом не си сигурен. Ако пък си сигурен, се запитай: „Защо да го говоря?“ Преди 15 години, в девствените гори на Южна Америка били убити петима млади мисионери при опит да занесат Евангелието на крайно дивото индианско племе Аука. И какво направили младите вдовици? Потърсили ли наказание и отмъщение? Не! Те продължили святото дело на своите мъже-мъченици. Смело отишли сред племето и проповядвали Христовата прощаваща любов. Днес, там има голяма Християнска църква. Пасторът ѝ е един от убийците. Каква велика победа на Божията любов!

3.       Нека се запитаме сега: КОЙ Е НАЙ-ГОЛЕМИЯТ ГРЯХ? Кое зло е най-страшно? Някой ще рече: убийството. Друг – предателството. Трети – блудството. Но най-големият грях е нарушението на най-голямата заповед, т.е. отказът да приемаме и предаваме Божията любов. Всички останали грехове са само следствие. Горко на живеещият без любов. Мислейки само за себе си, той вътрешно се разрушава. Без връзка с Бога се задушава. Защо злите духове са демони? Защото не обичат, а само мразят. Защо небесните жители са ангели? Защото не мразят, а само обичат. Ние хората и обичаме, и мразим. Кому повече подражаваме? Липсата на любов е и грях, и нещастие. Защото тя е атмосферата, в която трябва да живеем. Без нея сме като риба, изхвърлена на сухо. Който обича, не се нуждае от закон. На този, който не обича, законът не помага. Затова обичай Бога и прави каквото щеш ... Братко, сестро, имаш ли тази любов? Ако не, моли се на Бог да я излее чрез Святият Си Дух в сърцето ти. Пази се от най-големия грях. Моли се за прошка на дела, които не са за пред Бога. Какво чакаш още? След смъртта всички ще се явим открити пред Бога на съд. Готов ли си? Помисли само: Бог прати Единородният Си Син на земята да те търси. Каква любов! Той даде живота Си на Голгота да те спаси. Каква жертва! Не затрогна ли това сърцето ти? Бог те обича. Христос е Божието обяснение в любов към теб. И иска цялото ти сърце. Дай Му го. Отвори го за Неговата любов. Още сега ... Пролет! Пожелаваме си най-доброто. И кое е то? – Божията любов. Всъщност пролетта е неин празник. Животът е кратък; времето лети. Косите сивеят. Ръцете затреперват. Но любящото сърце остава свежо. Какво би станало, ако всички обичаха? ЖИВОТЪТ БИ БИЛ РАЙ – победа на любовта. От ада тя е прогонена. Който живее и сее любов, жъне чудеса. Затова, нека планираме добрите дела на любовта. Да не пропускаме златните възможности. Защото всеки слънчев залез отнася завинаги част от живота ни.

Пастор Елзи и Симеон Попови

Февруари, 1973 г.

Гр. Шумен