Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
16.11.2013 15:43 - Израел, Ислям и Армагедон - част 2-ра
Автор: rozasaronova888 Категория: Други   
Прочетен: 519 Коментари: 0 Гласове:
0



Главният секретар на Обединените нации Бутрос Гали заяви:

 

“Юдеите трябва да се откажат от техния статус като нация и от Израел като държава и да се претопят като общност в Арабския свят.”

 

Хълмът на храма на планината Мория е най-високата част и сърцето на Йерусалим. Този парцел от около 140 дка земя повдига такъв яростен гняв, че може да причини трета световна война по всяко време.

 

Там Авраам в покорност издига олтар и завързва сина си Исаак, за да го принесе в жертва на Бога, но Бог го възпира и го снабдява с овен на мястото на Исаак. 900 години по-късно - преди 3000 години, цар Давид купува тази свещена земя от евусееца Орна, за да построи там олтар на Бога. И на същото това място Соломон построи първия храм.

 

Юдейският храм, два пъти разрушаван, го няма вече. На негово място се намира Куполът на скалата - монумент на ислямския бог на луната - Аллах, който мрази юдеите.

 

Завземането на Източен Йерусалим от Израел през 1967 г. и заедно с това на Хълма на храма, изглежда като да контрастира на Христовото пророчество, че Йерусалим ще бъде тъпкан под краката на езичниците до Неговото завръщане. Но, невероятно, Израел веднага предаде Хълма на храма обратно под грижата на йорданския крал Хюсеин, който го предаде през 1994 г. на Ясер Арафат и неговата ООП. Сърцето на Йерусалим остава в езически ръце... и езическите нации искат световен контрол.

 

Най-важното за средноизточния конфликт днес е проблемът с така наречения палестински народ. Организацията за освобождение на Палестина - ООП, оглавявана от Ясер Арафат от 1969 г., претендира да представлява палестинците. ООП заявява:

 

“Борбата с ционисткия враг не е борба относно израелските граници, а относно съществуването на Израел.”

 

ООП, както всеки един трябва да знае, е ислямска терористична организация. Тя обучаваше бандите на Иди Амин, които убиха около 300 000 черни християни в Уганда. Повечето терористични организации по света са били обучавани от ООП. Арафат е извършил първото си убийство, когато е бил на 20 години. Под негово водачество ООП става най-голямата, богата, покварена и изпълнена с кръв терористична организация, позната някога.

 

До 1970 г. ООП има 55 бази в Йордания и нейният непрекъснат тероризъм срещу йорданските цивилни бил толкова жесток, че крал Хюсеин вдигнал своите бедуински войски срещу тях и след седмици на кървава битка ги изгонил към Ливан. Там ООП помита християнските градове Дамур, Бейт Малат, Тал Абас и други. Нейното управление на терор в Ливан... остава неизвестно. Международната преса замълчава поради страха от убийство на този, който посмее да каже истината, като Лери Бучман и Сийн Тулан от Ей Би Си, Марк Траян от Свободното белгийско радио, Робърт Пфефър от Дер Шпигел и други. Около 300 000 цивилни ливанци са били убити и повече от 100 000 оцелели млади момичета са изоставени бременни в резултат на изнасилвания от членове на ООП, преди израелтяните да ги изгонят от страната. Но Израел отново беше набеден като негодник.

 

Всяко мирно споразумение с ООП е с намерение Израел да бъде измамен. Примерът, който мюсюлманите следват днес, им е даден от Мохамед. През 622 година в Мека той сключил мирен договор с неговото собствено племе кураиши. Две години по-късно той атакувал Мека, изклал всички мъже и взел жените и децата в робство. Арафат публично заяви:

 

“В името на Аллах... аз не считам това (израелския мирен договор с ООП) за нещо повече от съгласието, подписано между нашия пророк Мохамед и кураишкото племе... За нас мир означава унищожение на Израел.”

 

Първата стъпка е да претендира за мир с цел да притежава територии вътре в Израел, от които да насочи своето финално унищожение.

 

Невероятно, Арафат и неговите убийци от ООП са представяни като уравновесени, със здрав разум и са обкръжени с особено внимание от световните медии. На този безскрупулен садистичен престъпник бе дадена Нобелова награда за мир и той бе почетен като борец за справедливост за потиснатия палестински народ.

 

Палестинци? Никога не е имало палестински народ, нация, език, култура, религия или икономика. Прокламациите за потомци на палестинския народ, които предполагаемо са живели хиляди години на земя, наречена Палестина, определено са лъжа! Тази земя се е наричала Ханаан, населявана от ханаанци. Това, което е било земята на Ханаан, е станало земя на Израел, когато Бог я дава на Своя народ. Но ревизираната история, която крие истината, е представена в най-добрите енциклопедии и справочници, даже и в християнски публикации...

 

Тези, които днес наричат себе си палестинци, са араби по рождение, език, ислямска религия и култура.

 

Името Палестина идва от филистимците, главните врагове на Израел в древността.

 

130 година след Христос римляните възстановяват Йерусалим като езически град с храм на Юпитер на мястото, където е стоял юдейският храм. Подбудени към бунт, около 500 000 юдеи са били убити и хиляди продадени в робство. Разгневени римляните преименуват земята на Израел в Сирия-Палестина. Ето откъде идва името.

 

Оттогава юдеите, живеещи там, са станали известни като палестинци. По време на Втората световна война британската армия е имала палестинска бригада, съставена изцяло от юдейски доброволци. Палестинският симфоничен оркестър е бил целият юдейски и вестник “Палестин Поуст” е бил юдейски вестник.

 

В 1948 г. арабите, които са избягали от Израел, започнали да обявяват себе си за истински палестинци и да твърдят, че Израел винаги е принадлежал на тях. Световните медии силно поощрявали тази лъжа. Истината е, че през 1948 г. арабите притежавали едва 3% от така наречената Палестина.

 

Израелските претенции за страната датират от около 4000 години, от Авраамовата придобивка на пещерата Махпелах при Хеврон. Там Авраам погребва своята жена Сара и там са били погребани Авраам, Исаак, Ревека, Лия. В Хеврон Давид е бил коронясан за цар. Това съкровено юдейско място няма никаква връзка с арабите или исляма. Сега мюсюлманите, независимо от продължаващото 3000 г. юдейско присъствие там, заявяват, че Хеврон е тяхна собственост, строят джамия и са решили  да изгонят всеки юдейски жител.

 

В последните 50 години светът се сблъска с проблема за стотици и хиляди така наречени палестински бежанци от войната за независимост през 1948 г. Типично за техните лъжи световните медии обвиняват юдеите за безскрупулно изселване на местното население.

 

Фактически арабското главно командване спешно предупреждава арабите по радиото да излязат от Палестина, докато те колят юдеите. Около 350 000 бягат, но голяма част не. Тези, които остават, са израелски граждани и днес представляват около 60% от гласоподавателите в Израел.

 

Йордания анексира обозначената от Обединените нации палестинска територия, изгонва всички юдеи, разрушава всички юдейски храмове на поклонение и преименува области, каквито от библейски времена са били Юдея и Самария, на “Западния бряг”.

 

Независимо от милиардите долари приходи от петрол и огромната земя, 700 пъти по-голяма от тази на Израел, арабските нации отказват да приемат всякакви бегълци от 1948 г. и да ги устроят към нормален живот. Сега, наброяващи милиони поради високата раждаемост и населяващи позорните бежански лагери в Газа, Йордания, Ливан, Сирия и по Западния бряг, тези нещастни заложници предвидливо са пазени за показ.

 

Противоположно на това новосъздадената държава Израел, по това време с население от 600 000, прие 820 000 юдейски бежанци от арабските земи, където за 1300 години съществуване на исляма юдеите редовно са били заплювани в магазините и по улиците. Стотици са измъчвани и убивани в произволни изблици на насилие от разгневени тълпи мюсюлмани, а тяхната собственост е била отнемана.

 

Раждането отново на Израел подсигурило благоприятно убежище, към което те побягнали.

 

Израел приел милиони емигранти. Повече от милион палестинци в бежански лагери попаднали под израелски контрол по време на шестдневната война през 1967. Израел им предлага място в провинцията, електричество, канализация, улици и училища и построява девет комплекса от къщи за настаняване в тях на 10 000 семейства. Арабските народи силно опонират на помощта, която Израел предлага на бежанците. Нещо още по-невероятно, Обединените нации приемат следните смайващи идеи:

 

Общото събрание иска Израел да спре презаселването на палестински бежанци в ивицата Газа.

 

Общото събрание на ООН призовава Израел още веднъж да се въздържа от всякакви действия, които водят до презаселване на палестински бежанци в Западния бряг.

 

Ако се върнем 3000 години назад, Йерусалим винаги е бил столица на Израел при управлението на неговите царе. Съвременният Израел настанява своя Кнесет там. Но световните нации откриват своите посолства другаде. По време на посещението в Йерусалим през 1998 г. ватиканският министър на външните работи нарича израелското присъствие в Източен Йерусалим “нелегална окупация”. През март 1999 г. Израел е бил отново уведомен, че Европейският съюз “не признава израелския суверенитет” над Йерусалим. В папската була от 2000 юбилей Йоан Павел II още веднъж отхвърля израелския суверенитет над Йерусалим.

 

В средата на февруари 2000 г. Ватикана подписва споразумение с ООП, призовавайки за “международна гаранция” за запазването на Йерусалим под международен контрол. Римо-католицизмът и ислямът са двата главни израелски врагове. Папа Йоан Павел II приемаше многократно и топло Ясер Арафат - този терорист, започвайки, когато той беше на върха на своята кариера като много известен в целия свят убиец и престъпник.

 

Папа Йоан Павел II набожно осъди антисемитизма, както би трябвало, но той се извини само за това, “което синовете и дъщерите на църквата” са направили. Никога не е признал, че инквизициите и клането на юдеи и евангелски християни са били официална политика на църквата и нейните папи. Рим до ден-днешен настоява, че католиците, а не юдеите, са Божият избран народ. Ватиканският декрет от 1928 г. се отнася до юдеите като “хора, отначало избрани от Бога”. Следващият ватикански събор през 1965 г. потвърждава, че “църквата представлява нови хора на Бога...” Католическият Рим нарича себе си Свят град, Градът на Бога, Вечният град - титли, които Бог дава на Йерусалим.

 

Вместо да смъмри Арафат за неговата страст към унищожение на Израел и за неговите антихристиянски ислямски вярвания, папата приема поканата на Арафат да се присъедини към него във Витлеем, за да празнува “нашия Исус Христос”. Нашия Исус Христос?! Арафат казва, че е бил палестински борец за свобода срещу Израел, и папата се усмихва и го благославя?!

 

Юдеите обвиняват Христос и християнството за католическия антисемитизъм. Но католицизмът с неговото фалшиво евангелие от дела и тайнства, чистилище и индулгенции не е библейско християнство. Никой истински християнин не може да бъде антисемит. Исус беше юдеин. Фактически католическата църква е убила далеч повече християни, отколкото юдеи.

 

Папа Инокентий III е изклал в целия град Безирс, Франция около 60 000 албигойски християни и той нарича това подобрение на неговото папство. На папските армии им е необходим цял век, за да унищожат албигойците. Същата съдба постига и валденси, хугеноти, хусити и други. Във Вартоломеевата нощ са били заклани 70 000 хугеноти, други 200 000 са заклани по-късно и около 500 000 избягали от Франция, за да спасят живота си. Примерите могат да се умножат.

 

Хитлер не би могъл да убие 6 милиона юдеи без приготвянето на пътя от спонсорирания от църквата антисемитизъм. През април 1933 г. фюрерът напомня на ватиканския представител епископ Бърнинг и монсеньор Стейнман, че за 1500 години тяхната църква е считала юдеите за паразити, които трябва да бъдат убити, и че той очаква “окончателно разрешение на юдейския проблем”.

 

Преди кардинал Евгенио Пацели да стане папа Пий ХII, когато е бил папски посланик за Германия, той е дал ватикански пари на Хитлер за стартирането на нацистката партия... След като става папа, Пацели изпраща снизходително съобщение до фюрера.

 

“Към прославеният г-н Адолф Хитлер, водач и канцлер на Германския райх!

Ние си припомняме с голямо удоволствие многото години, които прекарахме в Германия като апостолски посланици, когато направихме всичко по нашата сила да установим хармонични връзки между църквата и държавата.

Сега... колко повече ние пламенно се молим да достигнем тази цел...”

 

Това беше през 1939 година, когато Хитлеровата злоупотреба и намерение към юдеите са били напълно разкрити за света. През януари същата година Хитлер предупреждава, че резултатът от избухването на войната ще бъде “изтребването на юдейската раса”. Четири години по-късно, на 22 юни 1943 година, сред дима от превърнатите в пепел юдеи по цяла Европа, папа Пий ХII, противейки се на Божиите обещания, пише до президента Рузвелт, оспорвайки даването на Палестина като отечество на юдеите:

 

“Няма аксиома в историята, която да обоснове необходимостта от връщането на хора в страна, която те са напуснали 19 века преди това. Ако желанието е “еврейски дом”, не би било толкова трудно да се намери територия, по-подходяща от Палестина. С нарастването на юдейското население там, застрашително ще се увеличат нови проблеми.”

 Копирано от интернет




Гласувай:
0
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: rozasaronova888
Категория: Други
Прочетен: 755026
Постинги: 2440
Коментари: 91
Гласове: 196
Календар
«  Септември, 2018  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930