През 485 година пр. Хр. земята на Израел, завзета от вавилонците, беше необитавана пустош с изключение на няколко селяни, които едва свързваха двата края. Това беше земята, която Бог обеща на Авраам, Исаак и Яков и на техните потомци завинаги:

“Защото цялата земя, която виждаш, ще дам на теб и на потомството ти до века...” (Битие 13:15).

“Земята да не се продава трайно, понеже земята е Моя...” (Левит 25:23).

Някога гордите жители на обещаната земя бяха избити, разпръснати и отведени във Вавилон, където прекараха 70 години, както Йеремия беше пророкувал:

“И цялата тази земя ще бъде пуста и за учудване; и тези народи ще робуват на вавилонския цар седемдесет години” (Йеремия 25:3-11).

Много евреи се върнаха в Йерусалим, за да построят храма отново - но градът все още е разрушен, неговите стени са съборени и портите му - изгорени.

В този безнадежден час Бог говори чрез Захария - едно от най-забележителните пророчества, записвани някога. Това се отнасяше до така наречените в Библията “последни дни”:

“Ето, Аз правя Йерусалим омайна чаша... ще направя Йерусалим тежък камък за всички племена” (Захария 12:2-3).

През 1948 светът видя изпълнението на това пророчество, последвано от изумителното възраждане на Израел. Точно както Библията предсказва, не Ню Йорк, Берлин или Москва, но Йерусалим е най-големият световен товар. И учудващо е това, че Съветът за сигурност към Организацията на обединените нации е посветил почти една трета от своите дебати на Израел, който има само една хилядна част от земното население!

Йерусалим нямаше да е проблем номер едно за ООН, ако можеха да се разпоредят с Израел, но неговата армия е най-добрата в света:

“В онзи ден ще направя Юдовите началници... като запален факел сред снопове; те ще погълнат всички околни племена... Господ ще защити йерусалимските жители” (Захария 12:6, 8).

Точно както е пророкувано, Израел погълна своите нападатели, като печелеше всяка война с изумително превъзходство над тях.

Ангел Гавраил каза на Даниил, че Йерусалим ще бъде съграден отново, че 483 години по-късно ще дойде Месията, че Неговият собствен народ ще го отхвърли и разпъне и че градът и храмът ще бъдат разрушени отново - така и стана.

“И след шестдесет и две седмици Месия ще бъде посечен и няма да има кои да Му принадлежат; народът на княза, който ще дойде, ще погуби града и светилището...” (Даниил 9:26).

Исус яздеше към Йерусалим в пророкувания ден, беше приветстван като Месията и след това отхвърлен. Исус пророкуваше:

“Истина ви казвам: Тук няма да остане камък върху камък, който да не се срине” (Матей 24:2).

“И те (евреите) ще бъдат откарани в плен между всички народи” (Лука 21:24).

През 70-а година сл. Хр., точно както Исус предсказа, римските армии под управление на Тит ограбиха Йерусалим и не оставиха камък върху камък от храма на Ирод. Повече от милион евреи бяха убити, а останалите бяха разпръснати по всички народи.

“Ще бъдете изкоренени от земята, в която отивате да завладеете. Господ ще те разпръсне между всички племена - от единия край на света до другия край на света...” (Второзаконие 28:63-64).

Израелските пророци също предсказаха антисемитизма, който ще преследва евреите навсякъде.

“И ще станеш за учудване, обект на поговорка и поругание за всички племена” (Второзаконие 28:37; Йеремия 29:18).

Разпръснати по всяка нация, евреите бяха мразени, преследвани и убивани като никой друг народ, докато пустеещите земи на Израел продължиха да скърбят. През 1867, по време на визитата си там, Марк Твен пише:

“Витлеем... където ангелите пееха, е без никакво живо създание...

Палестина е в дълбока скръб... пуста и злощастна...”

В друго забележително пророчество Исус заявява:

“Йерусалим ще бъде тъпкан от народите, докато се изпълнят времената на езичниците” (Лука 21:24).

За Йерусалим се е борила всяка една мощна сила в историята. Най-напред вавилонците са владеели земята, после Мидия и Персия. Александър Велики е завладял Палестина през 333 г. пр. Хр. По-късно египтяните и сирийците са я имали до римляните. Ислямските нашественици са поели контрола, като по-късно са били заместени от кръстоносците. По-късно ислямските мамелюци от Египет завзели Йерусалим. Тогава за около 400 години го завладяла Отомано-турската империя. И през всичките тези векове юдеите са живели там и са страдали.

Изпълнените библейски пророчества относно Израел, Йерусалим и Юдея ни дават доказателства за Божието съществуване и за това, че Библията е вярна.

Много хора мислят, че римокатолическите кръстоносци освобождават святата земя за юдеите. Фактически те са колели юдеите и завзели страната за католическата църква. Папа Урбан II, който организира първият поход, подтиква кръстоносците да тръгнат по пътя към Святия гроб, за да изтръгне тази земя чрез нечестива борба и да я държи в подчинение на себе си.

Орди от доброволци под знамето на кръста избиват Христовите земни братя - юдеите, по пътя за Йерусалим. Водачът на кръстоносците Годефроа дьо Булон се заклева да отмъсти на юдеите за кръвта на Исус, като не остави нито един жив от тях. Когато завземат града на Давид, кръстоносците подгонват юдеите към синагогата и я подпалват.

Успешните папи третират юдеите като прокажени без права, между тях са Пий VII, Лъв ХII, Пий VIII, Григорий ХVI.

Хитлеровата злоупотреба с германските евреи, водеща постепенно до Втората световна война, не скрива разпалващия се антисемитизъм, който всъщност става световен. Океанският лайнер “Сейнт Луиз”, претъпкан с 1100 еврейски бежанци, беше връщан от всяко пристанище в Южна, Централна и Северна Америка. Макар че 700 от тях имаха валидни документи за влизане в Американските щати, президентът Рузвелт ги изпрати обратно да загинат в Хитлеровите пещи. Даже швейцарците върнаха бягащите юдеи при техните убийци и действаха като Хитлеровите банкери, донесли милиони долари за нацистите, приемайки злато и пари, откраднати от еврейските жертви.

В края на Втората световна война Божието обещание да върне Своя избран народ обратно в страната му изглежда по-абсурдно, отколкото преди. Шест милиона юдеи загинаха в Хитлеровия Холокост - факт, който мнозина продължават да отхвърлят. Сега Адолф Ейчмън в своите спомени, писани в затвора, нарича избиването на юдеите “най-ненормалното престъпление, най-големия танц на смъртта в историята на човечеството”.

Невероятно... стотици “живи скелети”, оцелели от лагерите на смъртта, след освобождаването им в края на войната са били убивани из цяла Европа.

Но Божиите обещания все още бяха сигурни. От 1945 до 1948, независимо от жестоката британска морска блокада, десет кораба прекараха контрабандно 70 000 юдеи в обещаната земя. Един от тях разказва:

“Беше по-добре да рискуваме опасността по море и британския флот, отколкото да стоим в Европа... За първи път ние имахме цел - да създадем юдейската държава.”

Милиони юдеи се върнаха в Израел от повече от 100 държави. Със сигурност съществуването на Израел днес в Обещаната земя е Божие действие!

“Ето, Аз ще ги доведа от северната земя и ще ги събера от краищата на света... Който разпръсна Израел, Той ще го събере...” (Йеремия 31:8-12).

През ноември 1947 г. Обединените нации приемат Резолюция 181. Тя разделя Палестина, като дава 18% на юдеите и 82% на арабите и прави Йерусалим международен град, който да не бъде никога под юдейски контрол - както настоява и Ватикана.

Арабският свят отхвърля това решение, като изисква цялата Палестина. Дори и днес нито една арабска карта не посочва съществуването на Израел.

На 14 май 1948 г. Израел обявява независимост. Той беше нападнат веднага от шест арабски нации. Техните армии надхвърляха многократно броя на юдейските заселници и имаха превъзходство в оръжия, танкове и самолети.

Получил от Обединените нации само тясна ивица земя и атакуван от врагове, решени да го изтребят, Израел е трябвало да бъде унищожен. Но за учудване на наблюдаващия свят, който приветствал противниковата страна, израелските заселници изненадващо победиха техните евентуални унищожители, точно както Бог обеща. И така имало война след война, като атаките на враговете с цел унищожаване на Израел продължавали. Да, крайната им цел е била унищожение! Мюсюлманите имат религиозното задължение да унищожат юдеите. Те мечтаят да заличат Израел и да празнуват в чест на убийците на невинни израелски граждани. Ислямският фундамендализъм сега помита света. Самият Мохамед декларира:

“Последният час няма да дойде, преди мюсюлманите да се бият с юдеите и да ги убият.”

Сега медиите наричат мюсюлманските терористи радикали и екстремисти. Всъщност те просто са верни на исляма. Коранът заявява:

“Не вземай за приятели юдеи и християни... Коли идолопоклонниците (немюсюлманите), където и да ги намериш... Побеждавай ги и приготвяй за всеки един от тях засада” (Сура 5:51; 9:5).

Хитлеристки заплахи постоянно се сипят от мюсюлманските религиозни и политически лидери по телевизията и радиото, както и от високоговорители в джамиите и по улиците. Когато Кадафи вика: “Битката с Израел ще бъде такава, че... Израел ще престане да съществува!”, той говори за всички. Унищожението на Израел се прелива в мюсюлманите с тяхното майчино мляко.

Един сирийски министър на образованието пише:

“Омразата, която ние втълпяваме в умовете на нашите деца от рождение, е свещена.”

В учебник за 9 клас в Египет се заявява:

“Израел няма да живее, ако арабите стоят твърдо в тяхната омраза.”

В учебник за 5 клас се казва:

“Арабите няма да престанат да действат за унищожението на Израел.”

Израел е безумен да въдворява мир с такива врагове - но натискът по целия свят го принуждава да прави това.

По време на войната, започната на празника Йом Кипур през 1973 г., хиляди танкове бяха разположени едновременно по цялата Синайска планина в Египет до Голан в Сирия в добре координирана коварна атака. Израелските военни сили празнуваха най-святият от юдейските религиозни празници и им отне три дена за пълна мобилизация. 300 000 израелтяни се биха срещу 1.2 милиона араби. Когато достигнаха до ръба на поражението, последствията за Израел изглеждаха много тежки. Но в изпълнение на удивителното пророчество на Захарий: “Юдейските сили ще бъдат като огън, който ще погълне обкръжаващите нации”, Израел се справи с враговете си.

Като отмъщение срещу Израел 61 нации скъсаха дипломатическите си отношения с държавата, но никой не смъмри арабите за тяхната коварна атака. Израелската отчаяна и скъпо струваща защита е описвана постоянно като необуздана агресия срещу нейните миролюбиви съседи.

Антисемитизмът мотивира световните медии, които се ръководят главно от петролните интереси на страните. Нито една критика не се появява в отговор на повтарящите се арабски закани за унищожението на Израел.

Когато Израел депортира 400 терористи на “Хамас” и “Ислямски джихад”, които убиха и осакатиха стотици израелски граждани, имаше шумен протест от страна на световните медии и осъждане от Обединените нации. Но когато Кувейт депортира 300 000 палестинци, повечето от които бяха невинни цивилни граждани, медиите едва-едва реагираха, а Обединените нации напълно го пренебрегнаха.

Обединените нации са очевидно проарабска и антиизраелска организация. Омиротворителните сили на Обединените нации в Ливан подслониха терористи на ООП. Разрешиха им да използват техните бази за обучение, дадоха им военна екипировка и подпомогнаха терористични отряди по пътя им за атакуване на Израел. Когато Израел в отчаянието си най-накрая нахлу в Южен Ливан, за да го прочисти от ООП, в зоната на Обединените нации бяха разкрити тайни складове с достатъчно оръжие да обезпечи нахлуването на един милион души.

Обединените нации повече от 370 пъти са осъждали Израел, който е защищавал себе си, но никога не са осъждали терористите и агресорите, които са го атакували. Две години след като ООП уби 12 израелски атлети по време на Мюнхенските олимпийски игри, терористичният лидер Арафат беше поканен от Генералната асамблея да се обърне към Обединените нации и да приветства героите, макар че той говори за края на израелското съществуване.
Копирано от интернет