Мери Бакстър
Бестселър
В АДА
Божествено посещение
ПРЕЗ МАРТ 1976 год., докато се молех в дома си, бях посетена от Господ Исус Христос. Почувствах истинското присъствие на Бог, и Неговата сила и слава изпълниха къщата. Блестяща светлина освети стаята и обхвана всичко.
Той ми каза: “Аз съм Исус Христос, твоят Господ. Искам да ти дам откровение, което да подготви светиите за Моето завръщане и да обърне мнозина към праведност. Силите на тъмнината са реални и Моите присъди са верни! Мое дете, Аз ще те отведа в ада чрез Моя Дух и ще ти покажа много неща, които искам света да знае. Опиши видението, което ще ти открия. Ти и Аз ще вървим заедно през ада. Запиши всичко, за да кажеш на цялата земя, че адът съществува и да доведеш изгубените от тъмнината към светлината на Евангелието на Исус Христос.
Извън тялото
Изведнъж моята душа напусна тялото ми. Аз отидох с Исус извън стаята, към небето. Видях съпруга ми и децата ни да спят в дома ни под мен. Почувствах докосването на Исус и Той ми каза: “Не бой се! Те ще бъдат спасени!” Той знаеше мислите ми.
Скоро бяхме в небесата. Аз се обърнах и погледнах към Исуса. Той беше пълен със слава и сила, и такъв мир се излъчваше от Него! Взе ръката ми и каза: “Обичам те. Не бой се, защото Аз съм с теб.”
Започнахме да се издигаме все по-високо в небесата и сега можех под мен да видя земята.
Вратите към ада
Видях фунии, които се въртяха около една централна точка. Те идваха от всички части на земята. Какви са тези фунии? - попитах Господ Исус, когато се приближихме до една от тях.
“Това са вратите към ада - каза Той. - Ние ще отидем в ада през една от тях.”
Зли духове за последното време
Изведнъж навлязохме в една от фуниите. Отвътре тя приличаше на тунел. Обгърна ни дълбока тъмнина и от тъмнината воня, толкова ужасна, като че ли въздуха ми ще свърши.
Покрай стените на тунела бяха закрепени някакви живи форми, от които лъхаше на ужасна смрад и те крещяха с най-ужасяващи крясъци. Почувствах невидима зла сила, която се движеше в тунела. Господи, какви са тези? - попитах Го, като се държах здраво за ръката Му. Той каза: “Това са зли духове, които са готови да бъдат изпратени на земята, когато Сатана им даде заповед”.
Тук в ада, всичките ми сетива действаха - можех да чувам, да мириша, да виждам, да чувствам и дори да докосна злото на това място.
Предупреждението
Исус ми каза: “Скоро ще навлезем в лявото крило на ада. Ти ще видиш голяма мъка и тъга, неописуем ужас. Стой близо до Мен и Аз ще ти дам сила и защита, когато минаваме през ада. Нещата, които ще ти покажа, са предупреждение. Видението, което ще опишеш, ще спаси много души от ада” - каза Той.
ЛЯВОТО КРИЛО НА АДА
Най-после Господ Исус и аз бяхме на дъното на тунела.
Ужасно зловоние изпълваше въздуха.
“В лявото крило на ада има много ями. Светът трябва да знае, че съществува ад! Много грешници, а дори и някои от Моите люде, не вярват, че има ад! Но ти си избрана от Мен, за да им откриеш тази истина. Всичко, което ще ти покажа за ада, е точно така” - каза Исус.
Докъдето окото ми можеше да види, навсякъде имаше ями, обгърнати от пламъци. Дълбочината им беше почти метър, широчината повече от метър. Приличаха на паници.
Сетивата ми бяха абсолютно възприемчиви и изострени до краен предел. Също и всичките обитатели тук усещаха реално.
Отвсякъде бълваше страх и неизразим кошмар. С всяка стъпка картината ставаше все по-ужасяваща. “В лявото крило на ада има много такива ями. Ела - каза Исус, - искам да ти покажа някои от тях.”
Дето червеите не умират
Всред ямата се мяташе една изгубена душа. Огънят започваше от краката й, изкачваше се около тялото й и обвиваше душата й в пламъци. Тя приличаше на скелет в кафез. “Исусе, имай милост! Господи, искам да изляза от тук!” Това беше гласът на жена. Гледката съкруши сърцето ми. По костите й висеше на парцали гниеща плът и когато плътта изгаряше, падаше на дъното на ямата. На мястото на очите зееха празни кухини. Нямаше коса. От дълбоката й вътрешност идваха викове и стонове на отчаяние.
О, Господи - извиках при вида на тази гледка, - не можеш ли да я освободиш? Нетърпимо е да знаеш, че там има жива душа!
Мислех си, че това можех да бъда и аз.
Тя се опита да достигне до Исус. Погледнах към Него. Лицето Му изразяваше голяма печал. “Мое дете - ми каза Исус, - ти си тук с Мен, за да кажеш на света, че резултатът от греха е смърт и че адът е реално място!”
Отново загледах жената - по скелета й пълзяха червеи. Те не умираха от огъня. Исус ми каза: “Тя чувства тези червеи отвътре!”
- Боже, имай милост! - извиках аз, като видях, че отвсякъде огънят я обгърна и пламъците буйно се разгоряха. Сърцераздирателни викове и ридания разтърсиха жената-душа. Тя беше изгубена завинаги. Исусе, защо тя е тук? - попитах със слаб глас, понеже бях много изплашена.
Исус ми каза: “Да вървим!”
Участта на присмехулника
Отидохме до следващата яма, с размери като първата. В нея имаше друг скелет, който пищеше с мъжки глас: “Господи, имай милост към мен!” Можех да разбера дали душата е мъж или жена, само когато говореха. Мъжът издаваше страхотни стенания. “Толкова много съжалявам, Исусе! Прости ми! Изведи ме от тук!” Адско ридание разтърси скелета му, когато той просеше. “Моля Те, Исусе, искам да изляза!” Погледнах Исус и видях, че Той плачете.
“Господи Исусе” - ревеше човекът от горящата яма, - не страдах ли достатъчно за греховете си? 40 години изминаха от моята смърт!”
Исус му каза: “Писано е: Праведният чрез вяра ще живее. Всички неверници и присмиватели ще получат участта си в огненото езеро. Ти не повярва истината Ми. Много пъти изпращах Мои люде при теб, за да ти покажат пътя, но не искаше да ги послушаш. Подиграваше им се и отхвърляше Евангелието. При все че Аз умрях за теб на кръста, ти Ме презираше и отказваше да се покаеш за греховете си. Отец Ми ти даде много възможности, за да бъдеш спасен! Само ако беше послушал!” Исус се разплака.
“Зная, Господи, зная! - ридаеше мъжът. Но аз се покайвам сега!”
“Много е късно! - каза Исус. - Присъдата е произнесена!”
Човекът продължи: “Господи, някои от близките ми също не са покаяни. Моля те, Господи, позволи ми да отида при тях, за да се покаят за греховете си, докато все още са на земята. Не искам да дойдат тук.”
Исус му каза: “Те имат проповедници, учители, благовестители... - служители на Евангелието. Те ще им кажат. Имат също на разположение модерните комуникационни системи и много други начини, за да научат за Мен. Аз изпращам работници при тях, за да могат да повярват и да бъдат спасени. Ако те не повярват, когато чуят Евангелието, няма да бъдат убедени дори и ако някой възкръсне от мъртвите.”
При тези думи мъжът се разяри и почна да проклина. От него излизаха зли, богохулни думи. Пламъците се надигнаха и гниещата му плът, стопявайки се, се смъкваше от костите. В тази мъртва човешка черупка видях неговата душа: изглеждаше като мръсна сива мъгла, която изпълваше вътрешността на скелета.
Обърнах се към Исус и извиках: Господи, потресаващо е тук!
Исус отвърна: “Адът е истински и възмездието е истинско! Аз ги обичам, мое дете. И други ужасни неща ще ти покажа. Кажи на света за Мен! Кажи на мъже и жени да се покаят за греховете си, защото адът е реален!”
Вечността без Бог
В следващата яма имаше мъничка жена, около 80 годишна. Не зная как така познах възрастта й. Плътта беше изгоряла от постоянния огън, виждаше се само скелета с душата й вътре, която изглеждаше като мръсна мъгла. Господи, непоносимо е! - изпищях аз, - не мога да издържам на тоя невероятен ужас!
“Мое дете, затова си тук - отговори ми Исус, - за да разкажеш истината за ада. Раят е реален, но също и адът е реален!”
Виковете на тая душа бяха неимоверно тъжни. Докато я наблюдавах, тя сключи костеливите си ръце като за молитва, но аз не можех да й помогна. Исус позна мислите ми. “Да, дете - каза Той, - душите чувстват, когато дойдат тук, те запазват мислите и усещанията си, както когато са били на земята. Спомнят си семействата, приятелите. Спомнят си всеки път, когато са имали шанс да се покаят, но са отказали да го направят. Паметта тук остава будна. Ех, ако можеха да повярват Евангелието и да се покаят, преди да е станало твърде късно!”
Изведнъж забелязах, че жената беше с един крак и в бедрената й кост имаше дупка. Исусе, защо е с един крак? Той ми каза: “Дете, докато тя беше на земята, боледуваше от рак и понесе много болки. Отрязаха й крака, за да я спасят. Дълги години остана прикована на легло. През това време много от Моите чада отидоха да й благовестват, че Аз мога да я изцеля, но тя не пожела да се покае и да приеме Евангелието. Дойде време, когато Ме намрази и заяви, че не се нуждае от Бог. Аз все още исках да й помогна, да я изцеля и благословя, и се опитвах да я привлека чрез Духа Си, но тя ми обърна гръб и Ме прокле. Най-сетне умря и дойде тук.”
Старата жена-душа завика към Исус: “Господи Исусе, моля Те, прости ми! Съжалявам, че не се покаях, докато бях на земята! Ах, защо чаках, докато Духът Ти се оттегли от мен!” Гръмки ридания я разтърсиха: “Господи, изведи ме оттук - ще ти служа, ще бъда добра! Не страдах ли достатъчно?!”
Исус й каза: “Многократно имаше шанс да се покаеш и да Ми служиш.” Тъга се изписа по лицето Му.
Тръгнахме нататък.
