Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
03.11.2013 02:33 - Лъжите, на които вярваме - част 5-та
Автор: rozasaronova888 Категория: Други   
Прочетен: 218 Коментари: 0 Гласове:
0



Лъжи, свързани със света около нас

 

Истината трябва да се възприема преди

всичко като в конфликт с този свят. Светът

никога не е бил толкова добър и никога няма

да стане толкова добър, че мнозинството да

желае истината.

Сьорен Киркегор

 

ГРАБНИ ЦЯЛОТО ТОВА УДОВОЛСТВИЕ!

ТЪРСИ НАЙ-ДОБРОТО!

НАПРАВИ НАЙ-ДОБРОТО ЗА СЕБЕ СИ!

 

Рекламите, телевизионните програми, филмите, списанията, дори книгите крещят към нас подобни послания всеки ден и по всякакъв начин. А ние ги слушаме с детинско одобрение и им вярваме. Търсим истина в шумния брътвеж.

Нашата готовност да се доверяваме може донякъде да се дължи на желанието ни истината да е такава, каквато на нас ни харесва. Хубаво би било тези послания да са верни, нали? Или пък детето в нас не е склонно да се прости с убеждението си, че никой не би ни казал нещо невярно. Каквато и да е причината, мнозина от нас рядко подлагат на съмнение истинността на посланията, които ни връхлитат от всички страни.

Доколко обаче може да им се вярва? Много от тях, ако не повечето, са направо опасни. Но те ни заливат минута след минута, ден след ден и започват да ни се струват не само невинни, а дори и верни.

Разбира се, по-голямата част от тях не отговарят на истината - и колкото повече ги слушаме и им вярваме, на толкова повече ненужни емоционални страдания се обричаме. Да хвърлим един поглед на най-разпространената и най-опасната от тези лъжи, свързани със света.

 

„Мога да имам всичко"

 

„Кой казва, че не можеш да имаш всичко?" - се пита в реклама за известна марка бира. Звучи така, сякаш дете предизвиква някой да му изрече ужасната истина: „Кой казва, че не мога да имам всичко?"

Животът го казва, ето кой. Или както гласи познатата фраза: „Не можеш едновременно да изядеш сладкиша и да си го запазиш." Това е истина, с която трябва да се съобразяваме.

Чували сте този изтъркан израз стотици пъти и все пак, признайте си честно, още ли мислите, че е възможно да имате всичко?

Ако не се различавате от повечето хора днес, ще кимнете. Ние смятаме, че можем, нещо повече - смятаме, че би трябвало да имаме всичко. Защо? Защото се оглеждаме наоколо и виждаме хора, чийто живот изглежда лишен от борбата и усилията, присъщи на нашия. Те са финансово осигурени, интелигентни, привлекателни или всичко това наведнъж, и ние вярваме, че само да ни се предостави възможност, също като тях сме способни да имаме всичко.

Джим е един от „тях". Той е преуспяващ предприемач и по всичко личи, че е осъществил „американската мечта". Кара Мерцедес, носи часовник „Ролекс", членува не в един, а в три кънтриклуба. Съпругата му е привлекателна и интелигентна, имат три великолепни деца и почиват на екзотични места, което могат да си позволят, винаги когато поискат. Наред с всичко това той е много известен и харесван, тъй че животът му започва да придобива измеренията на приказка. Състоянието му възлиза на милиони долари. На практика обаче Джим е един от най-нещастните пациенти, които някога съм имал.

- Винаги съм мислил, че когато достигна това равнище на живот, ще бъда щастлив - каза той при своето първо посещение в кабинета ми. Седеше прегърбен на фотьойла пред мен. - Знам, че звучи ненормално, но всичко, което притежавам, не ме прави щастлив. То всъщност се е превърнало в бреме.

- Бреме ли? - попитах аз. - Как така?

- Имаме повече дългове от всякога. Всичко, което притежаваме, означава само много неща, за които трябва да се грижим. И, не знам, просто ми се струва, че колкото повече имаме, толкова повече искаме, разбирате ли? - отвърна той, като въртете диамантения пръстен на кутрето си.

- Какво например?

- В момента живеем в скъпа къща, но сме хвърлили око на още по-скъпа. Тя е в по-хубав квартал и така нататък... Жена ми наистина иска да се преместим. Обаче трябва да призная, че ипотеката ще ме подложи на голямо напрежение.

- И това няма да ви е приятно?

- Ами, нормално е, работата ми винаги е свързана с известно напрежение, но така то ще стане по-силно от когато и да било - той прокара ръка по изисканата си прошарена коса. - Ако не се преместим обаче, жена ми много ще се разстрои.

- Особено настоятелна ли е? - попитах.

- Да... но аз също искам да се преместим там.

- Значи перспективата да се равнявате по най-богатите не ви радва?

- Неудобно ми е да го призная, но е така - отвърна той, сведе очи към пода, после пак ме погледна. - Звучи сякаш съм алчен, нали? Мисълта ми е, че стремежът да имаш всичко никога не свършва. Ние не си отказваме нищо, но нещата като че не се променят особено. С изключение на това, че се чувствам все по-зле.

Искате ли да знаете истината? Истината е, че никога не съм срещал човек, който в действителност да има всичко. Никога! Помислете си за някой, който според вас има всичко. Вероятно е, твърде е вероятно, като поизчегъртате лустрото, да откриете живот с мъчителни празноти.

Най-доброто изследване на последиците от тази лъжа ще откриете в Библията - при великия цар Соломон. Според библейския разказ Соломон е бил Джон Рокфелер, Алберт Айнщайн и Хю Хефнър на своето време, събрани в една изключителна личност. Той е бил най-богатият и най-мъдрият човек на земята до края на дните си и не си е отказвал нито едно удоволствие.

 

„Направих си големи работи. Съградих си къщи,

насадих си лозя... Направих си водоеми... Имах още чреди

и стада, повече от всички, които са били преди мене в

Йерусалим. Събрах си и сребро, и злато, и особените

скъпоценности на царете и на областите. Набавих си певци

и певици, и насладите на човешките чеда - наложници

твърде много. Така станах велик и уголемих се повече от

всички, които са били преди мене в Йерусалим. Още и

мъдростта ми си остана в мене. И от всичко, което пожелаха

очите ми, нищо не им отрекох" (Еклесиаст 2:4-10).

 

Е, не знам какво ще кажете вие, но според мен това значи да имаш всичко. Сигурно си мислите, че Соломон е изпитвал огромно удовлетворение. Чуйте обаче някои от неговите изводи:

• „Пресищането на богатия не го оставя да спи" (Еклесиаст 5:12)

• „Който обича среброто, не ще се насити от сребро" (Еклесиаст 5:10).

• „Видях всичките дела, що се вършат под слънцето. И ето, всичко е суета и гонене на вятър" (Еклесиаст 1:14).

В стремежа си да има всичко, Соломон наистина придобива всичко с изключение на единственото нещо, което би придало смисъл на останалото - щастие. Крайният резултат от лъжата: „Мога да имам всичко" е неудовлетворението от онова, което притежаваме, и безплодното „гонене на вятър". Мнозина от нас живеят според поговорката: „Отвъд оградата тревата винаги е по-зелена" и работят упорито, за да минат от другата страна. Но онези, които успяват, често откриват, че очакванията им далеч са надминавали действителността.

Простата истина е, че няма страна на оградата, от която можем да получим всичко и най-сетне да се избавим от неспирния ламтеж към по-зелена трева. Ако наистина вярваме, че можем и трябва да имаме всичко, никога няма да постигнем целта си. Самата ни нагласа прави постигнатото недостатъчно. Колкото по-големи са нашите очаквания, толкова повече ни е необходимо, за да се почувстваме удовлетворени.

По-добрия начин на мислене откриваме в мъдрите думи на апостол Павел към Тимотей: „Защото нищо не сме внесли в света, нито можем да изнесем нещо, а като имаме прехрана и облекло, те ще ни бъдат доволно" I Тимотей 6:7-8). Айзък Бикърстаф, човек от друга епоха, пише така: „Ако се задоволявам с малко, имам ли достатъчно, се чувствам като на пиршество." Това е велика истина.

Ние с моята съпруга Холи не сме по-различни от повечето семейни двойки. Докато работех като преподавател в колеж, живеехме в апартамент и си мечтаехме за деня, когато ще имаме собствен дом. И двамата бяхме убедени, че ако някога имаме своя къща, ще бъдем доволни, независимо дали е голяма или малка. Е, сега имаме собствена къща и в началото се чувствахме особено удовлетворени. После започнахме да забелязваме колко по-хубави и по-големи са къщите на другите семейства. Гледахме по-големите и по-хубави къщи в нашия район и дори си признавахме един на друг, че не бихме имали нищо против да се изкачим с едно стъпало по-нагоре. Ала сега се питам дали ако действително се бяхме преместили в някоя от онези по-хубави къщи, нямаше скоро да пожелаем друга, още по-хубава, също като Джим. Вероятно - да. Жаждата да имаш все повече и повече е ненаситна.

Твърде много от пациентите ми са облагодетелствани финансово и материално, но си остават огорчени, защото искат още и още. Такива сме ние. Ще ми се да можех да кажа, че Америка е страна, която се задоволява с малко, но на практика ние искаме и очакваме все повече и повече. Да се равняваш по най-богатите е не толкова начин на мислене, колкото съдба.

Лъжата: „Мога да имам всичко" обаче е невъзможна мечта, която крие опасности, защото принизява останалите ни ценности, като ни кара да живеем за бъдещето, вместо да се наслаждаваме на настоящето. Малцина от нас са неподатливи спрямо нея, но всички имаме избор - да й се подчиняваме или не.

 

“Струвам колкото онова, което върша”

 

- Не съм сключвал сделка от месеци - каза Тед, който е строителен предприемач. Нещата в живота му вървели добре, докато търговията с недвижима собственост в неговия район не замряла. Дойде при мен, защото беше изпаднал в депресия и не можеше да се отърси от нея.

- Непрекъснато теглим от спестяванията си, за да преживяваме. Това не може да продължава вечно - простена той. Седеше, свел глава над коленете си, и разтриваше слепоочията си.

- Как ви се отразява това? Той спря и изправи гръб.

- Ужасно ми е неприятно. Никога не съм бил така потиснат. Обикновено съм ведър човек. Никога досега не ми се е случвало подобно нещо! - възкликна той.

- А как се чувствахте преди да замре търговията с недвижими имоти? - попитах. Той се облегна назад.

- О, великолепно се чувствах.

- Искате да кажете, че самоуважението ви се движи успоредно с подемите и падовете на пазара? - попитах без заобикалки.

- Ами... струва ми се, че може и така да се каже.

- Добре, нека проследим тази мисъл. Вие сте доволен от себе си, когато нещата вървят добре. Това означава ли, че струвате само толкова, колкото можете да постигнете?

- Е, не ми е приятно да го възприемам така... - той замълча.

- А вярно ли е?

- Да, може би - смутолеви. - Искам да кажа - знам, че сам се харесвам доста повече, когато нещата вървят добре.

Нашата култура страда от мания за високи постижения. Ние искаме да знаем колко домакински уреда е продал даден търговец, колко удара е посрещнал даден играч на бейзбол, колко шестици е получил даден ученик, колко пари е спечелил даден работник, колко дипломи има даден кандидат за работа и т.н., и т.н. Възприемаме тези неща като знак за успех в живота. Смесваме характера и почтеността с външни фактори: ако например търговецът е продал един милион уреда, той трябва да е прекрасен човек. Тази нагласа вероятно е неизменна част от живота ни, протичащ в условията на жестока конкуренция, но успява да създаде у мнозина от нас чувството, че струваме само толкова, колкото добре или зле сме се „представили" последния път.

Може би си спомняте историята на Кати Ормсби. Беше през 1986 г. в Индианаполис, Индиана, където се провеждаше студентският лекоатлетически шампионат на Северна Каролина. Кати бе отлична студентка в подготвителния курс по медицина и звездата на бегачите от Държавния университет в Северна Каролина - на нея принадлежеше рекордът на десет километра за жени. Но в бягането по време на шампионата се случи нещо потресаващо. Кати изостана след водещата състезателка и по всичко личеше, че не може да я настигне. Тя внезапно напусна пистата, побягна от стадиона и се втурна към близкия мост, откъдето скочи. След падане от дванайсет метра остана за цял живот парализирана от кръста надолу.

Без да познавам лично Кати, мога само да предполагам, че нейният болезнен стремеж към съвършенство и склонността й да поставя знак за равенство между собствената си стойност като човек и своите постижения са породили вътрешното напрежение, с което не е могла да се справи, - такъв талант и такива способности, погубени от лъжи.

Много от хората с тази натрапчива идея стигат до мисълта за самоубийство, когато тяхната нагласа да отъждествяват ценността си с начина, по който се представят в определено поприще, ги кара да смятат, че са се провалили и да се мразят.

Разбира се, както повечето лъжи, и тази съдържа зрънце истина. Нашите постижения в живота наистина казват нещо за нас. Но никога не дават пълна представа за това, което сме. Шестиците или двойките в бележниците изобщо не са гаранция, че учениците, които са ги изкарали, са прекрасни или отвратителни като хора, но се възприемат тъкмо по този начин от самите тях, от родителите, а често и от учителите. Доходите на дадено лице в никакъв случай не показват неговата стойност като човешко същество, ала в нашето общество твърде често е в сила убеждението: „Ти си достойна личност само ако се издигнеш, ако живееш в голяма къща в предградията, ако караш скъпа кола, ако имаш златна кредитна карта и дрехите ти са с етикети на видни дизайнери..." Можете да продължите списъка вместо мен. Ала нищо, нищо не е по-далеч от истината.

Тази лъжа се побеждава трудно. По какъв начин? Съветите в края на главата ще ви бъдат полезни. А сега да видим в каква посока се движеха мислите на Тед до края на разговора ни.

- Звучи малко глупаво, знам - рече той, вдигайки рамене, - че се харесвам повече, когато се справям добре с работата. Но влагам в нея толкова много от себе си. И когато бях на върха, всички ми казваха колко съм способен. Съвсем естествено е така да се харесваш повече.

- В тази светлина може би е по-добре за вас, че търговията с недвижима собственост не върви - подхвърлих.

- Чакайте - каза той, като вдигна ръцете си. - Работата ми е в застой. Как може това да е добре за мен?

- Ами, предоставя ви се възможност да разберете, че градите своето самоуважение въз основа на това, как се справяте и какво работите, а не според същността си като личност.

- Да, но какво представлявам като личност без онова, което постигам в работата си? - тихо попита той.

- Е, бихте могли да градите своето самоуважение върху по-здрава основа.

- Например?

- Сам трябва да си отговорите на този въпрос - казах аз и зачаках.

Тед ме погледна настойчиво, размърда крака, после рече:

- Предполагам, че ще трябва да поговорим още на тази тема.

Върху какво да градим своето самоуважение тогава? Аз вярвам, че то трябва да идва от това, кой ни е създал, а не от това, какво самите ние вършим. Нужно е да се погледнем в своите „вертикални" измерения и да видим кои сме в очите на Бога, а не да се уповаваме само на „хоризонталните", където правим всичко по силите си, за да впечатляваме другите със своите постижения и успехи. Как Богът Творец възприема човека? „Ти си го направил само малко по-долен от ангелите и със слава и чест си го увенчал" (Псалм 8:5). Създадени сме „страшно и чудно" и сме достатъчно ценни, за да бъдем изкупени с кръвта на Неговия Син (Псалм 139:14; I Коринтяни 6:20).

Бог гледа на нас като на нещо много стойностно, защото ни е създал по Своя образ. Ето едно истинско основание за самоуважение. Да се живее с тази истина обаче е по-трудно, отколкото да се вярва в нея. Как можем да постигнем истинско самоуважение в свят, който се интересува какво вършим, а не какви сме? И други са поемали пътя на Соломон и в стремежа си да се чувстват добре са се борили за високи постижения, власт, успехи, материални блага, сексуални завоевания. Но накрая най-често са стигали до същото чувство за безизходица и безсмислие, каквото е изпитвал той. Само отърсването от тази лъжа и от изтощителните усилия, които налага тя, ще ни предпази да не тръгнем по същия тъжен път.

Кой съм аз без онова, което върша? Общо взето, всички трябва да си зададем този въпрос, ако искаме да стъпим на здрава почва и да разберем своята собствена вътрешна стойност. И да се постараем, за да си дадем твърд отговор.



Тагове:   Бог,   суета,   еклесиаст,   псалм,


Гласувай:
0
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: rozasaronova888
Категория: Други
Прочетен: 731939
Постинги: 2377
Коментари: 86
Гласове: 193
Календар
«  Юли, 2018  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031