Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
03.11.2013 02:38 - Лъжите, на които вярваме - 7-ма част
Автор: rozasaronova888 Категория: Други   
Прочетен: 404 Коментари: 0 Гласове:
0



„Не чакай"

 

Елейн обичаше дрехите. Когато идваше в кабинета ми, винаги изглеждаше така, сякаш е слязла от корицата на списание „Вог". Но тази любов бе всъщност и причината да ме посещава. Елейн харчеше повече, отколкото можеше да си позволи, и бе затънала до гуша в дългове. Сякаш не можеше да се спре да купува всичко, което види.

- Пак се случи - каза тя. - Купих рокля, която не ми трябва. Просто не можах да устоя. Тя бе най красивото нещо, което съм виждала някога.

- Чувствали сте, че не можете да живеете без нея - намесих се аз.

- Точно така. Трябваше да я имам непременно, въпреки че струваше 450 долара.

- Последния път не ми ли казахте, че сте изчерпали докрай кредитните си карти?

- Да, но по едната от тях ми отпуснаха по-голям кредит, като на редовна клиентка - смутено отвърна тя.

- Какво изпитвате сега?

- Чувствам се щастлива, но гузна. Знам, че не биваше да купувам роклята, но съм щастлива. Изглеждам великолепно в нея.

Вече говорихме за лъжата: „Можеш да имаш всичко." Лъжата: „Не чакай" е вариация на същата тема, нейният фалш произтича от същата подбуда. Можеш да имаш всичко, тогава защо да чакаш? Защо да не се сдобиеш още в тази секунди с колкото може повече от всичко това? Вади кредитната карта, карай по бързата процедура, не се противи на импулса да наругаеш човека, който те е обидил.

Повечето от нас познават чара на непосредствените дребни удоволствия във всекидневието. Наистина не би трябвало да ядем тези мазни и наситени с калории пържени картофи наред с хамбургера, но - много важно! Веднъж се живее. Ще започнем диетата от утре. Защо да чакаме?

Откривам много бързо кои от пациентите ми живеят с тази лъжа. Те идват за помощ, като си мислят, че психолозите разполагат с вълшебни думи, които моментално ще освободят живота им от всякакви страдания. Щом разберат, че лечението ще е продължителна, трудна работа, някои просто престават да ме посещават. Тези хора започват да посещават специализираните кабинети, за да бъдат променени мигновено от психолога, а не за да се променят сами.

Защо да чакаме, наистина? Днес ние живеем по-дълго от което и да било друго поколение в историята, но все имаме чувството, че трябва да бързаме. Времето ни се струва по-кратко, а не по-дълго. Никой не си представя идеалния живот като очакване. Напоследък четох за едно правителствено проучване, според което само два цента от всеки долар, спечелен в Америка, се влагат в спестявания. С други думи, средностатистическият гражданин отделя само 1/50 от онова, което изкарва, в средството за „отлагане на удоволствието", наречено спестовен влог.

Християните би трябвало да разбират изчакването по-добре от всички други. Почти па всяка страница от Библията се изтъква колко важно е служението на Бога. Тук се говори за отлагане на удоволствията на земята, заради вечната награда на небето. Ето какво четем:

 

Чакай Господа,

дерзай и нека

се укрепи сърцето ти.

(Псалм 17:14)

 

И все пак между моите пациенти, склонни да търсят незабавно удовлетворение, християните са не по-малко от всички останали. Това може би се дължи на факта, че и те живеят в същия свят, както всички останали, и слушат същите лъжи, свързани с него. Защо? Защото, както вече споменах, всъщност искат да ги слушат. Лъжите звучат добре. За кратко те може дори да отговарят на потребностите ни. Онова, което ни разочарова, са дългосрочните резултати. Елейн откри тази истина по време на един от разговорите ни.

- Значи - продължих аз - не бихте имали толкова добро самочувствие, ако се беше случило така, че не можете да носите тази рокля?

- С нея ще правя страхотно впечатление. Всички ще се обръщат след мен! - каза тя с широка усмивка и светнали очи.

- Не мислите ли, че се интересувате толкова много от външния си вид, защото вътрешно отчаяно се нуждаете от любов и внимание? - запитах я и зачаках нейната реакция.

Очите й престанаха да блестят.

- Ами, не знам. Винаги съм искала да изглеждам добре -отвърна тя и несъзнателно се изправи, като застана в елегантна поза.

- Заради кого? - попитах аз.

- Заради всички. Заради себе си.

- Хубаво. А защо мислите, че трябва да изглеждате добре? Тя вдигна глава и се обърна към мен.

- Да не би да твърдите, че харча всички тези пари от желание другите да ме обичат и да ми се възхищава!? Вдигнах рамене и зачаках.

- Е, може и да е вярно. Предполагам, че всеки го иска - рече тя.

- Да, но не всеки потъва в дългове заради това. Вие сте превърнали кредитната си карта в своя най-добър приятел.

Елейн се разсмя. После изведнъж смехът й секна и тя свъси замислено вежди.

- Добре. Знам за какво говорите. Но какво да правя, когато ми се прииска да използвам своя „най-добър приятел"?

- А вие как мислите ?

- Да дойда при вас.

- Не. Тук можем да ви помогнем само да преразгледате основните си потребности и да обсъдим по-подходящи начини за удовлетворяването им. Но какво можете да направите в този момент, ако ви се прииска да харчите? Дайте една-две идеи.

Тя се замисли за миг.

- Да оставям „най-добрия си приятел" вкъщи? Струва ми се, че това би било хубаво за начало.

Съгласих се и зачаках следващото й предложение. Елейн започваше да разбира.

 

„По същността си хората са добри"

 

Ейми, привлекателна двайсет и пет годишна компютърна програмистка, ме посещава в последно време, за да си изясни причините за поредицата свои несполучливи връзки с мъже. Тя е умна, открита и отговорна жена, която се справя добре с живота, като се изключи една негова област. Всичките й връзки с мъже, като се започне още от пубертетна възраст, са били хаотични и мъчителни.

- Просто не знам каква е причината връзките ми неизменно да тръгват зле - каза тя един ден. - Всеки път накрая се чувствам използвана и наранена.

- Когато започнете да се срещате с някой мъж, как си представяте неговите намерения? - попитах я аз. Изглеждаше малко учудена.

- Как си ги представям ли? Ами, не знам. Предполагам, че и той мисли като мен.

- Какво имате предвид? - попитах.

- Приемам, че иска да ме опознае заради самата мен и да види дали от това няма да се получи връзка.

- Значи допускате почтени намерения?

- Да, почтени.

- Какво по-точно разбирате под почтени намерения? — заинтересувах се аз.

Тя се усмихна кисело.

- Знаете какво имам предвид. Че човекът е морален. Че сексът не е единственото, което го вълнува. Че му е приятно просто да бъде с мен.

- А какво се оказва в действителност? Тя направи гримаса.

- Че повечето мъже се интересуват само от себе си. Не ги е грижа кого нараняват.

Проблемът на Ейми е не толкова в това, че избира неподходящи мъже, което впрочем е очевидно. Според мен най-сериозното затруднение идва от вътрешното й убеждение, че по принцип мъжете и хората изобщо са добри.

Струва ли ви се странно един психолог да твърди, че е лъжа убеждението в човешката доброта по природа?

В епоха, когато в ушите ни непрекъснато кънтят думи като „безкрайни човешки възможности" и „неограничено самоосъществяване", когато сред най-продаваните книги са заглавия от рода на „Да бъдеш най-добрият приятел на самия себе си" и „В търсене на най-доброто", мисълта, че по природа не сме безупречни, може да ни се стори застрашителна, защото ни кара да се откажем от скъпата на сърцето ни представа за нашата собствена доброта. Мнозина от нас предпочитат да се придържат към по-положителни и хуманистични възгледи за човешката природа. Например изтъкнатият психолог Ейбрахам Маслоу отстоява следното гледище:

 

„Тази вътрешна природа, доколко сме я опознали засега

не е същностно, главно или непременно лоша, а [по-скоро]

е неутрална... или дори - определено „добра"... Тъй като

вътрешната ни природа е по-скоро добра или неутрална,

отколкото лоша, за предпочитане е да я извадим наяве и

да я насърчим, а не да я потискаме. Ако й позволим да

направлява нашия живот, ще станем здрави, плодотворни и

щастливи."

 

Този възглед за човешката природа без съмнение ни кара да се чувстваме по-добре, но дали отговаря на истината? Аз не мисля така и мога да посоча три основни източника на доказателства, че везните на човешката природа клонят към злото.

Първо, на междуличностно равнище (хората във взаимодействие с други хора) - историята на човечеството е белязана повече с алчност, омраза, конфликти и убийства, отколкото с безкористност, любов и мир. Кръстоносните походи и испанската Инквизиция са добри примери за изопачаване на самото добро и превръщането му в зло. В нашия век холокостът и заплахата от ядрена война доказват достатъчно убедително моята теза.

Второ, по отношение на отделната личност (вътре в самите нас) - човекът изглежда склонен към самоунищожение точно както и към развитие. Повечето хора избягват физическите натоварвания и не се хранят балансирано. В емоционално отношение страдат от различни смущения, често достатъчно сериозни, за да е нужна помощ от специалист. В душите си нерядко имат погрешна представа за себе си, за другите и за живота като цяло. Духовно не търсят Бога, нито някакъв по-разумен и по-дълбок смисъл в живота. На практика мнозина смятат, че изобщо няма за какво да живеят.

Трето, убеден съм, че Библията ни учи, че сме покварени от греховната си природа, която накрая ще ни унищожи, ако самият Бог не упражни властта си над нея. „А делата на плътта са явни, които са: блудство, нечистота, сладострастие...вражди, разпри, ревнования... раздори, разцепления, зависти, пиянства, пирувания и подобните на тях" (Галатяни 5:19-21).

Неособено приятна картина на онова, което представлява в основата си човешката природа, ако не е отдадена на Бога, нали? Все пак искам да подчертая, че не съм съгласен с онези, които твърдят, че сме изцяло лоши и неспособни на добри дела. Историята е пълна и с примери за това, колко любещи, милостиви и благородни могат да бъдат хората. Ние сме създадени по образа на Бога, тъй че в нас се оглеждат и Неговите качества. Следователно сме способни както на безкрайно добри дела, така и на ужасно зло, но както аз виждам нещата, имаме по-голяма склонност към злото.

„Добре - вероятно си казвате вие, - но какво общо има това с лъжите?" Разбирането на човешката склонност към злото, приемането на лошото, както и на доброто в нас, е решаващо условие, за да изминем здрави жизнения си път и да изградим добри взаимоотношения с другите хора, които срещаме по него.

Толкова много от моите пациенти са жертви на лъжата: „Хората са добри." Както при Ейми, те очакват заобикалящите ги да бъдат най-извисени и най-чисти, докато здравият скептицизъм би им послужил повече.

- Погрешно ли е да се мисли най-доброто за хората? -възкликна Ейми, когато й препоръчах повече здрав скептицизъм.

- Ами - отвърнах аз, - практиката показва, че това не е вярно, нали?

Тя замълча, малко учудена, после поклати глава.

- Определено - въздъхна. - Но какъв е изходът? Трябва ли да приема, че всички мъже са боклук и да не вярвам на никого?

Беше мой ред да поклатя глава.

- Това би означавало да се хвърлите в другата крайност.

- Да, вероятно.

- А каква трябва да е златната среда?-запитах я направо.

- Ами, нека помисля - каза тя, като кръстоса крака и впери поглед в килима. - Може би, да не избързвам с изводите -отново вдигна очи към мен.- Искам да кажа, че няма как да разбера намеренията на даден мъж, докато сама не проверя.

- Значи да не си мислите нито едното, нито другото? Тя кимна.

- Да не приемам нито че са добри, нито че са лоши. Нали? Всъщност няма да правя никакви предположения, точка. Може би не бива и да се разкривам толкова много и толкова бързо. Трябва първо да опозная човека, с когото се срещам по-добре.

- А как ще се отрази това на любовта в живота ви? -попитах.

- Ще развивам връзките си по-бавно. Няма да бъда чак толкова наивна - Ейми замълча за момент. - Прекалено бързо се доверявам, нали? - по-скоро констатира, отколкото попита тя. - Те не могат да ме използват, ако аз не им позволявам, знам, че е така. Затова трябва да се науча на повече търпение и да позволя на връзката да се развива бавно.

Приятно ми е да кажа, че решенията на Ейми доведоха до решителна промяна в отношенията й не само с мъжете, но и с всичките й познати. Тя упорито се мъчи да не прави никакви предварителни предположения. Еднакво вредно е да се приема категорично, че хората са изцяло добри или че са напълно лоши. Един умерен подход към заобикалящите ни, при който допускаме, че те са способни и на добро, и на лошо и се нуждаят от Божията помощ, за да не изпаднат във властта на злото, -тази истина предлагам на своите пациенти. Тя ми се струва най-уравновесена като отношение към себе си и към другите.



Тагове:   Господ,   ВОГ,   галатяни,   псалом 17,


Гласувай:
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: rozasaronova888
Категория: Други
Прочетен: 1692735
Постинги: 3893
Коментари: 97
Гласове: 1005
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031