.6. За стойността на библейските сведения

Б60: Посланието на Библията е най-ценната информация, която съществува. Известният евангелист Вилхелм Палс подчертава: "Евангелието е най-доброто послание, което някога е казвано на човечеството. На хората никога не е проповядвано нещо, което може да се сравни с него." В Псалм 119 многократно се възхвалява превъзхождащото всичко на този свят Божие слово: "Законът на Твоите уста е за мен по-желателен от хиляди злато и сребро" (ст. 72). "Аз се радвам на Твоето слово като онези, които намират много плячка" (ст. 162).

Б61: Който отхвърля Божието слово, бива осъден от него. Както проповядването на Божието слово води към вяра, а с това и към спасение, така и неговото отричане води към отхвърляне и погибел.

1 Царе 15:23: "Понеже ти отхвърли словото на Господа, то и Той отхвърли теб."

Йоан 8:47: "Който е от Бога, той слуша Божиите думи. Вие затова не слушате, защото не сте от Бога."

Деяния 13:46: "Нужно беше да се възвести първо на вас Божието учение, но понеже го отхвърляте и считате себе си недостойни за вечния живот, ето, обръщаме се към езичниците."

Б62: Библията се състои от Стария и Новия Завет. Двете части са в една и съща степен Божие слово и не могат да се противопоставят една на друга. В Новия Завет често се цитира Стария. По забележителен начин това не става буквално, а Бог го свързва с по-дълбоко откровение. В НЗ се изпълняват централните старозаветни обещания: "Но всички тези (хората от СЗ), ако и да бяха засвидетелствани чрез вярата им, пак не получиха изпълнението на обещанието, да не би да постигнат съвършенство без нас, защото за нас Бог промисли нещо по-добро" (Евреи 11:39-40). Господ Исус се открива още в СЗ: "Вие изследвате писанията, понеже мислите, че в тях имате вечен живот, и те са, които свидетелстват за Мен" (Йоан 5:39).

Б63: Старозаветните апокрифи (гр. apokyphos = скрит, таен, фалшив) не могат да се нарека Божие слово. По време те са възникнали между Стария и Новия Завет. Най-важните доводи за неравностойността им спрямо Библията са следните:

1. Те съдържат противоречащи на Библията учения (нарушаване на принципа на тълкуване А3, виж приложението, част II), като прошка на греховете чрез даване на милостиня (Товия 12:9), отговори на магически практики (Товия 6:9), опрощаване на греховете на мъртвите чрез молитви на живите (2 Макавеи 12:46).

2. Те никога не са били съставна част от юдейския канон, тъй като става дума за по-късни добавки. Догмата на Католическата църква от събора в Триент през 1546 г. ги поставя наравно със Стария и Новия завет и може да се схваща като реакция на реформацията.

3. Те не са цитирани от нито един писател в Новия Завет, въпреки че освен четири кратки книги от СЗ всички останали са цитирани.

4. Самите апокрифи не считат себе си за безупречни. В пролога на книгата на Исус Сирахов се казва: "Затова ви моля да приемете приятелски и прилежно да четете, и да не се сърдите, ако в някои думи сме сгрешили, въпреки че много сме се старали да преведем точно."

Оценка на апокрифите. Трябва ли напълно да отхвърляме апокрифите? Лутер дава следната подходяща формулировка за тези писания: "Това са книги, неравностойни на Светото писание, но полезни и добри за четене." Това отношение застъпва и авторът на настоящата книга. Ако не придаваме на апокрифите авторитета на Библията, а ги четем като повествования и исторически забележителни книги (напр. книгите на Макавеите), ще имаме полза от тях. В това отношение особено полезна е книгата на Исус Сирахов, тъй като заема позиция по всякакви житейски ситуации, като се обляга на книгите от Библията, без да има претенциите да бъде Божие слово.

I.7. За разбираемостта и разбирането на Библията

Б70: а) Библията лесно може да се разбере. "Защото не ви пишем друго освен това, което четете и даже признавате" (2 Коринтяни 1:13).

б) Библията съдържа и мисли, които са недостижими за нас. "Защото Моите помисли не са като вашите помисли, нито вашите пътища са като Моите пътища, казва Господ. Понеже, както небето е по-високо от земята, така и Моите пътища са по-високи от вашите пътища и Моите помисли - от вашите помисли" (Исая 55:8-9).

Взаимното допълване на тези два аспекта е отбелязано и от Спърджън (Г1:94). "В Библията намираме големи истини, които излизат извън нашите представи, и ни показват колко ограничен е нашият разум. Но едновременно с това основните и фундаментални идеи никак не са трудни за разбиране." Те са достъпни за всеки (Деяния 17:11) и въпреки това нейната пълнота и богатство са неизчерпаеми (Римляни 11:33).

Б71: Библията е съставена от повече от четиридесет и пет писатели, водени от Светия Дух. По същия начин тя не може да бъде разбрана без помощта на Светия Дух: "Но естественият човек не побира това, което е от Божия Дух, защото за него е глупост; и не може да го разбере, понеже то се изпитва духовно. Но духовният човек изпитва всичко, а него никой не изпитва" (1 Коринтяни 2:14-15).

I.8. За точността на библейските сведения

Б80: Библията е една неподозирано точна книга. Тази нейна същностна черта откриваме, когато изследваме по-подробно езиковите, семантичните, духовните, историческите или естественонаучните й аспекти.

Обърнете внимание на точността, с която Библията описва събитията, свързани с преследването на християните. В началото на църковната история се казва: "... хора, които изложиха живота си на опасност за името на нашия Господ Исус Христос" (Деяния 15:26), а за последните времена се говори: "... онези, които са били заклани за Божието слово, което опазиха" (Откровение 6:9). В нашето време всевъзможни течения се опитват да интегрират Исус в своите системи. В исляма Той се почита като пророк, движенията за мир Го считат за социален реформатор. За Алберт Швайцер интерес е представлявал историческият Исус. Карл Фридрих фон Вацзекер организира един мирен събор и убеждава хората, че мирът в света бил дело на самите хора. Мнозина говорят за Исус, но дотолкова, доколкото Той подхожда на тяхната концепция. Само когато вярваме в Исус, "Той е нашият мир" (Ефес. 2:14), иначе Той е наш съдия (Деяния 10:42). Движенията за мир също не правят тази разлика, игнорирайки Исус след Откровение 6, когато Божият Агнец отваря печатите и пуска четиримата апокалиптични ездачи, сеещи война и смърт за съд над земята. Франц Алт пише книга за Проповедта на планината, но игнорира централната заповед на Исус да напуснем широкия път към погибелта и да влезем през тясната порта в спасението. Исус се появява навсякъде, но това не е достатъчно. В Проповедта на планината Господ ни предупреждава:

"В онзи ден мнозина ще ми кажат: Господи! Господи! Не в Твоето ли име пророкувахме, не в Твоето ли име бесове изгонихме, не в Твоето ли име направихме много велики дела? Но тогава ще им заявя: Аз никога не съм ви познавал, махнете се от Мен вие, които вършите беззаконие" (Матей 7:22-23).

Този, който набляга само на човешките страни на Исус, не печели нищо от това. Ние обаче трябва да проповядваме този Исус, за когото свидетелстват Писанията (Йоан 7:38). Истинското препятствие идва при пълното отстояване на Божието слово. Във времето на пълното размиване на всякакви норми биват преследвани тези, които държат на всичко, казано в Библията, и го отстояват с: "Писано е!" - независимо дали се отнася за сведенията за сътворението или за Исус, за когото свидетелства Писанието. Свидетелстването на Божието слово е благословено да удържи победа (Откровение 12:11). Други примери са приведени в Г1: 102-110.

I.9. За времевата рамка на библейските сведения

Б90: Божието слово е извън времето. Исая противопоставя преходността на растенията на непреходността на Божието слово: "Тревата съхне, цветът вехне, но словото на нашия Бог ще остане до века" (Исая 40:8) и Исус сравнява преходността на звездите със Своето слово: "Небето и земята ще преминат, но Моите думи няма да преминат" (Матей 24:35). Лутер е казал: "Библията нито е антична, нито е модерна, тя е вечна." Библията е над времето, тъй като нейните концепции и перспективи излизат извън моментната епоха. Въпреки че абортите, генните технологии и наркоманията не са споменати, от Библията може да се изведе едно еднозначно отношение към тях. Такова проникновение няма нито една друга книга. Така например в човешкото законодателство не може да се произнася присъда в някаква нова област, ако в нея все още няма никакви параграфи.