ВЖ7: Да вярваш не означава да знаеш. Как така представяте вярата като нещо сигурно?
ОВЖ7: С въпроса за вярата са се занимавали мнозина мислители. При тях намираме доста различни позиции, които не са резултат на неутрални разсъждения, а представят личната им гледна точка.
Критични позиции: Атеистът Тео Льозвак застъпва следното схващане: "Вярата защитава предварителните убеждения и отхвърля позицията на науката, ако те противоречат на тези убеждения. Затова не на последно място вярата е смъртен враг на науката." Аналогично критично се изразява и Кант: "Трябваше да отхвърля знанието, за да направя място на вярата." С това небиблейско схващане той проправя пътя на различни философски школи, диаметрално противоположни на вярата. Лозунгът "Не се доверявай на никого, който има своя Бог в небесата", поставен на една стена в една нова гимназия в Норф на Нойс е последната проява на критическия разум.
Позитивни позиции: Най-големият физик на всички времена Исак Нютон твдърди: "Този, който мисли половинчато, той не вярва в Бога; който обаче наистина мисли, той трябва да вярва в Бога." Прочутият математик Блез Паскал свидетелства със същата сигурност: "Всички неща говорят за Бога на тези, които Го познават, на тези, които Го откриват, на тези, които Го обичат; те обаче Го скриват от всички, които не Го търсят и не Го познават."
Тези две противоположни позиции доказват ясно, че вярата не е функция на невежеството, а зависи само от личните убеждения. Те не се променят чрез философски разсъждения, а само чрез обръщението към Исус Христос, което Библията нарича обръщение. За необърнатия човек въпросите за вярата са глупост (1 Коринтяни1:18), и той не може да ги разбере (1 Коринтяни 2:14). Човекът, приел Христос, е воден във всяка истина (Йоан 16:13), неговата вяра има здрав фундамент (1 Коринтяни 3:11), тя е нещо съвсем сигурно:
"А вярата е даване на твърда увереност в онези неща, за които се надяваме - убеждения за неща, които не се виждат" (Евреи 11:1).
ВЖ8: Необходим ли е външен белег за новорождението?
ОВЖ8: Обръщение и новорождение са двата термина, които описват процеса на нашето спасение. Обръщението е това, което правим ние, новорождението - това, което прави Бог. Така че обръщението е човешката, а новорождението - божествената страна на един и същи процес. В един нощен разговор Исус казва на Никодим: "Истина, истина ти казвам, ако не се роди някой отгоре, не може да види Божието царство" (Йоан 3:3). Следователно новорождението е необходимо, за да отидем на небето. Новорождението, както и естественото раждане, е пасивен процес. При естественото раждане ние идваме в земния живот и ставаме граждани на този свят. По аналогичен начин ние получаваме небесно гражданство само чрез раждане там. Тъй като ние всички сме родени веднъж, Библията нарича това второ раждане с право на небесен (вечен) живот "новорождение".
При покаянието ние се отвръщаме от стария си греховен живот, а при обръщението се обръщаме към Христос. Този, който с цялото си същество извърши това обръщение към Бога, той се завръща на небето. Бог отговаря, давайки нов, вечен живот; това е нашето новорождение. Този процес не е свързан с никакви външни белези, но се разкрива чрез видимите плодове на духа - любов, мир, търпение, радост, доброта, вярност, кротост, смирение (Галатяни 5:22-23).
ВЖ9: Вие говорите, сякаш самият Бог ви е изпратил. Как го постигате?
ОВЖ9: Радвам се, че този въпрос ми е поставен толкова предизвикателно, защото е необходимо и тук да си даваме сметка. Има да чакате цял живот напразно, ако очаквате да чуете благата вест от ангел в небето. Бог сам е извършил спасителното дело чрез Исус, но оповестяването му е оставил на нас, хората. Божията воля е учениците на Исус да приемат това поръчение, да привличат и други хора за последователи на Исус и да ги наставляват библейски (Матей 19:20). Затова в името на Господа, който е направил небето и земята, ние можем да действаме, защото сме "Божии съработници". За това сътрудничество са призовани всички вярващи в Исус Христос и един ден ние ще отговаряме за това, което сме постигнали с повереното ни евангелие (Лука 19:11-27). Най-висшият акредитиран в чужбина представител на едно правителство е посланикът. Той е упълномощен, доверен и изпратен, за да действа пълноправно от името на своето правителство. При проповядването на евангелието Божият Син ни е поставил на едно положение, което не е по-ниско от положението на посланици. В Новия Завет изрично се казва: "И така, от Христова страна ние сме посланици, като че Бог чрез нас умолява, молим ви от Христова страна, примирете се с Бога" (1 Коринтяни 5:20). Исус казва в Лука 10:16: "Който слуша вас, Мен слуша." Следователно, нашата легитимация не е самозвана, а узаконена от Бога.
ВЖ10: Какво мислите за генното инженерство?
ОВЖ10: Както е известно, със строежа на Вавилонската кула е свързано с разбъркването на езиците. Не е добре за всеобщото благо, че Бог е позволил на човека много неща: "И няма вече да може да им се забрани каквото и да било нещо, което биха намислили да направят." (Битие 11:6). Бог е поверил на човека да извършва и такива дела, които би било по-добре да не извършва. Щеше да бъде добре за човека, ако нямаше способности да прави газови камери, за да унищожава в тях масово хора; да разработва атомни бомби, за да изтрива от лицето на земята цели градове; или да измисля такива социални системи, които да поробват хората. По този начин в обхвата на човешките възможности се намират такива способности като да лети до Луната, да трансплантира органи или да манипулира гени. Несвързаният с Бога човек се смята за автономен и не познава граници на действията си. Но самите негови дела ще го осъдят Вярващият в Бога човек ще търси библейската мярка и няма да прави всичко, което може да направи. С поръчението "плодете се" (Битие 1:28) Бог ни прави съучастници в творческия процес. С разделението на половете на мъжки и женски Бог е създал всички предпоставки за това, но все пак Бог си остава Творецът: "Твоите очи видяха необразуваното ми вещество" (Псалм 139:16). При генните манипулации ние изменяме определения от Бога процес: гените, които се пренасят чрез оплодената яйцеклетка, могат да се предадат и на следващите поколения. Това вмешателство е наобратимо и носи в себе си необозрими опасности. Х. Флеминг вижда в утопичното видение крайната цел на генетиката в създаването на свръхчовека. "Най-добрите умове на човечеството... ще разработят генетични методи, които ще открият нови семейства, органи и биосистеми, които ще служат на интересите, щастието и величието на онова богоравно създание, чиито бегли подобия сме ние - днешните мизерни създания" ("Генетичната манипулация при човека", из "Политика и съвремие", кн. 3, 1985 г., стр. 3-17). С поставянето на подобни цели човекът се превръща в презиращия Бога Прометей:
"Аз тук седя, творя тез хора
със лик и образ като мойте,
по дух със мене равно племе,
да страда и да плаче
и да ликува, да се наслаждава,
и да не иска да те знае -
като мен! (Йохан Волфганг фон Гьоте)
