ВС11: Възможно ли е било да се поберат динозаврите в Ноевия ковчег?
ОВС11: В 40-та глава на книгата Йов динозаврите не само се споменават, но дори са описани и подробности от устройството на телата им (ст. 15-18, 23):
"Погледни сега веемота, който съм направил заедно с теб. Яде трева като вол. Ето, в слабините му е силата му и мощта му — в мускулите на корема му. Накланя опашката си като кедър, жилите на бедрата му са оплетени здраво. Костите му са като бронзови цеви, ребрата му са като железни лостове. ... Ако се разлее река, той не бърза да бяга, не го е грижа, ако и Йордан да се устреми в устата му."
Лутер не е превел името на животното веемот, тъй като по негово време не е живяло животно, на което би подхождало горното описание. Силната опашка ни насочва към крокодил, но той е месояден и не съответства на горния текст. Друго голямо и живеещо предимно във водата животно, което да е тревопасно, е хипопотамът. Но неговата кандидатура също отпада, защото той има малка перкообразна опашка. Остават само онези гигантски животни от рода на динозаврите, към които това описание подхожда точно. Книгата Йов принадлежи към най-старите книги на Библията, чието време на възникване обаче не е известно. Поради променената от потопа земна повърхност с различни планини, реки, езера и океани споменаването на Йордан в Йов 40:23 е ясно указание за времето след потопа, в което все още са живели динозаври. Следователно тези животни също би трябвало да са спасени с Ноевия ковчег. Възрастните животни биха заели доста място в ковчега, така че може да се предполага, че Ной е взел само млади екземпляри или яйца. Във времето след потопа тези животни не са намерили вече подходящите природни и климатични условия, за които са били създадени, и впоследствие са измрели. Това обяснение за края на динозаврите е много по-естествено от другите хипотези, измисляни в противоречие с библейските сведения.
ВС12: Коя е според вас научната аргументация, която най-добре доказва Сътворението и опровергава еволюционното развитие?
ОВС12: Животът ни се разкрива в такива разнообразни форми, че дори едно просто едноклетъчно, при цялата си простота, е изградено толкова комплексно и целенасочено, както никое произведение на човешкия откривателски дух. За обяснението на живота и неговия произход има две принципно различни възможности: еволюция и сътворение. Според еволюционното учение животът се дефинира по следния начин:
"Животът е едно чисто материално явление, което трябва да може да се опише по физико-химичен път и се отличава от неживата природа по своята сложност."
Междувременно срещу еволюционното учение бяха приведени важни доводи от много учени от различни области (напр. информатика, биология, астрономия, палеонтология, геология, медицина). В основата на противоречието сътворение/еволюция стои един неразрешим спори, чиито причини са в различните тезиси на двата модела (вж. ВС1). От тази патова ситуация би могло да се излезе само ако съществуваше една система, която да се ориентира само по научни експериментални закони. Тези закони трябва да се формулират доста ясно и конкретно и да могат да бъдат експериментално проверени. Един единствен експериментално доказуем противен пример оборва дадена хипотеза. Ако това не стане, тя получава значението на природен закон и придобива голям авторитет за преценката на все още непознати случаи. В този смисъл само експериментално доказаният закон за запазване на енергията става универсално приложим. Единственият по рода си полет до Луната стана възможен, защото при всички необходими предварителни изчисления се изхождаше от строгото спазване на закона за запазване на енергията. Подобен авторитет и валидност имат и експерименталните закони на информацията, така че тук за първи път имаме възможността да достигнем до обоснована аргументация на природните закони. Материята и енергията са необходими основни величини на живота, но чрез тях не можем да направим разлика между живите и неживите системи. Основен белег на всички живи същества е съдържащата се в тях информация за основни жизнени процеси (реализиране на всички жизнени функции, генетична информация за размножението). Процесите на пренасяне на информацията играят основна роля при всичко, което живее. Например, когато насекомите пренасят полени на цветовете на растенията, това на първо място е процес на пренос на информация (генетична); участващата материя тук не е от значение. С това животът в никакъв случай не е напълно описан, а е засегнат само един извънредно важен фактор.
Най-комплексната система за обработка на информация безспорно е човекът. Ако съберем заедно всички информационни процеси в човека, т.е. съзнателните (говор, информационно управление на волевите моторни движения) и несъзнателните (информационно управляеми функции на органите, хормоналната система), то дневно се обработват около 1024 бита. Тази астрономическа стойност на количеството информация превишава цялото знание на човечеството, което е съхранено в библиотеките на света (1018 бита) с около един милион пъти.
Ако разгледаме въпроса за произхода на живота от гледна точка на теорията на информацията, то при една система, която носи или преработва информация, са налице следните експериментални закони:
1. Няма информация без код.
2. Няма код без свободно и волево договаряне.
3. Няма информация без предавател.
4. Няма информационна верига, без в началото й да стои разумна първопричина.
5. Няма информация без първоначален разумен източник, т.е. информацията по същество е величина, присъща на разума, а не на материята.
6. Няма информация без воля.
7. Няма информация без петте йерархични равнища:
- статистика (аспекти на честотата на срещаните знаци и пренасянето на сигнали)
- синтаксис (аспекти на кода и правила за образуване на изречението)
- семантика (аспекти на значението)
- прагматика (аспекти на действието)
- апобетика (аспекти на резултата и целта).
8. Няма случайна информация (по-подробно в Г5: 94-177 и Г6: 77-94).
В противоречие с еволюционното учение животът може да се дефинира по следния начин:
Живот = материална част (физични и химични аспекти) + нематериална част (информация от разумен източник)
До днес всички концепции за автономно възникване на информацията в материята (напр. хиперцикъла на Айген, молекулярно-дарвинистичните опити на Кюперс) са се провалили. Непонятно е, че Айген още вярва, че може да обоснове някога с чисто материални процеси произхода на информацията: "Ние трябва да търсим един алгоритъм, едно природонаучно предписание за възникване на информацията" (Стъпала към живота, Пипер, 1987 г., стр. 41). Неговото твърдение, че "информацията възниква от неинформацията" (стр. 55) противоречи на всички експериментални закони и не се основава на реалността. Горните осем закона на информацията са били доказвани безброй пъти в практиката и досега не са били опровергани експериментално в нито една лаборатория на света. Така че, логично е да се запитаме дали животът не произхожда от целенасочен творчески процес. За този принцип ни говори Библията. Необходимият от гледна точка на информатиката информационен източник за всяка информация е споменат в Библията още на първата страница: "В начало Бог създаде" (Битие 1:1). Еволюционното учение твърди още, че информацията в живите същества не се нуждае от предавател. Това твърдение се оборва категорично чрез ежедневното опитно потвърждаване на горните информационни закони. Информатиката ни дава днес най-силните аргументи за възникването на живите същества чрез сътворение.
