4. ВЪПРОСИ ОТНОСНО СПАСЕНИЕТО (ВСП)

ВСП1: Как получаваме това благословение - чрез вяра или чрез дела?

ОВСП1: В Новия Завет намираме две твърдения, които на пръв поглед си противоречат:

а) Спасение чрез вяра: "И така, ние заключаваме, че човек се оправдава чрез вяра, без делата на закона" (Римляни 3:28).

б) Спасение чрез дела: "Виждате, че чрез дела се оправдава човек, а не само чрез вяра" (Яков 2:24).

Според централната идея на Новия Завет в Господ Исус Христос има спасителна сила (Йоан 3:16; Марк 16:16; Деяния 13:39; 16:31). Тази спасителна вяра не се състои в считане на библейските факти за верни, а в личната връзка с Божия Син: "Който има Сина, има този живот" (1 Йоан. 5:12). Който се обърне към Господ Исус Христос, преживява с това най-голямата промяна в своя живот. Това си проличава във всекиго по начина на живот и делата: "Ако Ме любите, ще пазите Моите заповеди" (Йоан 14:15); "но и вие свидетелствате" (Йоан 15:27); "търгувайте с това, докато дойда" (Лука 19:14); "в усърдието бъдете нелениви, пламенни по дух, като служите на Господа" (Римляни 12:11); "на никого не връщайте зло за зло" (Римляни 12:17); "обичайте неприятелите си" (Матей 5:44); "не забравяйте гостолюбието" (Евреи 13:2); "не забравяйте да правите благодеяния и да споделяте с другите благата си" (Евреи 13:16); "Паси овцете ми" (Йоан 21:17). Службата в името на Исус с практикуването на дадените ни дарби е безусловно следствие на спасителната вяра. Тези действия в Новия Завет се наричат плодове или дела на вярата. Който не действа, е изгубен. "А този безполезен слуга хвърлете във външната тъмнина; там ще бъде плач и скърцане със зъби" (Матей 25:30). В противоречие с делата на вярата, при делата на закона (Галатяни 2:16) или мъртвите дела (Евреи 6:1; 9:14) става въпрос за делата на тези, които не вярват. Тук също е в сила следното: когато двама правят едно и също нещо, то далеч не е еднакво. Контекстът на Яков 2:24 (вж. т. б) показва, че вярата на Авраам е водела след себе си конкретни дела: той е бил послушен на Бога, напускайки родината си (Бит. 12:1-6) и е бил готов да пожертва сина си Исаак (Яков 2:21). По същия начин делото на някогашната блудница Раав (Яков 2:25), а именно спасението на израелските съгледвачи в Ханаан е следствие на вярата в Бога (Исус Навин 2:11). Така става ясно, че делата са неотделими от вярата. Точно както човешкото тяло е мъртво без духа, така и вярата е мъртва без съпътстващите я дела (Яков 2:26). Горните стихове не са в противоречие. Тук имаме случай на допълващи се твърдения (вж. принципите на тълкуване А3 и А14 в приложението, част II).

ВСП2: Защо Бог е измислил метода да кръста за изкуплението? Не е ли бил възможен и друг метод?

ОВСП2: Разпъването на кръст не се споменава пряко в Стария Завет, но в пророчествата се срещат някои подробности, които се отнасят само до разпятието, като напр. Псалм 22:16: "прободоха ръцете Ми и краката Ми". Апостол Павел отнася старозаветния стих: "защото обесеният е проклет от Бога" (Второзаконие 21:23) към разпънатия Исус (Галатяни 3:13). Възприетият от персите начин на умъртвяване е смятан от римляните за "най-жестокият и ужасният" (Цицерон), и "най-позорният" (Тацит). Кръстът е бил включен в Божия план; Исус "издържа кръста, като презря срама" (Евреи 12:2). "И стана послушен до смърт, даже смърт на кръст" (Филипяни 2:8). Възможността за друг вид смърт - пребиване с камъни, обезглавяване, отравяне, удавяне - би трябвало да се изключи чрез аналогията между грехопадението и изкуплението: грехът дойде от дърво, дървото на познаване на добро и зло (Битие 2:17); той трябваше и да се изкупи на дърво - кръстът на Голгота е дървото на проклятието (Галатяни 3:13). Исус умира безславно, изключен от всякаква човешка общност; Той е проклет.

Мойсеевият закон осъжда грешника на проклятие. Това проклятие виси над всички хора след грехопадението. Исус взе на Себе Си Божието проклятие вместо нас. Словото на кръста е спасителното послание за всички хора, които чрез греховете си са под проклятието.

Папа Йоан Павел II веднъж нарече Освиенцим Голготата на 20-ти век. В този смисъл днес съществува едно теологично направление, което вижда Исус в солидарност с всички други страдащи, измъчвани и убивани хора, които са страдали като Него и са умрели от ужасна смърт. Кръстната смърт на Христос не бива никога и по никакъв начин да се сравнява със смъртта на други хора, нито Неговият кръст - с кръстовете, които са били издигани в Ерусалим или Рим. Кръстът на Христос, Божия Син, е от друго качество, различно от качеството на всички други кръстове. Исус изстрада не само несправедливостта на силните на деня, но единствен понесе Божия гняв към греха. Само Той беше жертвеният Агнец, който понесе като замести божията присъда "за мнозина". "Словото на кръста" (1 Коринтяни 1:18) оттогава е центърът на християнското послание. Затова Павел има да казва само едно: "защото бях решил да не зная между вас нищо друго освен Исус Христос, и то Христос разпънат" (1 Коринтяни 2:2). А. Л. Кохил ни показва значението на кръста в една известна песен:

"Който погледне с вяра към Исус на кръста, ще получи спасение в същия миг; затова погледни към Него, изпратения от Отца, който заради тебе понесе страдания."

ВСП3: Как е възможно Исус да е умрял преди 2000 години за грехове, които ние извършваме сега?

ОВСП3: Божият спасителен план за падналия човек е съществувал още преди създаването на света (Ефесяни 1:4), защото, давайки свобода на човека, Бог не само е имал предвид възможността за грехопадението, но дори го е предвидил. Бог би могъл да извърши спасението чрез Господ Исус Христос както веднага след грехопадението, така и в края на световната история; важното е, че това става веднъж (Евреи 9:28). В първия случай цената за греха е платена предварително, а във втория случай това става с обратно действие. В търговската практика са познати и двата случая: предварително плащане и отложено плащане. В Своята мъдрост Бог е определил "оптималния момент". Предвид на това в Посланието към галатяните се казва (4:4): "А когато се изпълни времето, Бог изпрати Сина Си." Хората, които са живели преди идването на Исус и са спазвали тогавашните Божии указания, са спасени точно по същия начин чрез жертвата на Голгота, както и тези, които са родени след това и са приели евангелието (Евреи 9:15). В Римляни 5:8 е изразен времевият аспект на извършеното за нас спасение: "Но Бог доказва Своята любов към нас в това, че още когато бяхме грешници Христос умря за нас."

По времето на Авраам или Йов законът все още не е съществувал. Тези хора са действали според своята съвест и са се доверявали на Бога. Той им е счел това за праведност (Римляни 4:3). По времето на Давид заповедите от Синай са съществували отдавна. Те са били мерилото за праведността пред Бога; греховете са били изкупвани чрез жертви на животни. Но тези жертви не са можели да покрият греха (Евреи 10:4), те просто са били указание за идващата жертва на Исус. По тази причина Той е наречен "Божият Агнец, който носи греха на света" (Йоан 1:24). Едва чрез Неговата жертва е извършено окончателното покриване на вината. Ние живеем във времето на изпълнената жертва. Затова преобразите (жертвите на животни) са вече отменени и ние получаваме прошка въз основа на извършената истинска жертва.