Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
22.10.2013 21:43 - Въпроси, които задаваме често - 5-та част
Автор: rozasaronova888 Категория: Други   
Прочетен: 353 Коментари: 0 Гласове:
0



ВС3: Как става така, че при една млада Вселена светлината от обекти, които са отдалечени на милиони светлинни години, е могла вече да достигне до земята? Не би ли трябвало да приемем една възраст, отговаряща най-малко на времето, което трябва да пропътува светлинният лъч до нас от най-отдалечените открити обекти?

ОВС3: Съдържащите се в горния въпрос твърдения, всъщност представляват заключения, които ние правим коректно от сегашната ситуация: светлината със своята скорост от 300000 км/сек (точната стойност 299792458 м/сек е дефинирана на 17-та генерална конференция по мерките и теглилките през 1983 г.) показва една доста висока, но все пак ограничена скорост на разпространение. Всяка звезда, която виждаме сега, ни информира не за сегашното си състояние, а за едно минало, чиито свидетели са светлинните лъчи, които пристигат при нас сега. Едно (неправилно) заключение гласи следното: тъй като има звезди, които са отдалечени на милиарди светлинни години, то би трябвало тези звезди да са също толкова стари. За изясняване на този начин на мислене от решаващо значение са следните два факта:

1. Разстояние вместо време. Светлинната година, също като метъра, не е мярка за време, а мярка за разстояние. Една светлинна година съответства на разстояние 9,46 милиарда километра. Светлината изминава това разстояние за една година. (Също така можем да определим времето, за което светлината изминава един метър. То е 1/299792458 част от секундата. По-раншната дефиниция на метъра чрез дължини на вълните беше отменена чрез тази посредством светлината). Ако обектите А и Б са на разстояние а един от друг, то информацията за това разстояние не ни казва нищо повече за състоянието им (напр. възраст).

2. Творческо мислене. Безпрепятственото мислено прехвърляне на разстоянието към времето е последствие от еволюционното мислене, при което се предоставя произволно много време както за миналото, така и за бъдещето. Според библейския възглед времевата ос има дефинирано начало, което е маркирано с първия стих на Библията и е отдалечено на няколко хилядолетия (а не милиони години) от нас. Едно продължаване на времевата ос извън тази точка е физически недопустимо. Този, който не обръща внимание на този факт, се намира в същото състояние като някой, който продължава съществуването си преди момента на зачатието. За да изследваме по-нататък поставения въпрос, нека с горния начин на мислене да навлезем в седмицата на Сътворението. На четвъртия ден са сътворени звездите (Битие 1:14-16). След края на сътворението на небето не би трябвало да се вижда нито една звезда. Най-близката до земята звезда е Алфа-Кентавър, която е отдалечена на 4,3 светлинни години. Така че тя би трябвало да се появи на небето едва 4,3 години след Сътворението. След още 1,6 г. би трябвало да се появи звездата Барнард (отдалечена на 5,9 св. год.) и т.н. Този процес би трябвало да продължава и до днес, защото година след година би трябвало да пристига светлината на все повече звезди, съответно на разстоянието им до Земята. Това обаче противоречи на астрономическите наблюдения.

Според тази логика в продължение на 4,3 години Адам нямаше да е видял нито една звезда на нощното небе, а след още 1,6 години на небето е щяло да има две звезди. Според тази теория Авраам, който е живял 2000 години след Сътворението, не би могъл да види най-ярките звезди от Млечния път, да не говорим за звездите от други галактики, защото нашият Млечен път се простира на около 130000 светлинни години. Бог обаче показва на Авраам неизброимото видимо количество звезди, за да го учуди: "Погледни сега на небето и изброй звездите, ако можеш да ги изброиш!" (Битие 15:5).

Според Библията горната постановка: "брой на светлинните години = възрастта на звездата" е напълно погрешна. Библейското решение на този проблем намираме в Битие 2:1-2: "Така бяха завършени небето и земята и цялото тяхно войнство. И на седмия ден, като свърши Бог делата, които беше създал..." Такова е свидетелството и на Новия Завет: "Ако и да са били съвършени делата Му още при основаването на света" (Евреи 4:3). Следователно, след изтичането на седмицата на Сътворението всичко е било напълно завършено. Това означава също, че възприемането на звездите от Земята е било дадено, защото след Сътворението всички дела са били видими (Римляни 1:20). Самата същност на мирозданието е такава, че не можем да интерпретираме всички закони на сегашния ни опит във времето на Сътворението. "Завършен" означава готов във всяко отношение: пътуващият лъч на светлината е бил също така създаден, както и самите звезди, т.е. светлината и от най-отдалечените звезди вече е била стигнала до Земята. Нека не забравяме: с нашите естествено-научни усилия (мислене и изследване) по отношение на времето, ние можем да стигнем най-много до края на седмицата на Сътворението. Събитията, станали в течение на тази седмица, може да разберем чрез изследване на подробностите, разкрити в Библията.

 

ВС4: Какво е отношението на Дарвин към Бога?

ОВС4: След прекъсването на първоначално започнатото следване на медицина Дарвин следва теология по съвета на своя баща (1828-1838), въпреки че интересите му са насочени в друга област. В своята книга "Произход на видовете чрез естествен отбор" той пише: "Вероятно има нещо величествено в схващането, че Творецът е създал зародиша на всички живи същества, които ни заобикалят, в една или само в няколко форми, и докато нашата планета се е въртяла по законите на привличането, от едно толкова просто начало е възникнало и възниква неизброимо количество най-красиви и чудесни форми." Тази Дарвинова формулировка произхожда само от едно бегло детско схващане за Бога, според което Бог е признат за причина на космическото и биологическо развитие, като се игнорират обаче Неговото лично отношение към човека, а също така и библейските твърдения за Сътворението. С изказването си, че човекът "носи неизтриваемия печат на животинския си произход" Дарвин изразява ясно скъсването на връзките си с Библията. Той издига еволюционната идея като алтернатива на библейското откровение или - както сам казва в автобиографията си: "По това време аз постепенно стигнах до разбирането, че Старият Завет въз основа на очевидно погрешното му схващане за световната история ... не е по-достоверен, отколкото днешните хиндуистки книги или религиите на варварите... Малко по малко дойдох до отхвърлянето на християнството като божествено откровение." В следващите десетилетия този негов възглед се задълбочава още повече:

"Така бавно, но постепенно започна да ме обзема неверие, което в края на краищата ме завладя напълно. То беше толкова постепенно, че изобщо не ми създаваше проблеми, и оттогава нито за секунда не съм се съмнявал, че решението ми е било правилно. На практика въобще не мога да разбера как някой би искал християнството да е истина."

Докато Дарвин при пълното си отричане на библейското откровение все пак изхожда от някакъв бегъл деизъм (т.е. разглеждайки Бог не като личност), Ернст Хекел прави крачката към тоталния атеизъм, постулирайки, че "организмите са възникнали по чисто физико-химичен път". В тази свита са и днешните неодарвинисти М. Айген, К. Бреш, В. О. Кюперс, които с редукционистическата си идея за самоорганизация на материята подвеждат много хора към атеистичен или деистичен, с други думи, антибиблейски мироглед.

 

ВС5: При високото спортно майсторство се получават резултати, които преди не са били възможни. Това не ели доказателство за еволюция?

ОВС5: В един заключителен репортаж за 24-тата олимпиада в Сеул "Брауншвайгер цайтунг" от 3. октомври 1988 г. пише:

"Игрите придобиха блясък чрез 38-те световни рекорда. Границите на човешките възможности получиха нова дефиниция в южнокорейската метрополия. Позорът се персонифицира с името на канадския спринтьор Бен Джонсън, който след рекордния си спринт за олимпийската победа беше изобличен като измамник. МОК ще разкрие до неделя само 10 случая на използване на непозволени допингови средства. Истинският брой навярно е доста по-голям. Сянката на съмнението пада върху високите достижения в Сеул. Игрите изявиха големи атлети: шесткратната олимпийска шампионка по плуване Кристин Ото от Лайпциг, носителя на 5 златни медала, американския плувец Мат Бионди, съветския цар на гимнастиката и четирикратен победител Владимир Артьомов, американската лекоатлетическа суперзвезда Флорънс Грифит-Джойнър с нейните спринтьорски триумфи на 100, 200 м и щафетата. В златната галерия на олимпийските величия безспорно се нареди и Щефи Граф, която с олимпийската си победа спечели "Златния шлем" и с това извърши постижението на века."

На практика световните рекорди във високото спортно майсторство постоянно се подобряват. Дори когато се абстрахираме от случаите с допинга, налице е едно повишаване на достиженията. Тук обаче нека вземем предвид, че постигнатите рекорди са резултати от интензивни спортни изследвания и използването на инквизиторски методи на тренировка. Постиженията, постигнати чрез тренировка, не са наследствени. Ако тренировката се спре, те не могат да се задържат.

Еволюционната система се нуждае все пак от механизъм, който да предава подобренията от поколение на поколение. Според еволюционните представи мутацията и подборът са движещите сили на усъвършенстването. Те обаче не са нито планомерни, нито целенасочени. Още повече, в материята действа един друг закон: законът на инерцията, пасивността, намаляването на енергията и тенденцията към уравновесяване. Но животът - до финия строеж на макромолекулите - е свързан с планомерността. Никой не се съмнява, че в основата на устройството на съвременните компютри лежи сложен план. Но и най-комплексните изчислителни построения са детска играчка в сравнение с работата на всяка жива клетка, която е планомерна в най-висша степен.

 




Гласувай:
0
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: rozasaronova888
Категория: Други
Прочетен: 643726
Постинги: 1734
Коментари: 85
Гласове: 186
Календар
«  Декември, 2017  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031