ВББ4: Има ли днес нови послания като допълнение към Библията? Бог не е ли по-велик от Писанието и не може ли да говори директно на някого?

ОББ4: Трябва да правим разлика между двата начина, по които Бог говори на хората: валидната за всички хора в еднаква степен Библия и индивидуалното водителство от Бога в живота на всеки отделен човек.

1. Допълнения към Библията. Успоредно с възникването на библейските Писания чрез призвани и упълномощени от Него хора (Еремия 1:5; Галатяни 1:12) се появяват и лъжепророци със собствени послания. На въпроса: "Как ще познаем, коя дума Господ не е казал?" (Второзаконие 18:21), който вълнува и нас, Бог дава като отговор един решаващ критерий за проверка на истината:

"Когато някой пророк говори от Господното име, и думата му не се сбъдне и не се изпълни, тази дума Господ не е говорил; пророкът я е говорил надменно; да не се боиш от него." (Второзаконие 18:22)

Също в Проповедта на планината Исус предупреждава за лъжепророците и разкрива признаците за тяхното разпознаване:

"От плодовете им ще ги познаете. Бере ли се грозде от тръни или смокини от репей? Също така всяко добро дърво дава добри плодове, а лошото дърво дава лоши плодове" (Матей 7:16-17).

Апостол Йоан не по-малко настойчиво предупреждава за тази опасност: "Защото много измамници излязоха в света, които не изповядват идването на Исус Христос в плът. Такъв човек е измамник и антихрист... Никой, който върви напред и не пребъдва в Христовото учение, няма Бога" (2 Йоан 7, 9).

Само Библията е Божието откровение. За последен път Бог говори чрез Своя Син, след което няма повече откровения (Откровение 22:19). Нищо повече не може да се прибави към словото на Библията. Още в своето време апостол Петър предупреждава за "гибелни ереси" (2 Петрово 2:1), които със собствените си учения водят хората към погибел. Добавките или изопаченията на Библията на Джоузеф Смит (книгата на Мормон), Якоб Лорбеер (Приятели на новото откровение), Ч. Т. Ръсел (Свидетелите на Йехова), Дж. Г. Бишоф (новоапостолите), М. Бейкър Еди (Християнска наука) и др. не са никакви божествени послания, а жалки заблуди на лъжеучители и измамници. Бог не дава допълнителни откровения, а само нова светлина върху това, което вече отдавна е казал СЗ и НЗ. Така че Библията е единственият валиден източник на информация и единственото мерило, с което можем да проверяваме всичко. Също и цитати на днешни съвременници, започващи с формулата: "Бог ми каза..." поради гореказаното се нуждаят от строга проверка.

2. Индивидуално водителство от Бога. Често пъти ние бихме желали в определени ситуации да имаме директно слово от бога. бог би могъл да го направи, но това не е Неговият метод. Мартин Лутер, Джон Уесли, Хъдсън Тейлър или Били Греъм са били и са изтъкнати Божии мъже и са извършили необикновени дела. Те са се уповавали на Божието Слово и са получавали от него импулси за благословената си работа. Нашата молитва "Научи ме, Господи, на пътя Си" (Псалм 86:11) изисква Божието действие в живота ни. Това е въпрос на опит и едва после се разкрива като Божия намеса, но всичко това става безшумно, без да чуваме осезателно Божия глас.

3. ВЪПРОСИ ОТНОСНО СЪТВОРЕНИЕТО, НАУКАТА И ВЯРАТА

ВС1: Има ли преход от неживата природа към живите организми?

ОВС1: Основната причина за съществувалото по-рано рязко разграничение между неорганична и органична химия е, че в природата, неповлияна от човешка намеса, органичните съединения възникват само чрез активността на живите организми. Със смъртта на организма започва обратният процес: Органичните съединения са разлагат до своите неорганични съставни части. След като химикът Ф. Вьолерпрез 1828 г- превърна безспорно неорганичния амониев цианат в органичното съединение пикочна киселина, тази принципна разлика вече не съществува. Днес ние сме в състояние чрез целенасочена и планомерна дейност да синтезираме многобройни органични съединения. При това тук безусловно са необходими познания по химия и технология, т.е. необходимо е влагането на интелект. Ако разгледаме живите същества, ще установим, че на физико-химично ниво в растенията и животните и в човека няма процеси, които да противоречат на физикохимичните процеси извън живите организми. Известните природни закони тук са в пълна сила. Така че между живата и неживата материя няма някаква принципна разлика на нивото на физиката и химията. В своите трудове за възникването на първите живи същества от първичния бульон неодарвинистите отиват по-далеч, като казват, че има сравнително гладък и безпроблемен преход от неживата материя към живите организми. Живият организъм обаче не бива да се бърка с материята на живите същества. Организмът като цяло не може да бъде разбран въз основа на изолираното обяснение на отделните му съставни части и процеси. Организмите съдържат като важна съставка информацията, тази духовна величина, която материята не може да произведе сама. Тя е причината всяко живо същество да се стреми към определена форма и да е в състояние да се размножава. В неживата природа не съществува принципът на размножение (репродуциране въз основа на запаметена информация). Информацията е същественият критерий, по който живият организъм се различава от неживата материя. По същия начин възникването на една индивидуална форма, за разлика от образуването на кристалите, няма нищо общо с обусловената физико-химична закономерност на структурата. При феномена живот става въпрос за друго качество, което е извън рамките на физиката и химията. Така наречените еволюционни експерименти, които искат да докажат възникването на живота като чисто физико-химично явление, също потвърждават нашето твърдение: Не е възможно да възникне информация при физико-химичен процес!

- При широко цитираните експерименти на Милър можаха да бъдат синтезирани основните съставни части на протеините - някои аминокиселини - но информация не възникна. С това този опит излиза извън рамките на еволюционните експерименти.

- Разработеният от М. Айген хиперцикъл е един чисто мисловен експеримент без всякакво практическо потвърждение (по-подробно в Г4). С помощта на така наречените "еволюционни машини" Айген иска да експериментира еволюцията. В "Билд дер висеншафт" (бр. 8,1988, стр. 72) той твърди: "В една от нашите машини поставихме бактерии, които да еволюират... Този проект вече има успех. Само след 3 дни изолирахме мутант, който показваше съответната устойчивост. Този пример доказва, че е възможно еволюционният процес да се стимулира в лабораторни условия." Такива изказвания създават впечатлението, че еволюционният експеримент е бил успешен. В действителност тук се изхожда от вече съществуващи живи организми. Тук също не е възникнала нова информация, а се правят опити със съществуващата, които не допринасят с нищо към въпроса за нейното възникване.

Налице е един забележителен факт: Нито една лаборатория по света не е успяла да "произведе" жив организъм от неживи органични вещества. Значението на този факт нараства още повече, след като биопехнологията успя да разработи възможности за манипулация с живите организми. Биотехнологията изхожда винаги от съществуващи живи организми и се опитва само да ги манипулира. Очевидно е, че пропастта между химичните технологии и биотехнологиите е непреодолима. Дори ако един ден това стане възможно след неуморни изследвания и приложение на всякакви познания, с това само би се доказало още веднъж, че животът може да се обясни само чрез влагането на интелект и творчество.

ВС2: Каква е възрастта на Земята и Вселената? Има ли научен метод за определяне на възрастта на земята? Какво мислите за метода С-14?

ОВС2: Досега не е открит физически метод за определяне на възрастта на Земята или Вселената. Защо това е така? В природата няма часовник (под формата на времеотчитащо събитие), който да работи от началото на сътворението. На пръв поглед изглежда, че радиоактивното разпадане на нестабилните атоми може да се използва като часовник. Всеки нестабилен изотоп на химичен елемент има собствен период на полуразпад. Това е периодът Т, за който наличният брой на атомите намалява наполовина чрез радиоактивен разпад. От срещащите се в природата 320 изотопа, повече от 40 са известни като радиоактивни. При радиометричното определяне на възрастта се изхожда от този физически ефект. Има разлики между дълговременните атомни стандарти на:

- уран/торий-оловния часовник: Т = 4,47 х 109 години при уран-238 (238U)

- калиево-аргоновия часовник: Т = 1,31 х 109 години при калий-40 (40К)

- рубидиево-стронциевия часовник: Т = 48,8 х 109 години при рубидий-87 (87Rb);

и кратковременния атомен стандарт С-14 (14С) с Т = 5730 години.

При математическите операции с физичните уравнения на разпада имаме на разположение едно уравнение по-малко, отколкото са неизвестните в системата. Физически това означава, че изходното количество на материала, който се разпада, е неизвестно, защото никой не знае колко нестабилни атома е имало в момента на възникването. Тук важи още така наречения изохронен метод, който се опитва да заобиколи неизвестността на началното количество, като позволява да бъдат използвани само конгенетични (с еднакъв произход) проби. Неопределеността идва от факта, че няма априорни критерии дали една проба спада към дадена конгенетична цялост.

В случая с С-14 обаче има нещо друго. Тук началната стойност може да се определи с помощта на дендрохронологията (преброяването на дървесните пръстени). Тъй като най-старите дървета са на около 5000 години, може да се определи какво начално количество съответства на всеки годишен кръг и на съответната година. Най-старото познато и съществуващо досега растение е на 4915 години (изследвано през 1989 г) - вид бор в Невада. Посредством броя на дървесните пръстени се получава една еталонна крива, която позволява да се определя чрез сравнение възрастта на други проби. Методът С-14 е приложим само за няколко хилядолетия назад. Споменатите в рамките на еволюционната теория милиони години се основават не на точни физически измервания, а на така наречената "геохронологична скала на времето", която изхожда от това, че продължителността на всяка геологическа формация е пропорционална на дълбочината на намерения най-дълбок слой отлагания. Тази теория предполага, че при всички формации скоростта на отлагане е била винаги еднаква и непрекъсната без паузи. Това предположение не е издържано дори и от гледна точка на самата еволюционна теория. Неговата валидност отпада напълно, когато вземем предвид и всемирния потоп. Нека повторим: физичната величина (напр. времето) е абсолютно измерима само тогава, когато при даден процес се получава количествен физически ефект, и тази измерена стойност с помощта на еталонна мярка (еталонна крива или скала) отговаря на определен брой дефинирани единици. Ако потопим един живачен термометър без температурна скала в топла вода, живачната нишка се разтегля, но въпреки това абсолютната температура не може да се измери. Само едно сравнително измерване с еталониран термометър би могло да ни даде истинската стойност на измерването. При радиометричните дълговременни часовници липсва еталонираният удар (под формата на някой естествен процес, по който би било възможно да се отчета продължителностите на времето).

Най-старата доказуема история започва в Предна Азия и Египет 3000 години пр. Хр. (забележително съвпадение с възрастта на най-старите дървета). Без съмнение най-старата историческа ретроспекция намираме в Библията. Тя достига до първата създадена от Бога човешка двойка. Последователното записване на родословията ни дава единствената установима и надеждна времева рамка от Сътворението насам. Даже когато не преценяваме тези родословия като непрекъсваеми, достигаме до една възраст на земята от няколко хилядолетия, и в никакъв случай не до възприетите от еволюционното учение милиони години. Възрастта на Земята, Вселената и началото на човечеството съвпадат (без разликата в дните на Сътворението).