Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
22.10.2013 22:00 - Често задавани въпроси - 6-та част
Автор: rozasaronova888 Категория: Други   
Прочетен: 393 Коментари: 0 Гласове:
0



ВС6: Може ли Библията да се приема сериозно от науката, щом като тя използва отдавна отживели представи за света?

ОВС6: Библията в никакъв случай не използва мирогледа на тогавашното време. Дори напротив, либералната теология интерпретира в библейските тестове представите на древния Ориент. Такъв един подход прилага А. Лепле, разглеждайки възникването на Библията като резултат на чисто човешка воля:

"Смятало се е, че Земята а кръгъл плосък диск. Тя заема центъра на мирозданието и е заобиколена от долните води, пра океана или първичните водни маси... Над земната плоскост се простира като похлупак небесната твърд, на която подобно на лампи са закачени Слънцето, Луната и звездите. Над небесната твърд се намират "горните води", които през прозорци или шлюзове могат да се изливат на земята като дъжд." (Библията днес", Мюнхен, стр. 42).

Само някои стихове от Библията са достатъчни за оборването на подобни предубеждения и показват как библейските твърдения съответстват на действителността, преди още да е била доказана известната ни днес форма на земята.

В книгата Йов 26:7 четем: "Простира севера върху празния простор; окача земята на нищо." Земята нито плува върху първичен океан, нито е закрепена върху нещо: тя кръжи свободно в заобикалящия я вакуум. Библията говори за формата на земята по директен и индиректен начин, въпреки че това не е основното й намерение: "Онзи, който седи над кръга (евр. хуг = кръг или кълбо) на земята..." (Исая 40:22). Сферичната форма на земята е изявена още по-ясно в текстовете за второто идване на Исус. Тъй като Господ ще дойде внезапно (Матей 24:27) и това ще бъде видяно от всички хора на земята едновременно (Откровение 1:7), то при Неговото идване за човечеството от едното полукълбо ще бъде ден, а за хората от другото полукълбо - нощ. Точно това се казва в текста от Лука 17:34-36 като страничен ефект: "Казвам ви, в онази нощ двама ще бъдат на едно легло; един ще се вземе, а другият ще се остави. Две жени ще мелят заедно; едната ще се вземе, а другата ще се остави. Двама ще бъдат на нива; единият ще се вземе, другият ще се остави." Приведената за пример едновременно нощна и дневна ситуация, маркирани чрез работата на полето и нощната почивка, зависят само от това, в каква позиция ще се намира в този момент въртящата се земя. Захария също свидетелства за идването на Господа не според мирогледа на своето време, а съответно на действителността (Захарий 14:7): "Но ще бъде единствен ден, познат само на Господа - нито ден, нито нощ; а привечер ще има виделина."

 

ВС7: Какво можем да кажем за структурата на нашата Вселена?

ОВС7: С нови хипотези и модели непрекъснато се правят опити за обяснение на структурата на Вселената, но изключително чрез предпоставяне на една космическа еволюция. Към "пророците на новата космология", както ги нарича Хекман, спадат Б. А. Фридман, А. Айнщайн, Е. А. Милне, Р. Джордан, Ф. Хойл, Г. Гамов, А. А. Пензиаз и Р. В. Уилсън.

Всички научни усилия да се обясни пространствената структура на Вселената (напр. отворена или затворена, ограничена или неограничена, крайна или безкрайна, три- или четириизмерна, положително или отрицателно закривена) до днес са неуспешни. По повод на тези усилия известният астроном О. Хекман казва на стр. 129 в своята книга "Звезди, космос, модели на света": "Откривателските възможности на човешкия разум не са малки, а изработените модели за света са доста много, така че един критик наскоро смяташе, че може да се твърди, че броят на космологичните теории е обратно пропорционален на броя на известните факти." В тази връзка астрофизикът от Кил Вайдеман прави едно важно заключение на философския конгрес в Дюселдорф (1978 г.):

"В основата на космологията лежат много повече философски допускания, отколкото във всички други клонове на естествените науки. Когато сме принудени да се придържаме към границите на това, което може да се нарече наука, и не можем да се надяваме да отговорим научно на фундаменталните въпроси на космологията, тогава трябва да признаем, че в основата си Вселената е неразбираема. Науката трябва да се примири, че има въпроси, на които не може да отговори. Това, което остава, е теория извън нашето знание."

Това ни казва и Библията. Централния, ключовия стих относно недостижимостта на Вселената намираме в Еремия 31:37 и той гласи: "Ако може да се измери небето горе и да се изследват основите на земята долу тогава и Аз ще отхвърля цялото израилево потомство за всичко, което са сторили." Бог свързва в едно твърдение две напълно различни неща - резултатите от астрономическите изследвания и историческата съдба на един народ. Едната част на изказването е обещание за вярност към Израел, а другата е изцяло свързана с първата - никакво астрономическо или геофизическо изследване, въпреки вложените усилия, няма да може да разкрие структурата на Вселената или устройството на вътрешността на Земята. тъй като Божият завет с Израел е ненарушим, то със същата сигурност може да се каже, че споменатите физични и геофизични цели никога няма да бъдат постигнати. По този начин целта на британския астрофизик С. У. Хокинг остава една утопия: "Моята цел е пълното разбиране на Вселената - защо тя е такава, как и защо изобщо съществува." Отговорът на този въпрос, пише той, "би бил окончателният триумф на човешкия разум" (Кратка история на времето, Роволт, 1988).

 

ВС8: Защо не намираме загиналите при потопа хора като вкаменелости?

ОВС8: Според една временна моделна представа не само хората от времето преди потопа липсват като вкаменелости, но също и всички земни животни, които са живели преди голямото наводнение. Известните находки като напр. "Люси", неандарталецът, Пекинският човек, а също така и всички вкаменели кости от бозайници, скелети на динозаври, както и вкаменелости на птици, датират от времето след потопа. Тъй като хората и околната им среда отпреди потопа не се срещат в достъпната за нас земна кора, възниква въпросът за тяхното пребиваване на земята. Навярно Божията воля е била да се изтребят хората без всякаква следа поради безпримерната им злина. Натам ни насочват и някои библейски стихове. Още при оповестяването на потопа се казва: "Ще изтребя от лицето на земята човека, който създадох" (Битие 6:7). Други указания намираме в Езекиил 31, където се говори предимно за царете на Египет и Асирия, но по-внимателното разглеждане на текстовете ни навежда на ситуацията при потопа: "... всички, които се поят от вода, защото те всички са предадени на смърт, в най-дълбоките места на света, подобно на всички други човешки синове, с онези, които слизат в рова" (ст. 14). Едемските дървета са синоним на растенията преди потопа, които подобно на хората са хвърлени в дълбините на земята (ст. 18).

 

ВС9: Колко е траел един ден от Сътворението?

ОВС9: По този въпрос е дискутирано твърде горещо, защото са развити много теории, които взаимно си противоречат. Най-бързо ще стигнем до отговора, ако изясним най-напред броя на използваните информационни източници. Нито една от съвременните науки не ни дава данни или факти, които да можем да интерпретираме. Информация за това черпим от казаното от Бога в Библията - в Битие и в заповедите на Синайската планина.

Разказът за сътворението е построен по строга хронология, при което отделните дела са извършени в 6 последователни дни. И тук Библията се проявява като стриктна книга (сравни с теза В8О в приложението, част I), като при използването на една физична единица се споменава и съответният метод на измерване (Битие 1:14). По този начин дължината на един ден е дефинирана достатъчно точно дори и за научните претенции: това е онзи геоастрономичен период от време, който се определя от продължителността на едно завъртане на Земята около оста й и възлиза на 24 часа. В десетте заповеди от Синай Бог обосновава шестте работни дни и деня за почивка като указание за седмицата на сътворението: "Шест дни да работиш и да вършиш всичките си дела, а седмия ден, който е събота на Господа, твоя Бог, да не вършиш никаква работа... защото в шест дни Господ направи небето и земята, морето и всички, което е в тях, а на седмия ден си почина" (Изход 20:9-10). В подкрепа на еволюционното учение се правят опити дните от сътворението да се представят като по-дълги периоди. При това стиха от Псалм 90:4: "Защото хиляда години са пред Теб като вчерашния ден, който е преминал" произволно се замества в Битие 1 като в математическа формула. (В Псалм 90 и във 2 Петрово 3:8 става въпрос за Бога като Вечния, който не се подчинява на хода на времето.) Тази "библейска математика" води до еволюционно удължаване на времето с 1:365000, но трябва да я отхвърлим като неправилна. Със същото време бихме могли да парафразираме Матей 27:63, в резултат на което би се получило: "След 3000 години ще възкръсна." Някои критици често ни упрекват, че вярата в това, че "Бог е създал Вселената за шест дни" не е необходима за спасението. Тук бих попитал: Вярвате ли, че Исус е възкръснал след 3 дни? Отговорът на този въпрос почти винаги е да. Тогава продължавам: Фактът, че Исус е възкръснал след 3 дни също не е пряко свързан с моето спасение. Защо тогава да правим такива разлики по отношение на една и съща Библия? В едното вярваме, а на другото не се доверяваме? Някои други аргументи за седмицата на сътворението и доводи против произволното преиначаване на дните в епохи са обсъдени по-подробно в Г2.

 

ВС10: Има ли две противоречащи си сведения за Сътворението?

ОВС10: Първите две глави и други части на Библията се занимават с тематиката на сътворението. Всички сведения за сътворението се допълват и в целостта си дават едно подробно описание на творческите действия на Бога. При работа с Библията има две противопоставящи се линии: вярно на Библията и критично отношение към нея. Решението в едната или в другата посока става едва в Новия Завет при интерпретирането на възкресението на Исус и Неговите чудеса. Разделянето на тези две напълно различаващи се разбирания на Писанието започва обаче още в началото на Библията.

1. Вярно на Библията схващане. Сведенията за сътворението според Битие 1 и 2 (както всички други части на Библията, които според 2 Тимотей 3:16 са написани с Божие водителство), не са написани по човешки, а сам Бог е източникът на тази информация. Нито един човек не е бил свидетел на творческите действия на Бога и само Той, чрез откровенията Си, може да ни съобщи в каква поредица и според какви принципи е творил. В крещящо противоречие с това схващане е следната ръководна идея:

2. Критично схващане. Тук сведенията за сътворението в Битие 1-2:3 и 2:4-2:25 трябва да се разделят и да се припишат на различни автори: елоистите (нов източник) и яхвистите (по-стар източник), които са променили собствените си възгледи за произхода на света и живота. След вавилонския плен отделните части са обединени в общо произведение. За да се подкрепи тази хипотеза за два източника, се прибягва до постулирането на противоречия и различно време на възникване на двата разказа. Двата главни аргумента, които се привеждат, са:

а) Разказите се различават по различните имена на Бога (Елохим, Яхве).

б) Текстовете си противоречат по реда на сътворението "растения - животни - човек" в първия разказ и "човек - растения - животни" във втория.

Срещу тези два аргумента на критичната хипотеза има важни доводи:

Към а): В Библията Бог ни се разкрива като Отец, Син и Свети Дух с повече от 700 имена (виж също въпрос ВБ3), за да може да ни покаже многобройните Си качества. Да приписваме различните Божи имена на различни автори, по логиката на горното схващане би означавало, че авторите трябва да са най-малко 700. Това е едно произволно допускане, което изобщо не съответства на цялостното свидетелство на Библията.

Към б): След Битие 2:4 не започва друг разказ за сътворението, произхождащ от друг източник, а просто един детайл, описващ сътворението на човека по-подробно. Тук става въпрос за паралелно сведение на Битие 1:2:3, но с друга цел - централната тема може лесно да се разпознае: "Как, къде, в какъв ред и в какво отношение един към друг Бог е създал двамата първи човека?" Този метод на разказване намираме и в други библейски сведения, където едно събитие първоначално се представя хронологично и в цялост, а при повторното разказване се набляга на по-важните детайли. В ст. 8 изрично се казва, че Бог е насадил градината. Насаждането на градина предполага вече съществуващи растения. След насаждането се казва: "И Господ Бог направи да произраства от земята всяко дърво" (ст. 9); това също не бива да се бърка със създаването на дърветата. Използваните думи "насади" и "да произраства", за разлика от използваните в Бит. 1, не са глаголи за творческо действие, защото те описват дейности, които използват вече съществуващи неща. Интерпретацията на ст. 19 също е от голямо значение. Ако той се разгледа изолирано и от него се извади заключение (в нарушение на принципа на тълкуване А4, вж. приложение, част II), може да се каже, че животните са създадени след човека. Ако се съобразим със силната антропоцентричност (насоченост към човека) на Битие 2:7-25, тогава е ясно, че вече не става въпрос за момента на създаване на животните, а за изпробване на умствено-говорните спосоности на току-що създадения човек - как той ще назове животните. Подчиненото изречение иска само да наблегне на това, че изброените животни - забележително е, че се споменават предимно полски животни, които произхождат от един и същи ден на сътворението като човека - също са произлезли от ръката на Твореца. В немското издание този контекст е изяснен чрез превеждането на еврейския текст от ст. 19 с две различни времена на глаголите ("приведе" в минало свършено, "беше създал" в минало предварително).

"И Господ Бог, който беше създал от земята всички полски зверове и всички въздушни птици, ги приведе пред човека, за да види как ще ги наименува" (Битие 2:19).



Тагове:   Бог,   творец,   потоп,   битие,


Гласувай:
0
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: rozasaronova888
Категория: Други
Прочетен: 643726
Постинги: 1734
Коментари: 85
Гласове: 186
Календар
«  Декември, 2017  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031