1. ВЪПРОСЪТ ЗА БОГА (ВБ)

ВБ1: Откъде въобще мога да знам, че има Бог?

ОБ1: Няма народ или племе на земята, чиито хора да не вярват под някаква форма в някакъв бог, дух или същество, стоящо над тях. Това се отнася и за изолираните племена в джунглата, които никога не са имали контакт с друга култура, а още по-малко с евангелието. Защо е така? Ние всички имаме умствената способност да заключаваме за невидимия Творец от чудесните творения на видимото мироздание. Никой не вярва, че една кола, един часовник или дори едно копче или кламер са възникнали от само себе си. Затова апостол Павел пише в Новия Завет: "Понеже от създанието на света това, което е невидимо у Него, вечната Му сила и божественост, се вижда ясно, разбираемо чрез творенията. Така че те са без извинение." (Римляни 1:20). От творенията (природата) можем само да узнаем, че Бог съществува, и да заключим за Неговата сила и неизмеримо богатство на идеи, но не и за Неговата същност (напр. любов, живот, милост, доброта). Затова ни е дадена Библията.

ВБ2: Къде е Бог?

ОБ2: Според нашите човешки представи ние се опитваме пространствено да локализираме Бога. За това намираме подобни сведения както при езическите представи за Бога от древността, така и в новоезическите. Гърците са вярвали, че техните богове живеят на планината Олимп, а древните германци са ги локализирали във Валхал. Лаплас твърди: "Аз изследвах цялата вселена, но никъде не открих Бога." Подобни са заключенията и на съветските космонавти: "Аз не срещнах Бога при моя полет." (Николаев, 1962 г. с Восток III). В светлината на Библията всички тези изказвания са изцяло погрешни, защото Бог е извън пространството. Той, който е създал пространството, не може да бъде част от него. Още повече, че Той прониква във всяка негова част: Той е вездесъщ. Точно това обяснява и апостол Павел на атиняните-езичници в Ареопага: "Защото в Него живеем, движим се и съществуваме" (Деяния 17:28). Псалмистът също осъзнава тази реалност, когато заявява: "Издирваш ходенето ми и лягането ми ... Ти си пред мен и зад мен, и сложил си върху мене ръката Си" (Псалм 139:3,5). Тук също се разкрива пълното проникване на Бога. Математическата представа за многоизмерни пространства (нашето пространство има само три измерения) би могла да ни помогне при въпроса къде е Бог. Пространството с п измерения е подмножество на пространството с п+1 измерения. По този начин четиримерното пространство не може да се обхване от триизмерното, но изцяло го прониква. Това съдържание се описва в библията в 3. Царе 8:27: "Но наистина ли Бог ще обитава на земята? Ето, небето и небето на небесата не са достатъчни да Те поберат."

ВБ3: какво означава Бог? - Б.О.Г.?

ОБ3: Думата "Бог" не е акроним, т.е. дума, състояща се от началните букви на повече думи, като напр. НЛО (неидентифициран летящ обект). Бог непрекъснато се е откривал на хората с нови имена, които със значението си описват Божията същност (приведените библейски стихове посочват първоначалната поява на тези имена):

Елохим (Бит. 1:1 - Бог, мн. ч., за да изрази триединството на Отец, Син и Свети Дух);

Елоах (41 пъти в книгата Йов, иначе само на отделни места; Бог - ед. ч. на Елохим);

Ел (Битие 33:20 - Бог, Всемогъщият);

Ел-Олам (Битие 21:33 - Вечният Бог);

Ел-Рои (Битие 16:13 - Бог, който ме вижда);

Ел-Шадай (Битие 17:1 - Всемогъщият Бог);

Йеова (Битие 2:4; според Изход 3:14-15 "Аз съм Този, Който съм");

Йеова-Рафека (Изход 15:26 - Йеова, твоят Изцелител);

Йеова-Ниси (Изход 17:15 - Йеова, мое знаме);

Йеова-Ире (Битие 22:13-14 - Йеова ще промисли);

Йеова-Шалом (Съдии 6:24 - Йеова е мир);

Йеова-Цидкену (Еремия 23:6 - Йеова, наша правда);

Йеова-Шама (Езекиил 48:35 - Йеова е там);

Йеова-Рои (Псалм 23:1 - Йеова, моят пастир);

Йеова Саваот (Господ на Войнствата);

Адонай (Битие 15:2 - Господарю мой, Господи, 134 пъти в Стария Завет).

(Цитирано от Абрахам Майстер, Лексикон ан библейските имена, Пфафикон, 1970 г).

ВБ4: Защо не можем да видим Бога?

ОБ4: Първите създадени от Бога хора, Адам и Ева, са живеели в общение с Него и са можели да Го виждат лице в лице. С грехопадението човекът се е отделил от Бога. Той е свят Бог, който мрази всеки грях, и поради това първоначалното общение между Него и човека се е прекратило. "... който сам притежава безсмъртие, обитавайки в непристъпна светлина, когото никой човек не е видял, нито може да види" (1 Тимотей 6:16). Затова ние ще можем да видим бога едва когато след смъртта си отидем в Неговия дом. Пътят до там е възможен само чрез Господ Исус: "Никой не отива при Отца освен чрез Мен" (Йоан 14:6).

ВБ5: Наистина ли Бог е Бог на любовта, щом като допуска по света да има толкова мъка?

ОБ5: Преди грехопадението не е имало нито смърт, нито болка, нито мъка, нито изобщо каквото и да било от нещата, които днес измъчват хората. Бог е създал всичко така, че човекът да живее в идеални условия. Чрез своя свободен избор човекът е тръгнал по свои пътища, които са го отделили от Бога. Защо Бог ни е дал такава голяма свобода на избора, не можем да обясним. Ние обаче твърдо вярваме, че който се отдалечи от бога, изпада в нужда. До ден днешен всички ние повтаряме този горчив опит. Някои хора са склонни да приписват вината на Бога, но нека си припомним, че не Бог, а човекът е причината за това. Ако през нощта, пътувайки по магистралата, изгасим фаровете и така причиним тежка катастрофа, не бива да обвиняваме производителя на автомобила. Конструктивно той е дал възможност за осветление, но ако ние съзнателно го изключим, вината си е само наша. "Бог е светлина" (1 Йоан 1:5) и когато се отправяме в тъмнината, далеч от Бога, не бива да обвиняваме Твореца, защото Той ни е създал да бъдем близо до Него. Бог е и си остава Бог на любовта, защото Той е направил нещо невероятно - дал е собствения Си син, за да ни изкупи от ситуацията, която ние сами сме си причинили. В Йоан 15:13 Исус казва за Себе си така: "Никой няма по-голяма любов от това, да даде живота си за приятелите си." Има ли по-голяма любов от тази? Направено ли е нещо по-велико за хората от делото на Голгота? Кръстът е върхът на Божията любов.

Всички ние, вярващи или невярващи, живеем в падналия свят, в който мъката във всички нейни прояви е основна съставна част. Неизяснени за нас остават и личните страдания. Защо при един човек всичко е наред, а друг е засегнат от нужда и тежка болест? Често пъти вярващият трябва да страда дори повече от безбожния, както казва псалмистът:

"Защото завидях на надменните, като гледах благоденствието на нечестивите. Понеже не се притесняват при умирането си и тялото им е тлъсто. Не са в общите човешки трудове, нито са измъчвани като другите човеци" (Псалм 73:3-5).

След това обаче той намира предназначението на своето лично страдание, което не е наказание за някакви грехове, и не се пазари с Бога, а се държи здраво за Него:

"Обаче аз винаги съм с Теб; Ти ме хвана за дясната ми ръка. Чрез съвета Си ще ме водиш и след това ще ме приемеш в слава. Чезне плътта ми и сърцето ми, но Бог е сила на сърцето ми и вечният ми дял" (Псалм 73:23,26).

ВБ6: Не е ли виновен за всичко Бог?

ОБ6: Когато след грехопадението Бог е потърсил сметка от Адам, той е посочил като виновна Ева: "Жената, която Ти ми даде, за другарска, тя ми даде от дървото и ядох" (Битие 3:12). След това Бог пита жената, но тя също се опитва да се оправдае: "Змията ме подмами и ядох" (Битие 3:13). По отношение на собствената си вина ние показваме забележително поведение: винаги я отклоняваме от себе си и я прехвърляме на други, докато най-накрая не обвиним и самия Бог. Точно в този момент става невъобразимото: в Исус Бог взема цялата вина върху себе си: "... който за нас направи грешен Онзи, който не е знаел грях" (2 Коринтяни 5:21). Божията присъда над греха на света се е изляла над Божия Син. Божият гняв се е стоварил над Него с цялата си сила: слънцето се е скрило за три часа и Той наистина е бил напуснат от Бога - Той, "... който даде Себе Си за нашите грехове" (Галатяни 1:4), за да можем ние да бъдем освободени от тях. Това е изявлението на Божията любов. Няма по-добро послание от евангелието.

ВБ7: В старозаветното време Бог е изисквал изтребването на цели народи, а в Проповедта на планината се казва: любете враговете си. Различен ли е Бог на Стария Завет от Бога на Новия Завет?

ОБ7: Някои хора смятат, че в Стария Завет (СЗ) Бог е Бог на гнева и отмъщението, а в Новия Завет (НЗ) Той е Бог на любовта. Това схващане лесно може да се обори чрез следните стихове от СЗ и НЗ: в Еремия 31:3 Бог казва: "Наистина те възлюбих с вечна любов, затова продължих да ти показвам милост", а в НЗ, в Евреи 10:31: "Страшно е да падне човек в ръцете на живия Бог." Бог е както гневният Бог по отношение на всеки грях, така и любящият Бог по отношение на всеки, който иска да се покае. това свидетелство може да се намери и в НЗ, и в СЗ, защото Бог е винаги същият. При Него няма "изменение или сянка от промяна" (Яков 1:17). Също така непроменим е и Божият Син: "Исус Христос е същият вчера, днес и до века" (Евреи 13:8).

Библията е пълна с примери за това как Бог осъжда греховете на хората и как, от друга страна, запазва Своите Си. Потопът е погълнал цялото човечество поради греховните му пътища, но осем души са били спасени. Също така при Страшния съд по-голямата част от човечеството ще загине, защото е вървяла по широкия път на проклятието (Матей 7:13-14). Бог е дал Обетованата земя на Своя народ, но при излизането от Египет евреите са били нападнати от амаличаните. Във Второзаконие 25:17-19 над амаличаните е произнесена присъдата за изтребление, която по-късно Саул е трябвало да изпълни по Божия заповед (1 Царе 15:3). В новозаветното време Анания и Сапфира са били умъртвени, защото не са казали цялата истина (Деяния 5:1-11). От тези примери можем да се поучим, че Бог взима греховете ни много по-сериозно, отколкото ние си мислим. В това отношение Бог също е останал неизменен. Той мрази всеки грях и осъжда всяко провинение. И днес Той също би могъл да унищожи цели народи. Ние, германците, сме съгрешили против Бога по особено тежък начин, защото по времето на Третия райх нашият народ е разработил цяла програма за унищожаването на Неговия народ. Разделянето на Германия и загубата на източните области е ясната Му присъда. Бог би могъл на унищожи и целия ни народ, но милостта Му беше толкова голяма, че Той не го направи, маже би заради останалите вярващи. Содом и Гомора не биха били унищожени, ако в тях се бяха намерили поне десет праведници (Битие 18:32). Това, че съдът не става веднага, е израз на Божията милост. Един ден обаче всеки човек трябва да даде отчет за живота си - както вярващият, така и невярващият (2 Коринтяни 5:10; Евреи 9:27; Откровение 20:11-15).