Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
21.10.2013 04:15 - Въпроси, които се задават много често - Вернер Гитт - 2-ра част
Автор: rozasaronova888 Категория: Други   
Прочетен: 564 Коментари: 0 Гласове:
0



ВБ8: Бог ли е създал злото? ОБ8: В Първото послание на Йоан четем, че "Бог е светлина и в Него няма никаква тъмнина" (1:5). "... както е съвършен и вашият небесен Отец" (Матей 5:48), ангелите прогласяват: "Свят, свят, свят е Господ на Войнствата" (Исая 6:3). Той е "Отец на светлините" (Яков 1:17) и от Него не може да идва никакво зло. Библията разкрива произхода на злото във връзка с падението на Сатана, който някога е бил херувим, ангел на светлината, но е поискал да стане "подобен на Всевишния" (Исая 14:14). В Езекиил 28:15-17 е описана неговата гордост и падение: "Ти беше съвършен в пътищата си от деня, когато беше създаден, докато се намери беззаконието в теб. От голямата ти търговия вътрешността тисе изпълни с насилие и ти съгреши; затова те отхвърлих като скверен от Божия хълм и те унищожих отсред огнените камъни, херувиме закрилящ! Сърцето ти се надигна заради красотата ти, ти поквари мъдростта си заради блясъка си и Аз те хвърлих на земята..." Тъй като първата човешка двойка се е поддала на изкушението, тя е попаднала под властта на греха. Така злото е влязло в света. Очевидно по този начин Сатана е успял да проникне и да завладее света: "Защото нашата борба не е срещу плът и кръв, но срещу началствата, срещу властите, срещу духовните сили на нечестието в небесните места" (Ефесяни 6:12).   ВБ9: Може ли Бог да се учи? ОБ9: По дефиниция ученето е усвояване на неизвестно знание. Тъй като Бог знае всичко (Псалм 139:2; Йоан 16:30), за Него няма нищо ново, което Той трябва да научи. Като Господар над пространството и времето на Него са Му известни в еднаква степен както миналото, така и бъдещето. Ние сме тези, които се учат. В Библията Бог ни разкрива Своето всезнание, показвайки ни бъдещите събития чрез пророците.   ВБ10: Действително ли е съществувал Исус? Той Божи Син ли е? ОБ10: Оповестяването на идването на Исус на този свят е едно от най-забележителните пророчества. Старият Завет предсказва в подробности Неговото месторождение във Витлеем (Михей 5:2; Лука 2:4); Неговото родословие (2 Царе 7:16; Матей 1:1-17)ц това, че Той е едновременно и Божи Син (Псалм 2:7; 2 Царе 7:14 и Евреи 1:5) и Човешкият Син (Данаил 7:13 и Лука 21:27); Неговото дело (Исая 42:7 и Йоан 9); причината за Неговото изпращане (Исая 53:4-5 и Марк 10:45); предаването му за 30 сребърника (Захарий 11:12 и Матей 26:15); Неговите страдания с смърт на кръста (Псалм 22 и Лука 24:26); а също така и Неговото възкресение (Осия 6:2 и Лука 24:46). Чрез ясно определения период от 400 години между последната книга на СЗ и новозаветното време изпълнилите се пророчества за Христос придобиват особено впечатляваща тежест по отношение на поставения по-горе въпрос. За живота на Исус свидетелстват също и небиблейски източници като напр. римският историк Тацит, римският придворен Светиний от времето на император Адриан, римският управител на Витиния и Мала Азия Талийи еврейският историк Йосиф Флавий (род. 37 г. сл. Хр.), от когото е следният убедителен цитат: "По това време живееше Исус, един мъдър човек, ако изобщо можем да го наречем човек. Той именно извърши невероятни дела и беше учител на всички хора, които с радост приемаха истината. Така той привлече много юдеи, а също и много езичници. Той беше Христос. И въпреки че Пилат, подбуден от водачите на нашия народ, го осъди на смърт чрез разпятие, неговите по-раншни последователи му останаха верни. Защото той им се яви жив на третия ден, както Божиите пророци бяха предсказали това и хиляди други чудни неща за него" (Юдейски хроники ХVIII. 3. 3.). Сам Бог потвърждава Исус като Свой Син (при кръщението: Матей 3:17; на планината на преображението: Марк 9:7), а ангелът провъзгласява Неговото рождение като "Син на Всевишния" (Лука 1:32§. Господ Исус представя Себе Си пред Пилат (Матей 26:63-64) и пред Кайфа (Лука 22:70) като Божи Син, а същото свидетелстват и различни мъже и жени от Библията: - Петър: "Ти си Христос, Синът на живия Бог" (Матей 16:16). - Йоан: "Ако някой изповяда, че Исус е Божият Син, Бог пребъдва в него и той - в Бога" (1 Йоан. 4:15). - Павел: "Живота, който сега живея в тялото, живея го с вярата, която е в Божия Син" (Галатяни 2:20). - Марта от Витания: "Да, Господи, вярвам, е Ти си Христос, Божият Син, който има да дойде на света" (Йоан 11:27). - Натанаил: "Учителю, ти си Божи Син, Ти си Израилев Цар" (Йоан 1:49). - Римският стотник при разпятието: "Наистина Този беше Син на Бога" (Матей 27:54). - Етиопският придворен: "Вярвам, че Исус Христос е Божи Син" (Деяния 8:37). Дяволът също знае, че Исус е Божият Син (Матей 4:3-6) и демоните са принудени да Го признаят за Божи Син (Матей 8:29). Това, че Исус е Божи син, още по онова време е било препънка както за фарисеите и първосвещениците (Марк 14:53-65), така и за отхвърления народ (Йоан 19:7), като дори до днес този факт е трън в очите на мюсюлманите и юдеите. Той не би могъл да бъде наш Спасител и Изкупител, ако беше само един "брат" (Шалоб бен Хорин), "Син сред синовете" (Царнт), добър човек или социален реформатор. Това беше възможно само защото Той действително е Син на живия Бог (Мтей 16:16).   ВБ11: Каква е връзката между Бог и Исус? Това една личност ли е, или две, от които едната е по-високопоставена от другата? На кого да се молим? ОБ11: Бог не може да се обхване с нашето мислене. Той е извън пространствен и неизследим, затова са ни забранени всякакви картинни представи за Него още в първата заповед. Въпреки това Бог "не е преставал да свидетелства за Себе Си" (Деяния 14:17), Той ни се е разкрил. Той е Единият и Триединният Бог едновременно. 1. Бог е Единият Бог. Няма никакъв друг Бог освен Бога на Авраам, Исаак и Яков (Изход 3:6): "Аз съм първият, аз и последният, и освен Мен няма Бог" (Исая 44:6). "И да разберете, че съм Аз, че преди Мен не е имало Бог и след Мен няма да има. Аз, Аз съм Господ, и освен Мен няма Спасител" (Исая 43:10-11). Затова заповедта гласи: "Да нямаш други богове освен Мен" (Изход 20:3). Представите за Бога на всичките религии са безсъдържателни: "Защото всичките богове на племената са нищожества" (Псалм 96:5); те са "вятър и посрамване" (Исая 41:29). 2. Бог е Триединният Бог. Едновременно с това Бог ни се представя като единство в три личности. Тук не става въпрос за трима различни богове, а както на много места в Библията се говори, за тризвучие на Божията воля, дело и същност (1 Коринтяни 12:4-6; Ефесяни 1:17; Евреи 9:14). За този триединен Бог се говори по три различни начина с личностна диференциация: Бог Отец, Исус Христос - Божият Син, Светият Дух. В заповедта за кръщението според Матей 28:19 това е изразено по най-добрия начин. Изразът триединство, който никъде не се среща в Библията, е човешкият опит да се обобщи тази божествена тайна с една дума. В ИсусБог става човек. "Словото стана плът" (Йоан 1:14). Бог става видим, може да се чуе, да се види, да се докосне (1 Йоан 1:1) и да се обхване с вярата (Йоан 6:69). Бог изпрати Исус при нас и Го "постави за умилостивение чрез кръвта Ми посредством вяра" (Римляни 3:25). Така Исус е поставен в особено функционално положение спрямо нас. Ние имаме спасителната вяра сако, ако вярваме в Исус Христос. Той е отишъл за нас на кръста, Той е платил за нашата вина, Той ни е изкупил (1 Петрово 1:18) и затова трябва да призоваваме Него, за да бъдем спасени (Римляни 10:13). Чрез Исус ние имаме достъп до Отца (Йоан 14:6) и можем да кажем: "Авва, Отче" (Римляни 8:15). Исус е Божият Син, но има същото естество като Бог Отец: "Аз и Отец сме едно" (Йоан 10:30), затова Той може да каже: "Който е видял Мен, е видял Отца" (Йоан 14:9). Тома изповядва пред Възкръсналия: "Господ мой и Бог мой" (Йоан 20:28). Божествеността и еднаквостта на Неговото естество с това на Отца е изразено чрез следните еднакви имена и дела: Творец (Исая 40:28 и Йоан 1:3), Светлина (Исая 60:19-20 и Йоан 8:12), Пастир (Псалм 21:1 и Йоан 10:11), Първият и Последният (Исая 41:4 и Откровение 1:17), Изкупител на греховете (Еремия 31:34 и Марк 2:5), Създател на ангелите (Псалм 148:5 и Колосяни 1:16), възхваляван чрез ангелите (Псалм 148:2 и Евреи 1:6). Тъждествеността на Исус с Отца се подчертава също във Филипяни 2:6. При въплъщението си в Човек Той взима на Себе Си и подчинеността на човека. Той е живял в пълна зависимост и послушание на Отца. Във връзка с човешкото въплъщение на Исус се появява ясна разлика в ранговете на Отца и Сина: както мъжът е глава на жената, така и Бог е глава на Христос (1 Коринтяни 11:3). Сега обаче Господ Исус седи отдясно на Отца и е равнопоставен на Него (Евреи 1:3). Отец е дал на Сина всяка власт на небето и на земята (Матей 28:18), предал Му е и съда (Йоан 5:22), защото Той е положил всичко в краката Му (1 Коринтяни 15:27. "А когато всичко Му бъде покорено, тогава и Самият Син ще се покори на Този, който Му е покорил всичко, за да бъде Бог всичко във всичко" (1 Коринтяни 15:28). Святият Духе също божествена Личност, но с различни функции от Божия Син. Той е наш Утешител (Йоан 14:26) и Застъпник, Той ни помага да разберем истините на Библията (Йоан 14:17), Той се застъпва за нас пред бога с правилната молитва (Римляни 8:26) и без Него изобщо не можем да приемем Исус като наш Господ и Спасител (1 Коринтяни 12:3). Молитвата: Исус учи учениците Си, а заедно с тях и нас, да се молим на Отца (Матей 6:9-13). Когато апостол Йоан пада, изплашен от силата на ангела, и иска да му отдаде почит, Божият пратеник решително отказва: "Недей! Аз съм съслужител на теб и на братята ти... Поклони се на Бога" (Откровение 22:9). Също така молитвата към Исус Христос е не само възможна, но след Неговото идване на този свят е и задължителна. Той сам казва на учениците Си: "Досега нищо не сте искали в Мое име; искайте и ще получите" (Йоан 16:24) и "Ако поискате нещо в Мое име, това ще сторя" (Йоан 14:14). Колосяни 3:17 обобщава всички наши думи и дела, а с това и молитвите ни към Христос: "И каквото и да вършите, със слово или дело, вършете всичко в името на Господ Исус, като благодарите чрез Него на Бог Отец." Исус е единственият Посредник между Бога и човека (1 Тимотей 2:5) и затова ние можем да се обърнем с молитва към Него. първият мъченик Стефан е описан като човек, "пълен със Светия Дух" (Деяния 7:55). До нас е достигнала неговата молитва към Исус: "Господи Исусе, приеми духа ми" (Деяния 7:59). Също така по време на живота Си на земята Господ Исус е бил почитан като Бог и Той е приемал това. Виждаме това в случките с прокажения (Матей 8:2), с изцеления слепороден човек (Йоан 9:38) и учениците Му (Матей 14:33), които Му се покланят. В Библията това е най-висшият израз на преклонение и обожание. За молитва към Светия Дух не намираме никакви указания в Библията.


Тагове:   Бог,   молитва,   исус,   святият дух,


Гласувай:
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: rozasaronova888
Категория: Други
Прочетен: 1693091
Постинги: 3893
Коментари: 97
Гласове: 1005
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031