Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
16.10.2013 21:34 - Заблудите на Луцифер - част 3-та
Автор: rozasaronova888 Категория: Други   
Прочетен: 639 Коментари: 0 Гласове:
1



ПАНИЧЕСКОТО ПРИКРИТИЕ

 

СЕДЕМНАДЕСЕТА глава на Първа Книга на Царете, четем за едно момче с прашка - Давид, който беше наречен от Бога “човек според сърцето Ми” (Деяния 13:22). Дори като младеж Давид беше според Божието сърце. С прашката той уби Голиат, защото Бог беше с него.

В единадесетата глава на 1 Книга на Царете, след като Давид стана цар на Израел, откриваме че той погледна към забранения плод. Това, че сме близко до Бога не ни гарантира, че можем да гледаме към забранения плод и да останем в безопасност. Давид беше близко до Бога - но тогава започна заблудата. “И надвечер Давид стана от леглото си и се разхождаше по покрива на царската къща; и от покрива видя една жена, която се къпеше; а жената бе много красива на глед” (2 Царе 11:2). Къщите в Йерусалим са построени на планинските склонове. Давид погледна към Витсавее - дяволът искаше Давид да я види как се къпе и да забележи красивото й тяло; тя просто се къпеше без да съзнава, че Давид може да я види.

Ако не запазите победата над него, дяволът ще направлява очите ви, но Святият Дух ще отправя очите ви към Божия път на истина, когато се предавате на Словото и Святия Дух. Давид се отвърна от Словото. Ако Давид беше оставил Словото да действа в сърцето му в този момент, той щеше да има сила бързо да премести погледа си от Витсавее и да не я поглежда повече. Но той погледна и хареса това, което видя.

“И Давид прати да разпитат за жената” (2 Царе 11:3). Тя принадлежеше на друг мъж... забранен плод. Въпреки това Давид я пожела и я взе. Витсавее забременя. След като разбра това, Давид панически започна да крои заговор. Докосването дори и на една част от забранения плод създава неприятности, защото тогава човек се чувства принуден да сграбчи все повече в усилие да прикрие това първо докосване. Давид се опита да го прикрие. Той заповяда да изпратят съпруга на Витсавее - Урия, който беше един достоен войник, да се върне у дома в отпуск. Планът на Давид беше да накара Урия да спи с жена си, като се надяваше Урия да помисли, че детето е от него. Бог не допусна това. За беда на Давид, Урия не спа с жена си, но остана при слугите. Каква беше причината? “Ковчегът, Израел и Юда прекарват в шатри. И господарят ми Йоав и слугите на господаря ми са разположени в стан на открито поле, а аз ли да ида у дома си, за да ям и да пия и да спя с жена си? Заклевам се в твоя живот и в живота на душата ти, това няма да направя” (стих 11).

Планът се провали, Давид се протегна за повече от забранения плод, за да заблуди този добър, невинен мъж, който почиташе Бога, водачите и своите другари - войниците. “И Давид го покани, та яде пред него и пи; и го опи” (стих 13). Колко е коварен дяволът! Ако дяволът беше казал на Давид целия си план от началото - вземи Витсавее, нека тя забременее от теб и убий съпруга й - без съмнение Давид щеше да се откаже. Но дяволът не разкри изцяло подлата си интрига. Той никога не казва всичко. Сатана ще разкрие единствено онази част, която е приятна за очите и плътта. Продължава да прикрива нещастието, бедата, силната мъка и ужаса.

Сатана си играе с чувствата ви при изпълнението на вашите желания. Ето защо Господ казва: “Праведният чрез вяра ще живее” (Римляни 1:17). Няма да живеете чрез чувствата си, а чрез вярата си.

Давид си помисли, че когато Урия се напие, той ще отиде да спи с жена си, но отново не стана така, както беше планирал Давид. С нарастване на отчаянието, Давид изпраща писмо до военачалника на армията с инструкции да постави Урия в първата редица “където сражението е най-силно. После се оттеглете от него, за да бъде ударен и да умре” (2 Царе 11:15). Когато всичко се изпълнява така, както е наредил Давид, военачалникът изпрати известие.

След като дните на траур на Витсавее свършиха, тя и Давид се ожениха. След като паниката и отчаянието на Давид намаляха, той си помисли, че грехът му е прикрит. Но няма грях, който да бъде потулен толкова надълбоко, че никога да не излезе на повърхността - освен ако не сте позволили кръвта на Исус да го премахне. “Който крие престъпленията си няма да успее” (Притчи 28:13). Можете да погребете греха в океана, но един ден той ще изплува; така е казал Господ.

Дяволът може лесно да ви измами, ако имате нещо прикрито. Той внушава, че ако сте се “отървали” миналата седмица, ще се “отървете” и днес; защото този стих не се отнася за вас. Но тогава това се случва. Грехът е разкрит. Животът е провален и съсипан. Това се изпълнява отново и отново.

Давид имаше ужасни грехове, не само грехът на прелюбодейство, но също и грехът на убийство. Въпреки че Бог беше позволил на Давид да има много, много жени, той беше недоволен. Духът ви може никога да не бъде задоволен без значение колко много сте постигнали. Докато не представите това пред Бога и не потърсите задоволство чрез Него, винаги ще се протягате за нещо ново, нещо различно - забраненият плод очаква да бъде вкусен.

Бог изпрати пророк Натан при Давид с историята за един човек, който имал едно малко агънце и друг човек, който притежавал много, много овце. Един ден, когато богаташът искал да нагости един пътник, вместо да убие някоя от собствените си овце, той взел единственото агънце на бедния човек, убил го и  приготвил  вечеря. Давид изпадна в ярост и възмущение, когато чу историята, и каза на Натан човекът, който е сторил това, заслужава смърт” (2 Царе 12:5). “Тогава Натан каза на Давид: Ти си този човек” (стих 7). Ледена студенина обхвана Давид, кръвта се отдръпна от лицето му; той се разтрепери, когато осъзна, че Богът на Израел се е оттеглил от него... Той беше заблуден, заблуден, заблуден.

Когато беше младо овчарче Давид не можеше да бъде измамен. Дойдоха мечката и лъвът; и в светлината на Божията любов и сила, той ги уби. В светлината на Божията любов, сила и помазание, Давид отиде до лагера на Саул, за да види битката. Но имаше един проблем: Саул и войската му се страхувала от гиганта Голиат. Страхът им учуди Давид. Той не е бил от онези, които се страхуват и съмняват; той е бил с Господа. Гледайки пренебрежително на гиганта, Давид попита: “Кой е този необрязан филистимец, за да хвърли презрение върху войските на живия Бог?” (1 Царе 17:26). О, Давид, ти беше толкова силен младеж! Защо не се отказа от забранения плод, наречен Витсавее? Защо Давид уби един от верните си мъже? Давид, Бог толкова те обича - ти беше толкова уважаван в Израел! Защо унижи себе си и наскърби Бога?

 

Грехът довежда до силна скръб

 

Давид плати с голямо наказание за греха си. Натан пророкува: “Сега няма никога да се оттегли меч от дома ти... Така казва Господ: Ето, отсред твоя дом ще повдигна против тебе злини, и ще взема жените ти пред очите ти, та ще ги дам на ближния ти; и той ще лежи с жените ти пред това слънце. Защото ти си извършил това тайно: но Аз ще извърша това нещо пред целия Израел и пред слънцето” (2 Царе 12:10-12). Това пророчество се изпълни. Авесалом, синът на Давид, го предаде. След това на Давид се случиха ужасни неща - събития, които му носеха позор и страдание. Викайки да не бъде оставен в това положение завинаги, “костите му изнемощяха” в молитва, несигурен дали ще може да почувства отново Бога - но измамата беше извършена. Той съгреши, участвайки в забранения плод; и горчиво съжаляваше за това. О, сълзите, душевната болка, тъмнината, самотните нощи! Като че ли въздействието от греха няма край. В Псалмите Давид излива опечаленото си сърце пред Бога. Изследвайте живота му - трагедията, която последва, е в резултат от неговото непокорство.

Ако гледате забранения плод, бързо му обърнете гръб, или следващото нещо ще бъде да се протегнете към него. Стъпка по стъпка дяволът ви обсебва; стъпка по стъпка отивате към забранения плод - приятен за очите, приятен за плътта.

Божието слово не е приятно за плътта - не, единствено за очистения дух на човека. “Ако ме следваш - каза Исус - отречи се от плътта, кажи “не” на желанията на плътската природа.” “Ако иска някой да дойде след Мен, нека се отрече от себе си, нека вдигне кръста си и така нека Ме последва... Понеже какво ще се ползва човек, ако спечели целия свят, а живота си изгуби?” (Матей 16:24,26). Да се предаваме на животинските влечения означава смърт през вечността. Стойте, както стои Самия Бог. Бъдете чисти и неопетнени. Да, дяволът рисува невинна картина - само докосни - казва той. Няма да направиш нищо, разбира се че не; ти не би направил това. Само докосни, само докосни. Но преди да разбереш, си направил всичко. Забраненият плод е ваш - и не само забраненият плод, а също така неодобрението на Бога и последствията от греха. Неочаквано Бог не може повече да ви търпи. Той ви оставя; не може да върви повече с вас. “Нечист, нечист!” - вика Духът.

През голямо страдание Давид се върна обратно при Бога, но много хора не успяват. Мнозина днес са във вечността, навеки загубени. Някои упорито са продължавали в заблудата, протягайки се все повече и повече към забранения плод. Други са криели греховете си - или поне така си мислели - но един ден, когато ангелът на смъртта дошъл: Тук е смъртта, а тук Бог. Присъдата? Няма живот с Бога и душата отива в ада, в пълна тъмнина, без надежда и без Бог. “Не... не... не” - ни казва Библията, но плътта казва: “Да... да... да”. Имам апетит за забранения плод. “Защо не обърнеш гръб на Божия глас? - ни придумва дяволът. - Имаш сила да го направиш; не трябва да правиш това, което Бог е казал. Защо обръщаш внимание на гласа Му?” Докато слушате дявола, Божият глас отслабва все повече и повече. “Не” - става толкова тихо, че дори не можете да го разпознаете. Високият рязък глас на плътта заглушава умоляванията на Господа и дяволът дори усилва звука.

Плътта и дяволът си подхождат. Само когато плътта е предадена на Божия дух, само когато плътта е потисната и разпната, Христос може да живее вътре във вас. Святата личност в тялото ще каже “Не!” на Сатана. Презирайки всичко, което ви отдалечава от Господа, ще откриете, че Словото е по-скъпоценно от сребро и злато. Словото побеждава дявола; Словото ви отделя от света и мъчителното наказание за греха. Словото издига стена между вас и забраненото, една стена на Божия любов и преграда от кръвта на Христос, която дяволът не може да премине. Само вие можете да съборите тази ограда - единствено вие.

 



Тагове:   Адам,   Луцифер,   любов,   Исус,   Ева,


Гласувай:
1
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: rozasaronova888
Категория: Други
Прочетен: 739786
Постинги: 2406
Коментари: 86
Гласове: 195
Календар
«  Август, 2018  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
2728293031