Исус и аз вървяхме покрай ямите. Искаше ми се да издърпам от огъня всяка личност, покрай която минавахме и да я хвърля в нозете на Спасителя. Плачех вътрешно и си мислех: Никога не бих искала моите деца да дойдат тук!
Господи - извиках, - дай ми сили да продължа това пътешествие. Ти знаеш, че съм разтърсена от главата до петите от ужасите на ада.
Исус протегна ръката Си: “Давам ти Моят мир!”
Господи - извиках, - Сатана не иска ние да знаем истината относно ада. Дори и в най-лошите си сънища никога не съм допускала, че пъкълът ще бъде такъв. Скъпи, Исусе, кога ще свърши това?”
“Мое дете” - ми отговори Исус, - само Отец знае кога ще дойде края.”
Тогава Той отново протегна ръце към мен и повели: “Имай мир!” Върху мен дойде голяма сила.
“Мое дете - прошепна Той, - сега ще се върнеш обратно в твоя дом. А утре вечер пак ще продължим в тази част на ада.”
Исус, въплътената Божия любов - изкупителният Път!
Аз разказвах на всеки един, когото срещах през деня, за ада. Аз им казвах, че болката в ада не е за вярване.
Вие, момчета и момичета, мъже и жени, които четете моето свидетелство, умолявам ви, покайте се за вашите грехове. Извикайте към Исус и Го помолете да ви спаси. Не чакайте до утре. Утрото може да не дойде. Времето тече бързо.
Човече, падни на колене и ще бъдеш очистен от греховете си.
Бъди добър с всеки друг. Поради Исуса бъди любезен и прощавай на другите.
Ако ти си ядосан на някого, прости му. Няма човек, който се гневи и да не отиде в ада. Бъди простителен, както Христос прощава нашите грехове. Исус е способен да ни пази, ако ние имаме покайващо сърце и се оставим Неговата кръв да ни очиства от всеки грях. Обичай децата си и обичай съседите си както самия себе си.
Господ казва на църквите: “Покайте се и бъдете спасени!
МНОГОТО ЯМИ
Адът е за цяла вечност
Следващата нощ Исус и аз бяхме отново в лявото крило на ада. Както и преди видях любовта Му, която изпитваше към погиналите.
“Чадо - рече ми Той - не е по волята на Отца ни един да погине. Сатана мами мнозина и те го следват. Но Бог все още прощава - Бог е любов. Ако тези наистина бяха дошли при Отца и бяха се покаяли, Той би им простил.” Голяма болка покри Исусовото лице, докато Той говореше.
Отново ходехме всред огнените ями и преминахме покрай повечето хора, които по-рано описах. Господи, какви невероятни ужаси! - измъчвах се аз. Толкова много горящи души в ада! “Господи, изгаси огнената мъка!”
Безброй горящи ръце покрай пътеката се протягаха към Исус. Това бяха голи кости и тук-там разложена плът на парцали. Вътре в скелетните форми имаше една мръсносива мъгла - душата, захваната завинаги за сухия скелет. По виковете им можеше да се познае, че те чувстват огъня, червеите, болката, безпомощността. Техните стенания изпълваха душата ми с толкова много скръб, че не мога да я опиша. Само да бяха послушали благата вест, не биха били тук! Знаех, че изгубените в ада помнеха всичко, което някой им е казвал. Те знаеха, че няма изход от пламъците и че те са обречени тук за винаги. Но макар и без надежда, те все още се надяваха, като викаха към Исус за милост.
Жената, която ходеше на църква
Ние спряхме до една яма подобна на другите. Вътре в нея се мяташе формата на жена, която разпознах по гласа. Тя викаше към Исус да я освободи от пламъците. Той я погледна с любов и рече: “Докато ти беше на земята, Аз те призовавах да дойдеш при Мен. Призовавах те да изправиш сърцето си пред Мен, преди да е станало твърде късно! Посещавах те често в нощните часове, за да те утеша с Моята любов. Аз бях Твой жених, обичах те и те притеглях към Себе Си с Моя Дух. Ти ми каза: “Да, Господи, ще Те следвам”, но сърцето ти не го направи! Аз знаех, къде беше твоето сърце, затова често пращах служителите Си да ти кажат да се покаеш и да дойдеш при Мен, но ти не Ме чуваше. Исках да те употребя да служиш на другите, да помогнеш на другите да Ме намерят. Но ти желаеше света, а не Мен! Подканях те, но ти нито Ме чуваше, нито са покайваше за греховете си!”
Жената рече на Исус: “Ти помниш, Господи, как ходех на църква и бях една добра християнка. Та аз се присъединих към църквата! Знаех, че Твоят призив беше върху моя живот и аз Те послушах.”
Исус каза: “Жено, ти все още си пълна с лъжи и грях. Аз те виках, но не Ме чуваше! Наистина ти беше член на църква, но да бъдеш член на църква не ти гарантира да влезеш в небето. Ти не се покая! Ти стана причина мнозина да се спъват в Моето Слово. Ти никога не прости на другите, когато те нараняваха. Претендираше, че Ме обичаш и Ми служиш, когато беше с християни, но когато беше далеч от тях, лъжеше, мамеше и крадеше. Подаде се на прелъстителни духове и си живееше твоя двойствен живот, макар да знаеше правия и тесен път. Ти говореше зад гърба на твоите братя и сестри в Христа. Съдеше ги и си мислеше, че си по-свята от тях, а не виждаше грях в собственото си сърце. Ти не послуша Моя нежен Дух на състрадание. Съдеше външно децата Ми, без да обърнеш внимание, че много от тях бяха деца във вярата. Ти беше много строга.”
“Да, казваше, че Ме обичаш - но на думи, докато сърцето ти беше далеч от Мен. Ти си играеше с Бога, а Бог всичко знае. Ако служеше искрено на Бога, ти нямаше да бъдеш тука днес. Не можеш едновременно да служиш на Сатана и Бога!”
Исус се обърна към мен и рече: “Много хора в последните дни ще отстъпят от вярата, слушайки прелъстителни духове и ще служат на греха. Излезте от тях и се отделете! Не ходете в пътя им!”
Като се отдалечихме, жената започна да проклина Исус. Тя пискаше и викаше с ярост. Ние продължихме нататък. Аз почувствах присъствието на зли духове и знаех, че те са, които псуваха и кълняха. Колко е скръбно да си загубен завинаги в ада!
Непростителността -
еднопосочен “билет” за ада
Аз усетих миризмата на смърт дори преди да достигнем до ямата. Скелетът изглеждаше като останалите. Чудех се какво ли е вършила тази душа, за да бъде изгубена и безпомощна, без бъдеще, за цяла вечност на това смъртно място. Чух как жената говори изсред пламъците на ямата. Тя цитираше Божието Слово.
Мили Господи, какво прави тя тук? - попитах аз.
“Чуй”, рече Исус.
Жената каза: “Исусе, Ти си Пътят, Истината и Животът. Никой не може да дойде при Отца, освен чрез Теб. Исус е Светлината на света. Ела при Исус и Той ще те спаси.”
Когато тя изговори това, много от изгубените души около нея чуха. Някои изпсуваха и я прокълнаха. Някои й рекоха да спре. Други все още очакваха, “Има ли наистина надежда?” или “Помогни ни, Исусе”. Огромен вик на мъка изпълни въздуха.
Не можех да разбера какво се беше случило, защо жената проповядваше тука Евангелието.
Господ знаеше мислите ми. Той рече: “Чадо, Аз призовах тази жена на 30-годишна възраст да проповядва Моето Слово и да бъде свидетел на Евангелието.
Аз призовавам различни хора за различни цели в Моето тяло. Но ако мъжът или жената, момчето или момичето не искат Моя Дух, Аз си заминавам.
Да, тя отговори на Моя призив и порасна в знание за Господа. Научи Моя глас и направи много добри неща за Мен. Изучаваше Божието Слово. Често се молеше и имаше много отговорени молитви. Поучаваше много хора за пътя на святостта. Беше вярна в своя дом.
Годините се изнизваха, докато един ден хвана съпруга си да й изневерява с друга жена. Той й поиска прошка, но тя беше дълбоко огорчена и не се опита да спаси брака си. Наистина, съпругът й съгреши и извърши голямо зло, но тази жена знаеше Моето Слово. Тя знаеше, че трябва да прощава и че при всяко изкушение има и освободителен път. Съпругът й я молеше да му прости. Тя не го направи.
Вместо това, омразата хвана корен. Тя не потърси Моята помощ. Даде воля на озлоблението си. “Докато аз през цялото време служа на Бога, моят хубостник хукна след първата фуста! Не съм ли права да го мразя?” - Ми рече тя.
“Аз казах, не, не си права. Той дойде при теб и се покая, и обеща, че никога няма повече да се повтори. Дъще, погледни вътре в себе си и ще видиш, че ти сама си го тласнала към това.”
“Не аз, Господи, рече тя, аз съм чиста, той е грешен и мръсен”. Тя не Ме слушаше.
Времето си вървеше, а тя не се молеше на Мен, нито пък четеше Библията. Постоянно подклаждаше яда към съпруга си. Тя цитираше Писанията, но не му прости.
Не Ме слушаше. Горчивината й преля и привлече още по-голям грях. Убийството растеше вътре в сърцето й, където някога е била любовта. И един ден в сляпа омраза, тя уби съпруга си и другата жена. Сатана напълно я превзе и тя се самоуби.”
Погледнах към изгубената душа, която е предала Христос и осъдила себе си на пламъци и болка... Чух я как тя извика към Исус: “Аз ще му простя сега, Господи. Пусни ме на свобода. Ще Ти се подчинявам във всичко. Виж Господи, тук аз проповядвам Твоето Слово. Затова демоните още по-жестоко ме измъчват. Тормозът е непоносим. Моля Те, Господи, позволи ми да изляза навън”.
Аз виках заедно с жената в ямата и молех Господа да ме пази от горчивина в сърцето. Не допускай омразата да дойде в моето сърце, Господи Исусе, казах аз.
“Ела, нека да продължим”, рече Исус.
