Все още помня когато майка ми се новороди духовно. Това се случи през 1987. Една сутрин тя се събуди и ни разказа тревожният сън, който беше сънувала. В този момент от живота си, майка ми беше потресена и смутена от поведението на хората в евангелската църква, в която ходеше и реши да не я посещава повече.Тя не беше духовно удовлетворена и се чудеше дали в Християнството има нещо повече освен само трудностите и изпитанията, през които тя преминаваше. През онази нощ тя много плака и най-сетне заспа. Тогава в съня ѝ, Божият глас ѝ проговорил и ѝ казал да започне да ходи в църквата "Deeper Life". Когато майка ми се събуди тя беше дълбоко обезпокоена от този сън и реши да излезе и да потърси тази църква, за да види дали тя изобщо съществуваше.За нейно най-голямо учудване, тя разбра, че в града е основана нова църква, наречена "Deeper Life Bible Ministry". Ето така тя се присъедини към тази църква и стана неин посветен член. Тя беше толкова щастлива, защото точно там чу посланието на спасението и предаде живота си на Христа. По-късно майка ми беше кръстена и със Святият Дух!
(Наистина в тази църква се проповядват силни послания, които са съсредоточени върху святостта и праведността). През 1998, точно три месеца преди да умре, един следобед след като опържила „akara balls” (бел.пр. – вид храна), майка ми неочаквано припаднала. Съседите веднага я закарали в болницата. В периода между припадъка и идването ѝ в съзнание, тя получила мощно и разтърсващо видение за Ада и Рая.
В момента, в който се строполила на земята, тя казва, че духът ѝ почти веднага и много бързо напуснал тялото ѝ ... като балон, който изпускал въздух. Изведнъж всичките ѝ сетива се изострили, зрението ѝ станало изключително силно, а тялото ѝ - леко и свободно „като на птичките в небето.” Тя се видяла да потъва все по надолу и по надолу със светкавична бързина в една абсолютна и пълна тъмнина. След миг всичко свършило. Тя разбрала, че лежи върху някаква много твърда повърхност. Майка ми се изправила и се загледала в далечината. Точно пред себе си тя видяла огнени пламъци да избухват в тази потискаща тъмнина ... и милиони хора крещели и пищели в неописуема агония. На момента майка ми разбрала, че се намира в Ада. Няма душа, която да е на това място без да чувства и възприема ужасяващата миризма на злото, самотата, мрака и смразяващият страх, които се просмукват и обхващат всичко наоколо. С всяка стъпка, която правиш в Ада ти се напомня, че това място е отделено от присъствието на Бога! Ада е място на вечна гибел, осъждение и вечна раздяла с Бога. Майка ми сподели: „Няма душа, която може да престои в Ада 24 часа без да похули Божието име, защото страданията там са абсолютно непоносими и неописуеми. Мъките и страданията там са толкова ужасни, потресаващи, гадни и болезнено отвратителни ... че не е възможно да се опишат адекватно и точно нито с думи, нито написани на хартия!” Да си сред тази агонизираща болка и страданията в Ада, знаейки, че ще бъдеш отделен от Бога за през цялата вечност ... за винаги, само по себе си е мъчение и огромно страдание. Но да си хвърлен в Ада заедно с демоните, които мразят и ненавиждат Бога и чието единствено удоволствие е да измъчват грешниците, които са хвърлени там ... това е ДВОЙНО ПО-ЛОШО! Винаги когато майка ми разказваше за Ада и стигнеше до този момент от разказа си, тя загубваше ума и дума и не можеше да го опише. Започваше да плаче неудържимо. Когато тя разказваше на хората преживяването си и стигнеше до това място ... майка ми просто спираше, умълчаваше се и започваше да клати глава, а сърцето ѝ все още чувстваше агонията на онова ужасяващо място. Тя умоляваше хората да предадат живота си на Христа, за да не свършат в Ада. Според майка ми, ако човек е разумен и е видял адския огън, той/ тя ще осъзнае, че съда на Бога вече е започнал. Всички души, които са били изгубени още от времето на Адам и Ева, та чак до наши времена са в Ада. А хората, които в момента са живи са само на няколко сантиметра от него ... ако умрат без да са предали живота си на Исус Христос. Със настъпването на смъртта, умира и надеждата ... със смъртта се изгубва и надеждата. Но най-шокиращото нещо е, че хората от света живеят в пълно невежество без да имат каквото и да е било знание за Ада. Те живеят така сякаш нищо никога няма да ги нарани. Дори на много от тези, които наричат себе си „Християни” не им пука! Майка ми често казваше: „Ако наистина всеки Християнин можеше да види огъня в Ада, може би това щеше да го/я мотивира да живее по-праведно и в пълно подчинение на Исус без да прави каквито и да са компромиси; без срам и угризения на съвестта. Може би те ще оценят МНОГО повече от какво кръвта на Исуса ги е освободила, наистина ще прегърнат Божията благодат и няма да правят компромиси като онези „Християни”, които сега страдат и са мъчени в Ада.” Докато ми майка ми продължавала да върви през Ада сърцето ѝ било направо разбито от мъка. Единствената мисъл, която се въртяла в ума ѝ била как да излезе от това ужасно място. Тя се чудела: „Защо съм в Ада?” Един тих глас я уверил на секундата, че Бог само ѝ показвал това място. А и тя знаела, че това е така, защото не чувствала огъня на Ада ... всъщност Святият Дух я успокоявал и утешавал. Изгубените души умолявали за вода и молели да получат шанс да излязат от Ада. Майка ми забелязала, че хората там не можели да гледат право в нея, защото тялото ѝ сияло със ярка светлина. Тя дори осъзнала, че по едно време тялото ѝ станало почти прозрачно, като на дух; в този момент тя осъзнала, че е мъртва. Един скелет на мъж се приближил към нея и протегнал ръка, умолявайки я да го вземе със себе си когато щяла да си тръгне. Но тя избутала ръката му най-вече от страх, обърнала се и се отправила натам където не се виждал огън. На момента тя узнала, че ако тръгне в тази посока ще излезе от Ада. Вървяла доста дълго. Най-сетне стигнала до един тесен, затънтен път, който се извивал нагоре по неравен, каменист терен. Тогава тя изведнъж се озовала на Небето в присъствието на една необикновена и неописуема красота и слава. Два могъщи ангела я посрещнали пред Портите на Рая и я приветствали казвайки: „Ние те очаквахме. Добре дошла!” Явно, те били дискутирали нещо преди тя да застане пред тях. Ангелите се усмихвали и не гледали в книгата разтворена пред тях. За миг тя пожелала да пее и танцува, хвалейки Бога за всички тези прекрасни неща като цвeтята, които виждала; скъпоценните камъни, величествените стени и царствените порти на Рая. Ужасите на Ада били напълно забравени и тя жадувала с нетърпение да види какво я очаква в Рая. Искам да подчертая още веднъж, че няма думи, с които да се опише Славата на Небето, нито пък да бъде разказана и записана на хартия. Всичко в Рая смайвало с кристално чистата си светлина ... блясък, като на скъпоценните камъни. Когато преминала през перлената порта на Рая и стъпила на улицата на Небесният Йерусалим, тя не искала да напусне това място никога повече. Майка ми се почувствала като победител, като някой, който току-що е спечелила велика битка. Как иначе бихте обяснили факта, че една простосмъртна е заведена на такова място, което превъзхожда и надминава всяка слава и е приветствана с „ДОБРЕ ДОШЛА!” Ето защо, тя започнала да се върви по улиците от най-чисто злато с вдигната глава, щастлива и радостна. Докато вървяла заедно с ангела, тя започнала да чува музика и песни на възхвала и поклонение, долитащи от една голяма сграда. Когато погледнала вътре тя видяла много жени на най-различна възраст. Те всички си приличали, сияещи и излъчващи слава. Били облечени с красива дреха (която странно ... някак си ѝ напомняла за одеждите, които пеещите в хора на нейната църква "Deeper Life" носели). Ангелът я погледнал; Всъщност, станало добре, че майка ми била доведена в Рая, защото това място и жените, които тя видяла, оставили в душата ѝ дълбока и трайна следа. Тя жадувала да бъде точно тук завинаги! На Небето всички били щастливи, усмихнати и ... заети. Тя била заведена до едно място където се усещала нетърпящата отлагане работа свързана с повторното идване на Исус на земята. Имало големи приготовления. За нейна най-огромна изненада тя видяла няколко могъщи ангели с тромпети, които се приготвяли да затръбят. Те стояли нащрек, в пълна готовност и очаквали заповед от Бога, за да надуят тромпетите си в следващия един час. (Ето така ангелите на Небето се отзовават на Бога – те са винаги готови за действие; винаги готови да вършат заповедите на Отца през всяка една секунда).
На майка ми ѝ било казано: „Спасителят на света, Исус Христос, е готов и приготвен да дойде на света за Своите Си; Небето също е готово и приготвено; светиите са готови, така че кажи на Църквата Ми, че Господа идва съвсем скоро. Това, което очакваме е заповедта на Отца ...” Имало толкова много неща, които тя видяла на Небето, но са записани само няколко от тях, за да насърчат вярата ви. После ѝ било казано да се върне на земята и тя била ескортирана на излизане от Небето. Но за миг на око, тя не си спомня какво се случило после, се събудила на болничното си легло в Гбоко, щата Беню, Нигерия.
Майка ми проповядваше и свидетелстваше за всичко, което беше видяла и чула до деня, в който почина, а именно три месеца след като получи видението. В нощта през, която умря в болницата аз я чух да казва: „Искам да си ида у дома; Искам да се прибера у дома!”. Чудех се за какъв ли „дом” говореше ... Тя почина през 1989 и сега аз разбирам за какъв дом е говорила – у дома при своя Спасител!
