СТИГА ТОЛКОВА РЕЛИГИЯ! - По това време Дауи взел безпрецедентното решение да напусне деноминацията, към която принадлежал. Той нито можел да разбере, нито да работи с нейното студено и лениво ръководство. А горял от желание да прогласява посланието на божественото изцеление из целия град. Неговите събрания били нараснали и по големина надхвърляли над два пъти техните събрания. Но те били слепи за успеха му и той постоянно трябвало да се бие с политиките и теологията на „буквата на закона", които заплашвали да охладят вярата му. Заради враждебността, показана от деноминационните лидери, Дауи трябвало постоянно да се отбранява. В едно писмо до съпругата си, съобщаващо за неговото решение да започне самостоятелно служение, Дауи написал, че политическата система на деноминационната му църква: „... убива инициативността и живеца, прави от хората деноминационни марионетки, дори по-лошо, прави ги светски мислещи и ги оставя напълно сухи и в по-голямата им част безполезни – добри кораби, но лошо управлявани и ужасно претоварени със светски мисли и апатия."

     Дауи стигнал до извода, че съживление може да има, ако църквата бъде събудена. Той прегледал огромните възможности, стоящи пред него. Разгледал залинялата църква от една страна, хвърлил поглед и към невярващите извън нея. Тогава взел решение, че достигането на големите маси от хора навън ще предизвика по-голяма ревност за Исус Христос. Затова спрял да се труди сред присмиващите се. И така той бил решен неговата мисия да достигне забравеното и загиващо население на града с откровението, че Исус Христос е същият вчера, днес u завинаги. През 1878 г. Дауи напуснал деноминацията си и наел Кралския театър в Сидни, за да започне независимо служение. Стотици хора пълнели театъра, за да слушат неговите силни послания. Но още веднъж липса на средства спряла работата му. Въпреки че тълпите били големи, много от хората нямали финансови доходи. Единственият изход, който Дауи виждал, бил да продаде своя дом заедно с обзавеждането, да инвестира парите в работата и да се премести в по-малка сграда. След като направил това, работата процъфтяла. В едно послание той описва това свое решение: „Нямаше ги вече моите красиви мебели и картини, но на тяхно място дойдоха мъже и жени, които бяха доведени при нозете на Исус чрез продажбата на земните ми притежания."

     В своя жар Дауи не обръщал внимание на силната опозиция, надигнала се срещу него. Той разпалено осъждал всяко зло на своето време и сформирал група, която да разпространява литература по целия град. Тези брошури предизвикали яростно гонение, преди всичко от страна на местните пастири. Въпреки това Дауи останал безмилостен в отношенията си с ленивото духовенство. Той не пестял и no-резките думи, като им отговарял, че „не счита, че имат право да изискват каквато и да било информация за действията му, нито пък зачита тяхното мнение". На един служител той отговорил: „Смятам вашия отговор за точно толкова нищожен и некомпетентен, колкото и служението ви... Ако само знаех кой е разпространил тези „противни поучения" сред вашето стадо, щях със сигурност да го похваля, че е избрал добра почва за това..." Призивът на Дауи включвал и това да се справя с неморалността.

      Здравото отстояване на моралните норми обикновено върви ръка за ръка със силното изцелително служение. (Грехът причинява много от заболяванията и уврежданията.) Дауи смълчавал своите критици с толкова проницателна острота, че това ги накарало тайно да се съберат u дa планират как да го унищожат. И така всичко било нагласено за привидно неуязвимия Дауи.

     ОТКЛОНЯВАНЕ ОТ ПРИЗВАНИЕТО – Дауи бил апостол, който не е имал пълното разбиране за този кабинет. Помазанието, което носел, пронизвало тогавашните религиозни теокрации, но едва ли някой освен него го е разбирал. В резултат на това той приел погрешно някои области на авторитет, дошли със страстта на неговия кабинет. Една от тях била областта на политиката. Дауи придобивал все по-силно национално влияние като лидер. И така, виждайки неговия потенциал и знаейки позицията му, Въздържателската общност го поканила да се кандидатира в изборите за парламент. Първоначално той бил против. Но по-късно променил мнението си, като мислел, че на политическата сцена би придобил по-голямо влияние, и решил да се включи в надпреварата. Обаче на изборите Дауи претърпял голямо поражение. Местните вестници, които били силно засегнати от служението му, го атакували с всички възможни средства. Политиците и алкохолната индустрия платили нечувани суми, за да бъде той охулен и победен. В тези избори Дауи наранил своята църква и навредил на служението си. Дауи е бил движен от толкова силни духовни копнежи, че потърсил естествен начин за тяхното изпълнение. Мога само да гадая защо е предприел този ход. Може би защото църковният свят не е приемал истината достатъчно бързо, за да го задоволи. Каквато и да е била причината, той е сбъркал времето и плана на Бог за своето служение.

     Трябва да разберем, че Бог има едно централно място, откъдето се задвижва всеки аспект на нашия живот. Това е областта, наречена „време". От тази единствена дума зависи дали даден живот ще продължава напред с Бог или не. Тя определя дали цели нации ще напредват или изостават духовно. Животът в Духа си има време, също както и естественият живот. Затова за нас е жизненоважно да следваме водителството на нашия дух. Трябва да се научим, че невинаги е добре да правим нещо само защото изглежда правилно. Този вид покорство идва само след време, прекарано в молитва и ходатайство.

     Политиците и политическата сцена никога не са донасяли радикална промяна в света, нито са успявали да наклонят везните било в полза на Църквата, било към правителството. Само хора, чиито сърца са променени от Евангелието, могат да преобразят гражданските закони и правила. Политиците са, за да намерят компромис и да угодят на хората. Апостолският кабинет изявява Словото на Господ и оттам нататък хората сами избират дали да се съобразят с него и да го последват. Апостолското служение и политиката не се смесват. Дауи със своето призвание никога не е трябвало да навлиза в политическия живот. Също така по време на предизборната кампания Дауи пренебрегнал своето поръчение да проповядва божествено изцеление. Той просто се отклонил от призванието си, за да преследва личните си амбиции, мислейки, че така ще достигне повече хора. В резултат на това той прекарал останалото време в Австралия в тъмнина и безплодие. Най-накрая Дауи се покаял и през 1880 започнал отново да проповядва посланието на божествено изцеление, като в резултат на това бил изключително благословен физически и духовно. Дарбите на Духа започнали да се проявяват в живота му и откровенията изобилствали повече от всякога. Заради неговото духовно покорство хиляди били изцелени чрез служението му. Гонението се засилило дотам, че враговете му от престъпния свят планирали да поставят бомба под бюрото му.

     Тя трябвало да избухне късно вечерта, когато Дауи все още работел в кабинета си, но той чул глас: „Стани, тръгвай!" Когато за трети път чул същите думи, Дауи грабнал палтото си и си отишъл вкъщи, за да довърши работата си. Броени минути след като прекрачил прага на своя дом невредим, бомбата в кабинета му избухнала. През 1888 Дауи усетил помазание да посети Америка, а след това вероятно и Англия. Това се осъществило през юни същата година, когато той минал под Голдън Гейт Бридж – моста, прекосяващ залива на Сан Франциско. Вестниците разнесли вестта, че Дауи се е отправил към Америка и че хора от всички краища на Калифорния идват, за да бъдат изцелени. От сутрин до вечер хората препълвали залите в очакване да се срещнат с Дауи, а той се молел само за един човек.

     Този реформатор се молел за болните по уникален начин. Той твърдо вярвал, че никой не може да дойде за изцеление, ако не е новороден и не се е покаял напълно за стария начин на живот, противен на Евангелието. Той обикновено бил възмутен, ако усетел каквато и да било любов към света у някой, дошъл, за да бъде изцелен. В резултат на това през ранните години на служението си той се молел за много малко хора. Но тези, за които се молел, били моментално изцелявани.

     ИЗОСТАВЯЙКИ БОЖЕСТВЕНОТО – Скоро Дауи започнал изцелителни походи по цялото калифорнийско крайбрежие. По това време той се срещнал с Мария Удуърт-Етер, жената с велико изцелително служение. Но между тях възникнало противоречие и Дауи открито се противопоставил на нейния начин на служене. Вярвам, че това е било трагична грешка от негова страна. В своя живот общуваме с много хора, с някои взаимоотношенията са непринудени, с други дори интимни, но най-важни за Божието царство са божествените взаимоотношения. Когато Бог те призове, независимо дали става въпрос за петкратно служение или не, Той прибавя и божествени взаимоотношения с хора, които да ти помагат да ходиш здраво с Него. С мнозина може да имаме приятелски и непринудени взаимоотношения, но божествените са малко. Обикновено човек може да ги преброи на пръстите на едната си ръка. Мисля, че Дауи и неговото семейство са пропуснали страхотна възможност да развият една божествена връзка с Мария Удуърт-Етер. Поради някаква причина, вероятно гордостта на „мъжа служител", Дауи разпъвал на кръст Етер при всяка удобна възможност. Веднъж той посетил нейно събрание, качил се на сцената и заявил, че служението й било от Бог. Но по-късно забравил това водителство на Духа и се обявил срещу нея. Дауи се ядосвал на начина, по който Етер служела, понеже не го разбирал. Но той никога не отделил време да поговори откровено с нея на четири очи. Неговите служителски „предпочитания", иначе казано любимият му „стил на служене", го накарали да прекрати взаимоотношенията си с Мария. Етер също имала откровение за божественото изцеление, но била по-опитна в сътрудничеството си със Святия Дух.

    Тя също така имала духовната здравина да съветва Дауи и можела да го научи как да живее от своя дух, докато тялото му в същото време си почива. Дауи имал проблем в тази област. Понякога в своята страст той работел четиридесет и три часа без прекъсване. Чрез Мария той е можел да се сприятели с други с подобна вяра и призвание, от което би спечелило собственото му служение. Но не го направил. В резултат на това Дауи трябвало да се задоволи с приятелствата с някои свои последователи, вместо онези божествени взаимоотношения, които е можел да има с други лидери. Мисля, че е интересно да се отбележи, че Дауи се срещнал и разговарял с прочутия по онова време самозванец Якоб Швайнфурт, който твърдял, че бил Исус Христос. Той също предизвикал на открит дебат известния атеист Робърт Ингерсол. Но никога не отишъл да разговаря със сестра Етер. Не пропускайте божествените взаимоотношения в своя живот. Винаги ще има съработници, но дадените от Бог приятелства са малко и се срещат рядко.