Защо те успяха и защо някои се провалиха?

      Джон Александър Дауи – „ИЗЦЕЛЯВАЩИЯТ  АПОСТОЛ"

     Ще посмее ли да се моли за дъжд?... Ако го направи и не завали, тогава той не е Илия. Ако не го направи, значи се страхува, а това е дори по-лошо. Най-накрая проповедникът падна на колене зад амвона. Никога преди това хората в събранието не бяха следвали молитвите му с толкова напрегнато внимание. „Боже, Татко наш, ние видяхме опустошението на тази страна, погледни на нея сега в Своята милост и изпрати дъжд..." Изведнъж главният старейшина спря... После каза: „Бързо се прибирайте по къщите си, защото се чува шумът на изобилен дъжд." Но беше твърде късно. Точно преди събранието да се разотиде, заваля проливен дъжд. Малцина от нашето поколение днес знаят за завладяващото и драматично служение на Джон Александър Дауи. Без съмнение този човек успя да разтърси света в края на миналия век. Той изведе пред обществото видимата Църква на Живия Бог - преди всичко в областите на божественото изцеление и покаянието. Независимо дали някой е съгласен с д-р Дауи или не, няма съмнение, че неговата невероятна история е пример за непоклатима вяра и силно видение.

      Документирано е, че Александър Дауи е обърнал милиони към Бог. Въпреки че неговото служение е имало трагичен край, рядко нечия мисия е била по-здрава и животворна. Неговото апостолско служение е променило света. То само се е възпротивило и надделяло над отстъпничеството и унинието, ширещи се по онова време между двата океана, доказвайки по неоспорим начин, че Исус Христос е същият вчера, днес и завинаги. Изправен срещу лицемерен и враждебен клир, безмилостна и злословеща жълта преса, кръвожадни банди и непреклонна градска администрация, Д-р Дауи е носил своята апостолска мантия като корона от Бог, а своето гонение – като почетен орден.

     ПОВЕЧЕ ОТ ОБИКНОВЕН – Джон Александър Дауи е роден на 25 май 1847 година в Единбург, Шотландия. Неговите вярващи родители г-н и г-жа Джон Мъри Дауи го кръстили според това, което вярвали, че той ще стане, като порасне – „Джон”,  което означава “чрез милостта на Бог” и “Александър”- “помощник на хора”. Родил се е в бедност и човек би имал нужда от очите на вярата, за да види онова, което бъдещето е пазило за това малко дете. Въпреки, че е посещавал училище не редовно поради често боледуване, малкият Дауи бил пример за голяма интелигентност и ентусиазъм. Неговите родители го обучавали и му помагали, понеже имали надежда за неговото призвание. Младият Дауи участвал активно в техните молитвени събрания и изучаването на Библията. Те никога не го изолирали от служението и го обичали силно. Това родителско доверие било ключов елемент от неговата ранна основа. Още на шест годишна възраст малкият Дауи прочел Библията от кора до кора. Дълбоко убеден от прочетеното, той развил силна омраза към употребата на алкохолни питиета. По това време в Шотландия се надигал призив към въздържание и дори без да осъзнае ръката на Бог върху себе си, той се включил в къмпаниите срещу злоупотребата с алкохол и подписал декларация, че нямя да приема спиртни питиета.

     Дауи продължавал да чете Библията и да придружава своя баща на т. нар. проповеднически пътувания. По време на едно от тях той попаднал на едих смирен уличен проповедник на име Хенри Райт. Докато слушал изложението на Евангелието, младият Дауи предал своето сърце на Исус Христос. На седем годишна възраст Дауи получил своя призив за служение. Но все още не знаел как да откликне на него.

     Когато бил на тринадесет години, Джон и неговите родители напуснали Шотландия за едно шестмесечно пътуване до Австралия. Веднъж озовал се в тази нова страна, Джон започнал да се издържа, като работел за своя чичо в обувния бизнес. Скоро напуснал чичо си и започнал да работи на най-различни места – все черна работа. Още тогава неговите колеги забелязали, че той е повече от обикновен млад бизнесмен. Не след дълго Дауи станал помощник на един от съдружниците във фирма с годишна брутна печалба от над два милиона долара. През годините, прекарани в „изграждане на кариера", Бог непрестанно му говорел. Неговото сърце непрекъснато го подтиквало да се отдаде изцяло на служението. Той осъзнал, че в Библията има много истини, пренебрегвани от духовенството по онова време. Една от тях било божественото изцеление. И той осъзнал нуждата от нея на собствения си гръб. Дауи бил болнаво дете. Той страдал от „хронична диспепсия", дълбоко нарушение в храносмилането, белязало него и неговото юношество. Но след като прочел за волята на Бог относно изцелението, Дауи помолил Господ и бил напълно освободен от болката. И това божествено проявление било само предвестник на откровението, което предстояло да дойде в живота му. Накрая, на 21 години, той взел окончателно решение да откликне на призива на Бог. Взел парите, спестени от заплатата, и започнал обучението си при частен учител, за да се подготви за служение. Петнадесет месеца по-късно Дауи напуснал Австралия, за да се запише в Единбургския университет и да учи в Свободното църковно училище. C основни специалности теология и политология той бил далеч от модела за добър студент поради несъгласията си с професорите и техните доктрини. Той блестящо оспорвал техните вяли тълкувания. Джон Дауи имал невероятен глад и жажда за Словото на Бог. Той четял постоянно и имал фотографска памет. Това му дало пълно превъзходство над неговите преподаватели, що се касае до същност и точност. Докато бил в Единбург, Дауи станал „почетен капелан" на Единбургската университетска болница. Именно там той имал уникалната възможност да бъде близо до най-добрите хирурзи на онова време и да сравнява техните диагнози със Словото на Бог. Но докато пациентите лежали безпомощно под въздействието на хлороформа, Дауи чувал тези хирурзи да споделят пред студентите колко недостатъчни са техните медицински познания. Точно тогава той осъзнал, че те не могат да изцеляват, а могат в краен случай единствено да прибягнат до премахване на заболелите органи, надявайки се това да помогне. Той видял много операции да завършват фатално.

      Докато слушал тези професори-медици да изповядват, че те само напипват в тъмното, и докато наблюдавал техните експерименти, Дауи развил силна неприязън към хирургията и лекарствата.

     Мнозина днес все още обвиняват Дауи за това, че отричал медицината. Но нека подчертая, че по негово време медицинското лечение е било много примитивно, а той бил един от малцината, имали привилегията да надникнат зад кулисите. Бил свидетел как лекарите давали големи надежди на пациентите, а насаме признавали, че не знаят нищо. Видял бедни жертви да дават нечувани суми с надеждата да бъдат излекувани, а в резултат ставали все по-зле. Той мразел лъжата, затова потърсил друг отговор. И когато започнал публично да се обявява срещу тяхната измамлива практика, обвиненията му се оказали верни.

      Докато учел в Единбургския университет, Дауи получил телеграма от баща си в Австралия. В отговор той бързо се завърнал вкъщи, за да се освободи от всякакво наследство в семейния бизнес, поради любовта си към служението. Понеже изоставил всичко и се завърнал толкова бързо, той бил притиснат финансово, но решил да не позволи тези трудности да го спрат и се заклел да изпълни мисията на своя живот. Той щял да отдаде цялото си време да служи като посланик на Бог. Скоро Дауи приел поканата да стане пастир на една конгрешанска църква в Алма, Австралия. Задълженията му били разделени между няколко църковни събрания. И както може да се очаква, смелите му проповеди предизвикали смут и противоречия в църквата. Бързо се надигнало гонение срещу него и някои открито изразявали възмущението си от острия му стил на служене. Дауи бил мечтател и преследвал мечтите си, но въпреки многобройните му усилия не успял да изкара хората от унинието им. Въпреки че се нуждаел от църквата финансово, той предпочел да си подаде оставката като пастир, понеже чувствал, че да продължава с тях е губене на време.

      Джон Александър Дауи бил реформатор и съживител. Хората с тозитип призвание трябва да виждат резултати заради огъня на Бог, който гори в тях толкова силно. Той обичал хората, но посвещението му към истината го карало да се съсредоточи само върху онези, които биха откликнали. Скоро след неговото напускане му предложили да стане пастир на друга конгрешанска църква, този път в Менли Бийч. Там бил радушно приет, но още веднъж бил смутен от липсата у тях на покаяние и чувствителност към Словото на Бог. Все пак Дауи останал пастир на това събрание. То било малко и му оставало време да се обучава и да търси насока за бъдещето. През цялото време Дауи продължавал да има натрапчиво безпокойство в своя дух. То знаел, че е човек с мисия, но нямал представа къде и как да изпълни тази мисия. Започнал да копнее за по-големи събрания и скоро се появила възможност да стане пастир на една по-голяма група в Нютон, предградие на Сидни. И така през 1875 г. Дауи отново се преместил. По това време той не знаел, че това щяло да го доведе до откровението, направило служението му известно по целия свят.