Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
27.09.2013 07:01 - БОЖИИТЕ ГЕНЕРАЛИ - историята на Дауи, край
Автор: rozasaronova888 Категория: Други   
Прочетен: 739 Коментари: 0 Гласове:
0



       „СИОН ДОЙДЕ" В края на 1896 Дауи вече имал голямо влияние в град Чикаго. Неговите врагове били или мъртви, или в затвора, или си мълчели. Местните полицаи, които някога го арестували, сега били негови приятели, готови да го пазят винаги, когато ги помолел за това. Политическите управници, включително и кметът, били избрани от хората на Дауи. За божествено изцеление се проповядвало на всеки ъгъл. Дауи разделил града на части и изпратил във всяка от тях екипи, наречени „Седемдесетте", за да проповядват Евангелието. Скоро в Чикаго едва ли можело да се намери човек, който да не бил чул евангелското послание. Всяка седмица Дауи се молел за хиляди да получат божествено изцеление. Сади Коуди, племенница на Бафълоу Бил Коуди, била изцелена по чуден начин, след като първо прочела един брой на „Листи на изцеление”. Сред други забележителни изцеления били тези на Аманда Хикс, братовчедка на Ейбрахам Линкълн; д-р Лилиан Йеоманс; преп. Ф. А. Грейвс; съпругата на Джон Г. Лейк и тази на един конгресмен. Чрез своята апостолска мантия Джон Александър Дауи буквално управлявал Чикаго за Исус Христос. Той наел най-голямата аудитория в града за шест месеца и преместил голямата Сионска шатра там запълвайки нейните шест хиляди места на всяка служба. Сега най-сетне Дауи можел да осъществи мечтата, която отдавна таял в сърцето си - да основе църква на апостолски принцип. Желанието на неговия живот било да върне учението и основата на ранната църква от книгата Деяния.

      И така, през януари той организирал първата си конференция и положил основите. Църквата била наречена „Християнска католическа църква", където „католическа" означавало „всемирна" и по никакъв начин не била свързана с Римокатолическата църква. Дауи не позволявал това дело да се разгласява като „нещо ново". Той гледал на него като на „възстановяване" на принципите, които тялото на Христос било загубило. Теологията му била добра, понеже предупреждавала, че ако нещо е „ново", тогава то е „погрешно". След няколко години Християнската католическа църква на Дауи вече наброявала десетки хиляди. Аз вярвам, че без съмнение всичките пет служения, изброени в Ефесяни 4 и днес все още са „живи и здрави" (виж стихове 11-13). Апостолският кабинет не бе премахнат със смъртта на първите дванадесет. Бог не позволи Неговият план за Църквата да умре заедно с плътта на апостолите. Неговите новозаветни принципи остават в сила до Неговото идване. Те не са зависими от човешките идеи и теология, нито пък обещанията Му стават невалидни, когато някои хора започнат да се нервират. Имало е още много апостоли освен първите дванадесет и днес все още Бог призовава хора в този кабинет.

   Ефесяни 2:20 казва, че основите на Църквата са изградени на апостолите и пророците, като крайъгълен камък е сам Исус Христос. С апостолския кабинет идва голяма власт и аз вярвам, че Бог суверенно избира и екипира онези, които искат да работят в него. Но винаги е имало недостатъчно знание за служението на този кабинет. Вярвам, че Дауи е бил суверенно избран и екипиран за апостол. И не вярвам, че служението му се е провалило, понеже е приел да служи в апостолски кабинет. Но мисля, че поради липса на знание и разбиране той е имал неправилна представа за духовното действие на своя кабинет. И смятам, че това само по себе си е било основният духовен недостатък, накарал го да злоупотреби със своя авторитет. По времето, когато била основана църквата на Дауи, се случили и някои интересни събития. Този период бил наречен „Златните години на Сион". Последвали три спокойни години на благоденствие и влияние.

     По това време Дауи направил своите тайни планове за специалния си град. Знаейки, че подобно начинание би предизвикало любопитство, той отклонил вниманието, провъзгласявайки „Свята война", и обявил предстоящо послание, озаглавено „Доктори, лекарства и дяволи". Той рекламирал посланието със седмици и заглавието предизвикало немалко вълнения. И докато вниманието на враговете му било отклонено от всичко това, Дауи тайно наел агенти на недвижимо имущество, които да проучат земя на шейсет километра северно от Чикаго за построяването на град. След като те намерили малко над 26000 хектара край езерото Мичиган, Дауи се облякъл като скитник, за да не бъде разпознат, и огледал мястото.

       И преди неговите врагове да разберат какво става, земята била закупена и били направени решителни планове за построяването на град Сион, Илинойс. Дауи представил градоустройствените планове на Новогодишната нощна служба на 01.01.1900 г. Качествата му на бизнесмен при основаването на Сионската поземлена инвестиционна асоциация спечелили похвалите както на неговите хора, така и на света. Били очертани границите на отделните квартали и строенето на домовете започнало. Земята не можело да бъде продавана, вместо това тя била давана под наем за период от хиляда и сто години. Условията на договора изрично забранявали притежаването и употребата на тютюн, алкохол и свинско месо в пределите на града. За период от две години били издигнати къщи и градът започнал да придобива своите очертания.

     „КОМПЛЕКСЪТ НА ИЛИЯ"Въпреки че неговата морална утопия очевидно процъфтявала, хората близо до Дауи забелязали промяна. В Сион назрявали проблеми. Нямало вече време за проповядване на божествено изцеление, понеже всичките усилия на Дауи били съсредоточени в управляването на града.

      Той смятал себе си за Главен старейшина на град Сион. Управлението на града трябвало да бъде изцяло в неговите ръце. Изниквали все нови и нови проблеми, които хитро го отклонявали от неговия първоначален призив за служение. По това време някои служители отишли при Дауи и го провъзгласили за предсказания в Библията Илия. Отначало Дауи категорично отричал техните думи. Но те продължавали да „кънтят в ушите му". И така след известно време Дауи сам заявил, че сякаш чувал глас: „Илия трябва да дойде, а кой, ако не ти, върши делото на Илия?" Накрая Дауи до такава степен се отклонил от Божия план за своя живот, че приел тази идея и я провъзгласил за истина. Той вярвал, че е Илия.

       Дори стигнал до там, да вярва, че с  построяването на други градове като Сион край всеки голям град в Америка, би събрал пари, за да строи край Ерусалим. Той планирал да noдкynu турците, мюсюлманите и евреите, за дa превземе Ерусалим за Исус, така че Той дa установи там Своя град през Милениума. Дауи бил напълно заблуден. Скоро проповедите му били сведени просто до заклеймяване на   неговите врагове. Той изнасял и „лекции" върху политически възгледи, като в същото време агитирал слушателите си да инвестират повече в изграждането на града. Не приемал съвети от никого освен относно дребни дела. Той премахнал всички ограничения, които биха контролирали или възпрепятствали плановете му.

      ПРОВАЛЪТ НА MADISON SQUAREОнова, което някога било битка с гонението срещу Словото на Бог, сега се превърнало в лична война, целяща да запази личното ниво на влияние на Дауи. Именно гонението някога задействало мантията на неговия апостолски кабинет, но сега той се борел да запази своето собствено влияние и успех. И това го унищожило. Един твърде тъжен пример за суетата на Дауи в тази насока било онова, което се случило по време на „Посещението на Ню Йорк". Епископът на методистката църква и редакторът на нейния деноминационен вестник д-р Бъкли поискали среща с Дауи.

      И така той им дал аудиенция, като мислел, че е успял да ги убеди напълно в широката си подкрепа и одобрение. Но се лъжел. Според статията на Бъкли, излязла във вестника, Дауи бил „в лунната страна, граничеща с лудостта, където понякога се раждали широки, но кратковременни движения". Бъкли също така добавил: „Независимо дали го вярва или не, той не е нищо друго освен просто още един самозванец."

      Вбесен Дауи наел парка около Madison Square и въпреки че бил притиснат финансово, осигурил осем влака, които да доведат хиляди от неговите последователи в Ню Йорк. Щом пристигнал, той планирал да се присмее над двамата мъже, като демонстрира силата, която все още притежавал. Онова, което някога било вдъхновено от божественото водителство, сега било сведено до своеволието на Дауи. Това било изцяло в плътта. Реагирал, провокиран от болката и емоционалната рана, и сега бил решен да покаже своето отмъщение. Събитието се провалило напълно. Въпреки че хиляди пристигнали с Дауи, хиляди други дошли, като имали друг план. Те изпълнили парка и щом Дауи се изкачил на сцената, за да говори, започнали да се разотиват по алеите. Гледката ужасно объркала Дауи и му попречила да говори това, което бил приготвил. Като цяло градът Ню Йорк останал в пълно неведение относно каквото u дa е, случило се на това събрание. Сякаш Бог смълчал вестниците и показал милост към слугата си.

      ЗЛОЩАСТНИЯТ КРАЙПо това време град Сион бил съсипан финансово. Така че Дауи се опитал да избяга, като предприел скъпо околосветско пътуване. Но в много от градовете не бил приет добре.

       Именно по време на това пътуване неговият влак спрял в град Помона, Калифорния. Имало голяма суша в областта и никакъв дъжд не бил валял в продължение на осем месеца. Така че репортерите укорявали Дауи, припомняйки му, че Илия се молил да завали по време на суша в Израел и последвал дъжд. И ако той е Илия, със сигурност би могъл да направи същото и за Калифорния. Дауи действително се молил за дъжд в края на службата и преди тълпата да успее да се разотиде, завалял проливен дъжд.

       Напускайки Калифорния, Дауи направил планове за една нова авантюра, която да постави началото на „Сионска колония". Той се надявал, че това ново начинание ще изплати дълговете на първото. Но вече губел сърдечната подкрепа на своите финансово съсипани и разочаровани последователи. Те не можели да не забележат бедността, в която били изпаднали, докато Дауи живеел в разкош, давал пищни приеми и предприел околосветско пътешествие. Някои казват, че Дауи си построил град, защото бил изморен от гонението. Но помоему това не звучи правдоподобно. При все че е бил много помазан и изпратен от Бог, изглежда, Дауи е имал слабост към властта и успеха. Сам той казва за себе си: „Да станеш апостол не е въпрос на издигане, а по-скоро на снижаване... Не мисля, че съм достигнал дълбочината на истинското смирение... истинското снижаване и самоотричане, необходими за високото положение на апостол." Исус никога не ни е заповядвал да строим селища. Исус ни е заповядал „Да идем", а не „Да се сгушим един до друг". Дори „комуната" в Деяния на апостолите не просъществува дълго (Деяния 2:44-47; 5:1-10). Групата бе ударена от гонение и те се разпръснаха до краищата на земята (Деяния 8:1). Защо? За да може да бъде изпълнено Великото поръчение, записано в Матей 28:19-20. Ние трябва да сме светлина на света и да прогонваме тъмнината на Сатана. Не бихме могли да извършим подобен подвиг, ако сме се сгушили заедно. Най-голямото изпитание за един лидер не е в областта на гонението, въпреки че мнозина падат именно там. Мисля, че една от най-големите примки се крие зад властта и успеха. Никога не трябва да си мислим: „Това е то! Успяхме!" и да започваме да се разпореждаме с личната си власт и успех, които сме получили от Бог. Успехът води със себе си множество възможности и авантюри. Ако се оплетем в богатия избор, който идва с успеха, и пропуснем да изградим нашата духовна издръжливост, може да се изгубим във „вихъра". Не можем да намерим мир с миналото, използвайки силата на настоящето. С всяко ново издигане трябва да изграждаме нашата твърдост и издръжливост. Ето защо някои църкви достигат дадено ниво и се задоволяват или провалят. Лидерите стават твърде заети с различни възможности и пропускат времето и енергията да развият както себе си, така и хората си за следващите височини в Бог. Успехите ще ни следват винаги, когато се покоряваме на Бог. Така че не се бойте от успеха! Но за да се отнасяме правилно към успехите, трябва да държим себе си в силата на Духа, да слушаме за Неговата насока – не нашата. Единствено чрез силата на Духа и глада за Бог ще бъдем способни да продължим в онова, което Бог ни е говорил, проправяйки пътя към следващото ниво. Скоро Дауи провъзгласил себе си за Първи апостол на обновената църква на последното време, отказал се от последното си име и се подписвал като „Джон Александър, Първи апостол". Но малко след този му „акт на самозванство" получил удар на платформата, от която проповядвал за последен път. И докато се възстановявал извън Сион, в града било организирано събрание, на което Дауи бил отстранен от управлението. Той оспорвал решението със сетни сили, но така и не успял да се върне на поста си. Било му позволено да изживее последните си дни в Къщата Сило, негов дом в продължение на много години. Дауи поел към вечността на 09.03.1907 г.

    Смъртта му била засвидетелствана със следните думи на съдията В. В. Барнс: „през последната нощ, която Джон Александър прекара на тази земя, той отново бе духом на тази платформа и говореше на събраните множества от свои хора. Той проповядваше тази нощ и мислеше, че го прави пред събраните хиляди. Докато поучаваше вечните истини... той се унасяше отново в сън, като се събуждаше от време на време и продължаваше с проповядването на старото евангелско послание. Последната песен, която изпя, докато навън вече се развиделяваше, бе "Аз съм воин на кръста". Тогава околните се вслушаха за последните му думи, които бяха: "Милениумът дойде. Ще се върна отново за хиляда години." Това беше последното нещо, което каза, последното изречение, което произнесе." Как е възможно толкова велик живот да завърши така тъжно? Има ли отговор? Отново мисля, че отговорът се крие в основно неразбиране на духовни принципи. Дауи е бил духовно назначен от Бог за град Чикаго – и той го завладял. Докато живеел в града и изпълнявал божествената си задача, началствата и властите не са могли да го докоснат. Но, изглежда, Дауи е напуснал Чикаго поради собственото си желание за власт и е дал на дявола свобода да унищожи живота му. Щом напуснал града на своето призвание, врагът отнел чрез измама неговото световно влияние, убил член от семейството му, разбил брака му, унищожил и него самия, поразявайки тялото му с „всевъзможни болести". Ние трябва да останем с първоначалния помазан план на Бог за нашия живот и да оставим Той да ни предостави възможностите, за да го изпълним.

       Може би Дауи е трябвало да построи църкви и Библейски училища, вместо град. Тази възможност е щяла да вкара хиляди в служение чрез неговото божествено влияние. Дауи отишъл при Господ с мир. Онези, които са били при него до края, разказват, че той се бил върнал към вярата от ранните си години. Мнозина дори свидетелстват, че станал внимателен, любящ човек, който изглеждал сякаш огромно бреме е паднало от плещите му. Град Сион, щата Илинойс, съществува и днес, но управлението му е разделено между много братя „... тъй като сам човек никога не би могъл да заеме мястото на д-р Дауи".

     ЕДИН ГОЛЯМ УРОКГордън Линдзи, официалният биограф на Джон Александър Дауи и основател на „Христос за всички нации" в Далас, Тексас, описва служението на Дауи като „най-големия урок в историята на църквата". Неговият живот е пълен с живи, поучителни подробности, що се касае за служителя. Уроците, които бихме могли да научим, не целят да компрометират или критикуват този велик човек на Бог. Неговите лични  проблеми трябва да бъдат разграничени от Божието призвание. Джон Александър Дауи е останал в историята като самозванец и все пак той е бил призован от Бог гений. Дори отклонил се в своята грешка, той пророкувал идването на радиото и телевизията в нашето поколение.

      Имал е провали, но от влиянието му са се родили много велики хора на Бог. Служението му ни е дало Джон Дж. Лейк, великия апостол на Южна Африка; Ф. Ф. Босуърт и неговия брат Б. Б. Босуърт, чиито живот и служение са родили големия надденоминационен колеж „Христос за нациите" в Далас, Тексас; Реймънд Т. Ричи, неуморим изцеляващ, евангелизатор и Чарлз Паръм, „Бащата на Петдесятница", чието Библейско училище в Топека, Канзас ни въведе в още едно движение на Духа. Много други имаха големи радиопрограми и мощни мисионерски служения. Без съмнение Дауи е успял да направи Библията жива за милиони хора. Той бил инструмент, използван от Бог да възстанови ключовете към божественото изцеление и откровението за покаянието на едно хладно и апатично поколение. Ако има поука от провала в неговия живот, то тя гласи: Никога не се отклонявай от онова, което Бог ти е заповядал да извършиш на земята. Без значение на колко си години, твоето поколение не е преминало, докато не напуснеш земята и не отидеш на небето. Така че, ако Бог ти е заповядал да изпълниш някакво поръчение, направи го свой първи приоритет, докато си жив.
Край на 1-ва част

 




Гласувай:
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: rozasaronova888
Категория: Други
Прочетен: 1693830
Постинги: 3893
Коментари: 97
Гласове: 1005
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031