Всеки човек слага първо доброто вино, а по-долното след като

се понапият. Ти си задържал доброто вино досега! Йоан 2:10

Да си представим, че сте ангел. (За някои от вас може да е трудно, но все пак опитайте!)

Вие сте ангел от времето преди Месия. Бог все още не е слязъл на земята, но това скоро ще стане. Сега е ваш ред да извършите нещо. Удостоени сте с честта да изпълните специално поръчение. Това е шанс веднъж в цялата вечност. Помолени сте да участвате в специална комисия. Голяма чест, не мислите ли? Небесният екип със специално предназначение се оглавява от архангел Михаил.

- Да започнем с избора на първото чудо - започва той. - Първото чудо е от жизненоважно значение. Първият удар на изявяването. Първоначалното проявление. Трябва да се подбере внимателно.

- Трябва да е мощно - предлага някой.

- Неоспоримо!

- Незабравимо! - приглася трети.

- До тук значи сме съгласни - обобщава Михаил. - Първото чудо на Бога на земята трябва да е страхотен удар. Имате ли идеи?

Тогава заработва въображението на ангелите.

- Да съживи мъртъв човек...

- Или цяло гробище!

- Да, да се разчисти мястото...

- А какво ще кажете да се раздаде безплатен обяд на всички гладни?

- Много е лесно. Защо да не се премахнат всички болести по земята?

- Чудесно! Това ми харесва!

- Нека и аз да кажа - промълвявате. Останалите ангели се обръщат, за да ви погледнат. - Ами, ако се прочисти земята от всички злини? Искам да кажа, с един замах да изчезне цялото зло и да остане само доброто...

Групата мълчи.

- Не е зле - казва някой.

- Добра идея - добавя друг.

- Да се направи веднъж и завинаги - съгласява се архангел Михаил. - Решено! Първото чудо ще изличи злото по цялата земя!

Крилата зашумяват в одобрение, а вие се усмихвате гордо. (От тази идея може да излезе и повишение!)

- А сега да се заемем с второто чудо...

Звучи ви твърде пресилено? Може би, но разказът не е лишен от известна доза истина. Едната истина е, че Исус наистина има план. Това се вижда в някои от изразите, които използва.

“Моето време още не е дошло.” (Йоан 7:6)

“Дойде часът да се прослави Човешкият Син.” (Йоан 12:23)

“Времето Ми е близо.” (Матей 26:18)

“Дойде часът! Ето, Човешкият Син се предава в ръцете на грешниците.” (Марк 14:41)

“Исус вдигна очите Си към небето и рече: “Отче, настана часът...” (Йоан 17:1)

Погледнете тези изрази. “Моето време още не е дошло.” “Дойде часът.” “Времето Ми е близо.” “Настана часът.” За какво говорят всички те? За план. Те говорят за определен ред на събитията. Животът на Месия е планиран. За комисия се съмнявам, но мисия със сигурност има. В малкия ми сценарий има и още едно зрънце истина. В служението на Христос има не само план, но и първо чудо. Кое? Сюжетът е дори прекалено прост. Исус и учениците Му са на сватба. Домакинът свършва виното. Всички магазини са затворени, така че по настояване на майка Си Исус превръща шест делви с вода в шест делви с вино.

Това е. Това е първият удар. Доста незначителен, не мислите ли? Определено няма ефекта на съживяването на мъртвец или на изправянето на сакат. Или може би има? Навярно в него има повече, отколкото си мислим. Вижте, в дните на Христос сватбата не е маловажно събитие. Обикновено започвала в синагогата с церемония по залез слънце. После хората излизали от храма и минавали в дълго, осветено шествие през града, което лъкатушело по градските улици сред вечерния здрач. Така младоженците преминавали покрай възможно най-много къщи, за да може всеки добре да ги види. След шествието обаче те не заминавали на меден месец. Меденият месец им се поднасял. Те отивали вкъщи на празненство. Няколко дни с подаръци, поздравления, ядене и - познайте! - пиене на вино. На храната и виното се гледало много сериозно. Домакинът почитал гостите си, като поддържал чиниите им пълни, а чашите - преливащи. Ако свършел храната или виното, това се считало за обида на гостите.

Гостоприемството по време на сватба било свещено задължение. Обществените порядки имали такава тежест, че ако не се съблюдават, обидената страна можела дори да заведе дело! “Без вино - казвали равините - няма радост.” Виното било решаващ фактор не за напиването, което се смятало за позор, а за това, което означавало. Наличието на вино говорело, че денят е специален и че всички присъстващи са специални гости. Отсъствието на вино пък означавало доста неловко положение. Мария, майката на Исус, е една от първите, които забелязват, че виното свършва. Тя отива при сина си и изтъква проблема. “Нямат вино.” Какво отговаря Исус? “Какво има между тебе и Мене, жено? Часът Ми още не е дошъл.” (4 ст.) Ето пак същите думи. Часът Ми. Исус има някакъв план. За първото Му чудо има определено място и време. И то не е тук. Някъде тук ангелската комисия по чудесата на Месия колективно въздъхва с облекчение.

- У-ух, помислих, че ще го направи!

- И аз. Представяте ли си да започне служението Си, като превръща вода във вино?

Точно така, Исус каза “не”. Придържаме се към плана... Исус знае плана. Отначало изглежда, че ще се ръководи от него. Но когато чува молбата на майка Си и вижда лицата на гостите на сватбеното угощение, размисля. Важността на плана бавно се измества от загрижеността Му за хората. Хората са много по-важни от графика. И Той променя плана, за да посрещне нуждата на няколко приятели. Небесната програма се изменя, за да не бъдат злепоставени неколцина приятели. Встъпителното чудо е мотивирано не от трагедия, глад или нравствено падение, а от загриженост за приятелите, изпаднали в затруднение. Е, ако сте ангел от Комисията по Месиански чудеса, това няма да ви хареса. Този ход от страна на Исус не ви радва особено. Всичко е погрешно. Погрешно е времето. Погрешно е мястото. Погрешно е и чудото. “Хайде, Исусе. Спомни си плана - настоявате. - Спомни си стратегията! Това не е начинът, по който планирахме всичко.” Не, ако сте ангел от комисията, това няма да ви хареса. Но ако сте човек, който някога е изпадал в затруднение, много ще ви хареса. Защо? Защото от чудото става ясно, че важното за вас е важно и за Бога. Сигурно си мислите, че това е така само когато става дума за големи неща. Когато се отнася за значителни трудности като смърт, болест, грях или бедствие, знаете, че Бог се грижи. Ами дребните работи? Ами вечно недоволният шеф, спуканата гума, или изгубеното куче? Какво да кажем за счупените чинии, изпуснатите влакове, зъбобола или изтрития твърд диск? Дали това е от значение за Бога? Все пак Той има цяла вселена, която да управлява. Планети, които да поддържа в равновесие. Президенти и царе, които да контролира. Войни, за които да се тревожи. Глад, който да задоволява. Кой съм аз да Го занимавам с нокътя на крака ми, който расте навътре?

Радвам се, че попитахте. Нека ви кажа какви сте вие. Всъщност, нека провъзглася кои сте.

Вие сте наследници на Бога и сънаследници с Христос (Римл. 8:17). Ви сте вечни като ангелите (Лука 20:36). Вие имате венец, който е нетленен (І Кор. 9:25). Вие сте свято свещенство (І Пет. 2:5), ценно притежание (Изх. 19:5). Вие сте избрани преди сътворението на света (Еф. 1:4). Вие сте създадени “за похвала, за именитост и за слава, и за да сте люде свети на господа” (Втор. 26:19).

Но повече от всичко казано - по-важен от всякакво название - е простият факт, че сте Божие дете. “Вижте каква любов ни е дал Отец - да се наречем Божии деца; а такива и сме.” (І Йоан 3:1, ВЕРЕН). Мой любим израз! “А такива и сме!” Ние наистина сме Негови деца! Сякаш Йоан е знаел, че някои ще поклатят глави и ще кажат: “Не, не и аз. Може би Майка Тереза. Сигурно и Били Греъм. Но не и аз.” Ако се чувствате по подобен начин, знайте, че Йоан е прибавил изречението специално за вас. “А такива и сме.” Затова, когато нещо е важно за вас, то е важно и за Бога. Ако сте родители, ще ме разберете.

Представете си, че забелязвате инфектирана рана на ръката на петгодишния си син. Питате какво е станало и той ви отговаря, че му е влязла треска. Кога се е случило? И той казва: “миналата седмица”! Питате защо не ви е казал досега и той отговаря: “Не исках да те притеснявам. Знам, че си имаш много работа - да се грижиш за вкъщи и така нататък, и не исках да ти преча...” - Да ми пречиш?! Да ми пречиш! Аз съм ти баща! А ти си мое дете! Моята работа е да ти помагам. Когато теб те боли, и мен ме боли.

Имам на видеокасета чудесен пример за това. На едно тържество моята осемгодишна дъщеря Джена трябваше да пее соло. Съгласих се да остана вкъщи с другите две дъщери при условие, че жена ми запише изпълнението. Когато се прибраха вкъщи, имаха много да разказват и много да показват. Джена забравила думите на песента. Когато застанала на сцената пред многобройната публика, всичко се изпарило от главата й. Понеже Деналин записвала момента, можах да видя кризисния момент през нейния поглед, през погледа на майката. Вижда се как Деналин започва да се изнервя в мига, в който Джена започва да забравя, видеокамерата затреперва. “Няма нищо, няма нищо” - уверява гласът на Деналин. Запява, за да помогне на Джена да си спомни. Но вече е прекалено късно. Джена проплаква “Съжалявам”, избухва в сълзи и се обръща да излезе. В този момент мама хвърля камерата и изтичва след нея. Камерата е записала пода и гласа на Деналин: “Ела тук, миличка!” Защо Деналин постъпва така? Защо захвърля всичко и изтичва след дъщеря си? (Междувременно Джена се съвзема. Деналин изтрива сълзите й. Двете изрепетирват думите на песента. Макар и със закъснение, Джена я изпява и получава бурни аплодисменти.) Защо Деналин си прави целия този труд? Какво толкова? Нима наистина едно излагане означава толкова много? И без мен знаете отговора. За едно осемгодишно момиче това е решаващо. И тъй като е важно за Джена, то е важно и за мама. И тъй като сте Божие дете, ако нещо е важно за вас, то е важно и за Бога. Защо Исус превръща водата във вино? За да впечатли множеството? Не, те дори не разбират, че го е направил. За да привлече вниманието на настойника на угощението? Не, той решава, че младоженецът е този, който е проявил щедрост. Тогава защо? Какви са мотивите за първото Му чудо? Неговите приятели са объркани. Това, което ги притеснява, притеснява и Него. Ако детето страда, страда и бащата. Така че вървете! Кажете на Бога какво ви боли. Поговорете с Него. Той няма да ви отпрати. Няма да ви помисли за глупаци. “Защото нямаме такъв първосвещеник, който да не може да ни съчувства в нашите слабости, а имаме Един, който е бил във всичко изкушен по същия начин като нас, но пак е без грях. Затова нека пристъпваме с дръзновение към престола на благодатта!” (Евреи 4:15-16, курсивът мой). Дали Бог го е грижа за дребните неща в нашия живот? Добре е вече да го повярвате.

Ако нещо е важно за вас, то е важно и за Него.