Пастор Симеон Попов

Практични правила за пълна вътрешна промяна.

„Преобразявайте се чрез обновяването на ума си, за да познаете от опит що е божията воля – това, което е добро, благоугодно Нему и съвършено.“ (Римл. 12:2; Римл. 12:1-5; Евр. 10:16)

Най-важната, решителна стъпка, която правим в живота си, е когато предадем себе си на Бога, защото тогава поставяме Бога, а не себе си в центъра. В Псалом 119:59 четем: размислих върху пътищата си и обърнах нозете си към Твоите свидетелства. Първата стъпка на това обръщение е покаянието (метанойа), с други думи, обновяване, промяна, „обръщане“ на ума, на мисълта. Тогава започваме да гледаме на живота от нов ъгъл на зрение и да даваме на нещата друга стойност. Правим преоценка на стойностите. Добрите неща поставяме на първо място, а негодните изхвърляме. Ние високо ценим нашето „Аз“ като нещо скъпо и ценно, което сме готови да браним с всички сили, но в следния момент съзнаваме, че то е извор на зло. Настъпила е промяна на мисълта. Ние сме се гневили и сме считали, че сме имали пълно право да се гневим, но в следния миг осъзнаваме колко пакостен и разрушителен е гневът. Настъпила е промяна – обновяването на ума.

Покаянието затваря една врата, а отваря друга – вратата на вечния живот.

В Матея 6:22-23, Господ Исус казва: Окото е светило на тялото. И тъй, ако окото ти е здраво, цялото ти тяло ще бъде осветено. Но ако окото ти е болнаво, то цялото ти тяло ще бъде помрачено. Прочее, ако светлината в тебе е тъмнина, то колко голяма ще е тъмнината!

Окото е нашият възглед за живота, ъгълът на зрение, от който гледаме на нещата. Ако „окото“ е самолюбиво, егоистично, ако гледаме на нещата с оглед на собствените си интереси, тогава сме в мрак.

При покаянието настъпва, от една страна, промяна в ума и мисълта. Ние не сме вече егоцентрични. Център за нас е Бог. Затова гледаме на живота от Божия гледна точка. Този нов център осветлява живота ни и цялата ни същност.

Някой казал на една млада Християнка: „Изглеждаш така, сякаш си глътнала електрическа крушка.“ Окото на тази жена било така светло, защото център за нея бил Бог. Цялата ѝ личност, както и дома ѝ, били изпълнени със светлина.

Голямо значение имат мислите, които ни занимават. Размислих, казва псалмопевецът. Някой е казал: „Каквито са мислите в сърцето, такъв е човек. Ти може да не си такъв за какъвто се считаш, но ти си такъв, каквито са мислите ти.“ Ако имаш положителни мисли, ти си положителен човек. Ако имаш отрицателни, нездрави мисли, ти си негативна, нездрава личност. Нека прегледаме обективно мислите, които ни занимават и думите, които употребяваме, и да ги очистим от всичко отрицателно, нездраво и негативно, заменяйки ги с здрави и положителни.

Един инжинер, който заемал ръководна длъжност, обичал да се справя с колебливи и неуравновесени хора, свикнали да казват „не мога“, „страхувам се“, „много е трудно за мене“, „не се чувствам добре“, „много съм болен“, „няма да издържа“ и пр. Той ги карал вместо „не“ да повторят по 25 пъти „да“, „мога“, „ще издържа“, „добре съм“ и пр.

Болезнените мисли правят човека болен. Винаги когато казваш „не“, ти излизаш от потока на творческия живот и навлизаш в потока на отрицанието, на упадъка, на смъртта. И както не би могъл а живееш, ако отказваш да приемеш храна, така не можеш духовно да живееш с отрицателни мисли. Мислите ти трябва да бъдат положителни, творчески (Пс. 139:23). Лягай си вечер с мисълта за Бога (Фил. 4:8-9; 2 Кор. 1:19-20). Чрез вяра в Христа ние смме в съгласие с творческите Божии планове, които действат в нас и чрез нас. Мислите оказват влияние върху нашето физическо състояние. Естествено, ние не можем да отстраним всяко зло и всяка болест, като мислим само за доброто и положителното. Има болести от органическо естество. На тях не можем да окажем влияние посредством мисълта си. При все това духът има неизразимо влияние върху тялото и здравословното му състояние.

В Дан. 7:28 четем: Когато за мен Даниил, размишленията ми ме смущават много и изгледът на лицето ми се измени, но запазих това в сърцето си. Дан. 8:27: Тогава аз Даниил премрях и боледувах няколко дни. После станах и вършех царските работи. Вълнувах се за видението, защото никой не го разбираше.

Дан. 10:17: Понеже веднага не остана никаква сила в мене, а и дишане не остана в мене. Даниил, който беше образец на физическо здраве, беше съвсем разтроен физически поради мислите си. Човек може с мисълта си да си докара болест или да се избави от болест.

Един лекар казал: „Ако някой си мисли, че е болен, а всъщност не е, тогава той действително е много болен.“ Самовнушение ли е това? Без съмнение! Човек винаги си самовнушава нещо: победа или поражение, здраве или болест. Защо да не си внушаваме нещо конструктивно, вместо нещо деструктивно? Нещо, което вътрешно ни укрепва, вместо нещо, което ни руши? Друг лекар казва: „Ако внушиш на органите си, че са здрави, те ще се зачервят от радост и гордост, и това зачервяване ще изпрати здравословна кръв по цялото ти тяло. Но ако им внушиш, че са болни, те ще побледнеят от страх и останалите без кръв органи ще се разболеят поради липса на кръв.“

Ето няколко правила за излизане от отрицателното, мрачно душевно състояние и за създаване на положително, жизнерадостно вътрешно разположение.

• Разгледай, с помоща на Божието Слово (Евр. 4:12) обективно и искрено живота си и се постарай да установиш какво е „окото“ ти! От каква точка гледаш на живота? Със страх ли си изпълнен или с вяра?
• Ако твоето становище е отрицателно, предостави го на Бога. Не си казвай, че не можеш да се бориш с него. Това само ще те направи нервен. Помоли Бога, Той да поеме житейската борба, но с твоето съгласие и твоето съдействие!
• Приеми помощта на Божието Слово, на положителните Божии източници. Одобрявай това, което Бог одобрява!
• Прекарвай достатъчно време в молитва! „Тихите минути“ са време на приемане!
• Прегледай словестният си багаж и отстрани от него всички отрицателни, нехубави думи.
• Ако в мисълта ти се появят отново отрицателни думи, отстрани ги и им забрани всякакъв достъп.
• Употребявай положителни, животворни, пълноценни думи. Служи си с тях в себе си, пред приятелите и близките си, докато станат радостен навик.

Търси здравото и положителното, и ще видиш, че постепенно ще започнеш да го откриваш навсякъде. Защото Творецът-Бог е все още творчески деятелен.

Според Римл. 12: 2, най-важното при обновяването на ума е да познаем от опит що е Божията воля, това, което е добро, благоугодно Нему и съвършено. Има един важен фактор в душевния ни живот и той е подсъзнанието. Може ли подсъзнанието да бъде промено, обновено? Един психолог казва: „Нашата истинска мисъл и ѕ от душевната ни дейност се извършва дълбоко в подсъзнанието и идва на повърхността в момент на активна дейност.“ Щом това е вярно, то ако се опитаме да поставим в ред само съзнателната част на нашия душевен живот, а пренебрегнем подсъзнанието, ще уредим само ј от нашия душевен проблем. Християнската вяра обхваща целия живот, а животът включва и подсъзнанието, и то главно него.

Известният лекар Д-р Чарлз Майо, направил изложение пред едно медицинско общество, в което изтъкнал, че 75% от действията на човека се контролират от подсъзнанието, а само 25% - от съзнателната мисъл. Каквото и да е отношението, факт е, че в нашата природа има една огромна доминираща сила. И щом Метерлинг твърди, че „това, което виждаме върти света“, то сигурно е вярно, че това, което е в подсъзнанието ни, ни направлява към добро или към зло. Конфликтът, който често съществува между съзнанието и подсъзнанието, създава у нас вътрешно недоволство, страдания и вътрешна капитулация. Един психолог твърди, че много се събуждат сутрин уморени поради конфликти в подсъзнанието по време на сън.

Никой не е описал психологията на подсъзнанието, както Исус в Матея 23:27: Горко вам, книжници и фарисеи лицемери! Защото приличате на варосани гробници, които отвън се виждат хубави,но отвътре са пълни с мъртвешки кости и всякаква нечистота. В този стих са описани несъзнателните страсти и подтиснати влечения.

В Римл. 7:18-20, Апостол Павел говори за вътрешните конфликти: Желание за добро имам, но не и сила да го върша. Защото не върша доброто, което желая, но злото, което не желая, него върша. Но, ако върша това, което не желая, то не го върша аз, а грехът, който живее в мен. Обаче в Римл. 8:2 има вече не подтискане на вътрешни влечения и страсти, а освобождение чрез животворящия Дух в Христа. Защото законът на животворящият Дух ме освободи в Христа Исуса от закона на греха и на смъртта. Когато позволим на Святият Дух да ни изпълни, Той очиства и урежда целият ни вътрешен живот, както съзнанието, така и подсъзнанието. Нещо повече. той ни изпълва с неизразимото съзнание за Своето присъствие, изпълва ни с чудна радост, която облагородява и пречиства всяка земна радост.

В Матея 12:35 Господ Исус говори за доброто съкровище. Добрият човек от доброто съкровище изважда добри неща. Всяко наше добро дело, всяка добра мисъл, всяка добра постъпка се превръщат в съставна част на това вътрешно „добро съкровище“ и изграждат вътрешния ни живот. Това „добро съкровище“, скрито в подсъзнанието, ни прави склонни към доброто и ние ставаме добри по навик, несъзнателно. Много хора са се обръщали към Христа с ума си, но не и с чувствата си. Те все още са изпълнени със страх, омраза, самосъжаление, ревност, конфликти, скърби. Техните чувства все още не са пречистени и съгласувани с Христовите изисквания. За това, те не са пълноценни Християни. Чувствата са тласкаща сила и ако тя тика човека в погрешна посока или в противоположно напрваление, личността не е цялостна, а раздвоена. Трудно е да се отделят мислите от чувствата, защото всяка мисъл е свързана с почти неделимо от нея чувство. „Желанието е майка на мисълта.“ Можем да кажем, че мислим с чувствата си; мисълта ни търси основания, за да оправдае нашите чувства. За да бъде мисълта чиста, трябва и чувствата да се пречистят. Лошите чувства спъват правилната мисъл. Ясно е, следователно, колко огромно значение имат чувствата ни. Лекарите твърдят, че в 85% от хората, които страдат от главоболие в тила, болките се дължат на някаква нервна възбуда. Обикновено човек приписва всичко на нервите и казва: „Нервите ми са разбити.“ Всъщност, нервите в своята структура са в пълен ред. Те са проводници, те отвеждат по-нататък това, което се изпраща по тях, добро или лошо. Личността, която стои зад тези проводници, определя какви известия ще се изпращат по тях. Ако тези известия възбуждат страх или омраза, ако са негативни,естествено резултта ще бъде отрицателен. Да се приписва вината на нервите е все едно да обвиняваме телеграфните жици, когато получим тревожна телеграма. Злото е там, че ние самите ставаме такива, каквито известия изпращаме по нервите си.

Дай ми да зная пътя, по който трябва да ходя ... Научи ме да изпълнявам волята Ти, защото Ти Си мой Бог (Псалом 143:8, 10)

Следва продължение

Гр. Шумен

Пастор Симеон Попов