1. Отхвърли от ума си предхристиянското, фаталистично твърдение, че Кривото не може да се изправи (Еклис. 1:15). Ти можеш да сториш това с Божията помощ и с Неговата благодат. Бог иска да изправиш кривото у себе си. Ако и ти желаеш същото ще има резултат.
2. Не се старай сам да се справиш с лошите си чувства. Не е достатъчно само да искаш да ги отстраниш.
3. Не защитавай лошите си, недостойни чувства, нито отричай, че ги имаш. Това само ще ги отведе в подсъзнанието, дето ще вършат опустошителната си дейност.
4. Предай ги на Бога! Тогава те няма да бъдат в твоята ръка, а в ръката на Бога. Помоли Го, Той да ги вземе! Това озмачава, че ти действително желаеш да се освободиш от тях.
5. След като си предал чувствата си на Бога, прекрати борбата и се отпусни! Бъди готов да приемеш Божията благодат, чрез която тези чувства ще бъдат победени и пречистени. Не се страхувай вече от тях! Твоите обновени чувства ще те отведат към възвишени цели.
6. Сега култивирай противоположните им чувства! Ако си изпитвал страх, култивирай вяра. Ако си питаел омраза, култивирай любов към всекиго и към всичко. Ако чувствата ти са били отрицателни, дай място на положителното.
До сега разглеждахме чувствата, изобщо. Сега ще се спрем накратко и поотделно на всяко от тях. На първо място е страхът.
Преди всичко трябва особено да се наблегне на факта, че страхът може да бъде конструктивно чувство. Страхът предпазва от вредни неща и влияния. Той нуди шофьора или колоездача да кара по-далеч от пропастта. Той внушава на хирурга да не реже на здраво място. Майката – да не дава вредна храна на детето си. Почтеният човек – да не нарушава моралния закон. Ако нямаше такъв здрав страх, човечеството би се погубило физически, морално и духовно. Този страх е дар от Бога, дар, който ни помага да казваме „не“ на някои неща, и „да“ на други. Страхът е предпазно Божие средство. Но и той, както почти всичко друго, може да се отклони от правилния път и да се превърне в едно от най-опустошителните чувства. Тогава той превръща живота в хаос и развалина.
Сродна на страха е грижата. Тя е складиран хронически страх. Може дори да се окаже по-пакостна от страха, защото без да се проявява остро, може да вирее в подсъзнанието като хроническо напрегнато състояние. Целият вътрешен живот е в напрежение. А това води към различни болести. В притчата за сеяча Господ Исус изброява три неща, като главна причина за неполодоносен живот: светските грижи, примамката на богатството и пожеланията за други работи заглушават Словото и То става безплодно (Марко 4:19). На първо място Той поставя грижите. Те ще задушат не само Словото, но и самият човек. Ние се грижим: първо – преди да дойдат трудностите; второ – когато дойдат и трето – когато преминат. Скритият страх господства над всичките ни постъпки много повече, отколкото сме готови да признаем. Той е вътрешната атмосфера, в която живеем. Ние се страхуваме от живота, от това, което ще дойде, защото не се чувстваме годни да се справим с него. Ако обаче сме вътрешно укрепнали, за да можем да се справим с изискванията на момента, тогава нашият страх ще отпадне, както окапват изсъхналите листа на дърветата след възкачващият се животворен сок. Някои хора научават рано изкуството да побеждават страха, а други – никога. Мнозина извършват бавно самоубийство чрез грижи за неща, които съществуват само във въобръжението им.
Как да се освободим от страха и грижите?
1. Прегледай грижите и страховете си, и отдели действителните от въображаемите. Изолирай въображаемите, които се дължат на опасенията, че би могло да се случи това или онова, или кой знае какво. Ще видиш, че те съставляват 75% от всичките ти страхове. Въображението ти преминава през мостове, през които в действителност ти никога няма да минеш. То среща евентуалности, които никога няма да настъпят. Ти се изтощаваш като си въобразяваш, че водиш борба, която никога няма да водиш. Ти умираш сто пъти във въображението си. Бориш се с вятърни мелници (Пс. 34:6,7). Мартин Лутър написал на Мелангтон: „Аз съм враг на грижите, които съсипват сърцето. Защо трябва да правим Бога лъжец, като не вярваме в Неговите думи и чудни обещания, щом Той иска да не се страхуваме и всичките си грижи да възложим на Него? Щом Той е на кормилото, защо да се грижим?“
2. Погледни право в лицето това, от което се страхуваш! Да предположим, че те чака най-лошото. Тогава какво? Един лекар казва: „Дългогодишните ми наблюдения установяват, че хората, главно по-възрастните, които вероятно са болни от неизлечима болест, не се страхуват така, както предполагаме. Често пъти те гледат филосовски на нещата. Мнозина казват, че са взели вече своят дял от живота и че биха се порадвали, ако можеха да поживеят по-дълго, но щом няма такава възможност, са готови да се оттеглят. Често съм чувал хора да казват, че камък е паднал от сърцето им, когато са узнали истината за злата си участ.“ Човек може да понесе почти всичко, когато знае всичко. Несигурността е тази, която съсипва.
3. Предай страха си в Божиите ръце и гледай към Бога с вяра и упование, че Той ще ти даде благодат да победиш страха. Тогава вниманието ти е концентрирано в Бога, а не в тебе и страхът ти (Мат. 10:26-28). Целият Нов Завет от начало до край ни предлага освобождение от страха. Йосифе, сине, Давидов, не бой се (Мат. 1:20); Не бой се Захари (Лука 1:13); Не бой се, Марийо (Лука 1:30); Да му служат без страх (Лука 1:74); и те се уплашиха много ... но ангелът им рече: Не бойте се (Лука 2:9,10); Не бой се малко стадо (Лука 12:32); Не бой се, Аз Съм Първият и Последният ... (Откр. 1:17)
Когато не гледаме на страха си, а отправим поглед към Бога, вярата ще заеме мястото на страха. Докато погледът на ходещия по развълнуваното езеро Петър беше отправен към Исуса, той можеше да върви по водата, но щом погледна към себе си и видя вятъра, вълните и собственото си безсилие, започна да потъва.
Прочутият психиатър В. Садлер разказва, че веднъж жена му Лена го запитала колко ще продължи лечението на една млада жена, изпаднала в състояние на депресия и страх. „Приблизително една година“ – отговорил той. Не след дълго обаче лекарят видял пациентката си здрава и щастлива. Изненадан, той я запитал, каква е тази промяна, настъпила у нея. „Госпожа Лена ме научи да се моля.“, отговорила тя. Молитвата я отклонила от страха и от самта нея, и я обърнала към Бога и Неговата помощ. Вярата е антисептично средство за душата.
„Страхът похлопа на вратата. Вярата отвори и ето, нямаше никой.“
4. След като си предал всичките си страхове на Бога, пристъпи към тях. Емерсон казва: „Започни това, от което се боиш, и страхът ти ще изчезне. Ако се боие от вода – влез в нея. Ако се страхуваш от някой човек, иди при него и започни приятелски разговор. Ако се страхуваш да станеш и да говориш, стани и почти да говориш. Моисей не беше красноречив, но щом започна, държа реч колкото цялата Книга Второзаконие.“
5. Посрещни деня такъв, какъвто е. Посрещни само днешния ден. Неговите трудове и грижи ти можеш да понесеш. Но не ги увеличавай! Някой казал, че най-доброто на бъдещето е, че не идва наведнъж, ами ден след ден. За това Господ Исус казва в Матея 6:34: Не се безпокойте за утре, защото утрешния ден ще се погрижи за себе си. Доста е на деня злото, което му се намери.
Някой с право е казал, че никой човек не е бил съкрушен от товара само на един ден. Ако към този товар се прибави и товарът на следващия ден, тогава той става по-тежък, отколкото човек може да носи.
Хора със спокоен дух не се объркват, нито се плашат. Те продължават своя път, без да се смущават – и в радост, и в скърби – със своя обикновен темп, така, както часовникът върви равномерно и сред силната буря.
Ще постигнем успех тогава когато се освободим от грижата за успех или неуспех и се стремин всеки момент да се съобразяваме и изпълняваме най-висшите си задължения. Защото не е важен моят успех или неуспех, важното е да бъда верен на това, което Бог е определил за мое най-голямо добро. Едмунд Ван Кук пише: „Мъчнотиите тежат един тон или един грам, или колкото ти ги направиш. Не е от значение дали са те достигнали, а как си ги понесъл.“
Страхът е мащабът, мярката на отдалечеността на човека от Бога. Бог се грижи за нас. Когато представим нашите грижи Нему, Той ни носи заедно с товара ни. Следователно, страхът може да ни повлече надолу или да ни издигне нагоре. Ако се оставим на страха, той ще ни отвлече надолу и ще ни направи безпомощни. Но ако предадем страха си на Бога, Той ще ни отведе нагоре и ще ни въоръжи, защото всеки страх, който сме победили, се превръща в упование. Страха става наш слуга – той е в услуга на вярата ни. Разрушителното се превръща в градивно. Всички неща, дори и страхът, служат на тези, които служат на Бога. Християнинът се бои да не би да изгуби или опетни най-скъпото в сърцето си и този страх го води напред, и го издига нагоре.
Следва продължение
Пастор Симеон Попов
Гр. Шумен
