Който върши Божията воля, той Ми

е брат и сестра, и майка. Марк 3:35

- Обрисувайте ми словесно някой ваш роднина, който истински ви досажда.

Зададох въпроса на неколцина приятели, с които седяхме около масата на обяд. Всички реагираха с изрази от рода: “Какво, за Бога, искаш да кажеш?"

Поясних.

- Постоянно срещам хора, които не могат да се справят с човек от своето семейство. Или тъщата им е вещица, или чичото е негодник, или пък баща им се отнася към тях така, сякаш изобщо не са се раждали.

Този път слабите закимаха разбиращо. Получи се контакт. И описанията започнаха.

- Бих го сравнил - взе думата един от масата - с паразит на врата ми. Жена ми има брат, който изобщо не работи и винаги очаква да му даваме пари.

- Кактус в копринени дрехи - каза друг. - Майка ми. Изглежда чудесна. Всички мислят, че е най-добрата, но опитай да се приближиш до нея и ще видиш, че е бодлива, суха и... Жадна за Живот.

- Мраморна колона - бе сравнението, с което трети описа своя леля. - С достойна и благородна осанка, но високомерна и студена.

- Катранена кукла от приказката за заека Брър - добави някой. Всички освен мен разбраха сравнението. Аз не си спомнях приказката за заека Брър. Помолих за кратката й версия. Лисокът Уили изиграл номер на заека Брър. Той направил кукла от катран и я оставил встрани от пътя. Когато заекът видял катраненото бебе, си помислил, че е живо и спрял да се запознае. Разговорът бил едностранен. Мълчанието на катраненото бебе обезпокоило заека. Не можел да понася да стои до някого, без да общува с него. В своето недоволство той ударил бебето и залепнал за него. После пак ударил куклата с другата ръка и... познайте! - тя също залепнала.

- Това е и нашето положение с трудните роднини - обясни моят приятел, любител на притчите. - Залепени сме за някого, с който не можем да общуваме.

О, да, “залепени”! Те не са като съседите, от които можеш да се махнеш, или като работник, който можеш да уволниш. Те са от семейството. Можеш да избираш приятелите си, но не можеш да избираш... е, знаете кого. Навярно имате катранено бебе в живота си, някой, с когото не можете да разговаряте и от когото не можете да се отървете. Майка, която хленчи. Вуйчо, който сърба, или сестра, която парадира с фигурата си. Баща, който продължава да очаква, че ще си намерите истинска работа, или тъща, която се чуди защо дъщеря й се е омъжила за вас. Взаимоотношения, като с “катранената кукла”. Залепени, но далеч един от друг. Като в претъпкан асансьор. Заедно за кратко пътуване се напъхват случайни хора, които говорят възможно най-малко. Единствената разлика е, че когато слезете от асансьора вероятно никога няма да срещнете същите хора отново, а с досадните роднини не е така. Семейни събирания, Коледи, празници, сватби, погребения - те винаги ще са там. Вие - също, в опити да си проправите път през сложните въпроси. Защо животът става толкова роднински труден? Ако очакваме от някого да бъде чувствителен към нашите нужди, това са именно членовете на семейството. Когато страдаме физически, искаме семейството да откликне. Когато се борим емоционално, искаме семейството да знае. Но понякога те се държат така, сякаш не разбират. Понякога те се държат така, сякаш не ги е грижа.

В своята книга “Необичайни хора” Джойс Лендорф разказва за една трийсетгодишна жена, която разбрала, че трябва да си направи мастектомия (хирургично отстраняване на гърда, което се налага при сериозни съмнения за раково заболяване, б.пр.). Тя разговаряла рядко с майка си и сега не можела да се реши да й каже. Един ден по време на обяд тя разкрила положението.

- Майко, наскоро научих, че трябва да ми направят мастектомия.

Майката останала безмълвна. Дъщерята попитала дали е чула казаното. Майката кимнала, а след това спокойно сменила темата, като казала:

- Знаеш ли, сестра ти има страхотна рецепта за епчилади (вид мексиканско ястие, б.пр.) с пилешко.

Какво да правите, когато най-близките ви хора се държат на разстояние? Когато се разбирате чудесно с другите, но не и с някой роднина? Дали Исус говори това? Има ли пример, където Той внася спокойствие в болезнени семейни отношения? Да, има. Собственото Му семейство. Може да ви изненада фактът, че Исус има трудно семейство. Може да ви учуди, че Исус изобщо има семейство! Навярно не знаете, че Исус има братя и сестри. Точно така. Като цитира критиците от родния град на Исус, Марк пише: “Тоя не е ли дърводелецът, син на Мария и брат на Яков и Йосиф, на Юда и Симон? И сестрите Му не са ли тука между нас?" (Марк 6:3) Може да ви изненада фактът, че Неговото семейство съвсем не е съвършено. Така е. Ако семейството ви не ви оценява, не се отчайвайте, Исус също не е бил оценяван. “Никой пророк не е без почит, освен в своята родина, и между своите сродници, и в своя си дом." (Марк 6:4) Питам се какво ли иска да каже Марк с последните пет думи. Исус отива в синагогата, където е помолен да говори. Хората се гордеят, че момчето от родния им град напредва - докато не чуват думите Му. Той говори за Себе Си като за Месия. Описва се като този, който изпълнява пророчеството.

Как реагират? “Това не е ли синът на Йосиф?” Разбирай: “Този не е никакъв Месия! Той е като всички нас! Той е момчето на водопроводчика от къщата по-надолу. Счетоводителят от третия етаж. Строителят, който излизаше със сестра ми. Бог не говори чрез познати хора!” В първия миг той е герой, а в следващия - еретик. Слушайте какво става по-нататък. “И като станаха, изкараха Го извън града и заведоха Го при стръмнината на хълма, на който градът им беше съграден, за да Го хвърлят долу. Но Той мина посред тях и си отиде." (Лука 4:24-30) Какъв отвратителен момент!

Виждаме как приятелите от квартала се опитват да Го убият. Но по-отвратителното е другото, което не виждаме. Забележете какво липсва в този стих. Кои думи би трябвало да присъстват, а ги няма. “Заведоха Го при стръмнината на хълма, но братята на Исус дойдоха и се застъпиха за Него.”

Иска ни се да прочетем подобно нещо, но не можем, защото не е записано. Това не се случва. Когато Исус изпада в беда, Неговите братя ги няма наоколо. Не винаги е така. Има и време, когато те говорят. Има и време, когато са заедно с Него пред хората. Но не защото се гордеят, а защото се срамуват от Него. “А своите Му... излязоха, за да Го хванат, защото казваха, че не бил на Себе Си." (Марк З:21) Сродниците на Исус Го смятат за луд. Те не се гордеят с Него. Те са притеснени!

“Здравата се е отнесъл, мамо. Трябва да чуеш какво говорят хората за него.”

“Казват, че нещо е смахнат.”

“Да, един човек ме попита няма ли да направим нещо.”

“Добре, че татко не е тук, за да види какво върши Исус."

Нараняващи думи, произнесени от най-близките. Ето още: “Тогава Му рекоха братята Му: Замини оттук и иди в Юдея, за да видят и Твоите ученици делата, що вършиш. Защото никой не върши нещо скришом, когато сам иска да бъде известен. Ако вършиш тия дела, покажи вече и на света.” Защото нито братята Му вярваха в Него.” Йоан 7:3-5, СИ         

Каква ирония има в тези думи! Преливат от подигравка. Как е могъл Исус да ги понася? Как можеш да вярваш в себе си, когато тези, които най-добре те познават, не вярват? Как да напредваш, когато семейството ти те дърпа назад? Как да постъпиш, когато близките ти имат различни планове?

Исус ни дава някои отговори. Струва си да се отбележи, че Той не се опитва да контролира поведението на Своето семейство, нито пък допуска тяхното поведение да Го манипулира. Не настоява да се съгласят с Него. Не се сърди, когато Го наскърбяват. Не си поставя за цел да им угоди. Всеки от нас мечтае семейството му да е като семейство Уолтън. Очаква роднините му да са най-скъпите приятели. Исус няма подобни очаквания. Погледнете как определя своето семейство: “Който върши Божията воля, той Ми е брат, и сестра, и майка.” (Марк 3:35) Когато братята Му не споделят Неговите убеждения, Исус не се опитва да упражнява натиск. Той съзнава, че духовното Му семейство може да Му даде онова, което физическото не може. Ако сам Исус не може да застави Своето семейство да приеме Неговите убеждения, какво ви кара да мислите, че вие ще успеете да заставите вашето?

Ние не сме в състояние да контролираме отношението на семейството си. Когато става дума за поведението на други хора спрямо нас, ръцете ни са вързани. Трябва да изоставим наивните очаквания, че ако постъпваме правилно, хората ще се отнасят добре с нас. Истината е, че те могат да го правят, но могат и да не го правят. Не можем да контролираме тяхното отношение към нас. Ако баща ви е недосетлив, дори и да сте най-добрата дъщеря на света, той може никога да не ви го каже. Ако леля ви не харесва вашата професия, дори и десет пъти да смените работата си, тя може никога да не остане доволна. Ако сестра ви постоянно ви натяква за нещата, които вие имате, а тя няма, дори да й дадете всичко, тя може да продължи да мърмори. Докато си мислите, че можете да контролирате поведението на хората спрямо вас, вие сте обречени да робувате на техните мнения. Ако смятате, че ще можете да повлияете на решенията им, които не са положителни, тогава чия е вината? Ваша. Тази игра е с нечестни правила и фатален край. Исус не я започна, не я започвайте и вие. Не знаем дали Йосиф одобрява служението на своя син Исус, но знаем, че Бог го одобрява: “Този е възлюбеният Ми Син, в когото е Моето благоволение." (Мат. 3:17)

Не мога да ви уверя, че някога вашето семейство ще ви даде благословията, към която се стремите, но знам, че Бог ще го направи. Оставете Бог да ви даде това, което не получавате от семейството си. Ако вашият земен баща не ви одобрява, тогава оставете Небесния да заеме неговото място. Как? Като приемете с чувствата си Бог за свой баща. Виждате ли, едно нещо е да Го приемете за Господ, друго - да Го признаете за Спасител, и съвсем друго - да Го възприемете изцяло като Баща. Да признаете, че Бог е Господ, означава да се съгласите, че Той е суверен и най-висш в цялата вселена. Да Го приемете за Спасител е да приемете Неговия дар - спасението, извоювано на кръста. Да Го считате за свой Баща е още една крачка напред. В идеалния случай бащата е онзи, който се грижи за вас и ви закриля. Бог прави именно това. Той се грижи за вас (Мат. 6:25-34). Предпазил ви е от зло (Пс. 139:5). Осиновил ви е (Еф. 1:5). И вие е дал името Си (І Йоан 3:1) Бог е доказал, че е верен баща. Сега зависи от нас да бъдем доверчиви деца. Позволете на Бога да ви даде това, което семейството ви не може. Нека изпълни празнотата, оставена от другите. За одобрение и насърчение разчитайте на Него. Погледнете думите на Павел: “Ти си Божие дете, и поради това Бог ще ти даде благословението, което е обещал.” (Гал. 4:7, преводът мой) Одобрението на вашето семейство е желателно, но не и необходимо за вашето щастие. А и не винаги е възможно. Исус не позволява на напрегнатите отношения със семейството Му да засенчат призива на Бога. И заради това настоящата глава има щастлив край. Какво става със семейството на Исус?

Можем да проследим златната нишка, вплетена в Деяния на апостолите. “Тогава те се върнаха в Йерусалим от хълма, наречен Елеонски... Всички тия единодушно бяха в постоянна молитва (и моление) с някои жени и Мария, майката на Исус, и с братята Му.” (Деян. 1:12, 14, курсивът мой) Каква промяна!

Онези, които са Му се присмивали, сега Му се покланят. Тези, които са Го съжалявали, сега Му се молят. Какво щеше да стане, ако Исус се бе отказал от тях? Или още по-лошо, ако бе задушил семейството Си с настояването да се променят? Но Той не го прави. Дава им свобода, време и благодат. И те се променят. В каква степен? Един от братята става апостол (Гал. 1:19), а другите - мисионери (I Кор. 9:5). Така че не губете кураж. Бог и днес променя семействата. Днешната катранена кукла може да стане най-добрият ви приятел утре.