Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
19.09.2013 20:58 - ПЪРВИЯТ ХРИСТИЯНИН НА АФРИКАНСКИЯТ КОНТИНЕНТ
Автор: rozasaronova888 Категория: Други   
Прочетен: 699 Коментари: 0 Гласове:
0



  ПЪРВИЯТ ХРИСТИЯНИН НА АФРИКАНСКИЯТ КОНТИНЕНТ

Ако вярваш с цялото си сърце ... а той в отговор каза: Вярвам, че Исус Христос е Божият Син. (Деян. 8:37)

Тази вечер Словото ни говори за черния континент – за Африка. Днес там има милиони Християни. Езическите религии се разпадат, езичниците стават или Християни, или мохамедани , а някои приемат будизма.

Тази вечер чухме историята на първия Християнин от африканския континент. Името му не ни се казва, но е много трогателно как този човек търсел истината и действително успял да я намери, защото, който търси намира, който иска – получава, а на този, който хлопа ще му се отвори. Тук много ясно проличава всичко това. На нас ни е представено едно високопоставено лице. Държавата Етиопия или Абисиния е много стара. Тя е съществувала повече от 1000 години, може би 1500 години, преди Христа. Нейната династия започва от Саавската царица и е царувала до преди няколко десетилетия. Пред нас стои финансовия министър на Етиопската царица Кандакия. Той е този, който борави с огромни суми пари. Едно време секретар-бирниците били най-умните, най-хитрите хора. Не можело случаен човек да работи с пари, с финанси и сметките му да излизат години наред точно. Този човек явно бил много умен, за да му бъдат поверени финансиите на тогавашната голяма Етиопска държава. Имал е власт. Радвал се на почит. Издавал е заповеди. Движел се е по върховете на държавата, обаче  търсел нещо повече от това, което  имал. Той е бил човек с голяма власт и влияние, много пари, много уважение, но не се е бил добрал до свободата, която само Христос може да даде. Той приличал на птичка в златен кафез. Подът е от слонова кост. Всичко е най-изящно и хубаво, но не бихме искали да живеем в златна клетна. Аз бих желал да ходя бос, както и правя, но да съм свободен. Свободата е нещо много мило и сладко. Но истински свободен е само онзи, който е получил свободата си от Бога. В света няма свобода. Там има окови. Там има робство – робството на греха. И този велможа или финансов министър решава да търси това, което няма. Чувства, че нещо му липсва. Един лекар, може би един от най-известните лекари в България – голям хирург, стои до леглото на една пациентка. Вижда на нейната масичка Библия. „Това Библията ли е?“ „Да, Библията.“ „Знаете ли какво?“, казва той. „Аз съм лекар. Имам голяма клиентела. Имам щастлив брак в живота, но чувствам, че нещо ми липсва.“ „Господин докторе, това ви липсва – нямате Бога.“ „Предполагам, че е това.“

Велможата на етиопската царица Кандакия решава да потърси „нещото“. Не само че е почувствал в себе си един недостатък, но и реши да го премахне. Как? Той чул, че има нова религия. Там се покланяли на един невидим Бог,Който не бил нещо локално или местно, но управлявал цялата земя. „О, аз ще отида да видя и намеря този Бог. Може би ще получа онова от Него, което ми липсва.“ И той тръгнал от Етиопия за Ерусалим. Това не било лесно. По онова време нямало нито самолети, нито влакове, нито удобни автобуси. Не, той тръгнал със своята двуколка, без пружини ... представете си само как тръскала тя по неравния път. Изминава 2500 км в голямата горещина. Естествено, придружават го войници, за да го охраняват. Това обаче не облекчава неговото пътуване. Прави го само по-сигурно, но не и по-комфортно. Колко ли време е пътувал под палещото слънце? Направете сметката вие – изминавал е едва 50-60 км на ден с колесницата си. Отива в Ерусалим. Защо? За да се поклони на Бога; за да присъства на богослужението. Колко богослужения? Едно, две, три ... десет ... след което трябва да се върне обратно в Етиопия. Колко  е ценял нуждите на своята душа, за да предприеме такова дълго и изморително пътуване, само, за да отиде в Божия дом, да чуе и приеме нещо за душата си. Има хора, които не ценят душата си и са жестоки към нея. Оставят я без храна; не задоволяват нейните нужди. Познавах една жена. Това се случи преди 60-70 години. Мъжът ѝ се парализира. Лежеше напълно неподвижен на леглото си. Какво направи тя? Настани го в мазето да лежи на слама. Всеки ден тя пускаше  с едно въже малко храна и вода. „Да прави каквото си ще.“ И така, съседът умря в тези неописуеми условия. Много хора нехаят за душата си. Оставят я да линее. Не се грижат за нея.

Този веломожа не е такъв. Той тръгва и отива в Ерусалим. Не можал обаче да срещне Християни. По онова време Савел ги гонел и преследвал, и те се били изпокрили в миши дупки или просто се били разпръснали из околните места. Финансовия министър принесъл жертва, дал съществена сума пари в храма, но не могъл да направи нищо повече.Успял да си купи една книга – Книгата на пророк Исая. Библията се състои от 66 книги и книгата на Исая е една от тях. Колко сме богати ние днес, защото притежаваме пълното Божие Слово. Колко ли е бил щастлив този човек, държейки в ръцете си една единствена книга от Библията. Започва да я чете. Тръгва обратно към Етиопия и по пътя чете. В това време Бог, Който знае нуждите на човека и Който знае как да ги задоволява, казва на Своя слуга дякон Филип: „Филипе, иди там в пустинята, в тази съвсем безлюдна пуста местност. Иди там.“ „Господи, какво да правя там? Там няма хора. Тук имам благословена работа. Много търсят и вярват в Бога чрез това, което им казвам. Защо ме пращаш там?“ Но дякон Филип отишъл и докато се чуди какво да прави, гледа – минава тази колесница, всъщност цяло шевствие. Духът му казва: „Приближи се до колесницата.“ Филип се приближава и чува как велможата чете на глас. Той не само иска да надникне, но и добре да разбере съдържанието на това, което чете. Чете той 53та глава от книгата на пророк Исая и изведнъж дякон Филип му задава въпрос (аз бих казал един дързък въпрос): „А като четеш разбираш ли?“ Ако аз бях на мястото на велможата щях да кажа: „А си налягай парцалите, акъл от прост човек не искам. Аз съм велможа, финансов министър съм, повече зная от тебе и повече разбирам.“ Но министъра отговаря: „Е, как ще разбера като няма кой да ми обясни.“ Вижда, че дякон Филип знае. По очите му, по лицето на този човек той разбира, че знае. Спира и го моли: „Качи се при мен.“ Сядат двамата един до друг – двама богаташи. Единият – с пълна кесия с пари, богат с власт, убажение и почит. А другият – богат с Бога, богат с благата вест за спасението на човешките души. Двама богаташи седят един до друг.

Скъпи братя и сестри, какво чудно допълнение, какво радостно общение между двамата! И тогава: „Филип отвори устата си.“ Като че ли един извор на благодат бликва от неговите уста. Божията истина облива неговия слушател и той чува и си казва: „Ах, това е истината!“ Думите на истината действат като благодатен мехлем на неговата зажадняла за истината душа. Колкото повече Филип говори и му благовестява за Исус, за Неговите чудеса, за смъртта Му, за възкресението и сласението Му – спасение чрез Исуса Христа, за което входната врата е и кръщението, толкова по-ненаситен става и велможата. Той приема всичко със смирение. Филип разбира защо е дошъл в тази пустиня. Велможата също осъзнава защо е имал това вътрешно подбуждане да предприеме далечното, мъчително и рискувано пътуване. И като продължиха по пътя стигнаха до вода. Дали е било блато или някоя рекичка не ни се казва, но когато велможата видял водата казал: „Ето вода, какво ми пречи да се кръстя? Има ли нещо, което да ми пречи?“ Филип му казва: „Ако вярваш.“ Единствената пречка е неверието, но ако вярваш с цялото си сърце – можеш! Той видя тази възможност и веднага я използва.

Това, което ще ви разкажа сега се случило в Китай. Преди няколко години на един кръстопът един беден селянин връзвал цървулите си когато към него се приближава друг и го запитва: „Моля ти се, познаваш ли Исус Христос? Можеш ли да ми кажеш нещо за Него?“ Онзи се обърнал и казал: „Защо ми задаваш такъв въпрос? Кой ти каза, че аз познавам Исуса Христа?“ Питащият му отговорил: „Слушай, аз съм недоволен от идолите, на които служих до сега и започнах да викам: „Боже, ако Те има, кажи ми какво да направя?“ Тогава чух глас, който ми каза: „Утре по това време иди на този кръстопът. Там ще видиш един селянин, който си връзва цървулите. Той ще ти каже.“ Така дойдох при теб.“ И ето тогава нашият скромен пастор отворил устата си както Филип и излял благата вест на своя непознат събеседник. Бог е същият, както по времето на дякон Филип, така и днес. Той свидетелства за Себе Си, дава доказателства за Своето присъствие.

Когато бях в Германия, видях една великолепна, старинна чешма. С чудесни склуптури, статуи и от всички тях бликаше вода като фонтан. Един негър стои пред тази огромна чешма, гледа и се усмихва. Един германец се приближи към него и го пита: „Какво впечатление оставя в теб тази чешма?“ „Аз се чудя – казва негърът – чудя се, че толкова много вода блика от нея, а никой не пие. О, ако тази чешма е при нас, огромни множества ще се стичат да пият, но няма толкова вода при нас.“ Скъпи братя и сестри, Бог дава и на нас изобилие от живата вода, но има ли желаещи да пият, има ли желаещи да се грижат за своята безсмъртна душа и да пият от водата на вечния живот? Какво ни липсва?

Един пътешевственик разказва: „Видях как един орел се издигна над земята и със своите мощни криле полетя нависоко във въздуха. Но изведнъж полета му стана неуверен. Той се наклони, преобърна се във въздуха и падна мъртъв на земята. Отидох да видя какво се беше случило. Една невестулка му беше прегризала сърцето. Той я хванал, но не успял да я убие. Тя го убила.“ Има „невестулки“, които прегризват сърцето на човека – грехът, желанието за вършене на зло, желанието за световна слава и желанието да се отдалечаваме от Божият тесен път. Тези неща прегризват сърцето на човека и той пада духовно мъртъв на земята. Какво ни липсва?

След като получи водното кръщение велможата се върна радостен в отечеството си, а Божият Дух отведе Филип на друго място. Каква беше тази радост? Тази радост беше отражение на небесната радост, която правеше ангелите на небето да ликуват, понеже още един грешникнамери спасение чрез вяра в Исуса Христа! Този велможа беше началника – първият Християнин, който основа Копската църква и тя съществува и днес в Етиопия и в Южен Египет – църквата на коптите.

Мили братко и сестро, имаш ли спасителната вяра в себе си? Имаш ли я? Никога ли не те напада съмнение? Има ли нещо, което те смущава?

Аз познавам един младеж, който редовно ходи в църква – пее, моли се и проповедника му е дал задача да обучава в основните християнски истини на вярата други млади хора, които идват на църква. Един ден този младеж споделя с пастора: „Аз обучавам други, но нека ви призная: понякога се съмнявам. Чувствам, че вярата ми не е твърда. Колебая се.“ „За теб Исус не умря ли на кръста?“, запитал го проповедника. Той се сепнал. „Наистина! Сега вече нищо не може да  разклати моята вяра. Паднаха люспите от духовните ми очи. Аз виждам Исус в Неговото величие, в Неговата безкрайна любов. Той умря за мен на кръста. Той всичко направи за мен и аз съм готов всичко да сторя за Него.“

Колебаеш ли се? Нямаш ли тази радост, която имаше етиопския сановник на път за дома?

Погледни към Голгота, към Христовия кръст, където беше разпнат Божия Син за и за моите  грехове. Това ще ти даде не само желязна кръв в духовния живот, но и тази радост, че си спасен, че си Божие чадо и никой вече не може да отнеме това от теб!

Слава на Неговото име! Амин.

Благодарим Ти, Спасителю благи, че имаме Теб, че ние сме Твои, че Ти Си наш. Благодарим Ти, че пътя на спасението е открит пред всеки един от нас. Ние можем по примера на този министър, на този велможа със смирение да приемем онази вест: „Господ Исус Христос беше прикован на кръста за нашите грехове, за нашите престъпления.“ Тази чудна стара повест, която се носи по цялото земно кълбо вече близо две хилядолетия да бъде в основата и на нашия живот, на нашата радост и на нашето решение да бъдем Твои. Молим Ти се, посети всяко едно сърце и влей тази непреходна радост и непоклатима вяра.“ Амин.

Шумен

22.07.1984 г.

Пастор Симеон Попов

 




Гласувай:
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: rozasaronova888
Категория: Други
Прочетен: 1683948
Постинги: 3883
Коментари: 97
Гласове: 1005
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031