МАЛКИЯТ ДЪРВЕН КРЪСТ

Християнин съм от няколко месеца и имам съвсем ясна представа за духовната битка, която се води около мен. За моето спасение беше платена висока цена и вече съм воин в Божията армия. В нашият свят, преди да връчат на войника пушка и да му дадaт граната в ръка, той трябва да бъде обучен. Един от основните принципи при обучението и тренинга на новобранеца е да се изградят физическата и психическата му сила и издържливост. Буквално армията му казва: „Войнико, ние ще ти дадем най-страхотното оръжие и най-надежната бронежилетка, които парите могат да купят. Но първо трябва да се уверим, че си достатъчно добре подготвен, че си здрав физически и психически, за да изпълниш поставената ти задача, използвайки това, което ще ти дадем, за да приключиш мисията успешно.”

Ако армията наеме някой слабак, който едва може да се държи на краката си, дори и да му дадат най-съвременното и мощно оръжие, той просто ще го гледа безпомощно и ще бъде един абсолютно некадърен войн, който ще бъде много лесно победен в схватка. Оръжието ще му тежи и ще го затруднява. Той няма да притежава сила и издръжливост, и ще се провали в изпълнението на мисията си. Аз горещо вярвам, че Бог екипира всеки един вярващ с пълно бойно снаражение, с което ни изпраща в битка, но първо ние трябва да бъдем обучени и подготвени.

Както всяка една армия, армията на Сатана също има своите военни експерти, целящи да подкопаят и разклатят основите на Божията върховна власт и сила. Тези тъмни сили се опитаха да се опълчат срещу мен, тъй като бях млад Християнин и все още не осъзнавах напълно позициите си в Христа. Поглеждайки назад в миналото, аз разбирам, че са имали стратегия, която е целяла да ограби мира ми и всичко, което бях научил до този момент в духовното пътешевствие, което бях поел. Единствената им и най-коварна цел беше да изтръгнат това, което Бог беше посял в сърцето на един новоповярвал чрез Святият Си Дух и да възстановят загубените си територии. Тези зли сили на мрака, знаеха, че ако изопачат и извъртят Божието Слово, те щяха да затруднят и възпрепятстват посланието на Благата Вест. Що се отнася лично до мен, това значеше по-малък духовен опит, който щеше да принесе много малко плод и щеше да бъде само бегла сянка на всичко, което можеше да постигна. Втората цел, която дявола и демоните му имаха беше на всяка цена да безпокоят ума ми и да тревожат съзнанието ми, което и продължи няколко месеца. Еврейската дума за „безпокоя” и „тревожа” означава „да всявам страх, да вселявам ужас, да плаша.” В моя случай това си беше чисто объркване и смущение на ума. Страхът е субективно състояние на ума, така че всяка отделна личност ще се сблъска с различни предупредителни симптоми, основани на личните им преживявания и механизма им ... начина им за справяне в различни ситуации. Аз определено бях потиснат, не можех да спя, изпитвах страх, обливаше ме пот, треперех, чувствах постоянна умора и изтощение. Обземаше ме чувство на самота, несигурност, отчаяние и тъга.

Имах един малък дървен кръст, който се побираше в дланта на ръката ми. Носех го винаги със себе си. Той беше моята духовна патерица. Намирах утеха в него. Понякога през него промушвах връзка за обувка и го носех окачен на врата си. Този малък дървен кръст ми беше подарен от Майка Е. – намесничката в Англиканската църква Св. Мария, която месеци преди това ми беше помогнала. Посред нощ, когато бях обезпокояван и се събуждах от ужасните кошмари, треперейки от страх, аз здраво стисках в ръка кръста и той ми донасяше успокоение. Той беше моя опора всеки ден. Повечето нощи в съзнанието ми нахлуваха преднамерени образи, чиито влияние и въздействие усещах във физическото си тяло. Със сигурност знаех, че се намирам в присъствието на злото. Чувствах една сила, едно напрежение около главата си. Сякаш някой се опитваше да я смачка докато бях в това състояние наподобяващо сън. Аз обаче бях буден и напълно осъзнавах, че злото ме обграждаше отвсякъде. Най-лесният начин, по който мога да обясня тези духовни атаки е като ги сравня с видео клип. Сякаш бях главният герой в клипа, преживяващ неописуем ужас, който докарваше до безумие. Някои така-наречени специалисти биха описали състоянието ми като форма на посттравматично стресово разстройство. Тъй като веднъж бяха извършили физическо нападение над мен, аз вече бях преживял това посттравматично стресово разстройство и мога да кажа, че сегашното ми състояние с нищо не можеше да се сравни със стреса. То беше реално, а не някакъв епизод, който си спомняш и изживяваш отново и отново, както е при посттравмаричното разстройство. Всеки път извиквах към Исуса за помощ, за да ме измъкне от това зло, кошмарно присъствие и всеки път Той го правеше. В своето послание до Коринтяните Апостол Павел ни казва, че умът е главното място, на което се води битката (2 Кор. 10:3-5): „Защото, ако и да живеем в плът, по плът не воюваме. Защото оръжията, с които воюваме, не са плътски, но пред Бога са силни за събаряне крепости. Понеже събаряме помисли и всичко, което се издига високо против познанието на Бога, и пленяваме всеки разум да се покорява на Христа.”

Спомням си доста от тези епизоди. Трябваше да се изправя лице в лице и да конфронтирам всички демони от миналото си и един по един да ги победя. За съжаление аз не осъзнах, че се нуждаех от Божиите сила и благодат, а не от собствените си сили. Аз не потърсих помощта и водителството на Бога, което опира пак до гордостта, разбира се.

Веднъж, се почувствах така сякаш тялото ми се носеше и едно много слабо усещане премина през тялото ми. Изведнъж ме връхлетя неописуем страх и целият настръхнах. Телесната ми температура започна да се променя и пот започна да се лее от мен. Осъзнах, че се намирам на арена, наподобаваща арените в древния Рим, на които са се били гладиаторите и, че съм обграден от три огромни, опасни и застрашителни зли духа. В това състояние на полу-сън  полу-реалност аз се бях изправил лице в лице с тези три духовни същества от армията на Сатана, от които се страхувам ужасно много.

Омразата, ненавистта и отвращението, които питаеха към хората са отвъд всяка човешка представа. Те очевидно използваха огромният си размер, за да ме сплашат още повече, защото знаеха, че се страхувам от тях. Изпитвах смразяващ, унищожителен страх, в който те намираха едно болно, извратено удоволствие. Демоните искаха да ме прекършат и унищожат на всяка цена и страха беше тяхното най-силно оръжие. Техният гняв и яда, който ги разяждаше не могат да се обяснят; в тях нямаше милост и състрадание; те не изпитваха нищо друго освен омраза към мен. Студенината и отвръщението, които ме заливаха са отвъд всяко човешко схващане и разбиране. Спомням си, че призовах името на Исус. То беше единственото ефикасно оръжие, с което разполагах под ръка.

В ума ми се водеше истинска духовна битка, но всеки път когато призовавах името на Исус демоните се разтреперваха. Спомням си как израженията на лицата им се променяха. Знаех с всяка частица от тялото си, с ума си и душата си, че мразеха Исус толкова много, колкото мразеха и мен самият. Не им харесваше факта, че използвах Божието име. Искаха да си мисля, че изричайки Го, То нямаше да ми помогне. Но всеки път когато го извиквах те започваха да треперят. С времето, аз се научих да уповавам все повече на името на Исус, което призовавах в битките, водещи се в тялото ми и ума ми. Ще обобщя на кратко: Духовната битка започва, когато призовем името на Исус, но тя няма да бъде завършена, докато Неговия характер не бъде изобразен в сърцата ни. Това беше един от уроците, които трябваше да науча.

През следващите няколко седмици аз разбрах, че Бог искаше да подаря дървеният кръст на една жена, която преживяваше истинска криза в живота си. Бог ми потвърди това няколко пъти, говорейки ми чрез сънища. Той ми говори и чрез други хора, с които пътищата ми се пресякоха. Не знаеше ли Бог колко много се осланям на този кръст? Не, Той знаеше, че кръста беше моята духовна патерица. Седмица след седмица  умолявах Господа да не го подарявам на тази жена, но Той настояваше. Най-накрая аз отстъпих и ѝ го дадох. Чух пастора да проповядва за един просяк, който бил изцелен. Отново се уверих, че Бог искаше да дам „патерицата” си на тази жена и да Му се доверя. Тя наистина оцени жеста ми и ми благодари. Знаех, че както този малък кръст беше донесъл утеха на мен, така щеше да донесе и на нея.

Но след като й подарих кръста, битките ми нощем станаха още по-ожесточени. Чак не можех да повярвам. Нещо аз ли не бях разбрал? Защо Бог ме наказваше? Мисли от рода нахлуваха в главата ми. Не намирах смисъл в това, което се случваше. Стигнах до там, че повече не можех да издържам. Бях физически и психически изтощен от битките, които водех нощно време. Извиках към Господа и Го попитах защо ме накара да подаря кръста и защо позволява на Сатана да ме атакува още по-безжалостно. Бях загубил „патерицата” си и физически нямаше на какво да се осланям. Бях напълно сломен, разплаках се и извиках към Господ, молейки Го за помощ. Бях на предела на силите си. Осъзнах, че разчитайки на собствените си сили, аз нямаше да мога да продължа напред. За първи път в живота си аз се предадох на някого напълно, 100% и този „някого” беше Самият Бог.

На секундата усетих как демоните се разбягаха. Сякаш хукнаха, за да спасят кожите си. Сиянието на Бога ги беше заслепило. Присъствието на Исус изпълни стаята. Той сякаш беше очаквал момента, в който искрено ще Го призова на помощ. Образно казано, до скоро бях вървял из долината на мрачната сянка, но вече бях излязъл от нея. Не видях Исус с физическите си очи, но знаех, че това е Той. Топлина и мир струяха от присъствието Му. Сякаш бях обгърнат с одеало, изтъкано от любов и топлина. Почувствах в духа си, как един кръст беше поставен в дланта ми. Тогава Бог ми каза, че мога да го споделя с всеки или да го задържа за себе си. От този момент винаги, когато стисна юмрук, аз усещам топлина на дланта си.

Исус дава славен авторитет на християните. Но наша отговорност е да поддържаме този авторитет чрез практикуване на вяра и духовно воюване.

• Ние сме под благодат (Рим.5:2: посредством Когото ние чрез вяра придобихме и достъп до тая благодат, в която стоим, и се радваме поради надеждата за Божията слава.)

• Ние стоим в Евангелието (1 Кор. 15:1: Още, братя, напомням ви благовестието, което ви проповядвах, което и приехте, в което и стоите )

• Ние устояваме в смелост и сила (1 Кор.16:13: Бдете, стойте твърдо във вярата, бъдете мъжествени, укрепявайте се.)

• Ние стоим твърди във вярата (2 Кор. 1:24: защото не господаруваме над вярата ви, но сме помощници на радостта ви; понеже, колкото за вярата, вие стоите твърди.)

• Ние стоим в свобода (Гал. 5:1: Стойте, прочее, твърдо в свободата, за която Христос ни освободи, и не се заплитайте отново в робско иго.)

• Ние стоим в християнско единство (Фил.1:27: Само се обхождайте достойно на Христовото благовестие, тъй щото, било че дойда и ви видя, или че не съм при вас, да чуя за вас, че стоите твърдо в един дух и се подвизавате единодушно за вярата на благовестието)

• Ние стоим в Господа (Фил. 4:1: Затова, възлюбени и многожелани мои братя, моя радост и мой венец, стойте така твърдо в Господа, възлюбени мои.)

• Би трябвало да устоим съвършени и завършени във волята на Бога (Кол. 4:12: ... да стоите съвършени и напълно уверени във всичко що е Божията воля.)

• Защото Бог ни е дал дух не на страх, а на сила, любов и себевладение. (2 Тим. 1:7)

•  Кол. 2:15 ни уверява, че Исус Христос обезоръжи началствата и властите на кръста. (и като ограби началствата и властите, изведе ги на показ явно, възтържествувайки над тях чрез Него.)