Започнах редовно да посещавам тази малка спиритуалистична църква. Първото ми впечатление от всички беше, че това са искрени, приятни хора. В себе си те имаха състрадание към наранените в нашата общност, а други пък ходеха из болниците, полагайки ръце на болните. По този начин те използваха своето призвание и дарби.

Хората посещаваха църквата ни по най-различни причини – любопитство или пък бяха поканени от някои от нашите членове; други тъгуваха по починали приятели и близки, а трети търсеха духовно изцеление.

Обаче един много интересен феномен постоянно се набиваше като трън в очите ми. Аз забелязах, че много отявлени, доказали себе си медиуми, страдаха от някакво физическо неразположение, недъг или немощ, които внасяха в ежедневието им болка и неудобства.

Най-често това бяха прояви на артрит в коленете, бедрата или гърба. Но доста чуден ми се виждаше факта, че в момента, в който те стъпеха на платформата, за да предадат посланията на духовния свят, тези медиуми бяха напълно освобождавани от физическите си болести или недъзи. Те вървяха по платформата съвсем сами без помощта на бастуни или патерици. Те се движеха по нея, танцуваха като първокласни балерини.

В Лука 13: 10-13 четем: „И една събота Той поучаваше в една от синагогите; и ето една жена, която имаше дух, който й беше причинявал немощи за осемнадесет години; тя беше сгърбена и не можеше никак да се изправи. А Исус, като я видя, повика я и рече й: Жено, освободена си от немощта си. И положи ръце на нея; и на часа тя се изправи и славеше Бога.”

Когато запитах някои от медиумите каква беше причината за тази невероятна промяна във физическото им здраве, когато стъпеха на платформата, те ми обясняваха, че се дължала на техните духове-водачи, които работели в и чрез тях. Те казаха, че духовните водачи довеждали хора от духовния свят в техните тела и така те чувствали починалите по-близки. Това благоприятствало за получаването на по-ясни послания. Също така медиумите успявали да демонстрират на присъстващите в аудиторията, че това е една „истинска” духовна среща с техните починали любими хора.

Самият аз, вярвайки в силата си на медиум, съм бил многократно лъган и заблуждаван от най-големият измамник, който някога света е познавал – Сатана – бащата на лъжите. Той използва няколко стратегии, за да ме заблуди.

Искам да подчертая, че ние сме тези, които позволяваме на Сатана да издига крепости в живота ни. Опитностите и нещата, които преживях аз ги наричах „реалност”, но те бяха основани на моите ограничени, заблудени мисли и предположения. Дявола определено използваше тези медиуми да носят на света посланията му; един свят, към който и аз нямах търпение да се присъединя.

Нямах никакво истинско познание за Сатана и неговите демони, за това приех ученията на медиумите за чиста монета. Както споменах по-горе те изглеждаха добри хора, въпреки, че между тях се усещаше определена йерархия и едно прекомерно раздуто его. „Превъзходство, но ... само на един” – така се наричаше играта, в която всички участвахме, и аз исках да бъда най-добрият сред най-добрите.

Изгарях от желание да се добера и до най-малкото късче познание, което щеше да доведе до по-нататъшното ми развитие и прогрес. Започнах да чета най-различни книги за това как да развия дара си ясновидство и силата си на медиум. На седмица прочитах по 2-3 книги. Някои от тях купувах; други вземах от библиотеката, а трети заемах от други медиуми или библиотеката към спиритуалистичната църква. Прекарвах доста време в компанията на медиумите и наблюдавах техният стил и прийоми, търсейки някой на когото да подражавам. Мак ми помагаше доста, но не можеше да ми даде това, което исках. Трябваше ми друг наставник, който притежаваше знание от по-голям мащаб. Всъщност, аз напреднах много бързо, развих и овладях много техники, които други се опитваха да усъвършенстват години наред, седейки в кръга. Сякаш бях на път да постигна нещо много бързо и лесно с помоща на висшите духовни същества. Развих техники за медитация и открих, че мога да излизам от тялото си. Не ме беше страх да го правя, защото имах тази опитност още от детските си години.

Спомням си, че веднъж, по време на един от сеансите, аз излязох от тялото си и се озовах в едно духовно измерение, което никога до тогава не бях виждал. Напълно осъзнавах и чувствах всичко, което ме заобикаляше. Пред мен се издигаше една огромна кристална планина, но и някак си ме заобикаляше от всички страни ... сякаш бях херметизиран в тази чудовищна гледка. Кристалът имаше син отенък.

Имаше нещо странно в това място; някаква мистична тайнственост, която така и не можах да разбера. Сякаш умът ми беше затворен за цялата истина. Когато споделих преживяването си с останалите, те ми казаха, че това било място на духовно изцеление, на едно по-висше ниво. Обясниха ми, че кристалите служели за лекуване и че внасяли баланс и уравновесение в живота на човека. Трябвало било да ида на това място преди да напредна в служението си; това било едно много специално и особено място, на което били водени много малко хора. Чувайки тези обяснения егото и гордостта ми започнаха да растат с всяка измината минута. Много ми харесаха думите на медиумите; обожавах да се чувствам специален и даровит.

Бях напреднал доста с медитацията и ставах все по-самонадеян, арогантен и самоуверен. Един ден докато медитирах аз видях как един светъл ангел се приближи към мен. Не можех да помръдна от неговото величествено ангелско присъствие: одеждите му се развяваха докато той се носеше към мен. Лъчи от светлина струяха от цялото му тяло. Беше толкова величествен и прекрасен! Почувствах се сякаш бях заек, заслепен от фаровете на автомобил. В този момент нещо ме удари по челото и аз разбрах, че съм получил белег ... знак, който беше невидим за очите на хората.

Отново споделих преживяването си с лидерите на спиритуалистичната църква, които ме увериха, че това бил белег или знак, че съм защитен и пазен когато съм извън физическото си тяло. Това било символ, който ми давал правото да преминавам в по-висши нива.

За тези от вас, които никога преди това не сте чели Библията, в нея има два стиха, които разкриват истината за описаните неща по-горе, случващи се с мен. Аз я осъзнах едва когато станах Християнин. „И не е чудно; защото сам сатана се преправя на светъл ангел; тъй че, не е голямо нещо, ако и неговите служители се преправят на служители на правдата. Но тяхната сетнина ще бъде според делата им.” (2 Кор. 11:14-15)

 „И принуждаваше всички, малки и големи, богати и сиромаси, свободни и роби, да им се тури белег на десницата или на челата им.” (Откр. 13:16)

Аз обаче се чувствах много добре и плодовете на труда ми започнаха да се проявяват. Определено с всеки изминал ден ставах по-арогантен и егоцентричен. Все още ходех на църква и вземах участие в сеансите, седейки в кръг с останалите. Няколко седмици след като аз станах член на църквата, към нас се присъедини и една нова двойка. Спомням си, че един ден ги запитах нещо свързано с Исус, тъй като те бяха спиритуалисти вече дълги години. Казах им, че според една от книгите, които бях чел Исус е бил велик изцелител. Язвителният отговор на мъжа ме обезпокои малко. С пренебрежение той каза, че Исус е бил „само един стар евреин”. Помислих си, че това беше един доста унизителен и неоснователен коментар. Бях доста шокиран от липсата на уважение към Исуса, но не можех да разбера защо.

Исус каза в Матей 24:11: „много лъжепророци ще се появят и ще заблудят мнозина.” А Апостол Павел добавя (2 Тим. 4:3): „Защото ще дойде време, когато няма да търпят здравото учение; но, понеже ги сърбят ушите, ще си натрупат учители по своите страсти.”

Сега като поглеждам на този изгубен и неспокоен свят с нови очи, аз съвсем ясно виждам, че единственото желание на Сатана е да покаже на хората „славата” на греха, но не и неговата клоака.

Ще се опитам да илюстрирам. Нека да вземем за пример бизнеса с алкохолните напитки. Тяхната рекламна и маркетингова стратегия е да покажат на хората, че всички, които употребяват определената напитка, винаги си прекарват страхотно, винаги са усмихнати и се наслаждават на живота. Търговците не показват тъмната страна на алкохола. Да сте видяли реклама, на която някой клечи до кенефа със забита глава в него, повръщайки след поредния запой; да сте видяли реклама, показваща как пиян съпруг бие жена си и децата си, или алкохолика, който профуква и последната си стотинка, за да се напие докато семейството му няма какво да яде? Сатана винаги избягва да разкрива истинската страна на греха. Ако хората можеха да видят истинските последици от греха, вместо бързите и лесни удоволствия, аз вярвам, че те никога не биха поели по неговия път. Както много други и аз се заблудих по сатанинската фалшива духовност и лъжи, и всички „облаги”, които те предлагат. Дявола обещаваше живот изпълнен с просветление и себеоткриване, но голата истина беше, че в живота ми нахлуха болка, скръб и лъжи. Някъде по това време позволих на трите духа-водачи да използват тялото ми. Вече бях свикнал да виждам и чувам разни неща, и да споделям дара си ясновидство с другите. Ето защо следващата стъпка ми се стори напълно логична и нормална, а именно да разреша доброволно и съзнателно на духовете да влязат в тялото ми и така да имам силата на медиума. Някои от вас може и да попитат как демона влиза в човешкото тяло. Много просто – чрез греха и тъмнината, които владеят човешкия живот. Аз бях навлязъл в един свят, изпълнен с тъмнина, мрак и заблуда. Бях отворил една духовна врата, която даде на всичката тъмнина свободен достъп до живота ми. Съвсем съзнателно и доброволно аз разреших на демоните да влязат в живота ми. Когато демоните започваха да говорят чрез мен аз забелязах, че гласът ми се променяше. Той започваше да звучи като гласа на умрелият, с когото аз си взаимодействах. Не след дълго осъзнах, че не само гласът ми се променяше, ами и чертите на лицето ми. Те се променяха и приемаха външният вид на този, който се изявяваше от духовният свят чрез мен. Никога не се усъмних, че това беше част от силата ми на медиум.

Глава 7 Изборът

Псалом 104:3: „Който устрояваш високите Си обиталища над водите, правиш облаците Своя колесница и вървиш с крилата на вятъра.”

Аз искрено вярвам, че един от най-големите дарове, които Бог даде на човека е дара на свободната воля или избора. Мисля, че Бог позволява на всеки индивид да го използва както си иска, дори и с цената да нараним някого или Самият Бог. Бог е перфектният джентълмен, образно казано, и Той никога няма да насили някой да Го обича или следва. Замислял съм се много пъти дали Бог не плаче когато вижда децата Си да вървят по пътя на самоунищожението. Той чака да заеме полагащото Му се по право, законно място на любящ, грижовен и състрадателен Баща в техния живот; Баща, Който толкова много обича света, че даде Своя Единороден Син да умре на кръста и който повярва в Него да не погине, но да наследи вечен живот.

Библията ни учи, че Бог е всемогъщ и вездесъщ, силен и знаещ всичко. Той познава сърцето, ума и характера на всеки един човек по земята без изключение. Той може да види какво се крие зад маската, която носим и знае в какви личности можем да се превърнем. Бог не притежава някаква си универсална поточна линия, на която се сглобяват човеците и се разпращат по направление из целия свят. Той създаде всеки един от нас като уникален индивид, специален и безценен в Неговите очи. Създавайки ни Той дава на всеки един от нас индивидуални способности, таланти и дарби. Библията казва, че Бог няма любимци, но Той използва някои от децата Си за по-различни и специфични цели.

Бях сам в къщи; спомням си, че беше типичен септемврийки ден, скоро след това, което се случи с кулите-близнаци в Ню Йорк. Небето беше чисто, нямаше облаци, а температурата беше доста приятна за това време от годината. Беше късното лято на 2001 година и аз медитирах по обичайният за мен начин. Без каквото и да е предупреждение аз изведнъж излязох от тялото си. Този път беше различно отколкото при предишните ми сеанси на медитация, защото аз нямах никакъв контрол върху ситуацията. Намирах се на земята, но в същото време и в едно духовно измерение непознато за мен. Все още си бях в къщи, но виждах един нов духовен свят, с който никога не бях очаквал, че ще се сблъскам. Предполагам, че Христофор Колумб се е чувствал по същият начин когато е открил Америка, взирайки се в този непознат нов свят изпълнен с необичайни гледки и звуци. Физическото ми сърце биеше до пръсване. Знаех, че все още някак си съм свързан с тялото си, но в същото време съм и извън него.

Бог ми беше позволил да надникна отвъд физическите ограничения на естествените ми очи. Виждах света чрез духовните си очи и това беше едно тотално ново преживяване за мен. Никога преди това не бях виждал и двете страни на монетата, нито пък бях изпитал резултата от действията си. Вярвам, че ми беше дадено да предвкуся какви щяха да бъдат последиците от греховете ми и непокорството ми към Бога. Този път не само, че не видях какво Сатана беше изфабрикувал и фалшифицирал, но пред мен се разкриха цели зачеркнати фрагменти от живота ми, картини и всичко останало. Аз успях да съзра как части от живота ми са били умело прикрити и замаскирани, за да не мога да осъзная истинският духовен климат, в който съм живял. Тези области от живота ми сега бяха изложени, открити и демаскирани. За първи път  в мен се появи едно разбиране за греха.

Бог не искаше повече да живея в заблуда; не желаеше в мен да остане погрешното впечатлие за всичко, което се случваше. Напълно осъзнавах и разбирах какъв беше залога. Трябваше да направя избора си – вече нямаше средно положение.

Усещах всичко. Всъщност моите сетива бяха изключително изострени; бяха засиленени по някакъв необясним начин. Погледнах нагоре към небето и видях един красив облак и на мига разбрах, че Бог, Който беше създал вселената беше зад този облак. Бях в присъствието на Всемогъщият Бог.

Погледнах надолу и можех да видя на хиляди метри под мен дявола. Сякаш гледах през един прозрачен под. Сатана не беше в Ада. Той свободно се движеше и работеше в духовното измерение. Той все още не беше заключен и окован.

Библията ни казва, че това е второто небе – мястото, което дяволът и неговите бунтовни ангели обитават. Добрите Божии ангели също работят на второто небе. Библията ни учи, че ще настъпи време когато дявола ще бъде изпратен в Геена, огненото езеро, което е крайната дестинация на всички зли ангели и човеци. Геена е и другото име на Ада. Моля да осъзнаете – Сатана е реален и води война, чиято цел е да заблуди целият свят.

Поглеждайки надолу аз разбрах, че това беше Сатана. Все още не мога да осъзная как така на мига ми стана ясно, че това бяха Бог и дявола. Но съвсем категорично мога да заявя, че всичко в душата, ума и тялото ми ми казваше, че аз бях в присъствието на доброто и злото. Нямаше грешка. Не можех да се върна назад. Маската беше свалена. Щеше да ми бъде предоставена възможността да направя избор. В миг дяволът ме грабна и ме заведе на Запад и Изток. Той ме взе и ми показа пирамидите в Египет. Физическите закони, които владеят нашия материален свят не действат в духовния. После изведнъж се озовах в Ню Йорк. Дяволът ми предложи всички богатства на този свят – щях да бъда известен, щях да пътувам до екзотични страни и да отсядам в 5 звездни хотели ... всичко, което човека можеше да си пожелае щеше да бъде на мое разположение.

Сатана ми предложи такава огромна слава, за която никой не е и сънувал. Това определено погали моето его. Щях да стана ясновидец със световноизвестно име и репутация, и да спечеля луди пари.

В Евангелието на Лука четем, че Исус също беше изкушаван от Сатана.

Лука 4:5-7: „Тогава като Го възведе [на една планина] на високо и Му показа всичките царства на вселената, в един миг време, дяволът Му рече: На Тебе ще дам всичката власт и слава на тия царства, (защото на мене е предадена, и аз я давам комуто ща), - и тъй, ако ми се поклониш, всичко ще бъде Твое.”

Единственото условие, което трябваше да приема беше да му продам душата си. Духът ми извика: „НЕ!” Нямаше да последвам дявола и да бъда част от плана му по никакъв начин!

Сатана изпадна в ярост; беше толкова раздразнен и ядосан, че почервеня от яд и сякаш огнени езици започнаха да излизат от тялото му. Пред собствените ми очи той се превърна в това неузнаваемо същество изпълнено с истинска, чиста омраза и зло. Ненавист и презрение струяха от всяка част на тялото му, а аз бях като закован на мястото си; не можех да помръдна от това присъствие – присъствие на неподправено, същинско зло и злонамереност, които той таеше в себе си към човечеството, и които не могат да бъдат описани с думи или обяснени. Леден страх проникна във всяка част от тялото, умът и душата ми. Усетих съвсем ясно, че някак си властта и контрола на Сатана над живота ми бяха силно разклатени и че той беше объркан и разстроен от отговора ми. Чувствах се като в капан ... заклещен в този непознат и странен духовен свят – свят, от който не знаех как да се измъкна. Още повече, бях изправен лице в лице с един паднал архангел, който беше твърдо решен да ме унищожи.

И тогава, съвсем неочаквано от облака прозвучаха думите: „ТОЙ КАЗА: „НЕ!” На момента се озовах във физическото си тяло с пълното съзнание, че никога повече няма да се върна към спиритуализма.