Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
18.08.2013 16:11 - Саду Сундар Синг - част 1-ва
Автор: rozasaronova888 Категория: Други   
Прочетен: 597 Коментари: 0 Гласове:
0



 Въведение Много хора днес изповядват вярата си в Спасителя, но малцина са, които имат живот подобен на Неговия. Един от тях е апостолът на Индия Саду Сундар Синг, който ежедневно рискува живота си заради благовестието, а с живота си показва характера на Христовата любов.  Родината на Сундар Синг - Индия, е страна с много древна и пъстра култура. Същевременно тя е страната с най-много на брой религиозни вярвания. Хората в Индия почитат над 33 милиона божества и над 200 милиона „свещени крави”. Най-разпространени са религиите на индуизма и исляма, които обхващат около 90% от населението на Индия.  Сундар е сикх по рождение. Основното поле на неговата работа е една страна, намираща се близо до земята на сикхите, потънала в най-голям духовен мрак - Тибет - една затворена будистка територия, в която почти никой мисионер дотогава не е успял да занесе лъч светлина за благата вест. Сикхите са народ с отделна религия, населяващ главно северния щат Пенджаб. Сикхската религия е смесица от индуизма и исляма. Сикхите вярват в един Бог и се противопоставят на идолопоклонството. Като белег на принадлежност към тяхната религия им е забранено да подстригват косите си. Тук идва и въпросът защо пред името му стои думата "саду”? Званието "саду" при индийците означава човек, който се отрича от всякакви земни блага и обрича целия си живот да работи за духовно просвещение. Саду носят оранжеви мантии и са обикновено имат задълбочени познания по духовни или религиозни въпроси. Сундар Синг става саду с ясната увереност, че оранжевата мантия ще му помогне по-лесно да стигне до сърцата и умовете на индийците, за да им предаде благата вест. Когато се посвещава като саду, той казва: "Не съм достоен да следвам стъпките на моя Господ, но също като Него аз не желая да имам дом и притежания на земята. Също като Него аз съм на пътя, и споделям страданията на моя народ. Храня се с тези, които ми предложат подслон, и говоря на хората за Божията любов."    Детство  Сундар се ражда на 3 септември 1889 г. в село Рампур, щата Патиала, Северна Индия. Неговият прадядо Сирдар Нат Синг е командир на военен отряд. Бащата на Сундар - Сирдар Шер Синг, е сикх, заможен земевладелец, и ревностен участник в политическите борби на народа си.  Сундар прекарва детството си в много добри условия. Всяка година при настъпването на горещините го завеждат недрата на прохладните Хималаи, обикновено в Симла. Майка му е изтънчена, даровита, с широк обзор и симпатична жена. Тя подържа дружески отношения с дами от Американската презвитерианска мисия и допуска мисионери да посещават дома й. От ранните си години Сундар е много привързан към нежната си майка. А тя често му говори: "Не бъди като братята си безгрижен и светски, търси душевен мир, обичай вярата и някой ден ще се посветиш, ще станеш саду." Нейните думи толкова впечатляват малкия Сундар, че той даже и не си представя друго бъдеще. Навсякъде придружава майка си, а тя не престава да го напътства към духовен живот. На 7 годишна възраст той научава наизуст индийската религиозна книга Бхагавад-гита.  Когато става на 14 години, той изгубва любимата си майка. Никой не знае подробности за тази загуба, но очите на Сундар винаги се овлажняват, когато си спомня за нея. От своята благочестива майка Сундар научава, че съществува душевен мир, който трябва усърдно да се търси, и когато човек го намери, получава едно богатство, за каквото душата може само да копнее. Малкото момче, което не веднъж благоговейно допира челото си до прага на храмовия вход и седи при нозете на посветени хиндуисти, започва усърдно да се стреми да намери този божествен дар.    В търсене на „шанти”  И така, в търсене на истината и душевния мир Сундар започва усилено да изучава откровението на сикхите, свещените книги на индуизма и корана. В тихото време на нощта, когато домашните му спят, Сундар бди над тези книги в задълбочено търсене. Постепенно той научава наизуст цели пасажи, но при все това, колкото повече знанието му се увеличава, толкова повече чувства една зееща празнота в сърцето си. Нито свещениците от храма, нито посветените саду, с които често се среща, нито майка му не успяват да му дадат мира, за който бленува. В самото негово село обаче има едно християнско училище, подържано от американска презвитерианска църква. Баща му го записва в това училище, без Сундар да знае нищо за Христос и за християнството. Тук всеки ден се изучва Библията и Сундар слуша неща, които събуждат в него най-дълбоко възмущение. Неговата сикхска кръв кипи от негодувание още от първия ден в училището, когато му казват да чете Библията. „Аз да чета Библията? Ние сме силни и нашата свещена книга е грант.” Но така или иначе трябва да се подчини на училищните наредби и си купува Новия Завет. Когато разбира, че учението на тази Книга обръща с главата на долу цялото съкровище на неговото детство, Сундар се ожесточава още повече. Както казва самия той, благоговеенето към майчината му вяра се е превърнало при него във фанатизъм. Скоро Сундар става преподавател на група момчета в училището, които явно презират християнството. Той открито скъсва листата на Новия Завет и ги изгаря в огъня. Отново и с по-голяма жар той се връща към свещените книги на своята вяра, този път с едно отвращение от Христа и с по-твърда решителност да намери мира, за който му е говорила неговата майка. Освен че разучава индийските религиозни системи и свещени книги, той започва да се занимава с йога под ръководството на един индийски саду. Скоро се научава да изпада в транс, който временно като че ли уталожва неговата жажда, но след като транса свършва, изпада в по-голямо отчаяние от преди.  Сундар напуска училището на мисионерите и се премества в едно държавно училище, отстоящо на три километра от дома му. Ала дългия всекидневен път под палещите лъчи на индийското слънце бързо се отразява на здравето му и става явно, че трябва да се върне в мисионерското училище, ако иска да завърши образованието си. Там той отново взима Новия завет в ръка и слуша всекидневен разбор на стихове от Библията. Това отново пробужда предишната му ненавист към християнството. Омразата му е толкова силна, че след като сянката на един християнин пада върху него, той се къпе цял час, за да измие „осквернението”.  Сундар говори за тоя период от живота си като за най-тежко изпитание, защото макар и да стига до самото дъно на родителската си религия, той все пак не чувства блажения мир, който индийците наричат „шанти”. Дълбоко вкоренената му омраза към християнството не го оставя спокойно да се взре в Библията и да я преоткрие като най-голямо съкровище и скъпоценен бисер.  До този момент Сундар върви по един мрачен за него път, разбирайки, че той води към още по-тъмна нощ. След като изучава ред по ред ученията на известните му религии, и като слуша за тях непосредствено от устата на мнозина религиозни водачи, той осъзнава, че в нито една от тях не ще намери истинския мир. В тихата Светая светих на собственото си сърце той най-сетне открива мисълта, че може би точно в омразната книга, която така жестоко отхвърля, ще се намери лек за болката му. Сундар отново взима Новия Завет в ръката си. Измъчен от отчаяние и дошъл до безизходно положение, попада на Исусовите думи: „Дойдете при мене всички, които се трудите и сте обременени, и Аз ще ви успокоя” (Мат. 11:28). Тези думи приковават вниманието му и като продължава да чете историята за чудния кръст, Христос пораства в неговите очи. От този момент той престава да влиза в спор с приятелите си християни. Понякога го забелязват тихо да беседва със своя учител - християнин. Това прави впечатление на всички и някой дори отива да каже на баща му, но той не обръща сериозно внимание, убеден, че детето му е добре наставено в сикхската религия от благочестивата си майка. И наистина, Сундар е пропит от тези вярвания.    Среща със Спасителя Благата вест започва да прониква в сърцето му, и като прочита по-нататък: „Бог толкова възлюби света, щото даде Своя единороден Син, за да не погине ни един, който вярва в Него, но да има вечен живот” (Йоан 3:16), той чувства един приятен шепот в измъченото си сърце. Обаче това все още е един твърде слаб глас в неговото сърце. Сундар все още не е намерил никъде мир, съмненията непрекъснато притискат сърцето му и не го оставят да се освободи и да намери покой. Той чувства, че на всяка цена трябва да сложи край на тези мъки. През тези трудни дни, в които душата му гори от мъка и желание да намери Бога, Сундар прави обет, че ако Бог му дари мир, той ще пожертва заради Него всички земни блага, които животът предлага.  Една сутрин той твърдо решава да намери желания мир преди разсъмване, независимо дали на този свят, или на другия. Известно му е, че в 5 часа всяка сутрин експресът от Лудиана минава покрай бащината му градина, и решава да се прости с този живот, а това е нещо, което според тамошните вярвания може да се прости на едно хиндуистко момче. Ето какво разказва Сундар: „Аз бях такъв отявлен противник на християнството, че не само говорех лошо за него и гонех мисионерите, но няколко пъти късах и горих Библията, защото бях убеден, че християнството е заблуждение, а индуизмът е правилната религия. Един ден, пред баща си, полях Библията с газ и я хвърлих да изгори в огъня. Той се опита да ме вразуми, но аз бях така заблуден, че не исках да го чуя и мислех, че принасям служба на Бога. Когато изгорих Библията ме нападна голямо безпокойство и се почувствах в много тежко положение. Три дена по-късно, като разбрах, че не мога да се успокоя с индуизма, реших да се самоубия, чувствайки, че е невъзможно да живея така. Събудих се много рано сутринта - в три часа след полунощ, и след като се изкъпах със студена вода, започнах да се моля така: „Ако има някакъв Бог, нека ми посочи пътя на спасението, защото иначе ще се самоубия, като се хвърля под влака.”  До четири и половина часа не получих никакъв отговор на молитвата. Тогава в стаята ми изведнъж се появи светлина, в която видях възлюбеното и славно лице на Исуса Христа, Който ми показваше прободените Си ръце. На тях ясно личаха следите от гвоздеите. Той ми каза: „Защо ме гониш? Виж, Аз на кръста дадох живота си за теб и за целия свят, за да ви спася.”  Като чух това, думите му като светкавица се врязаха в сърцето ми, и веднага се изпълних с радост, намерих се променен за цялата вечност. Въпреки, че Христос изчезна, след като ми говори така, мирът, който ми даде тогава, ще ме следва през целия ми живот. Това не беше въображение. Ако се беше явил Буда или Кришна, щеше да е въображение, защото аз на тях се покланях. Но да се яви самия Христос, когото аз тъй ненавиждах, това е същинско чудо и е едно ясно доказателство, че той е живият Христос. Нито може да се обясни преживяното със сън, защото никой не може да види сън след като се е къпал със студена вода, а и при това сънят не може да промени цял един живот. Това беше една велика действителност.” Със сърце, препълнено от радост, Сундар отива при баща си и му казва, че вече е християнин. Бащата не вярва, че говори сериозно, затова му се скарва и му казва да отиде в другата стая, да се успокои. От тази нощ нататък кръстът на Исуса става любимата тема на Сундар. Като че ли слуша Исус да му шепне: „Който люби баща или майка повече от Мене, не е достоен за Мене; и който люби син или дъщеря повече от Мене, не е достоен за Мене; и който не вземе кръста си и не върви след Мене, не е достоен за Мене.” (Мат. 10:37) Като вижда сълзите на бащиното си лице, сърцето на чувствителното момче се къса от мъка, но редом с всадената му любов към родители той има достатъчно сила за една по-възвишена любов, любовта на Онзи който го е призвал да Го следва и комуто той не може да откаже, който е дал живота си за него.    Отхвърлен от семейството  Когато става съвършено ясно, че Сундар е взел твърдо решение да следва Христа, домашните му правят нов опит да бъде отклонен и спечелен за бащината си вяра.  Един негов почтен чичо, собственик на несметни богатства, го завежда в подземието на къщата си. След като влизат вътре, чичото заключва вратата и на Сундар му минава през ума дали не е наближил последният му час. Като го завежда по-навътре, чичо му отваря едно скривалище, където пред очите им блясва богатство, каквото той не бил и сънувал - пачки с пари, много скъпоценни камъни и злато. Тогава чичо му го помолва „да не омърсява доброто име на фамилията” със своето християнство. Той снема шапката от главата си и я слага пред краката на младежа и като последно, най-покорно увещание, казва: „Всичко това е твое, ако останеш с нас.”  Очите на Сундар се наливат със сълзи, като гледал чичовата му шапка до краката си, знак на оня позор, който ще претърпи родът му от неговото решение. Но в този момент сърцето му се препълва с такава небесна любов, че отказът от само себе се изтръгва от устата му, последван от чувство на Божествено одобрение от любезния Спасител, който от този момент нататък все повече утвърждава решението му да бъде верен на своя Господ. След този нещастен опит баща му открито заявява, че не го счита за син, но за отхвърлен от рода.  Лесно е да се досетим, че след като увещанията и съблазните за бляскава кариера не успяват да върнат Сундар от твърдото му решение, са пуснати в ход страшни заплахи. Рождените му братя се оказват най-лошите му врагове. Те не остават нито една дума, която да не е оскърбителна и унизителна срещу него и неговия Господ Исус. С удвоена енергия Сундар подбира моменти когато никой не го вижда, за да чете своя скъпоценен Нов завет. Отписват го от Мисионерското училище, което е закрито поради враждебното отношение на селяните. Малката християнска община е принудена да се пресели към по-благоприятни места, защото не им позволяват да купуват храна от пазаря. Така Сундар остава сам и без приятели.  Бурята взема обширни размери и Сундар се убеждава, че не е възможно да остане под бащината си стреха. Той отива при американската презвитерианска мисия в Лудиана, където е любезно приет от мисионерите. Скоро се записва във висше училище, за да продължи образованието си. Обаче Сундар разбира, че повечето му съученици са християни само по име и поведението на някои от тях е причина да напусне училището и да се прибере у дома.  Когато се връща в Рампур, домашните му мислят, че се е отрекъл от християнството, и затова го приемат радушно. Но много скоро са разочаровани - Сундар е още по-твърд в решението си да бъде Христов последовател. Той прави последната крачка, с която завинаги скъсва с бащината си вяра: остригва дългата си коса, което означава, че престава да се счита за сикх.  В свещената книга на сикхите - „Грант” - е забранено за един сикх да подстригва косата си - тя е неговата гордост. За Сундар това е една необратима изповед, че Христос е заел своето място в неговото сърце и кръста е понесен. Очаква го презрение, гонение, преследване и третиране като най-долен от долните касти, и това е участта на едно момче едва на 16 години. Започват да му оставят храна пред вратата на къщата, където и нощува.  В това време, когато местният раджа чува, че е станал християнин, го вика да се яви на съд пред първенците в Дурбар и да каже защо е постъпил така. Раджата започва с увещания и му очертава една привлекателна и светла кариера, а накрая решително и строго говори за гордостта и привилегията на кастата, към която принадлежи. Това изобщо не поклаща Сундар от решението му да следва Христа. Тогава баща му му заявява, че още на другия ден ще трябва да напусне бащиния покрив. За последен път той нощува пред прага на бащината си стреха. Бащата го изгонва още преди изгрева на слънцето, само с дрехите които са на него и с пари за път с влака до Патиала. Сундар оставя зад себе си домашния кът с песента: „Аз Исусе кръста вдигнах, Тебе веч` да следвам, от света днес се отрекох, Твой аз ученик да съм.” Като влиза във вагона му идва на ум, че в Ропур има малка група християни от Рампур, където той бил прибягнал при преследването след като повярвал. Така, още като се качва на влака, той намисля да отиде при един индиец - християнски проповедник и неговата съпруга. Това се оказва Божие провидение, защото веднага след пристигането си ляга тежко болен. Повикват лекар, който открива, че в храната, която е изял на тръгване, е имало отрова. Неговите близки предпочитат да го видят мъртъв, отколкото между християните.  През цялата нощ благородната съпруга на домакина бди до него. Лекарят заявява, че няма надежда да оздравее, и обещава да дойде сутринта да присъства на смъртта и погребението на момчето. Сундар лежи в предсмъртна агония. От устата му тече кръв и силите му го напускат. Но в мъките си той чувства, че Бог не го е призвал да излезе от мрака, за да свърши така, без да свидетелства за чудното си обръщение, и при тази мисъл той се помолва от все сърце. На сутринта Сундар все още се бори със смъртта, макар и крайно изтощен. Когато лекаря идва и вижда болния жив, той е така дълбоко трогнат от причината за неговото устояване срещу смъртта - вярата - че взима един Нов Завет и започва да го чете. Лекарят повярва в Христа и става мисионер в Бирма.  Разбирайки нуждата да бъде настанен някъде, където да бъде неуязвим от неприятелите, християните го изпращат в Американската медицинска мисия в Сабату, малко градче на 35 километра от Симла. Там Сундар намира време и спокойствие, за да се задълбочи в изследване на Новия завет. През септември 1905 г. в Симла Сундар приема и водно кръщение. Съзнанието, че вече е погребан с Христа чрез кръщението, и възкресен с Него чрез вяра (Кол. 2:12) препълва сърцето му с небесно щастие. Тежките изпитания на изминалите месеци бледнеят пред небесната радост, която преживява.     „Колко е блажено да страда човек заради Него”  Сега сърцето му се препълва с горещо желание да каже и на други за Спасителя, комуто е предал себе си. Той чувства, че трябва да изпълни обета, който е дал във времето на най-голямо страдание, и да подчини всичко на Исуса. Отдавна той чувства призванието на саду и доброволно слага себе си на жертвеника, с пълното съзнание за това какво означава живот на саду. И така, на 6 октомври 1906 г., само месец след водното кръщение, той облича скромната оранжева мантия, която означава живот завинаги посветен на Бога. Бос и без пари, с Новия завет в ръка, Сундар тръгва из бойното поле на благовестието. От този момент нататък, Сундар тръгва в един живот на пълно себеотрицание и страдание, каквото рядко се е случвало на човек на тази земя. Само няколко месеца след изпъждането му от дома, младият саду се връща из познатите улици на родното си село. Навсякъде той свидетелства за силата на Спасителя и чудното съкровище, което е намерил в Него. Оттам тръгва за околните села, като навсякъде и на всеки без страх заявява за великата милост, която Исус Христос дарява.  След това Сундар продължава пътя си през много други градове и села в Пенджаб, по направление на север към Афганистан и Кашмир. Това е един дълъг и труден път, непосилен по трудности даже за един саду. Сундар много страда от студа и лишенията, а работата е трудна, защото благовестието му не среща отзив в закоравелите от греха обитатели на Афганистан.  Следва продължение


Тагове:   Бог,   живот,   християнство,   саду,


Гласувай:
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: rozasaronova888
Категория: Други
Прочетен: 1693730
Постинги: 3893
Коментари: 97
Гласове: 1005
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031