Хитлер!? Версия първа: Той и нацизмът са опит на Илюминатския План за глобална власт, но на една по-тясна рамка. Версия втора: Той самият е от Ротшилдови и като носител на илюминатския генетичен код е посветен и подкрепен да оглави Германия като фюрер на нацията. Версии, версии... Но нека още веднъж да надникнем зад завесата на официалната история и да извадим на преден план нещо, което при всички случаи може да кажем, че това е самият Хитлер. Нещо, за което по-малко се говори, но то по автентичен начин може да илюстрира връзката на Хитлер с илюминатския План и с Луциферианските манипулации и с техните проявления както в миналото, така и в наши дни. Става дума за отношението на Хитлер към Християнството. Тъкмо на това, макар и изложено в тезисен вид, са посветени редовете от настоящата статия по-долу. Вече имахме възможност да покажем отношението на Адам Вайшопт и неговите майстори- илюминати от една страна, и на Франкмасонството - от друга, към Християнството. Ето защо, без да се повтаряме и да се впускаме в специален сравнителен анализ, ще се опитаме накратко да изложим и Хитлеровото разбиране и позиция по този въпрос: 1. Християнството е религия, която защитава слабото и низкото. 2. По своя произход Християнството е изцяло еврейско 3. Християнството духовно насилства хората да превиват гръб пред звъна на църковните камбани и да пълзят под кръста на чуждия бог. 4. Неговото (на християнството) начало е положено преди 2000 години сред болни, изтощени и отчаяни хора, които са загубили своята вяра в живота. 5. Християнските догми за Състраданието и Прошката към съгрешилия, за Възкре- сението и Спасението, всичко това е пълна глупост. 6. Милосърдието е опасно и не може да бъде германска идея. 7. Християнската любов е глупаво понятие, защото любовта парализира човека. 8. Християнската идея за Равенството защитава нисшите раси, болните, слабите и сакатите хора. Всичко това е предпоставка за неопаганистичната държавна религия, която Хитлер установява за броени години след идването си на власт, през 1936 г. - религия, която той нарича "позитивно християнство", отстояващо следните принципи: 1. Националната държавна църква изисква незабавното преустановяване на печата и разпространението на Библията на немски език. 2. Националната държавна църква премахва от олтарите на всички храмове (римокатолически и протестантски) Библията, кръста и всички останали християнски култови предмети и символи 3. На тяхно място в олтарите не бива да се поставя нищо друго, освен "Моята борба", а отляво на нея да се поставя една кама. 4. Прави на другите това, което ти заповядват! 5. Обичай ближния си и своя съсед, само ако той е като теб! 6. Свастиката и камата стават символ на немското (арийското) християнство. Как германците възприемат догматиката на арийското християнство? Най-общо това може да се изрази чрез следното: 1. Ние, немските християни, вярваме в нашия Спасител Иисус Христос, в силата на неговия кръст и Възкресение. Животът и смъртта на Иисус ни учат, че пътят на борбата е път на Любов и Живот. Създателят ни е поставил в една общност с преплетени съдби и с кръвта на германската нация и ние, като носители на тази съдба, носим своята отговорност за бъдещето на нацията. Германия е в нашите ръце! Христос е нашият Спасител! 2. Източник и потвърждение на нашата вяра е Божественото Откровение в Писанието, както и традициите на нашите борби. Новият Завет според нас е единствен свещен документ за нашия Господ, Спаси- тел и за Неговото царство. Старият Завет е пример за следване на пътя на развитие на човечеството. 3. Като нация, на нас Вечният Бог ни е завещал Закон, който е специален за нас. Той се проявява в лицето на нашия вожд Адолф Хитлер, както и на национал-социалистическата държава, основана от него. Този Закон говори за нас от позицията на историята на нашия народ - история, замесена с много кръв и съдбовност. Лоялността към този Закон изисква от нас да бъдем воини на честта и свободата. 4. Пътят за изпълнение на Германския Закон е път на създаване на германското паство, път на обединение, изпълнен с вяра в предначертаното от Бога. По този път Господ ще царува със своето милосърдие в благодат. В него ще гори огънят на свещената саможертва. По този път Господ ще срещне германския народ и ще му предаде от силата на своята вяра. Ето защо от общността на германските християни ще израсне немската национална християнска църква, обхващаща след време и целия народ на национал-социалистическата държава на Адолф Хитлер. Един народ! Един Бог! Една Църква! Един Райх - една държава! Всичко това не е ли една перфектна илюстрация на метода на следване линията на Авторитета, която става верую на безкритичното мнозинство, придружено с нейното заместване като развиваща се във времето, но вече под егидата на друг авторитет, който уж продължава и следва неотлъчно тази линия, докато всъщност прокарва нова такава. Тъкмо по този начин Христос е следван от национал- социалиста Адолф Хитлер, който, следвайки повелите на Християнския, но и на немския бог, води нацията по пътя на Нова религия, която е езическа - под влиянието на немския бог, държавна - под влияние на политическия фактор, и християнска - съгласно претенциите на водачите, които искат да наложат модела на арийското християнство. Христос и Адолф Хитлер. Христос и Антихриста... ...И така до момента, в който хората започват да се усещат и да разбират разликата между думи и дела. Тогава обаче ще бъде късно! Ето защо, за да се забави моментът на самоусещането, Антихристът не се проявява в своето същинско лице, в името на Антихриста. Напротив, той винаги идва с думите на Христос и със сладките обещания за всичко онова, което хората лелеят. Просперитет и чудеса - това са двете неща, които Антихристът обещава. Винаги с думите мир и хляб, на практика с кратко омиротворяване и задоволяване на крещящите потребности и нужди, но след това - нищо повече. А хората в действителност наред с материалното търсят и духовното, или по друг начин казано - материалното, но свързано с духовното, материалното задоволяване, свързано с топлота... т.е. нещо, което Антихристът не е в състояние поради самата си природа да предостави. Тогава защо ни е просперитет, който не е обвързан с истински човешки отношения, които Антихристът няма как да сътвори? Защо ни е материална сигурност, която не е в хармония с човешката душа, което Антихристът не е способен да осъществи? Та нали човек дири материалното благоденствие както заради външната сигурност, но и като условие за вътрешно, духовно успокоение и сигурност? Всичко това говори, че да се стъпи само на първото стъпало, би означавало поредната измама на човека, след която човек ще се омотае и ще се мята нещастен в собствената си духовна агония. Той отново ще е със зажадняла душа, макар и с потънало в охолство тяло. Антихристът от край време умело използва най-съкровените подбуди на човешката слабост, за да ги яхне и да ги превърне в примамка за изпълнението на собствените си планове. Автор: Георги Георгиев