Това изказване ме шокира, но оттогава срещнах много християни, които не вярват в ада. Живеещи в пълно отрицание: или че няма ад, или че той е само за дявола и ангелите му, или че евентуално човек ще бъде избавен от ада. И има много християни, които са новородени, обичат Бога и не вярват в ада. Имаше също една статия във вестник "Дейли таймс" през 2002 със заглавие "Огън в Бринстън" и по време на интервюто никой от пасторите освен Рей Конфърт не е признал съществуването на ада. Всички те заявявали, че ада е малко архаично понятие, никой не вярва на това. Познавали понятието само като отделяне от Бог и това е което знаели за ада. И това е, което повечето хора споделили, можете да видите доказателството във вестника, така, че много църкви не говорят за ада и много не го вярват. И това е, което Исус каза: „Има много хора, които не вярват в ада, отиди и им разкажи. И не е волята ми нито един да отиде там, никой не искам да загине, отиди и им кажи." И просто казах "слушам и изпълнявам", без да разпитвам допълнително, разбирате ли така е когато си в присъствието му. После други неща изплуваха в съзнанието ми и Го попитах: "Господи как е възможно тези демони да ме мразят толкова?" А Той ми отвърна: "Защото си направен по мой образ. И те мразят Мен." И в Йоан 15:18 се казва: "Знайте, че Света Мене е намразил преди вас." Така, че те изпитват омраза към цялото човечество. Те ни мразят. Те мразят и Бог, но понеже не могат да Му направят нищо те нараняват творенията му. И това е желанието на демоните, да ни нараняват и да ни измъчват. Тогава си помислих, Господи защо избра мен, дори не биваше да си задавам този въпрос, понеже беше малко арогантен, защото когато един Генерал с пет звезден пагон дойде при теб, а ти си войник и ти каже: "Войнико, отивай там", ти не му казваш: "Защо избра мен." Не, ти просто отиваш и се подчиняваш на заповедта. Но аз си помислих това и той не ми отговори. Всъщност не ми даде никакво обяснение, защо ме е избрал. Не мога да си представя, защо се е спрял на мен. Не съм нито Били Грейъм, нито Майка Тереза, не съм нито известен, нито много влиятелен така да се каже и ... не харесвам лятото. Жегата ме мори. Обичам реда и чистотата и съм краен що се отнася до тези неща, а ада е антиподът: мръсен, отблъскващ, вонящ, ужасен. И всички мразят тези неща, но аз съм малко краен в това отношение. Както и да е не ми беше отговорено на въпроса. Само Исус знае. Каза ми: "Предай на всички, че идвам скоро." И отново повтори: "Предай им, че идвам много скоро. Отиди и им кажи, че не искам никой да отиде на това място." Тогава го попитах: "Господи защо нямах осъзнаването за теб на това място?" "Защото, ако ме познаваше щеше да имаш надежда, а аз исках да изпиташ същото както хората там: безнадеждно изгубени за цяла вечност." И това е най-важното нещо, което трябваше да се изпита, защото мъченията са ужасни, но не можете да си представите, какво е да си в безнадеждна ситуация. Дори хората в концентрационните лагери имат надежда, че ще умрат и ще се избавят, но там не можеш да умреш. Няма измъкване, никога. Така, че опитайте се да си представите за момент, какъв ужас е да си там за вечността, това е отвъд способностите ви да схванете това. За това се чувствам затруднен да ви обясня колко ужасно е там. За това ми беше отнето осъзнаването, че съм християнин. И понеже това видение не беше обичайно аз ви цитирах от Езекил, Йоан, но не искам да бъда сравняван с тези автори. Не съм изобщо от техния ранг, просто ми се искаше да ви дам писания в потвърждение, че тези неща могат да се случат. Тогава Господ ме издигна над земята. Все още бяхме в тунела, беше като някакво завихряне. Издигнати на тази височина можехме да видим земята като кълбо. Бяхме в космоса. И знам, че може пак да ви прозвучи малко чалнато, ама повечето неща звучат налудничаво, но не са. Бяха истина. И бидейки в космоса, просто е феноменално да видиш как света се крепи на нищото. Йов 26:7 казва: "Окачва земята на нищо." Светят виси във въздуха. Нищо не го държи. И е удивително да видиш всичко това. И много астронавти са се спасявали при вида на всичко това, защото е невероятно да виждаш всички тези небесни тела как се въртят толкова прецизно. И Господ ми позволи за момент да изпитам силата му, да почувствам част от силата му. И просто изпитах частица от контрола, който Той упражняваше над всичко това. Видях този необятен простор, всички планети и Той е в контрол на всичко това, те бяха милиарди... И всяка си има име. И Той знае всичко каквото се случва където и да било. Просто умът ти блокира виждайки силата, с която Той контролира всичко, гледайки как всичко се върти толкова перфектно, водата, която не залива сушата, и гледайки океана си мислиш: "Кое го задържа, за да не прелее?" Но Господ задържа водата на мястото й. И разбрах, че Той знае всяка мисъл у човека. Всяка птичка, която пада на земята, знае всеки косъм на главата ти. И всичко това започна да нахлува в главата ми. И невероятно е да осъзнаваш факта, че Той е в контрол на всичко това. Няма нищо, което да му убягва. И понякога си мислим, защо Господ не чува молитвата ми, защо я пропуска. Той не пропуска нищо. Той е в пълен контрол над всичко. И тогава ми позволи да усетя част от любовта му. Спомняйки си колко силни ми изглеждаха демоните и сега прекарвайки в присъствието на Исус, поглеждах назад и те бяха като мравки. И не мога да обясня дали наистина станаха толкова малки или се снишаваха пред Исус, но те изглеждаха като нищожества. И тогава казах: "Господи погледни ги, те бяха толкова големи и аз се страхувах от тях, а сега са нищожни." И Той ми отвърна: "О, просто трябва да ги изгониш в Моето Име." И тогава си казах: "Е, слава на Бога." И се чудех как тези неща са ме тормозили и си казах: „Разкарай ги, Господи, разкарай ги...” Искаше ми се да ги разкъсам. И въпреки силата и властта, която е дадена на демоните не трябва да ни плаши, когато познаваме Исус, но без Исус ти си нищо за тях. И когато бяхме в този тунел, Исус ме накара да погледна назад и виждах как хора падат един след друг, един след друг... точно към дъното от където идвах. И тогава казах: "О, Господи, виж тези хора, които отиват там, от където току що се връщам. И Той ми позволи отново да усетя част от сърцето му, любовта му, която има към нас. И го болеше гледайки как тези хора отиват към ада. И не можех да понеса болката, която Той изпитваше. И тогава Го помолих: "Моля те спри, спри Исусе", не можех да понеса болката, която той изпитваше. И Той стенеше за всеки човек, които отиваше надолу. Той не иска никой да отиде в ада. Както ви казах, ада не е направен за нито един от тях, а за дявола и неговите ангели. Но на човек му е даден избор. Той трябва да го направи през този живот. Твърде късно е дори секунда след смъртта му. Така, че той ми позволи да изпитам любовта, която има и въпреки че го помолих да спре, изживяването беше много величествено, да изпиташ любовта му. За това бях паднал до нозете му. И за момент се замислих: "Човече, какво ли щеше да е ако не беше умрял на кръста?" Тогава всички трябваше да сме долу, но поради жертвата му, не трябва да отиваме в ада. Бях толкова благодарен и признателен за това, което е направил за нас. АМИН. И ми се искаше да остана още малко да погледам от високо. Беше толкова величествено. И вярвам, че Господ ми позволи да видя това, защото като дете исках да видя земята от космоса. Исках да стана астронавт и вярвам, че Бог е запомнил тази моя мисъл, която беше копнежът на сърцето ми. И макар и дребно нещо Той го изпълни. АМИН. Така можах да видя земята от космоса, И Той си спомняше това. Впечатляващо е, защото пише, че ни дава според желанието на сърцето ни. И ако Той си спомня такова дребно нещо, колко по-важни са големите неща... и така просто беше величествено да погледнеш Земята от космоса. Бях толкова развълнуван да видя това. И когато се връщах на земята въздуха се удряше в лицето ми и по пътя ми към дома в Калифорния успях да си помисля, преминавайки през атмосферата... мислех си за тази бариера, за която астронавтите говорят, когато преминават през нея. Трябва да си под правилния ъгъл иначе изгаряш. И преминавайки през тази преграда си помислих: "Човече, Той няма никакъв проблем, за да прекоси преградата." Нещо, което не бих направил сега, малко глуповато звучи. И това ви го разказвам, за да видите, за какво си мислех, умът си остава същия и ти си си същия. И като се прибрах у дома в Калифорния, видях тялото си проснато на пода. И Господ ми припомни стиха от Яков 4:14, където се казва, че живота е пара. И изведнъж успях да видя живота като пара. Всъщност видях как пара се издига. Тогава си казах това е животът ни, отива си толкова мигновено. И това ме удиви като видях, че тази пара има стойност за вечността. И ние си мислим това е всичко, онова, което желаем... но това е нищо в сравнение с вечността. И това което вършим сега има стойност за вечността. Така че, каквато и жертва да правиш сега, тя има стойност за вечността. И в това се заключава всичко, да угодим на Господа. Трудно е да се обясни това... но виждайки живота сикато дим си казваш, трябваше да направя онова, което Господ ми казваше да направя. Ние нямаме много време. Така или иначе живота е кратък, но е миг в сравнение с вечността. Тогава дойдох до тялото си. Не исках да оставям Исус да си върви. Виках, моля те не си отивай, но знаех, че Той трябва да тръгва. Тогава аз влязох в тялото си през носа или през устата, не помня кое от двете, но се намерих в тялото си. И когато Бог ме остави, мъченията от ада нахлуха в главата ми. Не можеш да живееш с мъченията... може да имаш спомени, но не и мъчителни. И веднага осъзнах, че тялото ми умира. Знаех, че ще умра, защото мъките биха убили тялото ми. И чувствайки, че тялото ми загива аз извиках. Не знаех къде се намирам, какво се случва, дали съм се върнал, загубих всякаква представа. И тогава жена ми започна да се моли за 20 мин, и тогава започнах да си спомням, че съм се върнал от ада и съм на земята. И бях благодарен, че съм тук, но бях още травматизиран и се молех Господ да премахне тези ужаси от ума ми и след като жена ми се помоли Господ изчисти това за един миг. И ужасът напусна. И тялото ми се освободи, защото ви казах, че не може да живееш с толкова страх и страдание у себе си. Така, че Господ остави спомените ми, но премахна мъките. И от този момент се успокоих. Все още ми трябваше около година да се възстановя от това преживяване, въпреки, че Господ премахна товара. Чувствах се толкова объркан, защото знам, че словото говори за ада, ние вярваме в ада, но когато си бил там и споделяш на някого за това и той ти каже: "Аз не вярвам в Исус, не вярвам на Библията." Идва ти да го
удушиш. Ще ти се да го шамаросаш и да му кажеш: „Събуди се... това място е реално и ти ще отидеш там, ако не се събудиш.” И за една година бях раздвоен. И Мери ми каза, че ще е така, няма да можеш да говориш за това със всеки... На мен ми се искаше да споделя с всичко, което мърда. И това е добро нещо, но трябва да го обуздаеш някак си. Най-важното е да правиш онова, което Господ ти е казал да правиш. На всеки дадено да върши нещо, всеки има задание. На мен Господ ми заръча да споделям видяното, защото желанието му е никой да не отиде на това място, нито един, който е в тази зала. Но това е твой избор. И ще ви разкажа само две истории измежду многото, които потвърждават преживяното от мен... И първата е когато отидохме в една руска църква в Сакраменто. Споделих им видяното и там имаше около 5000 човека, имаше и преводач от руски и на края един старец се втурна напред, размахваше бастун над него и викаше: "Това е мъжът, за който ви говорих." Не знаех за какво иде реч, но той беше най-възрастния в тази църква. И всички се надигнаха и започнаха да пляскат с ръце. След това го попитах, за какво говори и той ми разказа. Той е руски евреин и през втората световна война е бил изпратен в концентрационен лагер в Аушвиц. Той не е бил християнин, бил е евреин. Отива в ада и след това бива възкресен и написва книга за преживяванията му в ада. И каза, че се е молил: „Господи, нека някой един ден да дойде и да потвърди това, което видях. Който и да е, някой ден.” И този някой бях аз. И от 1944, 60 години по-късно той получава потвърждениена молитвите си. И за мен беше много смиряващо да бъда отговор на молитвите на този човек. И си казах, Господи, това е невероятно. Но най-важното е хора да се спасяват. Знам за един пастор, който изпратил моята книга и аудио запис на свидетелството ми на една възрастна дама и тази жена не знаела какво точно е това пуснала записа. В същия момент сина й, на около 30 г.влязъл в стаята, току що са го били пуснали от затвора, след 20 г. пребиваване. Бил се забъркал с дрога и никога не бил чувал нищо за Библията. Той седнал и започнал да слуша записа. На края на записа, паднал на колене и поискал да бъде спасен, поканил Господ да бъде Бога на живота му. Напълно разтърсен, 6 часа по-късно той починал в съня си. Искал е да отиде на църква следващата сутрин и да свидетелства, за спасението си и че е станал християнин, бил е толкова развълнуван, но дрогата го убила. Майка му била много докосната, че синът и се е спасил, малко преди да почине. И това е най-важното, хората да се спасяват чрез всичко това. И ти може да си тук тази вечер.
.....................
Откровение 21:8
„А колкото за страхливите, невярващите, мръсните, убийците, блудниците, чародейците, идолопоклонниците и всичките лъжци, тяхната участ ще бъде в езерото, което гори с огън и жупел. Това е втората смърт.”
Исая 64:6
"Цялата ни праведност е като омърсена дреха."
Йов15:16
"Колко повече е нечист и непотребен човек, който пие злото като вода."
2 Солунци 1:9
"Всеки, който не се покори на Евангелието, ще понесе вечна погибел, лишен от присъствието на Господ."
Йоан 3:36
"Който вярва в Сина има вечен живот; а който не приема Сина, няма да види живот и Божия гняв остава върху него."
Откровение 20:15 казва:
"И ако някой не бе записан в книгата на Живота, той беше хвърлен в Огненото езеро."
Римляни 8:13
"Защото ако живеете плътски, ще умрете."
