Автор: Георги Георгиев

ХРОНОЛОГИЧНА СПРАВКА "Никой не може да влезе в Новия Световен Ред, без да е направил поклон пред Луцифер. Никой не ще прекрачи прага на Ню Ейдж, без да е получил своето Луциферианско посвещение." Дейвид Шпенглър - теолог и Ню Ейдж-писател, директор на Финдхорн и директор на Планетарната инициатива на гражданите космополити за един свят "Най-сигурният начин да се разруши една нация, е да се разложи нейната парична система." "Разрушете семейството и цялото общество ще изпадне в колапс." "Дайте ми едно поколение от четиригодишни деца и аз ще изградя социалистическа държава." Владимир Ленин Независимо че са подигравани и опровергавани от глобалните медии, все пак не малко хора продължават да вярват в това, че съществува "Конспирация", работеща за създаването на институции от доброволци за установяването на социалистическо световно управление и за разлагане на националния суверенитет. Официалните медийни атаки поддържат, че тази "параноя на Новия световен ред" представля- ва продукт на преходния век, на вятъра на промяната, на фанатизма, на антисемитизма, произтичащ от "изфабрикуваните" през 1892 година "Протоколи на Ционските мъдреци". В същото време обаче историческите събития, протекли през 20-ти век, недвусмислено сочат, че тези Протоколи имат изцяло пророчески характер и че тази атака просто се е превърнала в "мантра" на левите социалисти и техните медийни лаещи кучета. Но докато тези, които са били въвлечени в Конспирацията, за да завършат изграждането на Новия световен ред, са били и продължават да бъдат евреи, преобладаващото мнозинство в нея не са такива. Следователно Конспирацията - Нов световен ред, определено не е само еврейско дело. От години лидерите в образованието, промишлеността, медиите, банките и пр. дават обещания за кариера и верую на тези, които имат подобен на техния светоглед, насочен към изграждането на един Нов световен ред. Разбира се, някой би могъл да заяви, че едно приятелско обещание съвсем не означава "Конспирация". Когато се касае за обикновения живот, това, разбира се, е вярно. Но когато това се отнася за стремящите се към власт с всякакви възможни средства, тогава това "вярно" вече се дискредитира. Понятието "Нов световен ред" през изминалия век е било използвано хилядократно от могъщите проповедници на централизираното световно управление. И действително, под окултната незавършена масонска пирамида с окото на Хор (Луцифер) на върха, отзад се четат думите от Държавния печат на САЩ: Novus Ordo Seclorum, което в превод означава "Нов ред през вековете". Новият световен ред представлява една открита, отворена Конспирация, тъй както е описана от фабианеца - социалист Херберт Уелс в "Откритата конспирация: Сините записки за световна революция" (1928 г). Докато така наречените "Протоколи на Ционските мъдреци" биха могли да бъдат написани, за да дискредитират онези, които насериозно гледат на тази "отворена конспирация" като на нещо, което се е отпечатало върху събитията на целия 20-ти век. През 1913 година, малко преди приемането на федералния резерв, президентът Уилсън пише в "Новата свобода" следното свое разкритие: "Откакто влязох в политиката, имах възможността да се докосна до много лични възгледи и мнения. Някои от най-могъщите мъже на Съединените щати, в полето на търговията и манифактурната промишленост, бяха изплашени от нещо. Те знаеха, че има някаква си власт, някъде тук организирана, толкова невидима и наблюдателна, толкова синхронизирана и толкова всепроникваща, че те предпочитаха да не говорят повече в случаите на осъждане действията на тази невидима власт." На 21 ноември 1933 г. президентът Франклин Рузвелт в едно писмо до полковник Едуард Мандел Хаус, личен съветник на президента Уудроу Уилсън, пише: "Действителната истина за положението, тъй както го познаваме ти и аз, е, че финансовият сектор в големите центрове притежава Правителственото управле- ние още от времето на Андрю Джексън." Това, че съществува подобно нещо като клика от финансови брокери, които контролират правителството зад сцената, е било нееднократно показвано в детайли от различни достоверни източници на информация. Професор Карол Куигли, който е бил наставник на президента Уйлям Джеферсън Клинтън в уни- верситета Джорджтаун и към който президентът Клинтън е засвидетелствал почитта си за влиянието, което е оказал професорът в неговия живот, в своите "Магнус опус" (записки) - "Трагедия и надежда" (1966г.), пише: "Съществува, и е съществувала от поколения насам, една международна мрежа, която ръководи, в голяма степен направлява радикалните консервативни убеждения, с които комунистите действат. В действителност тази мрежа, която можем да назовем Кръгла маса, няма никакво предубеждение за сътрудничество с комунистите или коя и да е друга група, както впрочем често се случва. Аз зная за операциите на тази мрежа, тъй като съм я разучавал от 20 години и от две години насам бях допуснат до нея, за да прегледам нейната документация и секретни архиви. Аз нямам отношение към нейната работа, нито към нейните цели, въпреки че цял живот съм бил плътно в нейната работа и нейните инструменти. Бил съм свидетел, в миналото и до неотдавна, на не малко от нейните стратегии... но като цяло моето главно различие от общоприетото мнение е, че тя иска да остане незабелязана, а аз смятам, че нейната роля в историята е достатъчно значителна, за да остане като такава." На 4 май 1993 г. президентът на Съвета за чуждестранни връзки (CFR) Лесли Джелб заяви по повод на "Чарли Роуз шоу": "...Вие (към Чарли Роуз) искате от мен да говоря ла Новия световен ред! Аз говоря за него постоянно. Сега той е само един. Съветът за чуждестранни връзки определя вида на работите, които трябва да възложи на хората за нуждите на страната. И това би трябвало да бъде една от най-важните задачи на този Съвет според мен." Предишният президент на Съвета Джон Маклой (1953-1970 г.) беше заявил, че това е трябвало да бъде направено още през 1940 година. Тласкането към Новия световен ред - новото световно управление е очевидно и това е документирано, но в края на 20-ти век това вече не изглежда някаква традиционна Конспирация в обикновения смисъл на тайните общества, на Кабалата и на обичайните събрания при затворени врати. По-скоро това е вече изградена мрежа от свързани помежду си индивиди, намиращи се по високите места на обществената йерархия в името на постигането на една обща цел, описана сполучливо от Мерилин Фергюсън в "Заговорът на Водолея". Може би най-добрият начин да се разбере това е да се проучи накратко историята на Новия световен ред не на основата на наши описания, а чрез езика на фактите, такива, каквито са, и на постиженията на тези, които се стремят да превърнат този Ред в действителност. Накратко казано, имиджът на драконовия световен комунизъм, проявен от съветските маркс- ленинисти и червения китайски маоизъм и пр. - всичко това беше част от тактиката на "Студената война" ,създадена, за да тероризира и деморализира хората, за да съумеят да централизират контрола върху световната политика, средствата за производство и парите в собствените си ръце. Съветският модел на комунизма никога не е бил цел на комунистите-банкери, на богатите международни банкерски фамилии и на техните послушни лаещи кучета, поставени сполучливо под един общ знаменател на "просветеното племе" ("Илюминати"). Тяхната цел бе да имитират илюзорно един вид диктатура сред ниските слоеве (т.нар. пролетариат), като по този начин симулират върху същия фон демократични средства като резултат от засилващия се терор и необходимост от преразпределение на богатствата, докато се стигне до момента, когато хората започват да крещят за нуждата от "световно социалистическо управление", което е всъщност "световния ко- мунизъм". Това наподобява на постепенното повишаване на температурата в гърнето, в което се намират жабите, така че те да не почувстват горещината и да бъдат обречени бавно на топлинна смърт. Словесният израз на това е: "Разделяй и владей!" С други думи казано, това е да се създаде проблем (хаос), като в същото време се осигури само един възможен изход за разрешаване на проблема. По този начин от стратегията "Ред чрез хаос" ("Order ab chaos"), върху хаоса на 20-ти век изниква Новият световен ред. Първа по време бе стратегията на капитала, след което я последва стратегията на комунизма- болшевизма. Междувременно вътре в нея бе отворена скоба и бе монтиран пробният модел на антихристова диктатура – нацизмът. Твърде скоро обаче тази скоба бе затворена и нацизмът - пробен камък на идването на Антихриста, бе взривен, оставяйки единствено философията на здравата ръка, а стратегията на комунизма бе трансформирана в нова антитеза - буржоазната демокрация. Обществото на капитала и просперитета, или на Капиталистическия модел, се появи с приказките за пазарно стопанство и свободна търговия. В обобщение: капитализъм - теза, социализъм -антитеза, и оттам към синтеза - капитал, пазар, социалност, кооперации, "доброволни", но в действителност задължителни социални и здравни осигуровки. Следва нажежаване на ситуацията ("хаос"). После се прави опит за "въвеждане на ред", след което отново се стига до "хаос", и отново до "опит за ред". Тезата отново се трансформира в антитеза, за да се променят отново, и всичко се повтаря, докато не се стигне до позицията на "синтеза". Една непрекъсната конвергенция между пазар и социалност! Революции, напрежение, манипулативно управление на масите... Възможно ли е това въобще? Може би предреченото в Откровението на Йоан число на звяра - 666 е било вярно? В противен случай защо толкова ще настояват на това число? Въпроси, въпроси.... Дано тази кратка хронология на някои публични прояви на международната конспирация, обхващаща периода 1912 - 1996 г, даде възможност за изясняването на някои от тях. 1912 г. —Полковник Едуард М. Хаус, съветник на президента Уудроу Уилсън, публикува книгата на Филип Дрю "Управникът", в която обещава социализъм, такъв, за какъвто самият Маркс говори. 1913 г. - Създаден е Федералният резерв (който нито е федерален, нито е резерв). Решение за неговото основаване е взето на едно тайно събрание на група банкери и политици, сред които и полковник Хаус, проведено на остров Джекил, Джорджия. Тук се набелязва възможността за преотстъпване правото на държавата за емитиране на пари на една частна фирма, представена от тесен кръг банкери, което всъщност е най-големият генератор на дългове в света. 30 май 1909 г. - На една среща, уредена от полковник Хаус, на която присъстват предимно фабиански социалисти, включително и икономистът Джон Мейнорд Кейнс, видни британски и американски личности основават Кралския институт за международни отношения във Вели- кобритания, както и Института за международни отношения в Съединените щати. Две години по-късно (1911 г.) полковник Хаус реорганизира Института за международни отношения в Съвет за чуждестранни връзки (CFR). 1919 г. - Берт Уолкър създава формално "Хариман и Ко" - частна банка от международни финансисти. През есента на същата година Прескът Буш, бащата на бъдещия президент Джордж Хърбърт Уолкър Буш, среща в своя живот дъщерята на Берт Уолкър - Дороти, за която се жени през август 1921 г. На сватбата им присъстват членовете на Йелското общество "Череп и кости", познати като Йелския випуск 1917 на Прескът Буш. 15 декември 1922 г. - Съветът за чуждестранни връзки дава своето одобрение за Световното управление чрез собственото си списание "Чуждестранни отношения", в което един от авторите - Филип Кер, заявява: "Очевидно няма да може да се установи мир или просперитет за човечеството, ако то остава разделено в рамките на 50-60 независими държави или докато не бъде създадена някаква международна система на организация. Проблемът днес стои в т.нар. световно управление." 1924 г. - Джордж Хърбърт Уолкър Буш е роден в Милтън, Масачузетс. През същата година неговият баща Прескът Буш е заведен от "зайчето с късмет" - Хариман, в една американска каучукова компания в Ню Йорк. 1926 г. - Американската Ай Джи е основана като холдингова компания, която контролира активите на Фарбен в Съединените щати. Някои от нейните членове са Едсел Форд, Чарлс Митчел - президент на Рокфелеровата Нешънъл Сити банк на Ню Йорк, Уолтър Тигъл - президент на Стандарт Ойл, Пол Варбург - председател на Федералния резерв и брат на Макс Варбург, който пък е финансист на германската нацистка военна инициатива и директор на американската Ай Джи, и Херман Мец - директор на Манхатанската банка, контролирана от Варбургите. Другите три члена от борда на Управителния съвет за американската Ай Джи са осъдени германски военни престъпници. 1926 г. - Ай Джи Фарбен се слива с Динамит- Нобел. 1927 г. - Прескът Буш влиза в Хариман и Ко като вицепрезидент. Четири години по-късно към компанията ще се присъедини и неговият доведен брат Джордж Херберт Уокър, след което той ще се занимава с финансирането строежа на Медисън Скуейър Гардън в Ню Йорк, а синът му - Джордж Уокър, ще стане президент на "Уокър - Буш Ойл корпорейшън" и "Запата Петролеум", притежавана от Джордж X. У. Буш. 1928 г. - публикувана е "Отворената Конспирация: Сините записки за световна революция" от фабианския социалист Хърбърт Уелс, където пише: "Политическият свят на Отворената Конспирация трябва да отслаби, да изтрие, да внедри и замести съществуващите правителства. Отворената, открита конспирация се явява естествен продължител на социалистическия и комунистически ентусиазъм. Тя може да бъде под контрола на Москва още преди да бъде под контрола на Ню Йорк. Характерът на Отворената Конспирация ще се проявява тепърва открито. Тя трябва да се превърне в нещо като световна религия." 1931 г. - На студенти от Ленинското училище за политически науки в Москва се преподава следното: "Ще дойде ден и ние ще бъдем на прага на едно от най-атрактивните движения за мир. Това ще бъде спектакъл, който никога светът не е виждал. Капиталистическите страни, декадентски и глупаво... ще попаднат в капана, представен като възможността за изграждане на нови приятелски отношения... Нашият ден ще дойде след около три- десетина години. Дотогава буржоазията трябва да бъде приспана с фалшивото чувство за сигурност." 1932 г. - Публикувани са нови книги, обещаващи Новия световен ред, сред които "Към Съветска Америка" от Уйлям Фостър, в която лидерът на Комунистическата партия в САЩ заявява, че Националният департамент по образованието би могъл да бъде едно от средствата за развитие на социалистическо общество в Съединените щати. А в книгата си "Новият световен ред" Ф. С. Марвин прави описание на Лигата на Нациите като пръв опит за изграждане на Нов световен ред заявявайки, че националността следва да бъде оставена да потъва пред изискванията на човечеството като цяло. През същата година е публикувана и книгата "Опит за училище градящо Новия социален ред", в която авторът Джордж Каунт утвърждава, че "...учителите трябва открито да се стремят към власт и тогава да постигнат максималното със своите спечелени ученици", вместо да "въздействуват върху социалните модели, идеали и поведения, наложили се в обществото на идващото поколение. Ръстът на науката и технологията ни въвежда в нова епоха, в която незнанието трябва да бъде заместено от знание, съревнованието чрез сътрудничество, чрез доверие в Провидението, чрез внимателно планиране на частния капитализъм с някои форми на социалност и управление." Наред с горепосоченото в книгата "Планът за мир", написана от основателката на Лигата за контрола върху раждаемостта в Америка - Маргарет Сенджър, се лобиpa за "принудителна стерилизация", за периодична сеграгация и за рехабилитативни концентрационни лагери, предназначени за всички онези - черни, латиноамериканци, американски индианци и католици, които влошават характера на расата. 1933 г. - Публикуван е първият "Хуманистичен манифест". Един от неговите автори е Джон Деви, известен философ и възпитател, който проповядва за синтез на религиите и "социализиран и кооперативен ред". Сложилият подписа си под Манифеста, редом с Джон Деви - К. Ф. Потър, още през 1930 година заявява: "Обучението е един от най-мощните съюзници на хуманизма и всяко едно американско обществено училище трябва да бъде училище за хуманизъм. Какво биха могли да сторят за хуманитарното обучение религиозните неделни училища чрез кратките си едночасови срещи - веднъж в седмицата, обучавайки... само една малка част от подрастващото поколение, при това с програма, която се прилага на приливи и отливи?" 1934 г. - Публикуван е трудът на Хърбърт Уелс - "Очертание на събитията, предстоя- щи да се случат". Тук Уелс предсказва Втора световна война около1940 г., която ще бъде пре- дизвикана от немско-полски конфликт, след която, около 1945 г. според него, в редица райони на Земята ще се чувства остър недостиг на социална сигурност. Наред с това, според него, планът за "Модерна световна държава" би могъл да успее едва при третия опит, около 1980 г., и ще про- изтече в резултат на нещо, което се случва в Басра, Ирак. В книгата Уелс още твърди: "Въпреки че световното правителство недвусмислено е вече на хоризонта от някол- ко години, въпреки че от това се получава едно безкрайно състояние на страх, напреже- ние и недоволство, не може да се констатира формиране на организирана опозиция къде- то и да е." 1935 г. - Публикувана е книгата на Алис Бейли "Екстернализация на Йерархията". Това е книга на една окултна писателка, чиито работи са резултат на медиумна връзка с направляващ дух на т.нар. "Тибетски учител" - (дух на демон) Джуал Кхул. В нея Бейли използва фразата "точки на светлината", свързани в "Нова група на световни служители". Тя твърди, че през 1934 г. ще се постави началото на организиране между хората..., на групова работа за полагане на Новия световен ред... чрез служене... на Света на братството... на Силите на Светлината и вън от всякакво унищожаване на сега съществуващата изградена култура и цивилизация. Книгата е публикувана от "Луцис Тръст", регистрирана в Ню Йорк като "Луцифер Пъблишинг Къмпани", променила името си в по-кратко звучащото "Луцис". Всъщност това е една неправителствена организация, намираща се в рамките на ООН и участвала в структурите на редица други формирования. Ето защо по-късно генералният секретар на ООН Роберт Мюлер ще кредитира организацията за създаването на Световна Програма за обучение съобразно напътст- вията на Джуал Кхул (Тибетеца), представени впоследствие в книгите на Алис Бейли, посветени на това обучение. 1939 г. - В книгата "Новият световен ред" от Хърбърт Уелс се предлага създаването на колективна световна държава, обхващаща "социалистическите демокрации". Тук той говори и за "универсалната военна повинност в името на служенето" и обявява, че "националистическият индивидуализъм" се явява подобно на световна болест, след което продължава: "Проявената необходимост за осъществяване на колективен световен контрол в името на отстраняване на войнолюбието, както и необходимост от колективен контрол върху икономическия и биологичен живот на човечеството, това са все ас- пекти на един и същ процес." Предложението на Уелс включва също така и използване на "общо законодателство", както и "пропаганда или обучение". На 28 октомври 1939 г. по този повод Джон Фостър Дълес - тогавашен държавен секретар на САЩ, предлага Америка да бъде водеща сила в прехода, като направлява полунезависимите и полусуверенни държави, които трябва да бъдат взаимно обвързани в "лига" или "федерален съюз". През 1940 г. "Новият световен ред" е публикувана и от Карнеги фондацията за международен мир и съдържа списък с препратки относно Световната федерация, заедно с някои специални планове за провеждане на световния ред след войната. На 12 декември 1940 г. в статия, озаглавена "Новия световен ред", Джон Александър призовава за създаването на световна федерация. 1941 г. - Еймъри Хоув Брадфорд се жени за Карл Варбург, чиято майка Карола се явява глава на семейство Варбург в САЩ след Втората световна война, фамилиите Варбург и Шулцберг са руско- американски собственици на Ню Йорк Таймс, които използват различните комитети и религиозни сдружения, за да защитават начинанията на Хариман-Буш с Хитлер, На 24 октомври 1942 г. американското правителство нарежда да се направи проверка на дейността на нацистката германска банкова система в Ню Йорк Сити, която се управлява от Прескот Буш. По време на тези действия правителството изземва властта на Юнион Банк Корпорейшън, чийто директор е Буш. На 28 октомври с. г. правителството разкрива две нацистки организации под шапката на Буш- Хариман банк - Холандско-американска Трейдинг Корпорация и Симлис Стил Екипман Корпорейшън. През м. ноември 1942 г. нацистките интереси и в Силезийската Американска Корпорация са поставени под контрол. Заповедта да се овладее банката е публикувана в записите на правителството и разпространена чрез публичните медии. През същата 1942 г. ляво ориентираният институт за Тихоокеански изследвания публикува "Светът след войната" от П. Е. Корбет, където категорично се заявява: "Световното правителство е нашата крайна цел. Трябва да бъде осъзнато, че законът на нациите е с приоритет и стои над националните закони. Процесът на преход трябва да бъде съпроводен с унищожаване на националистичния материал, използван в образователната система и подменен с материали, разкриващи ползата от мъдрото управление на асоциациите." На 28 юни 1945 г. президентът Труман в своя реч подкрепя идеята за Световно правителство: "Би било много по-лесно за нациите да се развиват в рамките на една Световна република, която да бъде република на ООН." На 24 октомври 1945 г. е обнародвана Хартата на ООН. На същата дата сенаторът от щата Айдахо Глен Тейлър внася "Резолюция 183 на Сената", призоваваща Американския Сенат да приеме създаването на Световна република, включваща международни полицейски сили. 1946 г. - Алжер Хис е избран за президент на Карнеги фондацията за международен мир, където остава на тази длъжност до 1949 г. В началото на 1950 г. обаче той е подведен под отговорност и влиза в затвора след сензационно разкритие и специално изслушване в Конгреса, в което Лайтекър Чембърс, бивш редактор на "Таим Мегазин", свидетелства, че Хис е бил член на Комунистическата партия. През 1946 г. е издадена книгата на бившия директор на вестника на Националната образователна агенция Джон Елмър Морган - "Учителят и Световното правителство". В нея той заявява: "В битката да се установи адекватното за момента световно правителство учителят би могъл да подготви сърцата и умовете на децата за глобалното разбиране и кооперация. В сърцевината на всичките агенции, занимаващи се със създаване на условията за идването на световното правителство, трябва да стоят училищата, учителите и т.нар. професии на организационните работници." 1947 г. - Американската образователна асоциация за дружески отношения (Прогресивна Образователна Асоциация), създадена от Джон Деви, призовава към "установяване на истински световен ред, при който националните суверенитети ще бъдат подчинени на световната власт". През октомври 1947 г. Националната образователна асоциация, в лицето на своя секретар Уилям Кар, заявява в свой вестник, че учителите трябва "да преподават за различните възможности за увеличаване силата на ОН и установяването на Световно прави- телство и световно гражданство". 1948 г. - Джордж Буш се дипломира в Йелския Университет и постъпва в организацията "Череп и кости". Известно е, че Джордж Буш е далечен роднина на английската кралица, която е от т.нар. Черно благородническо съсловие или Черна аристокрация, водеща началото си отпреди 5000 години. През 1948 г. е издаден и трудът на бихевиористкия психолог Скинър - "Валден 2", предлагащ "усъвършенствано общество или нов по-съвършен ред", в който децата ще бъдат поети от държавата и възпитавани и обучавани от момента на своето раждане много повече отколкото от своите родители, с цел да проявяват нужното поведение и характеристики. Идеите на Скинър по- късно ще получат широко приложение в образованието на 60-70-80-те години и ще бъдат издигнати в ранг на основни ценности в базовото обучение. През юли 1948 г. сър Харолд Бътлър от Съвета за чуждестранни връзки в книгата си "Международни дела" видя Новият световен ред да придобива реални очертания. Той пише: "Колко далеч назад останаха нациите, които от векове насам се обособяваха, живеейки по между си в разделение, и колко различен е техният път на развитие в сравнение с нациите, които се обединяват? Колко просто би било те да се подготвят да пожертват част от своя суверенитет, без което не би могло да се създаде никакъв ефективен икономически или политически съюз. Извън външно наблюдаваното объркване, новият свят придобива очертания..., което може да постави началото на пътя към новия ред... това би било началото на действи- телните ООН, обединени от общата вяра и измъкнали се от разделящата ги индивидуалност." През 1948 г. президентът на ЮНЕСКО, фабианският социалист сър Джулиан Хъксли, призовава за радикална стратегия по евгеника в ЮНЕСКО. В "Цели и философия" той заявява: "Следователно, дори всяка радикална стратегия по евгеника за контрол върху изхранването да бъде политически и психологически невъзможна, то за ЮНЕСКО ще бъде важно да вижда в поставянето на проблема своя основна грижа, както и да работи за информирането на общественото мнение относно евентуалните последици от онова, което в момента от немислимо може да се превърне в реалност." През същата 1948 г. е публикуван първоначалният проект на Световната Конституция. Тя е дело на представители на Американската образователна система, защитаващи идеята за регионалните федерации като стъпки по пътя към световната федерация или правителство с ин- корпорирана европейска федерация. Конституцията предвижда "Световен Съвет" и паралелно на създаването на Камара по Сигурността, в името на прилагането на Световния Закон. Също така тук се включва Преамбюл, призоваващ нациите да предадат доброволно своите оръжия на Световното правителство и включващ правото за "Федерална Република на Света", обхващащо и премахващо по-ниско стоящото право на частна собственост за федерална употреба. На 9 февруари 1950 г. сенатският подкомитет за чуждестранни отношения въвежда сенатската резолюция №66, която започва със следното: "В името на постигането на Световния мир и справедливост, настоящата харта на ООН трябва да бъде променена, за да осигури истинска конституция за световно управление." На 12 април 1952 г. Джон Фостър Дълес, по-късно държавен секретар на САЩ, заявява в своя реч пред Американската Бар Асоциация в Луис Вил, Кентъки, че "договорните закони биха могли да надскочат Конституцията" Наред с това той заявява още, че договорените отношения могат да влязат в сила с решение на Конгреса, след което да бъдат предадени на президента. Те могат да придобият власт с решение на Щатите и тогава да бъдат предадени на Федералното правителство или на някоя международна структура и само така те могат да нарушат правата, дадени на народа от Конституцията и Хартата за правата на човека. Едно сенатско предложение, направено от сенатора Джон Брикър, се опитва да прокара тезата, че никаква договореност не може да надскочи Конституцията, но то пропада, тъй като никой не гласува за него. 1954 г. - Принц Бернхард от Нидерландия полага началото на Билдербергите, международни политици и банкери, които тайно се срещат един път в годината. 1958 г. - Публикувана е книгата "Световният мир чрез световен закон" с автори Гренвил Кларк и Луис Зон, защитаващи използването на ООН като управляващо тяло над света, за световното разоръжаване, за световните полицейски сили и законодателство. 1959 г. - Съветът за чуждестранни връзки призовава за нов международен ред. В "Заявление №7" от 25 ноември с.г. призовава: "Новият Световен Ред трябва да бъде отговорен за световните стремежи към мир, социални и икономически промени... международен ред... включващ състояния, наричащи се социалистически (комунистически)." През същата 1959 г. са основани Световната Конституция и Парламентарна Асоциация, което впоследствие поставя началото на създаването на Световното правителство под надзора на Конституцията, с цел установяване на Федерация на Земята. И пак през 1959 г. е публикувано Послание от средата на века към САЩ относно външната политика, което е спонсорирано от фонда на братята Рокфелер. Това Послание сочи, че "САЩ не могат да избягат, след като всъщност са поканени със задачата, която историята им е отредила - да се подпомага създаването на модела на Новия Световен Ред във всичките негови измерения - духовно, икономическо, политическо и социално." На 9 септември 1960 г. президентът Айзенхауер подписва в Сената Резолюция 170, потвърждаваща концепцията за Федерален Атлантически Съюз. Елмо Ропър, ковчежникът на Комитета на Атлантическия Съюз, обявява в своята книга "Целта е правителство над целия свят": "...ето защо става ясно, че първите стъпки към световното правителство не могат да се осъществят без преди това да сме овладе- ли 4-те фронта: икономически, военен, политически и социален." 1961 г. - Американският държавен департамент излиза с План за разоръжаване на всички нации и съответно въоръжаване на ООН. Документ №7277 на Държавния департамент е озаглавен "Свободата от Война: американската програма за генерално и общо разоръжаване в условията на един мирен свят". Той обхваща 3 степени на разоръжаване на всички нации и съответно на въоръжаването на ООН с краен етап, в който "никоя държава няма да притежава военна сила, с която би се явила като предизвикателство към въоръжението на умиротворителните сили на ООН". 1962 г. - Нови разговори върху темата за Световната Федерация. В едно изследване, озаглавено "Свят, ефективно контролиран от ООН", Линкълн Блумдфилд, член на Съвета за чуж- дестранни връзки, заявява: "Ако комунистическата динамика бъде потушена, Западът би могъл да загуби своята инициатива по отношение на Световното правителство." Същата година е публикувана книгата на Нелсън Рокфелер "Бъдещето на федерализма"", еднократно назначен за губернатор на Ню Йорк. Той твърди, че текущите събития изискват Нов Световен Ред, който вече се заражда, тъй като старият се пука по шевовете и трябва да бъде заменен. Рокфелер говори за "треска на национализма", както и за това, че "националните държави стават все по-малко компетентни, за да извършват международни политически дела. Това са някои от причините, каращи ни да ускорим изграждането на Новия Световен Ред чрез доброволна служба, както и чрез беззаветна вяра в братството на човечеството." "Скоро, може би, продължава Рокфелер, ние ще можем да реализираме основата на федералната структура на свободния свят." 1963 г. - Уилям Фулбрайт, президент на Сенатския комитет за чуждестранни отношения, в реч на един симпозиум, спонсориран от републиканския фонд, казва: "Случаят за управление от страна на елита доказва, че той не може да се отхвърли... Управлението от страна на народа е възможно, но за сега неприложимо." 1964 г. - Бенджамин Блум в своя "Наръчник по таксономия в образованието" заявява: "Голяма част от онова, което преподаваме, е способността на учителя да постига обективна действителност, предизвиквайки вече утвърдения ценностен модел на студентите." Неговият Наръчник и методът на преподаване стават популярни като майсторско преподаване в чикагските училища. След пет години на преподаване по този метод се провежда тест върху чикагските студенти. Този метод остава като решителен за налагането на глобалисткото мислене в образователната система. През 1964 г. е публикувана и книгата "Възгледите на Реда" от Ричард Уивър. В нея той заявява: "Прогресивните деятели на образованието са като революционно въздействащ кабел, който минира традиционно утвърдените възгледи на обществото." 1967 г. - Ричард Никсън призовава за Нов световен ред в Азия след Виетнам. В октомврийския брой на бюлетин за чуждестранни връзки Никсън пише за националните предразположености към Нов световен ред. 1968 г. - Джой Елмър Морган, бивш редактор на "NEA Journal", публикува "Наръчник на американските граждани", в който заявява: "Установяването на ООН предизвиква процес на засилено чувство на гражданство, надхвърлящо онова, свързано само със САЩ." На 26 юли 1968 г. Нелсън Рокфелер обещава подкрепа за Новия световен ред. В доклад пред "Асошиейтед Прес" Рокфелер заявява, че като президент той ще работи за установяване на Новия световен ред в международен мащаб. 1970 г. - Образованието и масмедиите способстват за установяването на Новия световен ред, твърди в своята книга "В размисъл за Новия световен ред през 90-те" Ян Болдуин-младши, където той заявява още, че: "Световният правен фонд започна световно изследване и образователна програма, които ще въведат нова повишена дисциплина - свързана с Новия световен ред и касаеща образователния план на света, както и ще концентрира някои от своите енергии върху основата на масмедиите." 1971 г.- Джордж Буш се присъединява към Съвета за чуждестранни връзки. 1972 г. - Джордж Буш става американски посланик в ООН. През 1972 г. президентът Никсън посещава Китай. В тоста си към китайския премиер Джоу Ен Лай бившият член на Съвета за чуждестранни връзки и настоящ президент на САЩ Ричард Никсън изразява надеждата, че всяка от двете страни ще допринесе за изграждането на Новия световен ред. На 18 май 1972 г., говорейки за идването на Световното правителство, Рой Еш - директор на службата по мениджмънт и финанси, заявява: "В следващите две десетилетия ще бъде изградена рамката на Световната икономическа общност." 1973 г. - Изградена е Трилатералната комисия. Банкерът Дейвид Рокфелер организира новия състав и избира за неин член Збигнев Бжежински, който по-късно става съветник по националната сигурност на президента Картър, като директор на една от главните комисии. Освен това той кани Джими Картър да стане член, основоположник на изградената структура. През 1973 г. е публикуван Хуманистичен манифест 2, в който се казва: "Следващият век ще бъде век на хуманността... намираме се в зората на новата епоха... на едно многовековно общество в планетарен мащаб. Като атеисти ние започваме с човека, а не с Бог, с природата, а не с божествата... ние осъждаме разделението на човечеството върху националистична основа... така ние гледаме към развитието на световната законодателна система, на световния ред, основан върху едно транснационално федерално правителство... на път е да се осъществи истинска революция. " През април 1974 г. Ричард Гарднър, бивш депутат, асистент на държавния секретар, член на Трилатералната Комисия и на Съвета за чуждестранни връзки, заявява в своята статия "Тежкият път към Световния ред": "Постройката на световния ред трябва да бъде издигната като се започне от основата, а не от горе надолу... но накрая, когато се достигне до националния суверенитет, подкопавайки го постепенно тухла по тухла, ние ще изпълним много по-бързо програмата отколкото чрез остарелия метод на фронтална атака." През 1974 г. е проведена Световна конференция на религиите за мир в Льовен, Белгия. На нея Дъглас Рош представя доклад, озаглавен "Новият световен ред може да бъде постигнат". По същото време в доклад, озаглавен "Новият Международен икономически ред", изнесен пред Генералната асамблея на ООН, се поставя въпросът и се призовава за преразпределение на богатството от по-богатите към по-бедните нации. 1975 г. - Публикувано е изследване под названието "Нов световен ред" от Центъра за международни изследвания. През 1975 г. пред Конгреса 32-ма сенатори и още други 92-ма представители подписват Декларация за взаимообвързаност, формулирана от историка Анри Стил Камейджър. Декларацията заявява, че: "Ние трябва да се присъединим към другите, за да допринесем за Новия световен ред. Тесногръдите понятия за националния суверенитет не ще бъдат разрешени, като по този начин се блокира всяка възможност да се пречи на тази цел." Конгресменката Марджъри Холт отказва да подпише декларацията, заявявайки: "Тук се призовава за предателство на нашите национални суверенитети пред международните организации. Тук се заявява, че нашата икономика трябва да бъде управлявана от международните авторитети. Предлага се да влезем в Новия свето- вен ред, в който ще се извършва преразпределение на богатството, създадено от американския народ." През същата 1975 г. излезлият в оставка адмирал Честър Лорд пише в своята критика, че "целта на Съвета за чуждестранни връзки е потъпкване на суверенитета на САЩ", както и "националната независимост в името на всемогъщата власт на све- товното правителство." През 1975 г. е публикувана книгата "Кисинджър се готви за атака". Авторите Филис Шлафли и бившият член на Съвета за чуждестранни връзки Честър Лорд заявяват: "Веднъж решили, че американското правителство трябва да възприеме особен вид политика, управляващите членове на Съвета за чуждестранни връзки започват активна работа по събирането на интелектуални и емоционални аргументи, за да поддържат новата политика и да дискредитират всяка една опозиция." 1976 г. - В доклад пред Американската банкова система и Валутен комитет, озаглавен "Международното банково дело", се определят петте лъча на финансовата група Ротшилд: Н. М. Ротшилд и синове (Лондон), Банка Ротшилд (Франция), Банка Ламбер (Белгия), Ню Кърт Секюрити (Ню Йорк) и Пирсън Холдринк къмпани (Амстердам, Холандия). Всеки от тези клонове е свързан с междуконтиненталната банка Ротшилд, която на свой ред има три американски подчинени клона: Нешънъл Сити Банк от Кливланд, Фърст Сити Нешънъл Банк в Хюстън и Фърст Нешънъл Банк в Сиатъл. Фърст Сити Банк в Хюстън по-късно ще финансира президентската кампания Рейгън - Буш през 1980 г. През 1976 г. - Джордж Буш става директор на ЦРУ и действаща дясна ръка на Съвета за чуждестранни връзки. И пак през 1976 г. е публикувана книгата "Преразглеждане на международния ред" от глобалистко ориентирания Римски Клуб, призоваващ за Нов световен ред, включващ преразпределение на богатството. 1977 г. - Публикувана е книгата "Третият опит за световен ред". Авторът Харланд Кливланд от Института Аспен за хуманитарни изследвания призовава за "промяна на американските институции", за "пълно разоръжаване" и за "индивидуално право на храна, здраве и образование". През същата година е публикувана книгата "Имперският мозъчен тръст" от Лоурънс Шоуп и Уилям Минтър, в която се преразглежда критично Съветът за чуждестранни връзки чрез поредица от звучащи интересно глави, като: "Оформяне на Новия световен ред", както и "Напред към 80-те: планове на съвета за Нов световен ред". През юли 1977 г. в издание на месечното списание "Атлантик" се появява статията "Трилатералната връзка", в която авторът Джерами Новак казва: "За трети път през това столетие група американски училища, бизнесмени и правителствени служители планират да предадат модерен вид на понятието Нов световен ред." И пак през 1977 г. водещият деец на образованието Мортимър Адлър публикува "Фило- соф с широко виждане", където заявява: "Ако локално гражданско правителство е необходимо за локален граждански мир, то тогава световно гражданско правителство е необходимо за световен мир." 1979 г. - Джордж Буш се оттегля от Съвета за чуждестранни връзки. През 1979 г. Бари Голдуотър, сенатор в оставка от Аризона, публикува своята автобиография "Без никакви хвалебствия", в която пише: "По мое мнение Трилатералната комисия представлява много умел и координиран ход, за да се постави под контрол, както и да се консолидират четирите центъра на властта - политическа, парична, интелектуална и църковна. Всичко това се прави в името на създаването на по-мирен и по-продуктивен свят - световна общност. Това, което трилатералистите възнамеряват да създадат, е една световна икономическа власт, стояща над политическите власти на отделните нации и държави. Всички те вярват в материалното изобилие и просперитет, което смятат да създадат, преодолявайки досега съществуващите различия. Като мениджъри и като създатели на системи те се опитват да управляват бъдещето." 1980 г. - Започва управлението на Рейгън в САЩ. Рейгъновата президентска кампания се води от Джордж Шулц и Каспър Уайнбъргър. И двамата са поканени в кабинета на Рейгън. 1981 г. - Джордж Буш става вицепрезидент на САЩ. През същата година той произнася една реч пред групата Билдерберг във Вашингтон, след което заявява, че всичко, което е придобил, дължи на Дейвид Рокфелер. 1983 г. - Алън Риан, известен със своите издирвания на бивши нацистки палачи, продължава своите усилия да докаже идентичността на някои бивши нацисти в тогавашното правителство и ЦРУ. Президентът Рейгън и вицепрезидентът Буш отхвърлят това. По същото време Рейгън засилва правомощията на ЦРУ в областта на осъществяване контрол над американските граждани. Този акт окуражава развитието на крайни десни фашистки елементи с технологическа ориентация в САЩ. 1984 г. - Постъпва жалба от група американски лекари пред центъра за човешки права на ООН в Женева, озаглавена: "Жалба срещу медицинската тирания, която се практикува в САЩ - Американския медицински геноцид". Докладът е отхвърлен със съдействието на рей- гъновата администрация, както и на медиите. През тази година е публикувана книгата "Силата да водиш", в която Джеймс Макгрегър Бърнс заявява: "Дизайнерите на американската конституция са проявили изключителна проницателност спрямо нас. Може да се каже, че те са ни надхитрили, създали са такъв дизайн на конституцията относно отделните институции, че по механичен път не би могло да бъде осъществена връзка чрез крехки мостове и кърпежи. Следователно, ако ние започнем да променяме казаното от основателите, ние бихме влезли директно в конфронтация с конституционалната структура, която са изградили." 1985 г. - Норман Казънс, почетен председател на организацията Планетарно гражданство в света, заявява: "Световното управление се задава, в действителност то е неизбежно. Никакви аргументи за или против не могат да променят този факт." 1987 г. - С помощта на Рокфелеровата фондация е спонсорирана "Тайна конституция и нуждата от конституционална промяна". Някои от твърденията на автора й Артър Милър звучат така: "Национализмът трябва да се разглежда като опасна социална болест... изисква се нова визия, за да се справим с бъдещето, една нова глобална визия, която ще надскочи националните граници и ще елиминира отровата на националистичните дразги... затова е необходима и нова конституция." 1988 г. - Джордж Буш става президент на САЩ. През тази година става ясно, че Джордж Буш поддържа в своя екип фашистки ориентирани елементи като: Филип Гарино, фримасон и бивш член на SS, Никола Назаренко от германска SS дивизия, Ласлоу Паштор, сътрудник на нацистката партия и бивш член на SS, Ради Славов, член на нацистките български легиони. Това са само няколко примера. Съпредседателят на кампанията на Джордж Буш Джером Бертрън позволява емиграцията на стотици нацисти в САЩ. И пак през 1988 г. Джордж Буш предлага използването на старите военни бази като затвори. По това време бившият държавен секретар и член на Съвета за чуждестранни връзки Джордж Болд заявява в интервю от 24.01.1988 г. пред "Ню ЙоркТаймс": "Студената война не за дълго трябва да бъде вид противопоставяне. Нито една от двете страни не би имала намерение да атакува другата, ако бихме могли на международно поле да използваме ООН да осъществят връзка със Съветския Съюз, тъй като не за дълго ще се страхуваме от Съветското вето, тогава ние ще започнем да променяме формата на сегашния свят и бихме могли да извършим нещо полезно. Рано или късно ние имаме намерения да преструктурираме нашите институции така, че те да не бъдат ориентирани единствено към националните държави. Да започнем първо с регионалното равнище и в последствие ще преминем към световно такова равнище." На 7 декември 1988 г. съветският президент Михаил Горбачов призовава ООН за взаимен консенсус: "Световният прогрес е възможен единствено чрез търсене на универсален консенсус, за да можем да се придвижваме напред към Нов световен ред." 1989 г. - Президентът Джордж Буш въвежда програма за антидрога на стойност 7,8 млн. долара. В същата година президентът Джордж Буш изразява пожелание да бъдат изградени бази на Луната, както и за посещение на Марс. На 12 май 1989 г. Джордж Буш кани Съветския Съюз да се присъедини към световния ред. Пред дипломиращите се студенти в Тексас А - М Юнивърсити Буш заявява, че САЩ са готови да приемат Съветския Съюз в "Световния ред". 1990 г. - Големият банков скандал, известен като S-L, след който Американската банкова система бива прогресивно плячкосана чрез черния проект за финансов бюджет за периода 1980-1990 година на администрациите на Буш и Рейгън, както и на ЦРУ. През същата 1990 г. Световната федералистка асоциация обвинява американската преса. В своето обръщение Ерик Кокс описва световните събития по следния начин: "Жалко е, и в същото време много вярно, че слабоумната американска преса не успя да оцени значимостта на всички тези събития. Повечето от фе-дералистите знаят какво се случи... и сега те не се страхуват от биенето на барабана за суверенитета. " На 11 септември 1990 г. президентът Джордж Буш нарича Войната в Залива "възможност за един Нов световен ред". В своето обръщение към конгреса той заявява: "Кризата в Персийския залив предоставя рядката възможност да се придвижим към историческия период на международно коопериране. Извън тези временни локални бъркотии Новият световен ред ще придобива очертания и по този начин нациите на света на Запад, на Изток, на Север и на Юг ще могат да просперират и живеят в хармония... сега Новият световен ред ще трябва да се роди, сражавайки се." На 25 септември 1990 г. по адрес на ООН съветският външен министър Едуард Шеварнадзе описва събитията на атаката на Ирак над Кувейт като акт на тероризъм, изпречващ се по пътя на добиващия очертания Нов световен ред. На 1 октомври 1990 г. за ООН президентът Джордж Буш заявява: "Колективната сила на световната общност се проявява чрез ООН... едно историческо движение, водещо към Новия световен ред... ново партньорство между нациите... време, когато човечеството ще се обедини, ...за да достигнем до една революция на духа и съзнанието, за да започнем едно пътуване към новата епоха." На 31 декември 1990 г. съветският президент Михаил Горбачов заявява, че: "Новият световен ред ще бъде предшестван от кризата в Залива." 1991 г. - Операция "Пустинна буря", Президентът Джордж Буш спира войната след стотния час. Американските войски са ваксинирани експериментално срещу биологическо оръжие. Очертава се болест с наименование "Синдром на войната в залива". Хиляди войници се разболяват. Правителството отхвърля своята отговорност. Повече от 8 000 войници биват ваксинирани с ботулизъм, повече от 150 000 войници минават през антракс ваксината и всички 500 000 войници приемат перидостиджимайн (експериментално лекарство, което въздейства на нервната система). През 1991 г. Линда Макре Кемпбъл публикува "Как да се започне революция във вашето училище" в списание "IN CONTEX". Тя предлага използването на променливи агенти, доказали себе си като утвърдени революционери и съконспиратори. На 21 януари 1991 г. президентът Джордж Буш одобрява Новия световен ред. В своето послание пред нацията той казва: "Голямата идея за Новия световен ред - да бъде постигнат универсалния стремеж на човечеството за справедливо управление от страна на закона, явяващ се като илюминация на хилядите точки светлина (алюзия с окултната платформа на Алис Бейли от 1934 г.) ...и вятърът на промените ще бъде с нас." На 6 февруари 1991 г. пред Икономическия клуб в Ню Йорк Джордж Буш заявява: "Моето виждане за Новия световен ред предвижда ООН с тяхната умиротворителна функция." През юни 1991 г. Съветът за чуждестранни връзки е един от спонсорите на Асамблеята за американска сигурност "След студената война по пътя на Новия световен ред", която е посетена от 65 видни представители на правителството, медиите, академичните и военни кръгове. В края на юли 1991 г. по кабелните новини на Нетуорк, членът на Съвета за чуждестранни връзки и бивш директор на ЦРУ Стансфилд Търнър, възпитаник на училище Родее, на въпрос относно ситуацията в Ирак, заявява: "Ние имаме много по-големи обективни предпоставки. Ние трябва да виждаме в далечината. Това е един пример на ситуация между САЩ и Ирак, където ООН свободно се намесиха в суверенитета на една суверенна нация... сега вече това е един полезен прецедент за всички останали страни по света." На 29 октомври 1991 г. Дейвид Фандърбърк, бивш американски посланик в Румъния, при посещението си в Северна Каролина заявява: "Джордж Буш е обкръжен с хора, които вярват в единното световно правителство. Те вярват, че съветската и американската система се сливат." Аргументът да се доведе това до знанието на масите, заявява Фандърбърк, са ООН, тъй като "по-голямата част от чиито 166 члена-държави са социалистически, атеистични и антиамерикански". (Фандърбърк престоява като посланик в Букурещ от 1981 до 1985 г., когато той подава оставка, уплашен от американския натиск над режима на румънския диктатор Николае Чаушеску.) На 30 октомври 1991 г. президентът на СССР Михаил Горбачов по време на преговорите за Близкия изток в Мадрид заявява: "Ние сме на път да получим практическа подкрепа и това е многозначителен знак за движението към новата ера и новата епоха. В нашите страни и навсякъде ние виждаме призраците на старото време да си отиват. За да бъдем способни да се движим напред към Новия Световен Ред, ние ще се опираме на подходящите механизми на ООН." В същото време в Александрия, Вирджиния, Елена Ленская, съветник на министъра на образованието в Русия, връчва огласителни ноти за осъществяването на програмата с наименование "Образованието по пътя към Новия световен ред". 1992 г. - В "Залеза на суверенитета" бившият председател на Сити корпорация и член на Съвета за чуждестранни връзки Уолтър Ристън заявява: "Истинската глобална икономика изисква компромиси с националните суверенитети. Не трябва да има бягство от системата." През 1992 г. се провежда Конференция на ООН за околната среда и развитие. Място на провеждането - Рио Де Жанейро. Конференцията се ръководи от държавния секретар Морис Стронг. Главните продукти на тази конференция се изразяват в AGENDA 21 и договор за биораз- новидностите, които САЩ се колебаят да разпишат поради опозиция, вследствие на страха от заплаха на суверенитетa и икономиката. На 20 юли 1992 г. в списание "TIME MAGAZINE" е пуб-пикувана статия за раждането на глобалната нация от Строуб Талбот, директор на Съвета за чуждестранни нръзки и трилатералист, възпитаник на училище Родее и съученик на Бил Клинтън от Оксфордския университет. В нея той пише: "Всички страни са социално аранжирани без значение как те биха могли да изглеждат за постоянно, така в действителност те всички са изкуствено поставени и временни... може би националният суверенитет не би изглеждал като велика идея след всичко това, ...но трябваше да се случат събития в нашия абсурден и чудовищен век, за да се стигне до световното правителство." (Като издател на "Таим", Талбот защитава президента Уилям Джеферсън Клинтън в продължение на цяпата президентска кампания. Той е поканен от Клинтън като човек №2 в Държавния департамент след държавния секретар Уорън Кристофър, бивш трилатералист и бивш вицепрезидент на Съвета за чуждестранни връзки. Талбот бива подкрепен от близо две трети на Американския Сенат въпреки изложението му за липсата на смисъл в националния суверенитет.) На 29 септември 1992 г. на среща в Лос Анджелис бившият президент на Съвета за чуждестранни връзки Уинстън Лорд произнася реч под името "Промяна на нашия път: Америка и Новия световен ред" в която той отбелязва: "В известна степен ние сме на път да се откажем или да предадем нашия суверенитет, което противоречи на схващането за нашия дом..." (има се предвид NAFTA - Северноамериканският договор за свободна търговия). (Уилсън Лорд става помощник държавен секретар в Клинтъновата администрация.) През зимата на 1992-1993 г. в изданието на Съвета за чуждестранни връзки е публикувана статията "Засилването на ООН" на генералния секретар на ООН Бутрос Гали. В нея се казва: "Не може да се отрече, че старовековната доктрина за абсолютната и изключителна сила на суверенитета не ще просъществува за дълго. Подчертавайки правата на индивида и правата на народите следва измерението на универсалния суверенитет, който касае цялото човечество. Това намира израз в засилващото се прилагане на международния закон. В този смисъл и значимостта на ООН ще става все по-очевидна." 1993 г. - Строуб Талбот получава награда за публикуваната през 1992 г. статия в "TIME MAGAZINE" "Раждането на глобалната нация", както и оценката за приноса му за глобалното управление. Президентът Клинтън написва поздравително писмо, в което заявява, че Строуб Талбот със своите усилия е допринесъл изключително за постигането на глобална хармония. Президентът Клинтън не само използва специфичния термин "световно правителство", но той също поздравява бъдещите успехи в тази посока. Талбот приема наградата, като заявява, че тя е трябвало да бъде дадена на другия номиниран Михаил Горбачов. На 18 юли 1993 г. Хенри Кисинджър, член на Съвета за чуждестранни връзки и трилатералист, пише в Лос Анджелис Таймс относно NAFTA: "Това, което ще бъде главна задача за Конгреса, не са конвенционалните търговски споразумения, а преди всичко архитектурата на новата международна система... първа стъпка към Новия световен ред." На 23 август 1993 г. Кристофър Хичънс, социалист и приятел на президента Клинтън докато са били заедно в Оксфордския университет, заявява в едно интервю: "Разбира се, че има управляваща класа в тази страна и тя има своите международни съюзници." На 30 октомври 1993 г. "Вашингтон пост" публикува статия, в която относно ролята на членовете на Съвета за чуждестранни връзки се казва: "Тяхното членуване е свидетелство за техния възход в американската управляваща класа, където те не просто анализират и интерпретират чуждата политика, а активно помагат за това." През есента на 1995 г. в Сан Франциско се провежда световен форум, спонсориран от "Фондация Горбачов". Присъстват Маргарет Тачър, Морис Стронг, Джордж Буш, Михаил Горбачов и други. Разговорите се въртят около единството на човечеството и идването на Световно правителство. Все пак изразът "Световно управление" се използва вместо този за "Нов световен ред". 1996 г. - Публикуван е докладът на ООН "Нашето глобално добросъседство", състоящ се от 420 страници. Подчертава се планът за глобално управление, призоваващ към международна конференция през 1998 г. в името на подписването на особено необходими договори и споразумения през 2000-та година През същата 1996 г. отново в Сан Франциско се състои Световен форум №2, но този път сесиите са закрити за пресата. Тук поставяме