Постинг
09.08.2013 04:32 -
Той Самият
|
||
 |
| от д-р А. Б. Симпсън основател на Християнския и Мисионерски алианс Аз желая да ви говоря за Исус, и то за Исус Самия. Аз често чувам хората да казват: „Бих желал да получа Божественото изцеление, но не мога.” Понякога те казват: „Получих го.” Ако ги попитам: „Какво получихте?” отговорът понякога е: „Получих благословението”, понякога: „Получих знанието”, друг път: „Получих изцелението!”, а друг път: „Получих снабдяването.” Аз благодаря на Бог за това, че ни е научил, че не е благословението, нито изцелението, нито снабдяването, нито нещото e това, от което наистина се нуждаем. То е нещо по-добро, то е „Помазаникът”, то е „Самият Той”. Колко често това се среща в Неговото Слово – „Той Самият взе нашите немощи и понесе нашите болести”, „Той Самият понесе нашите грехове в Своето тяло на дървото”! Това, от което наистина се нуждаем, е Личността на Исус Помазаника. Твърде много хора получават идея за нещата, но не получават нищо от нея. Те я получават в своите глави, в своята съвест и в своята воля, но някак си те не получават Него в своя живот и дух, защото те имат само това, което е само външна изява и символ на духовната реалност. Веднъж видях една картина на Конституцията на Съединените Щати, която беше толкова изкусно гравирана върху медна плоча, че когато я погледнете от близо, не се вижда нищо друго освен надписа, но когато я погледнете от разстояние, се вижда лицето на Джордж Уошингтън. Лицето се появяваше изсред сенките на буквите, когато се гледаше от малко разстояние и аз виждах личността, не думите, нито идеите. Помислих си: „Това е начинът да гледаме на Писанията и да разбираме Божиите мисли, като виждаме в тях лицето на любовта, изгряващо отново и отново – не идеите, нито доктрините, но Самият Исус като Живота, Източника и подържащото Присъствие на целия ни живот.” Молил съм се дълго време да получа освещение и понякога съм си мислил, че го имам. Понякога чувствах нещо и тогава отчаяно се сграбчвах за него от страх да не го изгубя. Стоях буден цялата нощ боейки се, че то ще си отиде, и разбира се, то си отиваше със следващото усещане, със следващото настроение. Разбира се, че го губех, защото аз не се държах за Него. Вземал съм малко вода от резервоара, когато съм можел през цялото време да приемам пълнота от Него през отворените канали. Ходех на събрания и чувах хората да говорят за радост. Аз дори мислех, че имам радостта, но не я задържах, защото аз нямах Него Самия като моя радост. Най-накрая Той ми каза – о, толкова нежно – „Мое дете, просто вземи Мен, и Ми позволи да бъда в теб постоянното снабдяване на всичко, което Съм Самият Аз.” Когато смъкнах очите си от моето освещение и от това как да го преживея и просто ги поставих върху Помазаника в мен, вместо някакво преживяване аз открих Помазаника, Който беше по-голям от моментната нужда, Помазаника, Който има всичко, от което изобщо бих могъл някога да се нуждая, Който ми беше даден веднъж и завинаги! Когато Го видях по този начин, беше такава почивка, всичко беше наред и то завинаги. Аз имах не само това, което бих могъл да задържа в този малък час, но също в Него и всичко, от което бих се нуждаел във всеки следващ момент. Понякога можех да зърна това, което ще бъде милиони години след това, когато ние ще „сияем като слънцето в царството на нашия Отец.” (Матей 13:43), и когато ще имаме „цялата пълнота на Бога”. Мислех, че изцелението е като че Господ ме взема като стар изоставащ часовник, навива ме и ме настройва като машина. Но това изобщо не е така. Вместо това аз открих, че Самият Той идва и ми дава това, от което се нуждая в момента. Исках да имам голям склад, така че да мога да се чувствам богат, голям запас, натрупан за много години, така че да не бъда зависим от Него следващия ден, но Той никога не ми даде такъв запас. Аз никога не съм имал святост или изцеление повече от това, от което се нуждая в момента. Той ми каза: „Мое дете, ти трябва да дойдеш при Мен за следващия дъх, защото Аз те обичам толкова много, че искам да идваш всеки път. Ако Аз ти дам голямо снабдяване, ти би вършил нещата без Мен, и не би идвал при Мен толкова често. Сега трябва да идваш при Мен всяка секунда и да се облягаш на Моите гърди всеки момент.” Той ми даде голямо богатство, в което е поставен кредит за хиляди и милиони, но Той ми даде чековата книжка с едно условие: „Ти никога не можеш да изтеглиш повече, отколкото се нуждаеш в момента.” Всеки път е нужен нов чек и понеже Името на Исус е върху него, така се принася повече слава на Него, като издига Неговото Име пред небесния свят и Бог се прославя в Своя Син. Трябваше да се науча да получавам моя духовен живот от Него всяка секунда, да вдъхвам Него Самия, когато вдишвам и да издъхвам себе си навън. Така отново и отново трябва да получаваме за духа и отново и отново да получаваме за тялото. Вие бихте могли да кажете: „Не е ли това едно ужасно робство, да бъдеш винаги под напрежение?” Какво? В напрежение с този, когото обичаш, с твоя най-скъп Приятел? О, не! То става толкова естествено, толкова спонтанно, като бликащ извор, без загриженост, без усилие, защото живота е винаги лесен и преливащ. Сега аз благодаря на Бога, че имам Него, не само това за което имам място, но и това, за което нямам място и за което ще имам място момент след момент, когато вървя към вечността, която е пред мен. Аз съм като малка бутилка в морето, която е толкова пълна, колкото може да побере. Бутилката е в морето и морето е в бутилката. По същия начин аз съм в Помазаника и Помазаникът е в мен. Освен съдържанието, което е в бутилката, има цял океан отвън. С тази разлика, че ние трябва да бъдем изпълвани отново и отново – всеки ден, непрекъснато. Сега въпросът за всеки един от нас не е „Какво мислите за Ветсан, или какво мислите за божественото изцеление?”, а „Какво мислите за Помазаника?” Имаше време, когато съществуваха неща, които стояха между мен и Помазаника. Аз обяснявам това чрез един малък разговор, който имах с един мой приятел, който каза: „Ти беше изцелен чрез вяра.” „О, не”, казах аз: „Аз бях изцелен чрез Помазаника.” Каква е разликата? Има огромна разлика. Имаше време, когато изглеждаше, че дори вярата е застанала между мен и Исус. Мислех, че трябва да изграждам вярата, така че се трудех да получа тази вяра. Накрая мислех, че я имам до там, щото ако отпуснех цялото си тегло върху нея, то би стояло. Когато си мислех, че имам вярата, която може да ме изцели, аз всъщност уповавах в себе си, в моето собствено сърце, в моята собствена вяра. Аз исках от Господа да направи нещо за мен поради нещо в мен, а не поради нещо в Него. Така че, Господ позволи на дявола да изпита моята вяра, и дяволът я погълна като ревящ лъв. И бях толкова разбит, че не мислех, че изобщо имам някаква вяра. Бог позволи тя да бъде отнета, докато почувствам, че я нямам изобщо. Тогава Бог ми проговори съвсем нежно, като ми каза: „Няма значение, Мое дете, че ти нямаш нищо, понеже Аз Съм съвършената Сила, Аз Съм съвършената Любов, Аз Съм Вратата, Аз Съм твоят Живот, Аз Съм подготовката за благословението и Аз Съм също и самото Благословение. Аз Съм всичко отвътре и всичко отвън, и всичко завинаги.” Точно това е да имаме „вярата на Бог” (Марк 11:12 – букв. превод). „И живота, който сега живея в плътта, аз живея” не чрез вяра в Божия Син, но „чрез вярата на Божия Син” (Гал. 2:20 – според превода на Кинг Джеймс). Това е! Не е твоята вяра. Ти нямаш в себе си вяра повече, отколкото имаш живот или нещо друго. Ти нямаш нищо освен една празнота и трябва да бъдеш отворен и готов да приемеш Той да извърши всичко. Ти просто трябва да вземеш Неговата вяра, също както и Неговия живот и изцеление, и просто да кажеш: „Аз живея чрез вярата на Божия Син.” Моята вяра не е достойна за нищо. Ако трябва да се моля за някой, няма да се осланям на моята вяра изобщо. Бих казал: „Ето ме, Господи. Ако Ти искаш да бъда канал за благословение на този човек, просто вдъхни в мен всичко, от което се нуждая.” Простичко е: Помазаникът –единствено Помазаникът! Твоето тяло предадено ли е на Помазаника, за да може Той да обитава и работи в теб? Исус е Човекът, Който съдържа в Себе Си всичко, което един човек трябва да бъде и се нуждае да има. Цялата пълнота на Божеството и цялата пълнота на съвършения човек обитават телесно в Помазаника и Той стои като събирателно на всичко, от което човек се нуждае. Неговият Дух е всичко, от което твоят дух се нуждае, и Той просто ни дава Себе Си. Неговото тяло притежава всичко, от което твоето тяло се нуждае. Той няма нужда от сила за Себе Си. Енергията, която Го направи способен да възкръсне и да се издигне от гроба над всичките сили на природата, не беше за Него. Това чудесно тяло принадлежи на твоето тяло. Ти си член на Неговото тяло. Твоето сърце има право да черпи от Неговото сърце всичко, от което се нуждае. Твоят физически живот има право да черпи от Неговия физически живот своята поддръжка и сила, така че не си ти, но е скъпоценният живот на Божият Син. Ще Го приемеш ли по този начин днес? Тогава ти няма просто да бъдеш изцелен, но ще пометеш болестта, и при това ще остане фонтан от живот за твоите бъдещи нужди. О, приемете Го в Неговата пълнота! Апостол Павел ни казва, че има тайна, велика тайна, която е била скрита от векове и поколения (Кол. 1:26), която светът е търсил безуспешно, която мъдреците от изток са се надявали, че могат да намерят, и Бог казва, че тя „сега е изявена на Неговите светии”. Павел обиколи целия свят просто, за да я каже на тези, които биха били способни да я приемат. И тази простичка тайна е: „Помазаникът във вас, надеждата на славата.” Аз винаги съм работил тежко и от четиринадесет годишна възраст аз съм учил, трудил съм се и не съм пестил сили. Поех отговорността за голямо събрание на двадесет и една годишна възраст. Около шест пъти съм стигал до тотално изтощение и накрая моето физическо тяло беше съсипано. Много пъти съм се страхувал да не падна мъртъв на моя амвон. Аз не можех да изкача която и да било височина, без да получа чувство на задушаване поради преуморено сърце и изтощена нервна система. Аз чух за Господното изцеление, но се борех против него. Аз се страхувах от него. Бях учен в теологическите семинарии, че епохата на свръхестественото е отминала и аз не можех да отстъпя от това, в което бях обучаван. Умът ми си знаеше своето. Най-накрая аз бях доведен да посетя „погребението на собствените си догми”. Господ ми прошепна малката тайна: „Помазаникът във вас”. От този час аз Го приех за моето тяло, както го бях направил за моята душа. Аз бях направен толкова силен и здрав, че работата беше за мен съвършено наслаждение. В продължение на години прекарвах лятната си ваканция в горещия Ню Йорк, проповядвайки и работейки сред хората, както никога преди, освен вършенето на работата в нашия дом и колеж, едно огромно количество библиотечна работа, и много други. Господ не просто отмахна моите страдания, беше нещо много повече от обикновено изцеление. Той ми даде Себе Си, така щото изгубих съзнанието за болката на физическите органи. Това е най-доброто здраве, което Той дава. Аз благодаря на Господа, че Той ме пази от всички видове болки, физическо неразположение и от това да имам тяло, което да е обект на безпокойства и грижи. Той дава един простичък живот, който е истинско наслаждение и едно служение за Господаря, което е покой и радост. Освен това аз имах много слаб ум, тежко мислещ и обременен, който нито можеше да мисли, нито да действа бързо. Исках да пиша и говоря за Помазаника и да имам не обременена памет, както и да използвам малкото знание, което бях придобил с големи усилия. Отидох при Помазаника по този въпрос и Го попитах дали има нещо за мен във връзка с това. Той ми отговори: „Да, Мое дете. Аз Съм твоята мъдрост.” Аз винаги правех грешки, за които съжалявах, и за които после си мислех, че няма да повторя вече. Когато Той ми каза, че ще бъде моя мъдрост, че аз мога да имам ума на Помазаника, че ще събори всяко въображение и ще плени всяка мисъл в покорството на Помазаника, че Той може да направи мозъка ми и главата ми изправни, тогава аз Го приех за всичко това. От тогава насам съм бил напълно свободен от тази умствена немощ и работата е била за мен покой. Преди аз обикновено пишех две проповеди на седмица и ми отнемаше три дни, за да завърша една. Сега във връзка с литературната ми дейност имам постоянно да пиша неизброимо число страници, освен провеждането на много събрания всяка седмица, и всичко това върша лесно и с наслада. Господ ми помогна за моя ум и аз знам, че Той е Спасителят на нашия ум, както и на нашия дух. Аз имах нерешителна воля. И попитах: „Не можеш ли Ти да бъдеш воля за мен?” Той каза: „Да, Мое дете, Бог е, Който работи в теб и да желаеш това и да го вършиш”. Той ме направи да науча как и кога да бъда твърд, и как и кога да отстъпвам. Много хора имат решителна воля, но те не знаят как да постъпят в точно определен момент. Аз дойдох при Него за сила за Неговата работа и за всичко необходимо за Неговото служение, и Той не ме провали. „Ето Аз Съм Господ, Богът на всяка плът; има ли нещо твърде трудно за Мене?” (Ерем. 32:27). |
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 1005
