Спонтанно събранието поде песен на покорност и моление. После, в една тържествена тишина, бавно напусна храма и се разотиде из улиците на града.

Синът ми и аз, споделяйки едни и същи вълнения, поехме вече по-спокойни по пътя за вкъщи, въпреки че на улицата възбудата изглеждаше като да се увеличава с всеки час. Върнали се у дома, и двамата с внезапно, непринудено движение се свлякохме на колене в стаята на Мария до нейната Библия, оставена отворена на един пасаж, говорещ за изпълнилото се вече толкова трагично за нас събитие. Плачейки, Пиер помоли Бога за прошка, че досега се е отнасял с такова лудо нехайство към Неговото истинно Слово и изпълнените Му с любов апели.

Мен също ме задушаваше чувството за греховност. Да се моля ми струваше усилия, които разтърсиха цялото ми същество, докато едно произнасяне на името ми ме върна в реалността...

Челото и слепоочията ми бяха покрити с пот. Отваряйки очи, аз видях пред мен смаяното лице на скъпата ми съпруга, която държеше ръцете ми.

“Какво ти става? - попита ме тя. - Толкова ме изплаши...”

И без да й отговоря, обзет от чувство на неизразима радост, аз извиках:

- Значи това не е истина... Ти още си тук... Това е станало само на сън... О-о-о! Благодаря Ти, Господи!

*  *  *  *  *

Малко по-късно ние седяхме заедно с жена ми и двете ни деца и аз им разказвах изключителния сън, който току-що бях имал.

Впоследствие продължих да размишлявам усърдно за всичко, дълбоко засегнат от предупреждението, което ми беше дадено по този начин.

Позитивният и безусловен смисъл на тържествените библейски изявления, които с такава болка слушах в съня си, сега се открои пред мен в цялата си поразяваща яснота.

И аз си дадох сметка, че всъщност в Свещеното писание има нещо много повече от сън или мечтание. Има един трогателен зов да престанем да си играем с Божието дълготърпение и Неговото свято слово; и този зов определено не е даден, за да предизвиква мечтание за това, което би могло или е щяло да бъде, но Бог  ни известява трагичната реалност от утрешния ден.

Разбрах, че до този ден съм живял като неразумните девици от библейската притча и че е крайно наложително за мен, както и за всеки един от нас да държи светилника си пълен и готов, така че да може да посрещне Младоженеца, когато Той дойде внезапно (Мат. 25:1-13).

Помолих Бога да прости моите грехове, хладкостта ми, моята неблагодарност, да очисти сърцето ми в скъпоценната кръв на разпънатия заради мене Агнец и да ми даде Своя Свят Дух.

И в Своята благост Той ме послуша!

Оттогава аз безрезервно посветих живота си в служба на Него!